Покана за онлайн събития, организирани от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), за приета на първо четене Директива за възстановяване и преструктуриране на пре/застрахователни предприятия
На 23 април, Комисията за финансов надзор (КФН) бе представена на форума на списание „Мениджър“ – Technovation 2024 от д-р Неда Мужо, началник отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ .
В събитието, посветено на симбиозата между бизнеса и технологичния сектор, на подпомагането на иновационния потенциал на компаниите, на оптимизирането на дейността на големите индустрии и интегрирането на изкуствения интелект в различни сфери, се включиха водещи мениджъри, експерти с признат опит, предприемачи и инвеститори.
По време на форума, бе застъпена и темата за регулациите в България, тяхното функциониране и произтичащите от тях ползи за Fintech. Д-р Мужо коментира, че „целият бизнес, който се създава по света, има нужда от един регулатор, който да е предвидим и прозрачен, в защита на потребителите в цял свят, а законът за цифровата оперативна устойчивост – DORA, ще даде първата стъпка, за да може Европа да стане лидер в тази сфера“.
Относно влиянието на изкуствения интелект, тя заяви, че „от страна на регулаторите ИИ дава възможност на Европа да стане лидер в данните и в обработката им; че „когато говорим за ИИ, говорим за нови модели, които може би не са били познати досега“.
„Ако участниците в тази екосистема нямаме прозрачност, предвидимост, споделяне на данни и защита на инвеститора, всичко това, включително и казаното за новите инвеститорите в Европа, няма как да бъде концептирано“ – сподели тя.
Според нея „ролята на регулатора, без значение дали се говори за крипто, която в голяма част е нерегулирана, е такава, че да може да предложи прагматичност и водеща роля в образованието на обществото“.
В тази насока, КФН продължава да осъществява дигиталната си кампания #Инвестирай безопасно, посветена на предпазването на потребителите от измамни инвестиционни схеми и различаването на законните от недобросъвестните посредници.
На 7 юли Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), съвместно с Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България, проведе международната конференция „Корпоративно управление и декарбонизация“. Събитието, посветено на устойчивите инвестиции, регулациите в сферата, новите ангажименти и предизвикателства пред корпоративните бордове, ESG оценката на компаниите и капиталовите пазари, бе официално открито от министъра на енергетиката на Република България – г-н Румен Радев и от г-жа Даниела Пеева – председател на НККУ.
Лектори и панелисти в конференцията бяха 17 представители на различни международни организации и компании, на регулаторните органи в България и Европа, сред които и Комисията за финансов надзор (КФН). Основните насоки бяха поставени от г-жа Фианна Джордан – водещ експерт в „Организация за икономическо сътрудничество и развитие“ (ОИСР), която представи актуализираните принципи на ОИСР за корпоративно управление.
В панелната дискусия „Спазвай правилата и се конкурирай успешно“, с акцент върху ролята на регулаторната рамка за устойчивост, участие взеха д-р Неда Мужо – Началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ в КФН, Флорънс Биндел – генерален секретар на EuropeanIssuers и Евгения Кючукова-Троанска – представител на Европейската консултативна група за финансово отчитане (EFRAG).
Д-р Мужо коментира регулациите на европейско и национално ниво, как компаниите могат да подобрят своите корпоративни структури и бордове, за да могат едновременно да отговарят на изискванията за устойчивост, но и да използват тези изисквания като конкурентно предимство: „От около 5 години, в Европейския съюз (ЕС) се налагат политиките на устойчивият начин на правене на бизнес. Тези политики се въвеждат посредством въвеждането на регулации и всяка голяма компания, която не адаптира бизнес моделите си, съгласно новите стандарти за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление, ще бъде подложена на санкции. Постепенно се въвеждат т.нар. ESG стандарти, като от началото на 2024 г. приблизително 50 000 компании в ЕС ще трябва да докладват доколко покриват определени ESG изисквания. Всяка страна, включително България ще определи национални компетентни органи, които ще следят за навременното подаване на изискуемите доклади за точността на данните, които са оповестени в тях“.
До настоящия момент в България се прилага Директивата за оповестяването на нефинансова информация (NFRD – Non Financial Reporting Directive), като изискванията й са транспонирани в българския „Закон за счетоводството“. Големите предприятия от обществен интерес и които към края на всяка отчетна година надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, задължително трябва да включват в доклада за дейността си, или като отделен документ нефинансова декларация, в която се оповестява информацията, изисквана от NFRD. Това се отнася и за всеки емитент на ценни книжа, а КФН е компетентният орган, който следи за спазването на тези оповестявания, по отношение на всички листнати на борсата компании в България.
По време на панела стана ясно, че ESG докладите ще бъдат част от годишните финансови отчети на компаниите, които ще бъдат проверявани, одитирани и заверявани от лицензирани одитори.
Бе обсъдено още, че до края на 2023 г. се очаква ЕС да уточни кои ще са институциите, които ще следят за подаването на ESG доклади и за коректността на данните в тях, като е много вероятно по отношение на листнатите компании, това да бъдат националните компетентни органи, включително Комисията за финансов надзор.
Конференцията допринесе за обмен на знания и мнения на специалисти от различни държави и сектори на икономиката. По безспорен начин бе доказана ролята и възможността, чрез ориентирано към устойчивост корпоративно управление, да бъдат решавани въпросите с прехода към въглеродно неутрална икономика на отделните компании. Комисията за финансов надзор ще очаква всички те да следват европейските ESG регламенти и да изготвят отчетите си в съответствие с изискванията и най-добрата европейска практика.