Комисията за финансов надзор проведе конференция на тема: „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“

На 11 юни Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), в партньорство с Националната комисия по корпоративно управление, организира и проведе конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“. В рамките на форума бяха обменени опит и добри практики, посветени на принципите за корпоративно управление, ESG и корпоративното управление, механизмите за устойчиво развитие на застрахователния сектор и стимулите за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми.

Събитието се проведе в София и събра на едно място професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, консултанти и медии, с цел да се обсъдят съвременните предизвикателства и възможности пред корпоративното управление в контекста на международните стандарти и устойчивото развитие.

Конференцията бе открита от председателя на КФН – г-н Васил Големански, който подчерта значението на корпоративното управление като ключов фактор за доверието на инвеститорите, стабилността на финансовите пазари и насърчаването на дългосрочен икономически растеж. Той отбеляза, че през последните 5–6 години корпоративното управление е сред водещите приоритети в работата на институцията и българския бизнес: „КФН, освен че изпълнява своята роля на надзорен и регулаторен орган, има и амбицията активно да подпомага бизнеса, с цел създаване на устойчиви и стабилно развиващи се пазари“.

Г-н Големански посочи, че Комисията е активен член на международни регулаторни структури, както в рамките на Европейския съюз, така и в международен мащаб в сферата на небанковия финансов сектор. В този контекст КФН активно допринася за изпълнението на националната стратегическа цел — членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и за предстоящото присъединяване към Еврозоната. В рамките на усилията в тази насока, от 2022 г. КФН си сътрудничи с Комитета по корпоративно управление към ОИСР при разработването и внедряването на актуализираните Принципи за корпоративно управление, които бяха окончателно приети през 2023 г: „Положихме значителни усилия, съвместно с Българска фондова борса (БФБ) и Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), за да интегрираме тези принципи в новия Кодекс за добро корпоративно управление, приет от КФН на 5 юни тази година“, отбеляза г-н Големански и заяви, че КФН ще положи всички усилия Кодексът да бъде спазван доброволно от поднадзорните лица.

Убедени сме, че доброто корпоративно управление е основа за изграждане на доверие между инвеститорите и емитентите и за стабилен растеж на капиталовия пазар. Вярваме, че значителна част от емитентите ще приемат тези принципи не само защото КФН ги препоръчва, а защото осъзнават тяхната роля за създаването на устойчив и прозрачен пазар“, допълни още той.

Към участниците се обърна и г-жа Фиана Жордан, старши анализатор по политики в ОИСР, която представи обновените Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20, адаптирани към динамичната икономическа и регулаторна среда и насочени към постигане на по-голяма устойчивост, отчетност и иновации: „Бих искала да подчертая ключовото значение на ревизираните Принципи на корпоративното управление на Г-20/ОИСР, които представляват водещ международен стандарт в тази област и са признати от над 50 юрисдикции. Те не само определят стандарти за добро корпоративно управление, но и дават насоки за изграждането на правна, регулаторна и институционална рамка, която да насърчава доверието на пазарите, икономическата ефективност и финансовата стабилност. Те са структурирани около шест основни стълба и отразяват развитието на глобалните предизвикателства и нови тенденции – като устойчивостта, управлението на цифрови рискове, ролята на институционалните инвеститори и новите очаквания към управителните съвети. Ревизираните принципи включват конкретни препоръки, свързани с прозрачност, отчетност, защита на инвеститорите, по-добро участие на акционерите и справяне със системни рискове, включително тези, произтичащи от климатичните промени и технологичната трансформация. Те имат стратегическата цел да помогнат на компаниите да подобрят достъпа си до капитал, да засилят доверието на инвеститорите – включително на домакинствата, инвестиращи спестяванията си – и да гарантират устойчивото развитие на корпоративния сектор. Именно затова ОИСР и Г-20 приеха новия текст на Принципите през септември 2023 г. като инструмент от ключово значение за стабилността на финансовите системи в глобален мащаб.“

В първия панел „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20“, модериран от г-жа Наталия Петрова, председател на Националната комисия по корпоративно управление, се постави акцент върху практическото приложение на международните принципи в българския контекст. Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисия за финансов надзор, сподели пред аудиторията, че „В основата на успеха на една компания е доброто корпоративно управление, което е от първостепенно значение и е толкова важно, колкото е и изграждането на добър бизнес план. Принципите са доказателство, че вървим в правилната посока, тъй като инвеститорите се интересуват не само от цифрите, но и от това какво стои зад тях.“. Г-жа Хантова посочи, че същността на корпоративното управление е да защитава правата на акционерите, да подпомага устойчивостта на дружествата и също така да подобри взаимодействието между служителите и ръководния орган.

В своята презентация г-жа Наталия Петрова акцентира върху важността на устойчивото развитие и ESG факторите, засилване на ролята и независимостта на управителните органи. Тя акцентира върху това, че „корпоративното управление се прави от хора“ и колко е важно взаимодействието между представителите на бизнеса, професионалните асоциации и академичните среди.

Дискусията, в която участие взеха г-н Ангел Рабаджийски – член на УС, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-жа Даниела Пеева – председател на УС, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България, г-н Даниел Дончев – член на управителния съвет, БАУД, г-н Николай Мартинов – независим член на Съвета на директорите, Шелли Груп, г-жа София Аргирова – директор за връзки с инвеститорите, Стара Планина Холд и г-н Станислав Танушев, директор за връзка с инвеститорите, Сирма Холдинг, се съсредоточи върху добрите практики в управлението на публичните дружества, повишаването на прозрачността и отчетността, както и ролята на директорите за връзки с инвеститорите в изграждането на доверие.

Фокусът в панел „ESG и корпоративното управление: Път към устойчиви инвестиции“ бе върху интеграцията на ESG (екологични, социални и управленски) фактори в корпоративното управление като инструмент за дългосрочна стойност и привлекателност за инвеститорите.

Г-жа Деница Величкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, подчерта че ESG и корпоративното управление не е тема на бъдещето, а тема на настоящето, която е в сърцето на съвременните регулации и която е изключително важна:  „Доскоро говорихме корпоративното управление и ESG като отделни понятия – едното, свързано с вътрешната структура и отчетност, другото – с въздействието върху околната среда и обществото. Вярвам, че те са две страни на една и съща монета. Устойчивото развитие не е възможно без добро управление, а доброто управление – без стратегическо разбиране за устойчивост. Съвременният инвеститор очаква не само доходност, но и сигурност, прозрачност и дългосрочна визия. Затова ролята на регулатора се променя – да стимулира устойчив диалог, качествено нефинансово отчитане и прилагане на международни стандарти. ESG не е „добавка“ към стандартния бизнес модел. Това е нова инвестиционна култура, която изисква промяна в мисленето – от минимални изисквания към стратегическа визия. Именно тук е ролята на корпоративното управление – да осигури структура, в която устойчивостта е част от ДНК-то на организацията“.

Сред участниците в панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, г-н Даниел Блум, ръководител на звено в ОИСР, г-жа Христина Пендичева, Министерство на финансите, Александър Пеев, генерален мениджър „КСО“, ОББ и Даниела Соколова, Теlelink Business Services. Те обсъдиха предизвикателствата при прилагането на ESG стандартите, необходимостта от адаптация към европейските регулации и ролята на устойчивото управление при вземането на инвестиционни решения.  Г-н Даниел Блум отбеляза прогреса на България от 2023 година до сега по отношение действията ѝ за членство в ОИСР, като заяви, че страната „следва много добра посока и трябва да продължи да развива пазара, като се поддържа атрактивността на надеждните компании“. Представителят на ОИСР допълни, че „все още пред страната стоят много предизвикателства“, но е уверен в успеха и нейното устойчиво развитие.

Доц. д-р Маню Моравенов представи а първия доклад, изготвен от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център). Документът е посветен на това как българските дружества отчитат своята устойчивост. Докладът показва, че устойчивото корпоративно поведение все по-ясно навлиза в практиките на различни сектори в българската икономика. Големите банки демонстрират стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – висока социална отчетност, а публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление.

В конференцията специално участие взе и проф. Бистра Боева – дългогодишен експерт в областта на корпоративното управление и член на Националната комисия по корпоративно управление, тя получи награда от председателя на НККУ– г-жа Наталия Петрова.

Третият панел на събитето – „Устойчиво развитие на застрахователния сектор“, бе модериран от г-н Христо Николов, бизнес журналист от Bloomberg TV Bulgaria. Панелистите – г-жа Кристина Петкова – директор на дирекция „Застрахователен надзор“ в КФН, г-жа Росица Вартоник – съветник „Комуникации и финансова грамотност“ в Асоциация на българските застрахователи и г-н Веселин Ангелов – изпълнителен директор на ЗД „Алианц България“ и член на УС на Асоциация на българските застрахователи, разгледаха механизмите за осигуряване на устойчивост в застрахователния сектор в светлината на корпоративното управление. Сред темите бяха отчетността и прозрачността на застрахователите, нуждата от ефективен надзор, повишаването на потребителското доверие и образователната застрахователна култура на обществото. Г-жа Петкова посочи, че КФН, като регулаторен и надзорен орган, ще продължи да спазва правилата на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ще съблюдава за ESG отчитането от компаниите.

Финалният панел – „Корпоративна ангажираност и дългосрочни инвестиции в пенсионния сектор“, също модериран от г-н Христо Николов, акцентира върху значението на гъвкавите инвестиционни стратегии, отговарящи на дългосрочните интереси на осигурените лица. В него – г-жа Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, г-н Николай Славчев – главен методолог на ПОД Алианц България и г-н Мирослав Маринов – изпълнителен директор и член на УС на ПОК Доверие, обсъдиха възможностите за корпоративна ангажираност чрез устойчиви и дългосрочни инвестиции, включително ролята на пенсионните фондове в корпоративното управление и въвеждането на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.

С конференцията КФН затвърди своя ангажимент към прилагането на международни стандарти в българската регулаторна и пазарна среда, в корпоративното управление и създаването на условия за устойчиво развитие на небанковия финансов сектор в България.

КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия

Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване. „Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН. На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв. Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране. Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.

„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

ОИСР оцени високо допълнителното пенсионно осигуряване в България и подкрепя бъдещите мерки за усъвършенстването му

Подготвят се промени в частното пенсионно осигуряване, които имат основната цел да  увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания

През 2024 г. в гр. София се проведе проучвателна мисия на Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която извърши преглед на допълнителното пенсионно осигуряване и оцени съответствието на българското законодателство и надзорната дейност с препоръките на ОИСР относно ключовите принципи за регулиране на частното пенсионно осигуряване.

В резултат на доброто партньорство между съпредседателите – Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор (КФН), както и на усилията на Министерство на труда и социалната политика, представителите на други институции, социални партньори и бизнеса, прегледът на частното пенсионно осигуряване вече е приключен успешно.

Председателят на Работната група по частно пенсионно осигуряване към Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отчита силните страни на допълнителното пенсионно осигуряване, в т.ч.:

  • многостълбовия пенсионен модел;
  • стабилната правна рамка;
  • компетентния надзор, основан на риска.

Високо оценена е способността на страната да изпълнява правните инструменти на ОИСР и отличното сътрудничество с българските органи при провеждането на прегледа.

В тази връзка от ОИСР отбелязват и възможността за разглеждане на някои аспекти, които биха могли да спомогнат за усъвършенстване на пенсионната система, които са в унисон с философията на възможностите за законови промени като:

  • въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнения цикъл и толерантност към риска (т.нар. „мултифондов модел“, включващ фондове с различен инвестиционен профил);
  • преглед на правилата, определящи инвестиционните възможности за постигане на растяща доходност.

За целта компетентните институции в страната следва ясно и в синхрон да заявят ангажираност в разработването на законови промени, чиято философия се подкрепя в контекста на дадените от ОИСР препоръки.

Присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е ключов приоритет за Република България, предвид което Комисията за финансов надзор потвърждава своята готовност и ангажираност за участие в развиването на пенсионната система в страната с цел гарантиране на доверие, справедливост, устойчивост и прозрачност.

Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване стартираха диалог и имат готовност за предлагане на промени в регулаторната рамка в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, чиято крайна цел е увеличаване на доходността от управлението на средствата по индивидуалните партиди на гражданите, респективно постигане на адекватен заместващ доход при оттегляне от пазара на труда (пенсиониране).