Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
„ПЕЙ 1 ЕКСЧЕЙНДЖ“ ЕООД (PAY 1 EXCHANGE Sole Ltd.) е заличено от регистъра на дружествата, които предоставят услуги, свързани с криптоактиви, считано от 06.02.2026 г.
След заличаването „ПЕЙ 1 ЕКСЧЕЙНДЖ“ ЕООДняма право да предоставя услуги, свързани с криптоактиви (виртуални валути).
В Комисията за финансов надзор има постъпили сигнали от клиенти за извършвани от дружеството неправомерни действия. Ако имате неуредени отношения с „ПЕЙ 1 ЕКСЧЕЙНДЖ“ ЕООД, следва да предоставите информация и документи в Комисията за финансов надзор за претенциите, които имате към компанията.
Комисията препоръчва на всички клиенти да проявяват повишено внимание при използване на платформи и доставчици на услуги с криптоактиви и да проверяват актуалния статус на дружествата в публичните регистри на КФН.
1. Спира образуваното производство за издаване на одобрение на коригирано търгово предложение от „Медицински консумативи“ ООД, за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 169 109 броя акции, представляващи 9,999%, от капитала на „Момина крепост“ АД, гр. Велико Търново, от останалите акционери на дружеството.
2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Екип-98 Холдинг“ АД, гр. София.
Емисията е в размер на 23 000 000 евро, разпределени в 23 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,15%, но общо не по-малко от 2,65% и общо не повече от 5,15% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 12.12.2025 г. и дата на падеж 12.12.2032 г., с ISIN код BG2100042253.
Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
3. Издава разрешение на управляващо дружество „ЕФ Асет Мениджмънт“ АД за организиране и управление на договорен фонд (ДФ) „ЕФ Таргет“.
Вписва ДФ „ЕФ Таргет“ в регистъра на колективните инвестиционни схеми.
4. Издава разрешение на управляващо дружество „Маникян Кепитъл“ АД за организиране и управление на договорен фонд (ДФ) „Крепост“.
Вписва ДФ „Крепост“ в регистъра на колективните инвестиционни схеми.
5. Вписва емисия акции, издадена от „Смарт Органик“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
Емисията е в размер на 23 000 броя нови обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро всяка, с ISIN код BG1100005153.
6. Приема на второ гласуване Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.
Предстои обнародване в „Държавен вестник“.
7. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Куантум Фемили-Офис“ ЕООД заявление с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация.
На свое заседание, проведено на 10.02.2026 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 12 от 10.02.2026 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 16.05.2026 г. (събота) и 17.05.2026 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Инвестиционна дейност“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.
Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН), по електронен път на delovodstvo@fsc.bg или чрез Единната информационна система (ЕИС) на КФН. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.
За достъп и използване на е-услугите, предоставяни от КФН чрез ЕИС, кандидатите следва първоначално да подадат Заявление за ползване на Е-услуги съгласно указанията, публикувани на интернет страницата на КФН – Начало / ЕИС / Информация / Ръководство за Е-услуги (https://www.fsc.bg/eis/informatsiya/rakovodstvo-za-e-uslugi/).
Образци на заявленията за допускане до съответния изпит и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН на следния адрес: https://www.fsc.bg, Инвестиционна дейност / Форми и образци.
Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 16.05.2026 г. (събота) и 17.05.2026 г. (неделя), се подават в периода от 16 февруари 2026 г. (понеделник) до 17април 2026 г. (петък) включително.
В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.
Към заявлението за допускане до изпит кандидатите прилагат документ, удостоверяващ заплащането на дължимата такса за допускане до изпит в размер на 306,78 евро съгласно чл. 17, т. 1. от Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор (Наредба № 76).
Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (17.04.2026 г.), няма да бъдат разгледани.
Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди дружествата, които работят с криптоактиви, да засилят мерките си за защита заради установени опити за измами и неправомерни вписвания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
В регулатора е засечена практика, при която чрез фалшиви или подправени документи се правят промени в управлението на криптокомпании – без знанието и съгласието на реалните собственици. Така в регистрите се вписват нови управители или законни представители, което създава риск както за самите дружества, така и за техните клиенти.
От КФН подчертават, че подобни действия могат да доведат до сериозни финансови щети и да подкопаят доверието в криптосектора. Рискът е особено засилен в настоящия преходен период, в който значителна част от компаниите, вписани в регистъра по § 5, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), продължават да предоставят услуги в преходния период съгласно европейската регулация MiCA.
„Защитата на инвеститорите и доверието в пазара са абсолютен приоритет за Комисията за финансов надзор. Опитите за злоупотреби засягат пряко сигурността на клиентските средства и стабилността на сектора. Затова КФН призовава дружествата към повишена бдителност при условия на засилен мониторинг от страна на регулатора“, заяви заместник-председателят Деница Величкова.
Какви мерки препоръчва КФН
Една от основните препоръки на регулатора е криптодружествата да активират безплатната услуга за SMS-уведомяване на Агенцията по вписванията. Тя позволява компаниите да бъдат информирани в реално време при подадено заявление по тяхната партида в Търговския регистър и да реагират своевременно при опит за злоупотреба.
Освен това КФН съветва дружествата:
редовно да проверяват партидите си в Търговския регистър, включително за промени в управлението;
да следят за регистрация на фирми със сходни наименования, които биха могли да заблудят клиенти;
да ограничат и контролират достъпа до електронни подписи и документи, използвани за заявяване на обстоятелства.
Какво да се прави при съмнително вписване
При съмнения за неправомерни промени в Търговския регистър КФН препоръчва незабавно да бъдат подадени сигнали до Агенцията по вписванията, прокуратурата и до самата Комисия за финансов надзор. Законът дава възможност такива вписвания да бъдат оспорвани и по съдебен ред.
MiCA и срокът до 1 юли 2026 г.
Комисията напомня, че европейският регламент MiCA въвежда обща рамка за регулиране на криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. е в сила преходен период, след който услуги с криптоактиви ще могат да се предлагат само от лицензирани дружества.
До тогава КФН ще продължи засиления мониторинг на сектора и ще поддържа диалог с компаниите, които се подготвят лицензиране, като апелира за повишено внимание и навременни действия за защита на бизнеса и клиентите.
1. Издава одобрение на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, гр. София, на изменения и допълнения в договори с трети лица по чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС. Решения № 57 – ДСИЦ, № 58 – ДСИЦ, № 59 – ДСИЦ, № 60 – ДСИЦ и № 61 – ДСИЦ от 05.02.2026 г. можете да намерите в раздел „Административни документи“.
2. Приема на първо гласуване проект на Наредба за условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от издателите на токени, обезпечени с активи и доставчиците на услуги за криптоактиви.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 19.02.2026 г. включително.
3. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му – до 09.03.2026 г. включително.
4. Приема на второ гласуване проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Комисията за финансов надзор и на нейната администрация.
Преминаването към сетълмент цикъл T+1 ще донесе повече бързина и сигурност на капиталовия пазар. Това обяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор (КФН).
През миналия месец Комисията официално стартира процеса по подготовка за преминаване към по-бързия сетълмент в България, с първата национална среща на Националния форум за преход към сетълмент T+1.
Инициативата е част от общоевропейските усилия за повишаване на конкурентоспособността, ефективността и сигурността на капиталовите пазари. След успешното преминаване към T+1 на пазарите в САЩ и Канада през 2024 г., както и последвалото въвеждане на стандарта в редица азиатски държави, Европейският съюз предприе координирани действия за аналогичен преход.
В Европейския съюз вече е създаден специализиран орган, който координира процеса и работи съвместно с националните регулатори, представители на бизнеса и пазарните инфраструктури.
„Целта ни е този преход да бъде максимално плавен, сигурен и добре подготвен за всички участници на пазара. Националният форум ще служи като отворена платформа за комуникация, идентифициране на предизвикателствата и намиране на най-добрите работещи решения“, подчерта Васил Големански.
Преминаването от действащия в момента сетълмент цикъл T+2 към T+1 ще доведе до по-висока ликвидност, по-бързо движение на средствата и значително намаляване на операционните и сетълмент рискове. Същевременно ще се постигне по-добро уеднаквяване на сетълмент стандартите в глобален мащаб, което е от съществено значение за трансграничната търговия и управлението на корпоративни действия.
Крайната дата за преминаване към T+1 на ниво Европейски съюз е 11 октомври 2027 г., като преходът ще се осъществи едновременно във всички държави членки, с цел избягване на регулаторни и пазарни несъответствия.
В процеса по подготовка ключова роля ще имат Централният депозитар, Българска фондова борса, инвестиционните посредници, банките-попечители, включително глобалните попечители, както и публичните дружества. Преходът изисква висока степен на автоматизация и адаптиране на технологичните и оперативните процеси, включително по отношение на корпоративните действия.
КФН ще продължи активния диалог с всички заинтересовани страни, за да гарантира, че българският капиталов пазар ще бъде напълно подготвен за въвеждането на стандарта T+1 и ще се развива в синхрон с водещите международни практики.
Ако искате да научавате първи всички новини за T +1, последвайте този линк.
„Това, което очаквахме с присъединяването към еврозоната, постепенно започва да се случва и вече го виждаме в реалността – по-облекчен режим на инвестиране, отворен достъп до европейските пазари и силен импулс за българския капиталов пазар“. Това заяви Васил Големански в разговор с Нина Цанева в предаването „Нашият ден“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В интервюто бяха обобщени първите резултати от първия преходен месец след въвеждането на еврото в България, разгледани през призмата на небанковия финансов сектор – инвестиции, пенсионно осигуряване и застраховане.
Силен старт за българския капиталов пазар
Още в първата седмица след присъединяването към еврозоната в началото на януари, българският капиталов пазар отчете силен ръст. Основният индекс SOFIX се нареди сред най-бързо покачващите се индекси в света за този период, а цените на водещите акции на Българската фондова борса нараснаха рязко.
По думите на Големански този положителен тренд се запазва, като ключов фактор за него е именно членството на България в еврозоната, което улеснява както инвестициите в български компании от чужбина, така и достъпа на българските инвеститори до външни пазари.
Плавен преход за целия небанков сектор
Небанковият финансов сектор обхваща не само капиталовите пазари, но и застраховането и пенсионното осигуряване, включително допълнителното пенсионно осигуряване. В края на първия месец от въвеждането на еврото преходът премина изключително плавно – без сътресения, без проблеми с цени, такси и тарифи, подчерта Големански. Това, по думите му, е ясен резултат от предварителната и координирана подготовка на целия небанков финансов сектор.
Държавните ценни книжа – нова възможност за гражданите
Акцент в разговора беше и решението държавни ценни книжа (ДЦК) да могат да се предлагат директно на граждани и фирми. Големански посочи, че това е тема, по която Българската фондова борса работи от години, и изрази признание към правителството за приемането на тази стратегия. Новата възможност дава на българските граждани алтернатива на традиционните форми на спестяване, каквито са банковите депозити и инвестициите в имоти. При почти нулева доходност на депозитите, ДЦК предлагат доходност над 3%, като същевременно са напълно гарантирани от държавата. Този инструмент позволява на хората едновременно да защитят спестяванията си, да ги олихвят и да подпомогнат финансирането на държавата, като същевременно повишават собствената си инвестиционна култура. Подобни практики са широко разпространени в редица европейски държави като Белгия и Хърватия.
Ликвидност и по-активен капиталов пазар
„За разлика от инвестициите в недвижими имоти и срочните банкови депозити, държавните ценни книжа се отличават с висока степен на ликвидност, като при необходимост инвеститорите могат да реализират продажба на притежаваните емисии. Очаква се тази мярка стимулира допълнително търговията на Българската фондова борса и да активизира участието на индивидуалните инвеститори.
Реформи в застраховането и пенсионното осигуряване
„Застрахователният сектор е в заключителен етап за изготвянето и съгласуването на подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на бонус-малус системата. Наредбите се координират междуинституционално, като законодателната рамка беше приета през юли 2025 г., а след приключване на общественото обсъждане се очаква системата да бъде въведена в кратък срок с цел и стимулиране на изрядното поведение на водачите на моторни превозни средства“ – поясни председателят на КФН.
В пенсионното осигуряване на вниманието на законодателната власт е въвеждането на мултифондов модел, който вече е приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Моделът предлага гъвкав избор на инвестиционен профил, като предвижда задължително преминаване към безрискови инструменти в периода между 62 и 65 години, за да се гарантират натрупаните средства. „Тази система е доказала своята ефективност и вярваме, че е следващата логична стъпка, за да се умножават средствата на българските граждани и едновременно с това да бъдат надеждно защитени“, подчерта Големански.
В момента българските инвестиционни и пенсионни фондове управляват близо 16 млрд. евро, като само за последните две–три години реализираната доходност е около 1,5 млрд. евро. Според Големански тези средства могат да бъдат използвани и за инвестиции в българска инфраструктура, така че да работят директно в полза на икономиката и гражданите.
Финансовата грамотност – ключов партньор на реформите
За да протичат всички тези процеси успешно, е необходим активен и информиран участник – българският гражданин. Васил Големански подчерта личния си ангажимент към темата за финансовото образование, като заяви, че 2026 година трябва да бъде година на структурирани политики за повишаване на финансовата грамотност, включително чрез задължителен курс по финансова грамотност в средното образование.
3. Отписва издадената от договорен фонд (ДФ) „Адванс Възможности в Нова Европа” емисия дялове, както и ДФ „Адванс Възможности в Нова Европа” от водените от Комисията за финансов надзор регистри.
4. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му, до 05.03.2026 г. включително.
Комисия за финансов надзор предупреждава за опасна практика в криптосектора, след като са установени т.нар. „кражби на криптокомпании“. Става дума за вписване на управители в Търговския регистър без знанието на действителните собственици, чрез използване на фалшиви документи.
Това заявява пред Дарик радио Десислава Ласкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН. По думите ѝ подобни измами създават сериозни рискове както за лицензирането на дружествата, така и за неправомерни действия от тяхно име – включително теглене на кредити.
Интервюто се случва в момент, в който изтича срокът за подаване на заявления за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви като се наблюдава сериозна разлика в управленската култура между регулирания финансов сектор и част от криптобизнеса, функциониращ до момента в почти нерегулирана среда. В същото време е налице нарастваща ангажираност от страна на компаниите да приведат дейността си в съответствие с новите правила, което е важна стъпка към изграждането на по-зрял, прозрачен и устойчив криптопазар.
На този фон КФН вече прилага европейския регламент MiCA, който въвежда единна правна рамка за криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. действа преходен период, след който доставчици без лиценз няма да могат да оперират на пазара.
КФН е компетентният орган за надзора на криптоактивите в България, с изключение на токените за електронни пари, които са под контрола на Българска народна банка.
От осем подадени заявления за лиценз:
една компания вече получи лиценз (инвестиционен посредник);
три заявления са в процес на разглеждане;
четири компании получиха отказ още на етап проверка за пълнота, поради липса на значителна част от изискуемите документи и проблеми с комуникацията.
„С циркулярно писмо поканихме компаниите на срещи, което е утвърдена практика за комуникация от страна на Комисията за финансов надзор. Целта ни е да водим открит диалог със сектора и да дадем конкретни насоки на дружествата как да подготвят документацията си за лиценз, така че тя да отговаря в пълен обем на изискванията на регламента MiCA и на националната нормативна рамка“, посочва Ласкова.
КФН напомня, че лицензионната процедура отнема между 4 и 6 месеца, поради което компаниите, които искат да продължат дейността си легално след края на преходния период, трябва да подадат документи най-късно до 16 февруари.
Повече информация за пазара на криптоактиви и регулаторната дейност на Комисия за финансов надзор ще откриете в специалната секция на КФН за криптоактиви на официалния ѝ сайт. https://www.fsc.bg/kriptoaktivi/