• Нерегулирана сфера, където съществува опасност от измама или престъпна дейност: В зависимост от структурата си ППВВ може да не са предмет на съществуващите правила и да попаднат извън сферата на регулиране. Някои ППВВ могат да бъдат използвани за измамни или престъпни дейности. Някои от скорошните ППВВ бяха определени като измами. Същевременно ЕОЦКП не може да не вземе предвид, че някои ППВВ се използват  за изпиране на пари. В случай, че ППВВ не са уредени от законодателството на ЕС, инвеститорите не могат да се ползват от закрилата на тези закони;
• Висок риск от загуба на целия инвестиран капитал: Голяма част от ППВВ се започва от бизнеси, които са все още на много ранен етап от своето развитие и носят значителен риск от неуспех. Много от виртуалните валути или виртуални парични единици, които се емитират, нямат собствена вътрешна стойност освен възможността да се използват за предоставяне на достъп  за ползване на услуга или продукт, които се разработват от емитента. Няма гаранция, че услугите или продуктите ще бъдат успешно разработени. Дори в случай, че проектът е успешен, евентуалната полза може да е изключително ниска в сравнение с инвестирания капитал;
• Липса на възможности за изход от инвестицията и силна волатилност на цената: Възможно е инвеститорите да могат да търгуват виртуалната си валута или виртуални парични единици или да ги заменят за традиционни валути, като например Евро. Не всички виртуални валути или виртуални парични единици се търгуват на виртуални валутни борси. Дори когато се търгуват на такива борси, цената им може да е изключително волатилна. Много от тези борси не са регулирани и има опасност от ценова пазарна манипулация и измами. Възможно е инвеститорите да нямат възможност за изход от инвестицията или да нямат възможност за един дълъг период от време да реализират стойността на своите виртуални валути или виртуални парични единици;
• Неподходяща информация: Информацията, която се предоставя на инвеститорите, например т.нар. „бял документ“ (white paper), e в повечето случаи неодитирана, непълна, пристрастна или дори подвеждаща. Обикновено се акцентира върху вероятните ползи, а не върху рисковете. Тя е специализирана и е трудно разбираема. Така е възможно инвеститорите да не разбират рисковете, които поемат, и да инвестират по начин, който не отговаря на нуждите им;
• Неизправности в технологията: технологията за разпределение по сметки (distributed ledger technology – DLT) или блокчейн, която е в основите на виртуалната валута или виртуалната парична единица като цяло, все още не е тествана. Възможно е да има грешки в кодирането или програмите, които се използват за създаване, прехвърляне или съхранение на виртуални валути или виртуални парични единици. Възможно е инвеститорите да нямат достъп или контрол върху виртуалната си валута или виртуална парична единица или пък виртуалната валута или виртуална парична единица да бъде открадната, например в случаите на хакерство. Принципно е възможно технологията да не e сигурна и надеждна, например в случаите на високо натоварване.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (EOЦКП) изготви настоящeто Изявление с цел предупреждение към фирмите, свързани с първични предлагания на виртуална валута (ППВВ). Предупреждението е относно необходимостта от внимателна преценка дали дейността им не е предмет на регулиране. Настоящото изявление е публикувано заедно с друго изявление, което предупреждава инвеститорите относно високите рискове при инвестиране в ППВВ [линк към изявлението за инвеститорите].

ЕОЦКП наблюдава високия растеж на ППВВ, които набират капитал за различни предприятия, и изразява загриженост, че свързаните с ППВВ фирми е възможно да осъществяват дейността си, без тя да е съобразена със съответното приложимо законодателство на ЕС.

ЕОЦКП напомня на свързаните с ППВВ фирми за техните задължения съгласно законодателството на ЕС.

Свързаните с ППВВ фирми следва внимателно да преценят дали дейността им не е предмет на регулиране. В случай, че осъществяват дейност, която подлежи на регулиране, фирмите следва да спазват съответното законодателство и всяко несъобразяване с него би било нарушение.

В зависимост от това как са структурирани ППВВ могат да попаднат извън обхвата на съществуващите правила и така да останат извън регулиране. Когато виртуалната валута или виртуалните парични единици могат да се квалифицират като финансови инструменти, тогава е вероятно свързаните с ППВВ фирми да осъществяват инвестиционна дейност-предмет на регулиране, като дистрибуция, търгуване или консултиране относно финансови инструменти или управление или маркетинг на колективни инвестиционни схеми. В допълнение е възможно те да предлагат прехвърляеми ценни книжа на широк кръг от хора. В такъв случай основните правила на ЕС, изброени по-долу, могат да намерят своето приложение.

Обръщаме ви внимание, че това което следва по-долу, е обобщен анализ на основното приложимо право на ЕС. Целта ни не е да предложим изчерпателен списък на приложимите правила или пък на изискванията в тях. Трябва да се има предвид, че освен европейското се прилага и съответното национално право.

Директива относно проспектите

Директивата относно проспектите (ДП) постановява дружествата, които набират капитал в ЕС задължително да предоставят адекватна информация на инвеститорите. Тя изисква да се публикува проспект, преди да се направи предложение за прехвърляеми ценни книжа на широк кръг от хора или да се приеме предложение за търгуване на такива ценни книжа на регулиран пазар, който се намира или работи в границите на държава членка, освен ако се прилагат определени изключения. В частност, ДП гласи, че е задължително проспектът да съдържа необходимата информация, която е от значение за инвеститора, за да може той да направи информирана преценка на фактите. Задължително е информацията да бъде представена в лесно достъпен за анализиране и разбиране формат. ДП не определя пряко лицето, което е задължено да изготви проспекта, но изисква страната, която отговаря за информацията (или поне емитентът, дружеството, което предлага или страната, която цели приемане за търговия, или страната, която гарантира) да е определена в проспекта. В зависимост от структурирането на ППВВ, виртуалната валута или паричните единици е възможно да попаднат в границите на определението за прехвърляема ценна книга и следователно да възникне задължението за публикуване на проспект, който да е одобрен от компетентен надзорен орган.

Директива за пазарите на финансови инструменти

Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) създава единен пазар за инвестиционни услуги и дейности и цели висока степен на хармонизация при закрилата на инвеститорите във финансови инструменти. Съгласно определението на ДПФИ, фирма, която предлага инвестиционни услуги или дейности във връзка с финансовите инструменти,  следва да спазва изискванията на ДПФИ. В случай на ППВВ, където виртуалната валута или виртуалните парични единици попадат в определението за финансов инструмент, процесът чрез който виртуалната валута или виртуалната парична единица е създадена, дистрибутирана или търгувана е възможно да включва някои дейности или услуги, регулирани от ДПФИ, като предлагане, търгуване или предоставяне на консултации относно финансови инструменти. Тогава организационните изисквания, правилата за осъществяване на дейност и изискванията за прозрачност, заложени в ДПФИ, биха били приложими в зависимост от услугите, които се предоставят.

Директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове

Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ДЛУАИФ), урежда правилата за лицензиране, дейността и изискването за прозрачност на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които управляват и/ или търгуват с алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в ЕС. В зависимост от това как е структурирана схемата на ППВВ тя би могла да бъде квалифицирана като АИФ, ако се използва за набиране на капитал от определен кръг инвеститори с цел инвестирането му съгласно определена инвестиционна политика. Следователно, възможно е свързаните с ППВВ фирми да са задължени да спазват правилата на ДЛУАИФ. В частност, ДЛУАИФ урежда правила относно капитала, дейността и организацията, както и изискванията за прозрачност.

Четвърта Директива против изпирането на пари

Четвъртата Директива против изпирането на пари забранява изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя се прилага относно фирмите (включително кредитни и финансови институции), като се включват и инвестиционни посредници (съгласно ДПФИ), предприятия за колективно инвестиране, които предлагат дяловете или акциите си, и фирми, предлагащи определени услуги, които по принцип се предлагат от кредитни институции, без самите те да са такива.

Директивата изисква фирмите да проучват (due diligence) клиентите си и да са внедрили необходимите процедури за архивиране и поддръжка на регистри и други вътрешни процедури. Фирмите имат задължение да докладват всяка съмнителна дейност и да съдействат на всички разследвания на съответните публични органи.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2017 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2017 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2017 г. е 4 552 740 души, като нараства спрямо 30.09.2016 г. с 2,46 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2017 г. са акумулирани нетни активи на стойност 12 228 147 хил.лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2016 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 17,88 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието  на 2017 г. възлизат на 137 670 хил.лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за деветмесечието  на 2017 г. е в размер на 56 676 хил.лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2017 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2017 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица/Статистика/Осигурителен пазар/Статистика и анализи.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 3,18 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.09.2015 г. до 29.09.2017 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 3,39 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 6,18 на сто, а за ППФ съответно е 6,39 на сто.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълният текст на решения № 1306 – УПФ и № 1307 – ППФ от 18.10.2017 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

• документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
• документ за самоличност;
• моливи HB или 2B;
• гума за изтриване на молив.

• за брокер – по два часа и петнадесет минути и
• за инвестиционен консултант – по три часа.

В законопроекта са „отчетени притесненията на всички по размер дружества“, каза Караиванова пред журналистите от Капитал. „В този смисъл не приемам критиката във връзка с предложените промени в ЗКФН за нови по-високи такси за поднадзорните  лица“, категорична е г-жа Караиванова.   Финансовата тежест няма да доведе до преразпределяне на пазари и няма да е за сметка на клиентите.
Финансовата  самостоятелност ще ни позволи да привличаме качествени професионалисти, като не възнамеряваме да увеличаваме  експертите като брой, обясни Караиванова. 
На въпрос относно новите законови изисквания, които ако бъдат одобрени от парламента ще засилят ограниченията на пенсионните фондове във връзка с инвестициите в свързани лица, Карина Караиванова коментира: „Аз мисля, че срокът който е даден, е разумен, нека да видим как окончателно ще бъде приет законът. Основната цел е да им се даде достатъчно време, за да могат да се приведат в съответствие и в същото време по никакъв начин да не създадем предпоставки и за сриване на капиталовия пазар в България“.
Основен проблем на капиталовия пазар у нас е липсата на доверие. Това коментира още Карина Караиванова . „Започнахме да говорим за стимулиране и развитие на капиталов пазар, но оставам с впечатлението, че все още не може да пречупим негативните модели на поведение  на различните участници на българския капиталов пазар. Много ми се иска това да се промени, за да се изгради това доверие“, посочва Караиванова.
Във връзка с евентуалното преместване на Комисията за финансов надзор в нова сграда, г-жа Караиванова напомня, че засега КФН остава на сегашното си място и припомни, че комисията има договор за наем със собствениците до месец март 2018 г., сключен от предишното ръководство на регулатора.
 

Комисията за финансов надзор предлага от 16 октомври 2017 година нова услуга. Тя е насочена преди всичко към потребителите на финансови услуги в небанковия финансов сектор, но също така и към бизнеса.
На телефон 0800 40 444 от 9.00 до 17.30 в работни дни компетентни сътрудници на комисията ще отговарят на въпроси относно правата на гражданите в отношенията им със застрахователните компании и пенсионноосигурителните дружества, търговията на капиталовия пазар и боновите книжки от масовата приватизация и други, като ще приемат запитвания и от компании в секторите, за които отговаря комисията. Сътрудниците на Информационния център ще посрещат и гражданите, които идват с въпроси на място в КФН.
Екипът на Информационния център на КФН е избран измежду най-изявените студенти от финансовите, икономически и юридически специалности на няколко престижни университети след интензивно специализирано обучение и положен изпит.  
С откриването на този център КФН ще защитава още по-ефективно потребностите на потребителите на финансови услуги, които ще могат да получават бърз и компетентен отговор на широк кръг от въпроси.

Председателят на КФН Карина Караиванова посрещна ученичката Александра Чолакова  в кабинета си и я запозна със спецификата на длъжността и предизвикателството да ръководиш регулатор.
„Днес ангажиментът ти е много сериозен“ – каза г-жа Караиванова. – „Трябва да управляваш целия небанков финансов сектор, да взимаш важни решения, а и да вникваш в проблемите на всеки, който идва при теб с някакъв казус, да  разбираш експертите  и  да ги успокояваш, за да  продължат да работят спокойно. Освен това трябва да си достатъчно компетентна, за да предлагаш и решения на поставените от служителите проблеми“.
Александра Чолакова  сподели с г-жа Караиванова, че има представа от дейността на Комисията, защото в гимназията е подготвяла курсова работа за застраховането и тогава е ползвала базата данни на КФН и се е запознала с надзорните функции на комисията. Тя прояви желание да научи колкото се може повече, защото това може да и помогне в избора й за кариерно развитие.  Александра завари в кабинета на председателя на КФН и ръководителя на управление „Осигурителен надзор“ Диана Йорданова, която поемаше поста след като днес се закле в Народното събрание.
 Работният ден на Александра Чолакова  продължи със среща с члена на КФН Владимир Савов, който я запозна със своите задължения, а именно защита на потребителите на небанкови финансови услуги.  Ученичката имаше задълбочени професионални разговори с експертите от трите управления на КФН. Тя се запозна лично с ръководителите на всички структури в комисията и получи обяснения за спецификата на дейността на всяка една от тях.  
„Много съм доволна от това, че за един ден бях Председател на такава голяма и отговорна институция. Научих много неща и ще се замисля в бъдеще дали да не кандидатствам за работа тук“, каза Александра Чолакова , след като получи сертификат като  „Мениджър за един ден” от председателя на КФН Карина Караиванова.