Зам. – председателите на КФН – Диана Йорданова и Пламен Данаилов, сред официалните гости на церемонията по награждаването от националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г.

Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и г-н Пламен Данаилов – зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, бяха сред официалните гости на 14-то издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г. Конкурсът за поредна година се организира от Университета по застраховане и финанси (УЗФ), заедно с одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“, с дългогодишната подкрепа на Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).

На събитието присъстваха и Маргарита Николова – заместник-председател на Сметната палата, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Росица Недялкова – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Тошко Тодоров – председател на КПНРО, Илия Илиев – председател на ИДЕС, както и представители на АДФИ, НАП, ИА „Сертификационен одит“ и други ключови контролни институции. Специален гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.

Пламен-Данаилов

От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Васил Големански, приветствие към организаторите, журито и участниците в престижното състезание, отправи г-н Пламен Данаилов: „Дълбоко вярвам, че инвестицията в знание е сред най-ценните и устойчиви вложения. Искрено Ви пожелавам енергията, времето и експертизата, които посвещавате на общността на младите одитори, да останат Ваша лична мисия и занапред. Продължавайте да откривате нови хоризонти пред младите хора. Вашият принос към утвърждаването на одиторската професия е безспорен, а последователната Ви ангажираност в подкрепа на най-добрите участници показва, че тук се подготвят не просто професионалисти, а бъдещи достойни колеги. В днешната дигитална епоха и одитът се променя – с нови предизвикателства, но и с нови възможности. Пожелавам Ви да приемате тези промени с гъвкавост и визия, да черпите удовлетворение от професионалната си мисия, а студентите – от избрания път, който ще остави траен отпечатък в развитието на одиторската наука“.

Приветствия поднесоха още г-жа Росица Недялкова – от името на министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, г-жа Весела Караиванова – Начева – подуправител на НОИ и и Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.

Обща-снимка

Тази година в конкурса се включиха над 110 млади специалисти от 14 висши учебни заведения в страната и чужбина, сред които УЗФ, Софийски Университет „Климент Охридски“, Нов Български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Икономически университет – Варна, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет гр. Стара Загора, Американски Университет в България, Американски Университет в Париж и Русенски университет „Ангел Кънчев“. До втория етап –  решаването на тест, бяха допуснати 87 участници, а до третия – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.

Първото място бе отредено на Ивайла Настева, студентка по „Стопанско управление“ в Технически университет – София. Тя получи парична премия в размер на 2 000 лева, учредена от одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“ за финансиране на образователна степен в български университет. Класиран на 2-ро място бе Георги Николов от Югозападен университет „Неофит Рилски“, който бе награден с парична сума от 1 000 лева, предоставени от КПНРО. За Ива-Жанет Итова от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ бе 3-то място и тя получи 500 лв., предоставени от Институт на дипломираните експрет – счетоводители (ИДЕС).

Съгласно регламента на конкурса, журито присъди две специални награди за участниците с най-оригинални идеи при решаване на казус. Първата специална награда, предоставена от Сметната палата, с възможност за провеждане на едномесечен стаж в институцията, бе присъдена на Димитър Йовков от Икономически университет – Варна.

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

Втората специална награда, предоставена от Университета по застраховане и финанси – 20% стипендия от таксата за целия едногодишен курс на обучение в магистърска програма, бе връчена от г-н Данаилов на Атанас Станоев, студент от Югозападен университет „Неофит Рилски“,  с думите: „Конкурсът е сцена, на която Вие –  младите хора правите първите си стъпки в една от най-отговорните професии – тази, която изгражда доверието във финансовата система, пази обществения интерес и служи на принципите на прозрачност и почтеност. Вашата работа и ангажираност са вдъхновение – не само за участниците, но и за всички нас, които вярваме в силата на знанието, развитието и професионалната етика. В свят, който се променя с бързи темпове, Вие създавате устойчива основа, върху която бъдещите одитори изграждат не просто кариера, а призвание“.

„Млад одитор“ е ярък пример за успешно партньорство между бизнеса и академичните среди. Основен акцент на инициативата е утвърждаването на значимостта на одиторската професия и нейната роля в изграждането на прозрачна и отговорна бизнес среда. Като част от своята корпоративна политика за повишаване на финансовата грамотност, КФН ще продължи да насърчава младите таланти да развиват аналитично мислене, етична ангажираност и практически умения – качества, които са от съществено значение за бъдещето на финансовия сектор.

КФН и УНСС подписаха меморандум за сътрудничество в подкрепа на бъдещите икономисти и финансови експерти

DSC_0452

На 19 юни Комисията за финансов надзор (КФН) и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) подписаха меморандум за сътрудничество, насочен към подпомагане на обучението и професионалната реализация на бъдещите икономисти и специалисти във финансовата сфера.

На събитието присъстваха председателят на КФН г-н Васил Големански, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Цветана Стоянова – заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, както и гл. ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“ при Общоикономическия факултет. Сред гостите бяха и представители на академичната и професионалната общност.

В обръщението си към екипа на УНСС г-н Големански изрази признателност и подчерта значението на партньорството с думите: „За мен е чест да подпишем този меморандум между две институции с ключова роля за изграждането на стабилна, компетентна и отговорна финансова система в България. Радостен съм, че инициативата съвпада с отбелязването на 105-годишнината на УНСС. Изразявам своята благодарност към ръководството на университета за проявената инициативност и готовността за съвместна работа. Убеден съм, че заедно ще реализираме редица значими проекти, които ще допринесат както за развитието на студентите, така и за професионалната ни общност. Нашата дейност не е просто институционално задължение – тя има пряко отражение върху обществото и допринася за формирането на ангажирани и отговорни млади професионалисти.“

С подписването на меморандума се поставя началото на целенасочено и устойчиво партньорство, което ще обедини усилията на двете институции в посока развитие на младите кадри в небанковия финансов сектор. Инициативата предвижда не само обмен на знания и експертиза, но и създаване на реални възможности за професионално израстване.

Партньорството ще обхваща широк спектър от съвместни дейности – от реализиране на образователни и обществени инициативи, през участие на експерти от КФН в академичния процес, до включване на преподаватели от УНСС в дейности на Комисията. Особен акцент ще се постави върху стажантски програми и практически обучения, които ще подготвят студентите за реалната работна среда.

Съчетавайки регулаторния опит на КФН и академичната експертиза на УНСС, това сътрудничество се превръща в модел за успешна връзка между теорията и практиката. Основните му цели – обменът на информация и изграждането на устойчиви механизми за трансфер на знания – са насочени към насърчаване на икономическото развитие и повишаване на финансовата култура в обществото.

DSC_2191
DSC_0460

Комисията за финансов надзор проведе конференция на тема: „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“

GIP_1261

На 11 юни Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), в партньорство с Националната комисия по корпоративно управление, организира и проведе конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“. В рамките на форума бяха обменени опит и добри практики, посветени на принципите за корпоративно управление, ESG и корпоративното управление, механизмите за устойчиво развитие на застрахователния сектор и стимулите за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми.

Събитието се проведе в София и събра на едно място професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, консултанти и медии, с цел да се обсъдят съвременните предизвикателства и възможности пред корпоративното управление в контекста на международните стандарти и устойчивото развитие.

Конференцията бе открита от председателя на КФН – г-н Васил Големански, който подчерта значението на корпоративното управление като ключов фактор за доверието на инвеститорите, стабилността на финансовите пазари и насърчаването на дългосрочен икономически растеж. Той отбеляза, че през последните 5–6 години корпоративното управление е сред водещите приоритети в работата на институцията и българския бизнес: „КФН, освен че изпълнява своята роля на надзорен и регулаторен орган, има и амбицията активно да подпомага бизнеса, с цел създаване на устойчиви и стабилно развиващи се пазари“.

Г-н Големански посочи, че Комисията е активен член на международни регулаторни структури, както в рамките на Европейския съюз, така и в международен мащаб в сферата на небанковия финансов сектор. В този контекст КФН активно допринася за изпълнението на националната стратегическа цел — членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и за предстоящото присъединяване към Еврозоната. В рамките на усилията в тази насока, от 2022 г. КФН си сътрудничи с Комитета по корпоративно управление към ОИСР при разработването и внедряването на актуализираните Принципи за корпоративно управление, които бяха окончателно приети през 2023 г: „Положихме значителни усилия, съвместно с Българска фондова борса (БФБ) и Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), за да интегрираме тези принципи в новия Кодекс за добро корпоративно управление, приет от КФН на 5 юни тази година“, отбеляза г-н Големански и заяви, че КФН ще положи всички усилия Кодексът да бъде спазван доброволно от поднадзорните лица.

„Убедени сме, че доброто корпоративно управление е основа за изграждане на доверие между инвеститорите и емитентите и за стабилен растеж на капиталовия пазар. Вярваме, че значителна част от емитентите ще приемат тези принципи не само защото КФН ги препоръчва, а защото осъзнават тяхната роля за създаването на устойчив и прозрачен пазар“, допълни още той.

Към участниците се обърна и г-жа Фиана Жордан, старши анализатор по политики в ОИСР, която представи обновените Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20, адаптирани към динамичната икономическа и регулаторна среда и насочени към постигане на по-голяма устойчивост, отчетност и иновации: „Бих искала да подчертая ключовото значение на ревизираните Принципи на корпоративното управление на Г-20/ОИСР, които представляват водещ международен стандарт в тази област и са признати от над 50 юрисдикции. Те не само определят стандарти за добро корпоративно управление, но и дават насоки за изграждането на правна, регулаторна и институционална рамка, която да насърчава доверието на пазарите, икономическата ефективност и финансовата стабилност. Те са структурирани около шест основни стълба и отразяват развитието на глобалните предизвикателства и нови тенденции – като устойчивостта, управлението на цифрови рискове, ролята на институционалните инвеститори и новите очаквания към управителните съвети. Ревизираните принципи включват конкретни препоръки, свързани с прозрачност, отчетност, защита на инвеститорите, по-добро участие на акционерите и справяне със системни рискове, включително тези, произтичащи от климатичните промени и технологичната трансформация. Те имат стратегическата цел да помогнат на компаниите да подобрят достъпа си до капитал, да засилят доверието на инвеститорите – включително на домакинствата, инвестиращи спестяванията си – и да гарантират устойчивото развитие на корпоративния сектор. Именно затова ОИСР и Г-20 приеха новия текст на Принципите през септември 2023 г. като инструмент от ключово значение за стабилността на финансовите системи в глобален мащаб.“

В първия панел „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20“, модериран от г-жа Наталия Петрова, председател на Националната комисия по корпоративно управление, се постави акцент върху практическото приложение на международните принципи в българския контекст. Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисия за финансов надзор, сподели пред аудиторията, че „В основата на успеха на една компания е доброто корпоративно управление, което е от първостепенно значение и е толкова важно, колкото е и изграждането на добър бизнес план. Принципите са доказателство, че вървим в правилната посока, тъй като инвеститорите се интересуват не само от цифрите, но и от това какво стои зад тях.“. Г-жа Хантова посочи, че същността на корпоративното управление е да защитава правата на акционерите, да подпомага устойчивостта на дружествата и също така да подобри взаимодействието между служителите и ръководния орган.

В своята презентация г-жа Наталия Петрова акцентира върху важността на устойчивото развитие и ESG факторите, засилване на ролята и независимостта на управителните органи. Тя акцентира върху това, че „корпоративното управление се прави от хора“ и колко е важно взаимодействието между представителите на бизнеса, професионалните асоциации и академичните среди.

Дискусията, в която участие взеха г-н Ангел Рабаджийски – член на УС, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-жа Даниела Пеева – председател на УС, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България, г-н Даниел Дончев – член на управителния съвет, БАУД, г-н Николай Мартинов – независим член на Съвета на директорите, Шелли Груп, г-жа София Аргирова – директор за връзки с инвеститорите, Стара Планина Холд и г-н Станислав Танушев, директор за връзка с инвеститорите, Сирма Холдинг, се съсредоточи върху добрите практики в управлението на публичните дружества, повишаването на прозрачността и отчетността, както и ролята на директорите за връзки с инвеститорите в изграждането на доверие.

Фокусът в панел „ESG и корпоративното управление: Път към устойчиви инвестиции“ бе върху интеграцията на ESG (екологични, социални и управленски) фактори в корпоративното управление като инструмент за дългосрочна стойност и привлекателност за инвеститорите.

Г-жа Деница Величкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, подчерта че ESG и корпоративното управление не е тема на бъдещето, а тема на настоящето, която е в сърцето на съвременните регулации и която е изключително важна:  „Доскоро говорихме корпоративното управление и ESG като отделни понятия – едното, свързано с вътрешната структура и отчетност, другото – с въздействието върху околната среда и обществото. Вярвам, че те са две страни на една и съща монета. Устойчивото развитие не е възможно без добро управление, а доброто управление – без стратегическо разбиране за устойчивост. Съвременният инвеститор очаква не само доходност, но и сигурност, прозрачност и дългосрочна визия. Затова ролята на регулатора се променя – да стимулира устойчив диалог, качествено нефинансово отчитане и прилагане на международни стандарти. ESG не е „добавка“ към стандартния бизнес модел. Това е нова инвестиционна култура, която изисква промяна в мисленето – от минимални изисквания към стратегическа визия. Именно тук е ролята на корпоративното управление – да осигури структура, в която устойчивостта е част от ДНК-то на организацията“.

Сред участниците в панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, г-н Даниел Блум, ръководител на звено в ОИСР, г-жа Христина Пендичева, Министерство на финансите, Александър Пеев, генерален мениджър „КСО“, ОББ и Даниела Соколова, Теlelink Business Services. Те обсъдиха предизвикателствата при прилагането на ESG стандартите, необходимостта от адаптация към европейските регулации и ролята на устойчивото управление при вземането на инвестиционни решения.  Г-н Даниел Блум отбеляза прогреса на България от 2023 година до сега по отношение действията ѝ за членство в ОИСР, като заяви, че страната „следва много добра посока и трябва да продължи да развива пазара, като се поддържа атрактивността на надеждните компании“. Представителят на ОИСР допълни, че „все още пред страната стоят много предизвикателства“, но е уверен в успеха и нейното устойчиво развитие.

Доц. д-р Маню Моравенов представи а първия доклад, изготвен от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център). Документът е посветен на това как българските дружества отчитат своята устойчивост. Докладът показва, че устойчивото корпоративно поведение все по-ясно навлиза в практиките на различни сектори в българската икономика. Големите банки демонстрират стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – висока социална отчетност, а публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление.

В конференцията специално участие взе и проф. Бистра Боева – дългогодишен експерт в областта на корпоративното управление и член на Националната комисия по корпоративно управление, тя получи награда от председателя на НККУ– г-жа Наталия Петрова.

Третият панел на събитето – „Устойчиво развитие на застрахователния сектор“, бе модериран от г-н Христо Николов, бизнес журналист от Bloomberg TV Bulgaria. Панелистите – г-жа Кристина Петкова – директор на дирекция „Застрахователен надзор“ в КФН, г-жа Росица Вартоник – съветник „Комуникации и финансова грамотност“ в Асоциация на българските застрахователи и г-н Веселин Ангелов – изпълнителен директор на ЗД „Алианц България“ и член на УС на Асоциация на българските застрахователи, разгледаха механизмите за осигуряване на устойчивост в застрахователния сектор в светлината на корпоративното управление. Сред темите бяха отчетността и прозрачността на застрахователите, нуждата от ефективен надзор, повишаването на потребителското доверие и образователната застрахователна култура на обществото. Г-жа Петкова посочи, че КФН, като регулаторен и надзорен орган, ще продължи да спазва правилата на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ще съблюдава за ESG отчитането от компаниите.

Финалният панел – „Корпоративна ангажираност и дългосрочни инвестиции в пенсионния сектор“, също модериран от г-н Христо Николов, акцентира върху значението на гъвкавите инвестиционни стратегии, отговарящи на дългосрочните интереси на осигурените лица. В него – г-жа Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, г-н Николай Славчев – главен методолог на ПОД Алианц България и г-н Мирослав Маринов – изпълнителен директор и член на УС на ПОК Доверие, обсъдиха възможностите за корпоративна ангажираност чрез устойчиви и дългосрочни инвестиции, включително ролята на пенсионните фондове в корпоративното управление и въвеждането на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.

С конференцията КФН затвърди своя ангажимент към прилагането на международни стандарти в българската регулаторна и пазарна среда, в корпоративното управление и създаването на условия за устойчиво развитие на небанковия финансов сектор в България.

GIP_1295
GIP_1403
GIP_1501
GIP_1527
GIP_1581
GIP_1687
GIP_1745

Комисията за финансов надзор връчи сертификатите за брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти

На 12 юни, в рамките на тържествена церемония, проведена в сградата на Комисията за финансов надзор, бяха връчени сертификатите на лицата, успешно издържали изпитите за придобиване на правоспособност като брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти.

Председател_на_КФН_Васил_Големански

Г-н Васил Големански – председател на КФН, откри церемонията и поздрави сертифицираните с думите: „С получаването на този сертификат, вие не само утвърждавате знанията и подготовката си, но и поемате отговорност пред професионалната общност и инвеститорите. От днес нататък към вас ще има очаквания – за професионализъм, за етика, за почтеност. Допълнителната квалификация, която вече притежавате като брокери и консултанти, е ключова за стабилността, прозрачността и доверието в капиталовите пазари. Потребността от висококвалифицирани специалисти е осезаема не само на българския, но и на европейския капиталов пазар – пазар, който изисква все по-високи стандарти и задълбочена експертиза. Сигурен съм, че ще отстоявате с чест и професионализъм новата си роля и ще бъдете активни участници в изграждането на конкурентно финансово пространство. Нека този сертификат бъде само началото на вашата успешна, динамична и достойна кариера“.

Приветствие към новите брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти, отправи и г-жа Деница Величкова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за надзора на инвестиционната дейност.

Официалните гости на церемонията – доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), г-жа Радослава Масларска – председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и г-жа Наталия Петрова – председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества също поздравиха присъстващите, като изразиха увереност, че в тяхно лице капиталовият пазар ще открие новото поколение експерти, на които ще разчита за своето популяризиране, развитие и устойчивост. Г-н Моравенов връчи грамота на БФБ на постигналите най-висок резултат от изпита за инвестиционен консултант – на Янко Янчев и от изпита за брокер на финансови инструменти – на Мартин Ковачки.

Обща_снимка
Екип

На изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер се явиха 14 лица при допуснати 17 кандидати, като 13 от тях издържаха изпита, а на изпита за придобиване на право да извършват дейност като инвестиционен консултант се явиха 30 лица при допуснати 33 кандидати, като 12 от тях успяха да вземат сертификат.

Комисията за финансов надзор продължава да бъде стратегически ангажиран институционален партньор в процеса на изграждане и развитие на висококвалифицирани специалисти, чиито знания, професионална подготовка и аналитичен капацитет, съобразени с дигитализацията, регулаторни изисквания и утвърдени международни практики, са от съществено значение за устойчивото функциониране, доверието и конкурентоспособността на капиталовите пазари в България и в рамките на Европейския съюз.

Народното събрание избра заместник-председателите на Комисията за финансов надзор

На 15 май Народното събрание избра Деница Величкова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Йорданова за зам.-председател на управление „Осигурителен надзор“ и Пламен Данаилов за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“, като техният избор бе направен от народните представители.

От парламентарната трибуна председателят на Комисията за финансов надзор- г-н Васил Големански, представи кандидатурите за заместник-председатели, като изтъкна техния дългогодишен и богат професионален опит в структурите на държавната администрация и във финансовата сфера. Той подчерта готовността им за открит и конструктивен диалог. Съгласно процедурата за избор, те бяха представени от него и на 29 април пред Комисията по бюджет и финанси, която изслуша концепциите им за развитието на трите надзора и техните виждания за бъдещите им отговорности.

Относно надзора на инвестиционната дейност, г–жа Величкова очерта три основни направления – регулаторна дейност и контрол, увеличаване доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България и повишаване на финансовата грамотност, с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор: „Считам, че основните насоки за развитие на българския финансов пазар са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка, по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Ключовите ми послания към инвестиционната общност са диалог, взаимодействие, партньорство, защото вярвам, че регулаторната дейност не е самоцел, а двустранен процес на изграждане на доверие и предвидима среда за бизнеса. Искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване на имиджа на България като място за добри инвестиции“.

Синхронизирането на регулаторните рамки с европейските стандарти, създаване на необходимите условия, които да улеснят достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в държавни ценни книжа, намаляването на административната и регулаторна тежест, въвеждането на цифрови решения, стриктното прилагане на основните компоненти на ESG политиките и стимулиране по-добрата инвестиционна култура в дългосрочен план чрез въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, също бяха в обхвата на представената от нея концепция.

За развитието на управление „Осигурителен надзор“, г-жа Йорданова ще следва и ще отстоява поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активното сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. Тя убедено заяви, че „социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, респективно безспорно необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси“. Подчерта, че занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна и надзорна политика, „последиците от която е стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване – сектор с най-високо обществено значение“. От нейното изложение стана ясно, че динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска: „Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в т.ч. и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. От надзорна гл. т. гарантирането на средствата на осигурените лица, включително при неблагоприятни икономически условия, ефективното разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания, е с особено висок приоритет“.

По отношение на застрахователния надзор г-н Данаилов сподели, че неговите стратегически приоритети са свързани със създаването на предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти, фокус върху защитата на потребителите, стабилен и финансово устойчив застрахователен пазар, „който може да отговори на предизвикателствата, в които се намираме“. Той заяви, че ще работи за дигитализацията на сектора, от гледна точка развитие на онлайн застраховането, създаването на дигитални платформи и мобилни приложения, използване възможностите на изкуствения интелект за намаляване на административната тежест, защото „секторът изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията, с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото“. По време на неговото представяне той засегна темите за „бонус-малус“ системата, „зелената карта“, двойното одитиране на застрахователните дружества, климатичните промени, приемането на европейските директиви, съблюдаването на ESG стандартите и на принципите на доброто корпоративно управление, отражението им върху застрахователната дейност, дигиталните рискове от гледна точка на киберзастраховането, както и повишаването на финансовата грамотност във всички коментирани от него посоки за работа в управлението на застрахователния надзор: „Застрахователният сектор представлява изключително специфична и интересна област, тъй като по своята същност той въплъщава обещание за обезщетение при настъпване на определени неблагоприятни събития, чието настъпване никой не желае. Това обещание е свързано с голямо доверие, което означава ефективен и добре работещ надзор. Основна функция на надзора е да защити интересите на ползвателите, на хората, които имат полици, било граждани или юридически лица, да следи за финансовата стабилност, прозрачност и ефективност в работата на застрахователни и презастрахователни компании, но основния фокус са потребителите на тези услуги“.

След проведеното гласуване г-жа Величкова, г-жа Йорданова и г-н Данаилов положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.

Цялото ръководство можете да видите тук.

Председателят на КФН Васил Големански представи визията на регулатора за силен и устойчив застрахователен сектор в полза на хората и бизнеса в свое интервю за бюлетина на АБЗ

Васил Големански

Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански представи визията си за силен и устойчив застрахователен сектор в специално интервю за бюлетина на АБЗ. В него той очертава ключовите приоритети на КФН, сред които са дигитализацията на надзора, намаляването на административната тежест и конструктивният диалог с индустрията. Акцент е поставен и върху ролята на застраховането за справяне с климатичните рискове и необходимостта от по-висока застрахователна култура. 

Г-н Председател, каква е според Вас ролята на КФН в контекста на динамичните икономически и регулаторни процеси в страната и в Европейския съюз?

Комисията за финансов надзор има ключова роля не само като надзорен орган, но и като активен участник в създаването на стабилна, устойчива и иновативна среда за развитие на небанковия финансов сектор.

И в трите поднадзорни на КФН сектора – инвестиционен, застрахователен и осигурителен, се наблюдават надзорни предизвикателства от различен вид, които трябва да бъдат посрещани с висок професионализъм и компетентност, ориентираност към постигане на конкретни резултати, прозрачност в работата, така че в крайна сметка да се постигне основната цел на регулациите в небанковия финансов сектор, а именно – защита на интересите на ползвателите на финансови услуги и гарантиране на стабилността на финансовите пазари. В тази връзка, особено важен е екипът от професионалисти на КФН, който трябва чрез прилагане на все по-високи стандарти в надзорната си дейност, създаване на доверие у поднадзорните лица и с партньорски подход да преодолява всички възникващи предизвикателства.

Динамичното развитие на регулациите в небанковия финансов сектор е едно от основните предизвикателства за сектора. В тази връзка КФН следва позиция на рационален и пропорционален подход, така че да се намалява ненужната регулаторна тежест за поднадзорните лица. Намаляването на административната тежест е постижима цел, която следва да се разглежда като средство за постигане на ефективно функциониране на поднадзорните лица и в трите регулирани сектора, които КФН наблюдава. Крайната цел е изграждането на по-устойчива и конкурентоспособна икономика, в която бизнесът да се развива устойчиво, потребителите да бъдат добре защитени, а финансовата стабилност – запазена.

Динамиката на процесите, свързани с климатичните предизвикателства, дигитализацията на финансовите услуги и новите европейски политики, изискват от КФН предприемане на стратегически действия, координация със заинтересованите страни и способност за бърза реакция, без да се прави компромис с доверието на потребителите и стабилността на сектора.

Какви са основните Ви приоритети във връзка с развитието на небанковия финансов сектор?

Намерението ми е да поставя акцент върху три основни приоритета:

Първо – дигитализация на надзорната дейност и изграждане на ефективни вътрешни процеси.
Второ – прилагане на регулациите по начин, който е ясен и съразмерен за участниците на пазара.
Трето – провеждане на конструктивен, прозрачен и двупосочен диалог с индустрията за насърчаване на иновации, защита на потребителите и повишаване на финансовата култура на обществото.

Очакването ми е чрез следване на тези приоритети да успеем да увеличим доверието в небанковия финансов сектор като цяло, така че поднадзорните лица да осъществяват дейността си в една ясна и предвидима регулаторна среда, ползвателите на финансови услуги да се чувстват защитени в своите права и интереси, а самият надзорен орган да съумява ефективно да съсредоточава ограничените си ресурси за посрещането на най-важните и обществено значими регулаторни и надзорни предизвикателства в интерес на цялото общество.

Кои според Вас са най-съществени въпроси за застрахователния сектор от гледна точка на регулацията и надзора?

На преден план в застрахователния надзор стоят управлението на риска и платежоспособността на застрахователите, устойчивостта на застрахователните модели спрямо климатичните промени, поддържането на адекватността на техническите резерви на застрахователите, както и гарантирането на прозрачност при предлагането на застрахователни продукти, които да са насочени към удовлетворяване на растящите потребности на ползвателите на застрахователни услуги. Убеден съм, че само чрез взаимно партньорство между застрахователите и регулатора, можем да изградим рамка, която не само да гарантира стабилност, но и да подкрепя по-нататъшната модернизация на сектора.

Предстоящата активна работа в областта на модернизирането на регулаторната рамка в застрахователния сектор включва въвеждане новите европейски изисквания за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия. Работата включва също така и изменения в режима Платежоспособност 2, свързани с изискванията за пропорционалността, качеството на надзора, отчетността, дългосрочните гаранционни мерки, макропруденциалните инструменти, рисковете за устойчивостта, груповия и трансграничния надзор. Ето защо, регулаторната дейност на КФН в тази област изисква изключителна мобилизация на наличния експертен ресурс, концентрация в работата и постигане на целите, заложени в съответните европейски директиви. Едновременно с това, измененията в регулаторната рамка на застрахователния надзор трябва да станат в тясно сътрудничество със застрахователната общност, към която са насочени очакванията на КФН за конструктивно партньорство и сътрудничество в процеса на въвеждане на регулациите, така че да се създадат благоприятни предпоставки за ефективното им изпълнение.

Какви мерки предприема КФН за повишаване на конкурентоспособността на българския застрахователен сектор в европейски контекст?

Като активен участник в общността на европейските надзорни органи, КФН посреща конкретните предизвикателства, пред които се изправя, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган и останалите партньорски национални надзорни органи. Това сътрудничество позволява на КФН да въвежда в своята практика най-добрите надзорни и регулаторни стандарти в интерес на потребителите и сектора като цяло.

Ние работим за осигуряване на стабилна, предвидима и пропорционална за българския пазар среда, в която създаваме условия за намаляване на административната тежест за предприятията, ускоряване на надзорните процеси, насърчаване на дигитализацията на застрахователните услуги и постигане на ефективна защита на потребителите. Вярваме, че българският застрахователен сектор има потенциал не само да отговори на изискванията, но и да бъде конкурентен иноватор в рамките на единния европейски пазар.

Комисията за финансов надзор следва непрекъснато да повишава своя капацитет за осъществяване на надзорна дейност в нови направления. Така например, прилагането на пакета регулаторни инструменти за устойчивите финанси, който разглежда екологичния, социален и управленски аспект на дейността на застрахователите, поставя нови предизвикателства пред надзорния орган. Предизвикателства поставят и пряко приложимите европейски регулации, свързани с оперативната дигитална устойчивост и управлението на кибер-рисковете – както тези, които застрахователите покриват чрез свои застрахователни продукти, така и тези, на които самите застрахователи са изложени в новата дигитална среда за правене на бизнес.

Виждате ли възможности за още по-ефективно сътрудничество между КФН и застрахователната общност?

Вярвам, че вече сме направили важни стъпки в тази посока. Разчитаме на регулярни срещи, открит диалог със застрахователната общност и съвместни работни формати, чрез които да дискутираме регулаторните въпроси и надзорните предизвикателства.

Разглеждам прозрачността и диалогичността на надзорния орган като основна предпоставка за нашия успех при модернизиране на регулаторната рамка и при прилагане на най-високите стандарти в областта на застрахователния надзор.

Едновременно с това, активното взаимодействие между КФН и застрахователната общност може да допринесе и към повишаване на застрахователната култура на потребителите, от което ползи ще извлече както самата индустрия, така и обществото като цяло.

Какви стимули и политики бихте подкрепили за засилване на ролята на застраховането като инструмент за защита и устойчивост?

Застраховането има ключова роля като инструмент за защита срещу рисковете, които обективно възникват в живота на хората. Успешното изпълнение на тази роля зависи изключително много от доверието, което е изградено между застрахователната общност и ползвателите на застрахователни услуги. До каква степен застраховането действително се възприема като защитно средство зависи, от една страна, от пазарното поведение на застрахователите при предлагане на застрахователните продукти и при удовлетворяването на застрахователни претенции от страна на застрахованите лица и, от друга страна, от равнището на застрахователната култура и адекватната осведоменост на потребителите на застрахователните продукти.

В този контекст, работата на надзорния орган следва да бъде насочена към провеждане на политика, която гарантира безупречно пазарно поведение на участниците на застрахователния пазар, адекватна защита на потребителите при настъпване на застрахователни събития и, не на последно място, полагане на непрекъснати усилия, насочени към популяризиране на застрахователните продукти и повишаване на общата застрахователна култура на хората. Само в среда на взаимно доверие, добра осведоменост на потребителите и ефективен надзор, можем да очакваме засилване на ролята на застраховането като защитен инструмент.

Каква е ролята на КФН в контекста на климатичните предизвикателства и устойчивото застраховане?

В условията на динамични климатични предизвикателства застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, става все по-актуален въпрос, както за застрахователната индустрия и националните надзорни органи в областта на застраховането, така и за институциите на ЕС, Международната асоциация на застрахователните надзори и  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Основното предизвикателство е свързано с техниките и способите, чрез които могат да се идентифицират, измерват и управляват катастрофичните рискове, породени най-вече от наблюдаваните промени в климата. Безспорно е разбирането, че без общо действие на всички заинтересовани страни, не би могло да се намери работещо решение, което по устойчив начин може да доведе до предотвратяване и ограничаване на икономическите и социални щети от настъпването на катастрофичните рискове.

Преодоляването на недостатъчността на застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, трябва да бъде поставено сред най-важните приоритети на застрахователната общност, както в световен мащаб, така и в Европейския съюз и България, като всички заинтересовани страни трябва да участват в намирането на общо решение и да предприемат съответните конкретни действия. В тази връзка, КФН активно ще съдейства с високоекспертен капацитет, чрез внедряване на необходимия аналитичен инструментариум, осъществяване на свободен обмен на експертиза и знания, както и с предоставянето на широк форум за всестранно обсъждане на въпросите относно тенденциите и предизвикателствата при застраховането на катастрофичните рискове и намирането на общо устойчиво решение.

Нужно ли е по-широко сътрудничество за повишаване на застрахователната грамотност и потребителското доверие?

Абсолютно. Повишаването на застрахователната култура е дългосрочна цел, в която всички заинтересовани страни трябва да участват. Уверен съм, че заедно с АБЗ, застрахователите, образователните институции и медиите, можем да изградим обща визия за информирани потребители и устойчив пазар. Това е инвестиция в доверието – а доверието е най-ценният актив в застраховането. Затова усилията на всички нас следва да са насочени към повишаване именно на този най-ценен актив в застрахователния сектор.

Интерюто на сайта на АБЗ можете да видите тук.

Изказване на г-н Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор, в тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България

Интегрирани капиталови пазари: Пътят на България към устойчиво и иновативно финансиране
Снимка_В.Големански_АББ

В моменти като настоящия, посоката на развитие не се диктува от обстоятелствата, а от избора да се действа целенасочено, с визия. Докато Европа се стреми към по-добра интеграция на капиталовите си пазари, България трябва не само да навакса, но и да бъде част от промяната към устойчиво и иновативно финансиране.

Силната банкова система остава гръбнак на икономиката, но новите реалности изискват повече – по-гъвкави форми на финансиране, дигитална свързаност и прозрачен достъп до инвестиции. Отдавна вече не става въпрос просто за регулации, а за изграждане на екосистема, в която пазарите се развиват устойчиво, бизнесите растат, а гражданите участват информирано.

Промяната е в ход. Регламентът DORA за цифрова оперативна устойчивост влезе в сила в целия ЕС през 2025 г. и поставя конкретни изисквания към финансовия сектор относно киберсигурността и управлението на ИКТ рисковете. В същото време, Регламентът MiCA, който представлява първата общоевропейска рамка за регулиране на криптоактиви, вече е в сила на европейско ниво и предстои да бъде транспониран в националното законодателство на България. Тези инициативи са ясни сигнали, че финансовата система върви към по-високи стандарти за сигурност, иновации и доверие. В този контекст, Комисията за финансов надзор организира важна конференция за небанковия финансов сектор, насърчавайки съвместната работа и устойчивата среда в процеса по прилагане на двата регламента.

Често се говори за еврозоната като за политическа цел. Но за онези, които работят с капиталови пазари, това е много повече – това е уверение, че България е стабилен и предвидим партньор. Присъединяването ще премахне валутния риск, ще намали транзакционните разходи и ще улесни трансграничните инвестиции – възможности, които не бива да се изпускат. Комисията за финансов надзор, като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, следи напредъка на всички поднадзорни лица по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Резултатите от проведена от КФН анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждането на еврото е в много напреднал етап. Много участници вече са предприели конкретни стъпки за адаптация, като актуализиране на вътрешни планове, информираност на клиентите и партньорите и обновяване на информационните системи. Въпреки напредъка, има още области (техническа и регулаторна), в които е необходимо подобрение.

Комисията за финансов надзор активно работи за надграждане на надзорния капацитет чрез иновативни дигитални инструменти, подкрепя устойчивото финансиране и ESG стандартите, насърчава културата на откритост и прозрачност сред пазарните участници. Освен това, КФН е и един от инициаторите в процеса на прилагането на принципите на корпоративното управление в България, като следва международно признатите стандарти за прозрачност, отчетност, ефективен надзор и защита на правата на акционерите. Това е ключова част от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да укрепи доверието в българския финансов сектор. Осигуряването на добро корпоративно управление не само подобрява стабилността на пазарите, но и привлича нови инвестиции и подкрепя дългосрочния растеж на икономиката.

Застрахователният сектор и пенсионните фондове имат реален потенциал да се превърнат в устойчив източник на финансиране за икономиката. Мултифондовият модел вече дава възможност за избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска – следващата стъпка е да използваме пълноценно този инструмент за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции и подкрепа на реалната икономика.

За да бъде пазарът жизнен, той се нуждае от активни, информирани участници. Това означава по-добра финансова грамотност, дигитални решения за достъп до продукти и ясна комуникация. Развитието на капиталовите пазари в България не може да бъде оставено на естествения ход на събитията – то изисква стратегическа визия, институционален капацитет и широка обществена подкрепа. Само чрез партньорство между публичния и частния сектор, чрез иновации и доверие, можем да изградим модерна и устойчива финансова среда.

През 2025 г. пред КФН е поставена целта да покаже, че силата на регулацията не е в рестрикцията, а в създаването на среда за доверие, иновации и растеж. Стабилен надзор, предвидима регулаторна рамка и открит диалог с участниците в сектора – това е моделът, с който България утвърждава мястото си в сърцето на европейската финансова архитектура.

Целият бюлетин можете да видите тук.

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

Васил Големански е новият председател на Комисията за финансов надзор

Васил Големански
Васил Големански

Васил Големански е новият председател на Комисията за финансов надзор, избран от Народното събрание с 6-годишен мандат. Той ще замени на поста досегашния председател на Комисията – Бойко Атанасов.

Васил Големански е заемал поста изпълнителен директор на Централен депозитар от 2012 г. Професионалният му път включва ключови позиции в Българска фондова борса. Завършил е Техническия университет – филиал Пловдив през 1991 г. със специалност “Инженер по електроника и автоматика“. През 2020 г. придобива магистърска степен по “Международен бизнес„ в Югозападен университет “Неофит Рилски„ – Благоевград.

“Моята формула е, че трябва да се управлява с авторитет, а не със сила. Важен е активният диалог – както вътре в Комисията, така и с поднадзорните лица. Само чрез съвместни усилия можем да разработим ефективни стратегии, които се припознават от бизнеса, и да прекратим неработещите практики. Единната позиция на КФН трябва да бъде ясно комуникирана и разбрана от обществото, защото стабилността се изгражда чрез доверие„, заяви Васил Големански.

Сред приоритетите на г-н Големански са прозрачността, активният диалог с поднадзорните лица, дигитализацията, стриктният надзор върху капиталовия, застрахователния и пенсионния пазар, както и не на последно място, плавният преход към Еврозоната и киберсигурността.