Малко повече от месец преди въвеждането на еврото в България, председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански заяви пред bTV, че небанковият финансов сектор е напълно подготвен за прехода към общата европейска валута, като превалутирането за гражданите ще се извърши автоматично, без необходимост от каквито и да е действия от тяхна страна.

Той подчерта, че ролята на КФН в процеса е да координира подготовката на пенсионните фондове, застрахователите и участниците на капиталовия пазар. „Секторът е напълно готов и гражданите трябва да бъдат спокойни – не се подписва нищо, не се посещават фондове, застрахователи или инвестиционни посредници“, посочи той.

Според него не съществува риск наличностите по партидите да бъдат променени, тъй като законът гарантира защитата им, а КФН извършва ежедневен надзор върху поднадзорните лица, включително върху таксите и тарифите по време на процеса на превалутиране.

В интервюто, председателят на КФН акцентира и върху необходимостта от повишаване на финансовата грамотност в страната, като посочи, че най-ефективната стъпка би била въвеждането на задължителен час по финансова грамотност в средното образование.

По отношение на пенсионната система той съобщи, че са подготвени законодателни промени за въвеждането на мултифондов модел, който да даде възможност на хората да избират ниво на риск според своя профил и възраст. Предвидени са и защити срещу неразумни инвестиции – например задължителен избор на по-консервативни фондове малко преди пенсиониране.

Васил Големански акцентира и върху идеята физически лица да инвестират директно в държавни ценни книжа (ДЦК), определяйки инструмента като „изключително атрактивен“ заради доходност около 3,75%, гаранция на инвестицията и липса на данъци при покупка през Българската фондова борса.

Цялото интервю може да гледате тук: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/vasil-golemanski-lipsata-na-finansova-gramotnost-v-balgarite-e-v-osnovata-na-problemite-s-barzite-krediti.html

Комисията за финасов надзор ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това обяви заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока.“

„Ролята на КФН е да гарантира стабилност и предвидимост, така че бизнесът да може уверено да планира растежа си през капиталовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е компаниите и инвеститорите да посрещнат промяната с по-голяма сигурност, прозрачност и доверие“, заяви пред пълната зала заместник-председателят на Комисията.

Комисията за финансов надзор продължава персоналните срещи с издатели и доставчици на криптоактиви, които искат лиценз, обяви още Деница Величкова.

Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 г. Комисията е надзорен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се регулират от БНБ.

От общо 215 дружества, регистрирани от НАП за дейност в България, около 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза още зам.-председателят на КФН.

В панела за капиталовия пазар бяха представени и две ключови промени, насочени към намаляване на разходите за вече листнати дружества. Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“ в Комисията и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ коментираха как може да бъде редуцирано времето и разходите при увеличение на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да намали административната тежест, но при ясни и приложими правила за емитентите.

От 2026 г. се очаква и нов, стандартизиран формат на проспектите, който ще дава много по-ясна структура – къде каква информация се оповестява, последователност на данните и по-лесна ориентация за инвеститорите. За компаниите ще има време за адаптация, но целта е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.

Беше обсъдена и важна промяна в праговете за проспекти – докато в момента у нас прагът за изготвяне на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, предстои влизането в сила на нов регламент, който се очаква да унифицира нов праг от 12 млн. евро за всички държави, считано от 5 юни. Това ще доближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни компаниите при планиране на по-големи емисии.

В панелната дискусия беше засегната и темата за финансовата грамотност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ представи изследване, според което едва около една трета от българите с висше образование показват добра финансова грамотност – това беше аргумент в подкрепа на необходимостта от образование и достъпни инвестиционни продукти.

Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ и модератор на панела за развитието на регулациите и Еврозоната, подчерта, че капиталовият пазар е ключов канал за финансиране на икономиката. Новите възможности за инвестиране в ДЦК през борсата, по-ниските разходи за вече листнати дружества и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в полза както на бизнеса, така и на инвеститорите, отбеляза Маню Моравенов.