Председателят на КФН участва в откриването на международния форум „Зелена книга – Европейска рамка за корпоративно управление”

 

На 2 септември т.г. председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев откри публичното изслушване на тема „Зелена книга – Европейска рамка за корпоративно управление” в хотел Шератон. Събитието е организирано от Европейския икономически и социален комитет и Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Зелената книга на Европейската Комисията има за цел стартирането на обширна публична консултация по всички предизвикателства пред корпоративното управление в рамките на Европейския съюз.

В словото си г-н Мавродиев посочи, че Националният кодекс за корпоративно управление, който се прилага въз основа на принципа „изпълнение или обяснение“ би могъл да функционира много по-добре, ако контролните органи, в т.ч. регулаторните органи за ценни книжа, както и фондовите борси от Общността, получат правото да проверяват дали наличната информация и обясненията са достатъчно изчерпателни. „Органите обаче не трябва да се намесват по отношение на съдържанието на оповестената информация или да дават оценки на избраните от дружествата решения. Те биха могли да осигурят обществен достъп до резултатите от наблюдението, за да разкрият най-добрите практики и да насърчат дружествата към по-голяма прозрачност”, допълни още г-н Мавродиев.

Главният секретар на АИКБ г-жа Милена Ангелова и член на  Европейския икономически и социален комитет, която беше и един от докладчиците на форума обясни, че Европейската комисия за първи път публикува своите въпроси как да се усъвършенства рамката на корпоративното управление. В тази връзка се предлагат 10 основни принципа, които да залегнат в националните кодекси за корпоративно управление. Г-н Денис Мейнант, член на  Европейския икономически и социален комитет, изтъкна трудностите, които се срещат при работа в среда с различни правни рамки в условията на общ европейски пазар. Според него подходът трябва да включва не твърди и строги правила, а гъвкава рамка, която да отчита спецификите на отделните законодателства на страните-членки.

Пълния текст на приветственото слово на председателя на КФН може да прочетете тук

 

Председателят на КФН участва в откриването на международния форум „Зелена книга – Европейска рамка за корпоративно управление”

На 2 септември т.г. председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев откри публичното изслушване на тема „Зелена книга – Европейска рамка за корпоративно управление” в хотел Шератон. Събитието е организирано от Европейския икономически и социален комитет и Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Зелената книга на Европейската Комисията има за цел стартирането на обширна публична консултация по всички предизвикателства пред корпоративното управление в рамките на Европейския съюз.

В словото си г-н Мавродиев посочи, че Националният кодекс за корпоративно управление, който се прилага въз основа на принципа „изпълнение или обяснение“ би могъл да функционира много по-добре, ако контролните органи, в т.ч. регулаторните органи за ценни книжа, както и фондовите борси от Общността, получат правото да проверяват дали наличната информация и обясненията са достатъчно изчерпателни. „Органите обаче не трябва да се намесват по отношение на съдържанието на оповестената информация или да дават оценки на избраните от дружествата решения. Те биха могли да осигурят обществен достъп до резултатите от наблюдението, за да разкрият най-добрите практики и да насърчат дружествата към по-голяма прозрачност”, допълни още г-н Мавродиев.

Главният секретар на АИКБ г-жа Милена Ангелова и член на  Европейския икономически и социален комитет, която беше и един от докладчиците на форума обясни, че Европейската комисия за първи път публикува своите въпроси как да се усъвършенства рамката на корпоративното управление. В тази връзка се предлагат 10 основни принципа, които да залегнат в националните кодекси за корпоративно управление. Г-н Денис Мейнант, член на  Европейския икономически и социален комитет, изтъкна трудностите, които се срещат при работа в среда с различни правни рамки в условията на общ европейски пазар. Според него подходът трябва да включва не твърди и строги правила, а гъвкава рамка, която да отчита спецификите на отделните законодателства на страните-членки.