На официална церемония, състояла се на 25 март, бяха връчени наградите „Икономика на светло“ за 2023 г. Номинациите за наградите се правят чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България ( АИКБ) – организатор на събитието, представители на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат редица държавни институции, социални партньори и медии.
С призово място бяха оценени проектите Единната информационна система (ЕИС) и мобилното приложение FSC Mobile на Комисията за финансов надзор (КФН). Те бяха номинирани в категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“.
Васил Терзиев – кмет на Столична община, връчи грамота на председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов: „С внедряването на ЕИС на КФН вярвам, че постигнахме коренна промяна в модела на административно обслужване, с осигуряването на дигитализиран обмен на данни в небанковия финансов сектор. Партньорите ни от застрахователния, осигурителния и инвестиционния сектор вече са максимално улеснени в работата им с регулатора, като едновременно с това регулаторния процес в КФН премина на съвсем ново дигитално ниво. Заедно с другият ни интегриран проект мобилната апликация FSC Mobile, Комисията успешно внедрява напълно нов модел на комуникация с двете иновативни решения, с което отговори на активната цифрова трансформация на Европа и интегрира дейностите и процесите на КФН както с българското електронно управление, така и със системите на европейските регулатори.“.
Интегрирането на подобен тип приложения има решаваща роля в небанковия финансов сектор и трансформира бизнеса като повишава неговата ефективност, разширява достъпността и насърчава иновациите. Дигиталните инструменти променят начина на работа, като дават приоритет на сигурен и стабилен финансов свят, в полза на обществото. Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде ангажирана с цифровата еволюция, която ще позволи вземането на информирани решения, базирани на данни и най-вече ще улесни регулаторното съответствие.
КФН е стабилен, обективен и независим регулаторен орган
Г-н Бойко Атанасов притежава магистратура по “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и редица специализации в България и чужбина в сферата на икономиката. С над 20 години опит в Националната агенция за приходите към Министерство на финансите в България (НАП), г-н Атанасов е един от най-добрите специалисти в сферата на данъчното облагане. След експертните и управленските позиции в приходната администрация, той е номиниран и в продължение на 4 години е изпълнителен директор на НАП.
Професионалният път на Бойко Атанасов преминава през поста на заместник-министър в Министерството на финансите с ресор данъци и митници на държавата. През 2017 г. той става заместник-председател на Комисията за финансов надзор, с ресор управление „Надзор на инвестиционната дейност“, а през 2019 г. Народното събрание му гласува доверие да управлява Комисията за финансов надзор в ролята му на неин председател.
Господин Атанасов, ако върнем лентата назад, защо и как решихте да се насочите към икономиката и в частност към данъчната администрация?
Моето виждане е, че икономиката е една от най-перспективните професии и в същото време е специалност с много възможности за личностно развитие. В икономиката се чувствам в „свои води“, защото съм силен в математиката, мисленето, в причинно-следствени връзки, в анализите… А те са в основата на процесите в цялата икономика. Колкото до данъчната администрация – решението ми беше добре обмислено. Когато завърших УНСС, имах възможността да се явя на конкурс и да кандидатствам за работа, защото тази голяма организация дава сериозни перспективи за реализация. За мен това беше професионален избор за четвърт век напред във времето.
Кои са най-трудните и най-вълнуващите предизвикателства, с които сте се сблъсквал в професионалната си кариера?
За 20 години в приходната администрация започнах от най-ниското стъпало, като данъчен инспектор, преминах постепенно през над 8 позиции в йерархията за 16 години, докато не бях избран за изпълнителен директор в периода 2013 г. – 2017 г., който ръководи над 8000 служители, отговорни за администрирането на данъците и осигуровките в България. Натрупах безценен опит, който ми позволи да познавам в детайли всички дейности на приходната администрация – от обслужване, през събиране на приходи и контрол. Познаването на тези процеси предопредели визията ми за това кое работи и кое – не, кои процеси трябва да се оптимизират. Бях убеден, че има нужда от промяна и това е моят път и отговорност.
Всъщност най-голямото ми предизвикателство беше съпротивата от страна на самата система да се интегрират новите идеи и служителите да излязат от зоната си на комфорт. Ден след ден, месец след месец, моята цел беше да убеждавам, да провокирам, да намирам точните хора, които да са двигатели на процесите и с които да направим промяната.
За мен и екипа ми имаше три основни предизвикателства и смятам, че се справихме много успешно с тях. На първо място това бе дигитализацията. През 2016 г. НАП стана институцията с най-голям процент електронни услуги в България.
На второ място бяха контролните функции – по това време създадохме информационната система за контрол, която разпределя и възлага ревизиите на случаен принцип. Така сведохме до минимум възможностите за корупционни практики и увеличихме доверието в институцията. На трето място, подобрихме основната дейност на приходната администрация, която е да събира данъци и осигуровки. Повишихме събираемостта като провокирахме осъзнатост в клиентите на НАП, че това е тяхна отговорност и през 2016 г. постигнахме над 85 % доброволно плащане на декларираните задължения. За мен това беше реалната промяна в начина на мислене в нашето общество, която постигнахме с години наслагване и много устойчивост на добрите практики.
“Най -важни са доверието и личният ангажимент да допринасяш за обществото”
Как успяхте да превърнете НАП във функционираща организация, която ефективно събира приходите си и предлага съвременни електронни услуги на гражданите и бизнеса?
Вниманието на новия мениджър е насочено най-често към промяната. Моят фокус винаги е бил към устойчивост на вече ефективните процеси, а аз ги познавах, защото знаех как работи всеки един от тях в структура като НАП. Вторият акцент от моята философия беше анализът и интегрирането на най-добрите практики в световен план. За 4 години ние поканихме на практически уъркшопи стратегически директори и служители на най-ефективните приходни администрации в света – Англия, Нидерландия и Швейцария. От тях научихме как оперативно се случват нещата и това помогна на НАП да се трансформира в една поефективна организация.
Третият план от визията ми беше развитието на лидерските умения сред мениджмънта на НАП. В период от няколко години водещите ни ръководители преминаха през индивидуален коучинг, след което самите те станаха обучаващи на отделните екипи. Вярвам, че това много допринесе и за промяната в обслужването и в отношението към гражданите. Дейностите на Агенцията станаха видими с всекидневната ни и ясна комуникация с хората, успяхме да намалим и административната тежест за бизнеса. И до днес слоганът на НАП „Отговорни днес, сигурни за утре“ за мен е символ на добри резултати, екипност и прозрачност в работата на агенцията. Най-емблематичният за мен момент беше изследването и на Българската стопанска камара и на Галъп за 2016 г., където НАП беше на първо място в България като институцията, получила най-високо доверие от страна на гражданите – над 50 на сто.
Какви лидерски качества са необходими, за да бъдеш мениджър на топ ниво и да ръководиш големи екипи?
За мен един лидер трябва да може да поема отговорност, да има визия за развитие, да може да оценява и внедрява добрите практики след анализ и проверка на ефекта им върху всички елементи в системата. И най-вече да може да комуникира с екипа си, с гражданите, с клиентите, с всеки потребител на услугата, който има въпрос или добро предложение. За мен двете ключови ценности са доверие и личен ангажимент да допринасяш за развитие на обществото. Даваш ли доверие, ще получиш доверие. Обучавай хората си толкова добре, че да имат опция да си тръгнат, да продължат напред, но се отнасяй с тях толкова добре, че да не искат. Да си изпълнителен директор или председател на Комисия това за мен е призвание да служиш, да допринасяш, да развиваш.
„За да създаваш креативност, трябва да провокираш мисленето в екипа си, от тях да идват работещи идеи…“
Г-н Бойко Атанасов с приветствие на „Застраховател на годината“, 2021 г.
Какво успяхте да промените и подобрите в работата на КФН?
По отношение на дигитализацията създадохме и предстои да пуснем в действие единната информационната система на КФН. Тя обслужва, както Комисията, така и поднадзорните лица. Цялата комуникация става по електронен път, включително и тази с останалите институции. Това беше мой ангажимент, с който правим още една крачка към по-добрата оперативна комуникация между институциите и поднадзорните лица. Като резултат, КФН ще предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната дейност, както и ще има прозрачност в надзорната дейност. Направихме мобилно приложение, нов уебсайт, който ще доразработваме.
Позиционирахме КФН като стабилен, обективен и независим регулаторен орган с аргументирани позиции в обществото като цяло, и по-специално в сферата на дейността на трите ни управления, всяко от които отговаря за съответната област на небанковия финансов сектор. Подобрихме и външната ни комуникация с предоставяне на навременна и точна информация, защото, за да бъдем адекватни и бизнес ориентирани, трябва да сме отворени и да можем да водим диалог. Активирахме нови ефективни мерки и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност и превантивен контрол. Засилихме риск базирания надзор, както и осъществяването на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Успяхме да постигнем нивото, на което българските застрахователи поддържат адекватно равнище на резервите си, като изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането. Контролираме инвестиционните портфейли на пенсионните фондове, така че да са добре структурирани и силно диверсифицирани. Сега те разполагат и с адекватни резерви, които да гарантират изплащане на пожизнените пенсии. Вярвам, че КФН има изключително адекватна позиция по кризисните казуси и работи в много добра колаборация с международните органи.
Каква според Вас ще бъде ролята на технологиите за бъдещето развитие на финансовите пазари?
Технологиите са катализатор и движеща сила в дизайна на финансовата индустрия. Те променят капиталовите пазари, а изкуственият интелект и развитието в ИТ средата имат все по-голяма роля в алгоритмите за търговия и управление на риска.
Във финансовия сектор те са нашето днес и нашето утре. И тук ще посоча основната задача пред нас. Технологиите ще продължават да се развиват с изключително бързи темпове, ето защо финансовата индустрия носи отговорността да балансира между иновациите, сигурността за потребителите и стабилния надзор, който е необходим за поддържане на целостта на пазара. Тук е и най-важната роля на Комисията за финансов надзор – да осигуряваме стабилност и сигурност и да подкрепяме развитието на бизнеса и услугите към потребителите.
“Властта е инструмент за развитие на държавата и институциите, мотивация да постигаш резултати, а не самоцел“
Г-н Бойко Атанасов открива “Мотивационно събитие за служителите на КФН“, 2022 г.
В професионално и лично отношение, имате ли ролеви модел за подражание, човек, от когото сте се учил, или от чиито постижения сте се възхищавал?
Да, учил съм се от моите родители. Техният личен пример ни задава пътя, по който да вървим. Уча се от хората, с които съм избрал да споделям живота си – семейството и приятелите ми. Смислено е, когато можеш да учиш всеки ден по нещо ново и да надграждаш, а не да робуваш на кумири!
Как релаксирате от напрегнатото професионално ежедневие, спортувате ли, имате ли хобита?
Колкото по-динамичен е денят, толкова по-спокоен трябва да е моментът, който посвещаваме само на себе си. За мен времето извън работа е време за почивка, за разходки в природата, за опитване на хубава храна, за срещи с приятели. Днес повече от всякога можем да съчетаваме приятните за човек неща почивка с хубав филм, разходка с аудио книга, пътуване, време с приятели. Обожавам и комуникацията с децата ми. Те са любопитни и отворени към света, задават много въпроси и виждаш, как надграждат знанията си.
Кои са любимите Ви дестинации за приятна ваканция или уикенд пътуване?
За мен пътуванията са възможност да открия нови хоризонти, да се откъсна от ежедневието и да имам поглед върху голямата картина. А понякога и да помисля върху теми, за които никога не остава време в структурирания ми график. Мястото, което най-много ме зарежда, са Родопите, особено през зимата. Село Гела е невероятна отправна точка за разходки или по-сериозни преходи. През лятото е ред на Сакар и Странджа – прекарвам поне по един дълъг уикенд и на двете места. Обичам да пътувам в България и Гърция. Ние имаме и великолепни планини, и прекрасни плажове. И най-важната ни мисия като родители е да разкрием красотата на България на децата си, за да растат те с обич към родината си.
Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си? Как ще прекарате Коледните и Новогодишните празници?
Имам голямо и топло семейство, а празниците са времето за традиции и много спокойствие в домашна обстановка. Моите родители са прекрасни хора, децата ни са любопитни и времето, прекарано с най-близките, е безценно. Вярвам, че предстоящите празници ще са време за спокойствие, споделеност и почивка.
Какво бихте пожелали за себе си и за всички българи за идващата 2024 г.?
Пожелавам си да вярваме повече, че утре България ще е още по-добро място за живеене. Да сме отговорни днес, за да съграждаме, да създаваме, да подкрепяме новите идеи, да провокираме развитието на хората, на бизнеса и на държавата. И най-важното – пожелавам си да даваме повече възможности на хората, които имат нужда от тях, да има идеи за иновации, нови посоки за развитие и сигурност за живота ни в България.
Интервюто в изданието “Banker Special”можете да видите тук.
На 7 ноември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), официално откри годишната среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2023 г. (IFF). Тя се организира за 12-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).
Конференцията традиционно обединява лидери, експерти и професионалисти от сферите на банкирането, финансите, финтех, капиталовите пазари, фондовите борси и регулаторните органи. IFF платформата дава възможност за обмен на идеи, за установяване на ценни бизнес контакти и за участие в дискусии относно настоящите предизвикателства пред банковия и небанков финансов сектор.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
„За мен е удоволствие да участвам в откриването на най-голямото събитие на финансовата и инвестиционна общност в региона, което се провежда за 12-ти пореден път.
Изминалите 3 години бяха белязани от турболенции и катаклизми в почти всички сфери на обществото. Всички ние – участниците в банковия и в небанковия финансов сектори – финтех, капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори имахме сериозни теми за размисъл в посока на това каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели на статуквото не са вече максимално ефективни. От друга страна, ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда. Задачата пред нас е да откриваме не на 2,3 или 5 години необходимите промени, а всекидневно. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.
Днес и утре, и в бъдеще, решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база взаимодействието на фактори като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.
Убеден съм, че всеки един в тази аудитория знае – технологиите са движеща сила в дизайна на финансовата индустрия. Да, те променят капиталовите пазари, а изкуственият интелект и развитието в ИТ средата имат все по-голяма роля в алгоритмите за търговия и управление на риска.
Технологичните постижения днес трансформират начина по който функционират капиталовите пазари, предлагайки както възможности, така и предизвикателства. Участниците на пазара ще трябва да се адаптират, за да останат конкурентноспособни.
И тук ще посоча основната задача пред нас: технологиите ще продължават да се развиват с изключително бърз темп, ето защо финансовата индустрия има отговорността да балансира между иновациите, сигурността за потребителите и стабилния надзор, необходим за поддържане на целостта на пазара. Тук е и най-важната роля на Комисията за финансов надзор – да осигуряваме стабилност и сигурност и да подкрепяме развитието на бизнеса и услугите към потребителите.“, сподели с участниците в конференцията г-н Атанасов.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
Панелистите отправиха макроикономически поглед към ситуацията в България и в света, обсъдиха рисковете от рецесията и мерките за забавянето на инфлацията, както и прогнозираха вероятните следващи ходове на централните банки.
Събитието продължи с критериите за отчитане на българските инструменти за ESG практиките през 2024 г., финансовата рамка за бизнеса, социалният аспект на устойчивите инвестиции и преходът към нулев въглероден отпечатък. В панел „Инвестиционни дружества и класация на инвестиционните фондове у нас“, водещи инвеститори споделиха своя личен опит, а „Финтех“ частта насочи вниманието към изкуствения интелект, киберсигурносттга и open banking-а. Финалът на емблематичния форум беше посветен на активните инвестиции.
Всички представени теми бяха доказателство за значимостта на партньорството, на иновациите и на обмена на знания при оформянето на бъдещата финансова екосистема, в която Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на регулатор на небанковия финансов сектор продължава да има многостранна роля за създаването на благоприятна бизнес среда в България.
