Съобщение относно преминаване към следващия етап на работата за въвеждане на еврото в Република България

Комисията за финансов надзор, като отговорна институция пряко ангажирана в процеса за присъединяване на Република България към еврозоната, уведомява поднадзорните си лица за преминаване към следващия етап на работата за въвеждане на еврото в страната, в който небанковият финансов сектор има съществена роля.

КФН обръща специално внимание на процеса на подготовка и въвеждане на еврото от страна на регулираните пазари на ценни книжа, пазарните оператори, инвестиционните посредници, многостранните системи за търговия, включително на пазарите за растеж, централните депозитари на ценни книжа, Фонда за компенсиране на инвеститорите, одобрените механизми за публикуване, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, както и управляваните от тях предприятия за колективно инвестиране (колективни инвестиционни схеми, алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове), публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, агенциите за кредитен рейтинг, администраторите на бенчмаркове, доставчиците на услуги за колективно финансиране, пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър, пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници, Гаранционния фонд, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и на всички други заинтересовани лица в областта на небанковия финансов сектор.

Действията, които следва да се предприемат във връзка със замяна на лева с новата парична единица, са предвидени в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната. Съгласно т. 6.3 от Националния план за въвеждане на еврото в Република България е необходимо поднадзорните на Комисията лица да се подготвят своевременно за работа с еврото, като Комисията е отговорна институция за изпълнение на тези дейности. На основание чл. 55, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, Комисията за финансов надзор и нейните органи осъществяват контрол за спазване от поднадзорните ѝ лица на изискванията по чл. 14, ал. 2, чл. 16, ал. 1, 2 и 4, чл. 21, ал. 1, 3 – 9, чл. 25, ал. 5, чл. 27, ал. 1, чл. 32, ал. 1, 6 – 8 и чл. 34 – 37 от същия закон.

Във връзка с горепосоченото Комисията за финансов надзор уведомява поднадзорните си лица за следното:

1. Съгласно мярка 10 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България Комисията, в срок до 30 ноември 2024 г. е необходимо да започне процеса на подготовка на информационните системи в небанковия сектор за работа с евро. По отношение изпълнението на тази мярка поднадзорните на Комисията лица следва да подготвят своите информационни системи. На основание чл. 46, ал. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България министърът на електронното управление издава методически указания относно адаптирането на информационните системи, обработващи финансова информация, във връзка с въвеждането на еврото в Република България, които могат да бъдат полезни при подготовка на информационните системи на поднадзорните на Комисията лица;

2. Видно от мярка 11 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 37, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в срок до 31 март 2025 г. е необходимо бъдат изпълнени процесите по адаптиране на информационните системи на „Централен депозитар“ АД за работа с евро, като бъде осигурено адаптиране на поддържаните регистри и системите за клиринг и сетълмент;

3. Съгласно мярка 12 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в срок до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени процесите по адаптиране на информационните системи за работа с евро на „Българска фондова борса“ АД и останалите места за търговия на финансови инструменти, като организираната система за търговия, организирана от инвестиционен посредник „Капман“ АД, включваща актуализиране на системите за търговия;

4. Предвид мярка 13 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България, в срок до 31 март 2025 г. е необходимо да бъде завършен процесът по подготовка за работа с евро на информационните системи в Гаранционния фонд, включително на поддържания от него Информационен център;

5. На основание мярка 14 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България, в срок до 31 март 2025 г. е необходимо Фондът за компенсиране на инвеститорите да завърши адаптирането на своите информационни системи за работа с евро;

6. В изпълнение на мярка 15 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България и с оглед разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и 3 и чл. 36, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в срок до 31 март 2025 г. трябва бъдат изпълнени процесите по адаптиране на информационните системи за работа с евро на всички инвестиционни посредници, управляващи дружества, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, застрахователни дружества, презастрахователни дружества, пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове, както и на останалите поднадзорни на Комисията лица;

7. Съгласно мярка 21 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 31 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в срок до 31 март 2025 г. трябва да бъдат предприети действия по конвертиране на финансови инструменти от страна на емитентите им;

8. Видно от мярка 22 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България на датата на въвеждане на еврото е необходимо „Централен депозитар“ АД да осигури автоматично конвертиране на финансовите инструменти по силата на закона;

9. Съгласно мярка 23, като резултат от изпълнението на мярка 15 от Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България, на датата на въвеждане на еврото трябва да бъдат конвертирани всички салда по всички счетоводни сметки (активи, пасиви, капитал).

Необходимо е да се започне и работата по привеждане в съответствие с всички останали общи и специални изисквания на Закона за въвеждане на еврото в Република България, относно дейността на поднадзорните лица, като КФН подчертава необходимостта от изпълнение на мерките по Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България, както и тяхното приключване в очертаните срокове.

КФН и Хърватският надзор обмениха опит и добри практики за приемането на еврото

КФН проактивно проведе поредица от срещи на стратегическо и оперативно ниво с Хърватската агенция за финансов надзор за добри практики в процеса на приемане на еврото

През изминалата седмица експерти от стратегическо и оперативно ниво на Комисията за финансов надзор осъществиха двудневно посещение в Хърватската агенция за финансов надзор (HANFA), като част от предприетите стъпки за реализирането на Националния план за въвеждане на еврото в България.

Инициативата за намиране на най-добри практики при приемане на еврото и избор на HANFA като институция с високи резултати беше създадена от Бойко Атанасов, председател на КФН. Визията за интегриране на еврото в България от КФН е ключов приоритет за лидерския екип на КФН през 2024 г. – 2025 г. Според г-н Атанасов основна цел на работната група на КФН е пълна видимост към стратегията и конкретните стъпки, през които HANFA е преминала в процеса на присъединяване към еврозоната. Фокусът на работните групи беше върху създадената координационна политика, правните инициативи, нужните корекции на финансовата система и на икономиката с акцент върху защита на потребителите, стратегиите за комуникация между институциите и с гражданите, процесите по сътрудничество с други държавни органи, изготвяне на оценка на разходите от финансовата индустрия, консултации с представители на финансовата индустрия и потребители, ИТ корекции в HANFA и мониторинг на изпълнението на плана за действие.

Хърватските участници споделиха, че година по-късно от приемането на еврото, след смяната на валутата, инфлацията в страната вече е наполовина, а икономиката и доходите  растат с едни от най-високите темпове в Европейския съюз. По-малък финансов риск и транзакционни разходи, по-конкурентоспособен бизнес и по-висок кредитен рейтинг  са сред най-големите положителни ефекти.

Разговорите продължиха със споделянето на опит по отношение на присъединяването на България и на Хърватия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което е сред водещите външнополитически приоритети на двете страни. Членството в организацията изисква извършването на вътрешни реформи и усъвършенстване на законодателството в съответствие с най-високите стандарти, сред които публичното управление, борбата с корупцията, защитата на конкуренцията, цифровата икономика, образование, околна среда, инвестиции.

За финансовите надзори на двете страни предстои общото предизвикателство за прилагане на регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), чиято цел е да създаде регулаторна рамка, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите, като същевременно запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите.

Делегацията обсъди частните пенсионни фондове и техния надзор, като структура и бъдещо развитие на пенсионната система – инвестиционни портфейли с различен рисков профил, такси и възвръщаемост на инвестициите, гаранция за минимална възвръщаемост, корекция на доходите чрез инфлация.

 Стратегическата среща бе насочена към  обмен на най-добре работещите европейски практики и обединителни линии в процеса на присъединяване на България към еврозоната. Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, сподели, че „когато се впускаме в значимото начинание, от съществено значение е да признаем ползите, произтичащи от приемането на еврото, както и да имаме видимост към опита на страни като Хърватия, които вече са предприели тази трансформираща стъпка. На първо място, присъединяването ни към еврозоната ще донесе икономическа стабилност и доверие, по-предсказуема и стабилна парична среда, ще намали рисковете от валутните курсове и ще улесни бизнеса да планира и инвестира с увереност. Нещо повече – убеден съм, че ще се повиши привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори. Вярвам и, че членството ни в еврозоната ще насърчи по-голяма финансова интеграция и България ще приведе паричните си политики в съответствие с тези на другите страни-членки, с по-тясна координация и сътрудничество в рамките на Европейската централна банка, ще засили позициите си не само в рамките на Европейския съюз, но и на световната икономическа сцена. Успешното присъединяване на Хърватия към еврозоната трябва да ни бъде вдъхновяващ пример, докато се движим в процеса на приемане на еврото. Използвайки опита на Хърватия, България може да се справи с предизвикателствата, да припознае възможностите, които идват с присъединяването към еврозоната и да извлече ползите от приемането на еврото. Целта на всички ангажирани институции е да бъде стимулирано устойчивото развитие и просперитета на българската нация и нейните граждани“.