ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР КАРИНА КАРАИВАНОВА ВЪВ ВРЪЗКА С НОМИНАЦИЯТА Й ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ

Приемам с благодарност номинацията на българското правителство да бъда предложена за представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Последните 2 години бяха ключови в усъвършенстването на дейността на КФН съобразно новите изисквания на европейските институции. В този период беше свършена огромна по обем и с високо качество работа по модернизирането и реформирането на секторите, за които отговаря регулаторът.  Успешно се справихме с промените в европейската регулаторна рамка, като подпомогнахме бизнеса бързо да се адаптира към изискванията на MIFIDII.
Основна реформа претърпя и самата комисия с промените в Закона за комисията за финансов надзор, които въведоха нов модел за финансиране и дадоха финансови стимули за висококвалифицирани експертни кадри да се присъединят към екипа на КФН. С тези поправки бяха разширени и правомощията на заместник-председателите, което увеличи възможностите за ефикасен и целенасочен контрол в съответните сектори. Намали се и административната тежест върху бизнеса.
Беше постигнато нормативно обновяване на всички сектори, за които отговаря КФН:
-в областта на капиталовите пазари бяха одобрени значими промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа и Закона за предлагане на финансови инструменти. С новите възможности за първи път чрез съдебно решение КФН успя да спре достъпа до 40 интернет платформи, които предлагаха инвестиционни услуги, без да имат необходимото разрешение;
-в областта на допълнителното пенсионно осигуряване беше усъвършенстван Кодекса за социално осигуряване, като беше прецизирана дефиницията за инвестиции в свързани лица;
-беше приет нов Кодекс за застраховането.
Успешно приключи прегледът на балансите на застрахователите и стрес тестовете на сектора, както и прегледа на активите на пенсионните фондове.
Искам да уверя бизнеса и обществото, че до евентуалното ми преминаване на новата позиция в ЕБВР ще продължа да изпълнявам задълженията си като председател на КФН. Предстои промяна във философията на надзора у нас и възприемането на риск-базиран надзор. До края на месец март 2019 година трябва да сме готови с платформата за тази значима трансформация, а до края на февруари с методология за оценка на риска на пазара. Трябва да подготвим условията за употребата на стрес тестовете като обичаен инструмент в нашата дейност.
Предизвикателство за целия екип на комисията е получаването на добра оценка за небанковия финансов сектор, с която да изпълним ангажиментите си относно включването в механизма ERM2. Тези задачи трябва да изпълним до средата на следващата година.
Заявявам, че ще продължа да изпълнявам принципно и енергично задълженията си като председател на КФН до окончателното решение по издигнатата кандидатура.

Поради техническа профилактика днес няма да бъде достъпна секцията Новини от е-регистър на сайта на Комисията за финансов надзор

Поради техническа профилактика днес, 5.12.2018 г., няма да бъде възможен достъпа до секцията Новини от е-регистър на сайта на Комисията за финансов надзор. Извиняваме се за причиненото неудобство.

Подробности по организацията на общественото обсъждане на наредбата за „бонус-малус“


Комисията за финансов надзор (КФН) кани отново всички заинтересовани да участват в общественото обсъждане на Наредбата, с която се въвежда системата „бонус-малус“ на 3 декември 2018 г. (понеделник) от 9 часа в зала 3 на НДК.
Достъпът до залата ще се осъществява от вход А4 на НДК. Поради изискванията за сигурност в сградата е задължителна предварителната регистрация на участниците в общественото обсъждане, като в залата няма да бъдат допускани граждани без пропуск. Пропуските ще се издават на пунктовете за регистрация, разположени на вход А4, като регистрацията ще започне в 8,30. Този режим се отнася и за желаещите да присъстват журналисти.
Поради огромния интерес и многото предварително записали се за изказвания думата ще бъде давана последователно, в зависимост от датата и часа на предварително подадените заявки на електронен адрес bonus-malus@fsc.bg съгласно оповестената на 19 ноември 2018 г. покана. Участниците, които не са заявили предварително желанието си за изказване, ще могат да се записват на място в секретариата, разположен в Зала 3 на НДК. Поради желанието да се даде възможност на всички желаещи да се изкажат да вземат дума се въвежда ограничение, като изказванията не следва да са по-дълги от 5 минути. На място, в секретариата в Зала 3 ще се приемат и писмени становища. Допълнителни разяснения може да получите от Информационнния център на КФН на телефон 080040444 или от служителите на дирекция Връзки с обществеността на телефон 029404789.
КФН използва случая да напомни, че общественото обсъждане на Наредбата продължава до 6 декември 2018 година, като писмени становища може да се подават на електронен адрес delovodstvo@fsc.bg или по пощата на адрес 1000 София, ул. „Будапеща“ 16, Комисия за финансов надзор.

Решение от заседание на КФН на 22.11.2018 г.


На заседанието си на 22.11.2018 г. КФН реши:
 
1. Вписва емисия варанти, издадени от „БПД Индустриален Фонд за Недвижими Имоти” АДСИЦ, гр. София, с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа.  Емисията е в размер на 299 000 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти с емисионна стойност 0,001 лева всеки. Варантите дават право на притежателите си в срок от 5 години да запишат съответния брой акции, базов актив на варантите, по емисионна стойност от 1 лев за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 1:1 и цена на упражняване/записване на една нова обикновена акция – 1 лев, които дружеството ще издаде при бъдещо увеличение на капитала си.
 
2. Отнема лиценза на „Хелт енд Уелнес“ АДСИЦ (в несъстоятелност), гр. София, за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти поради неизвършване на дейност повече от шест месеца.
 
3. Утвърждава „Мазарс“ ООД като нов одитор, който съвместно със „Захаринова Нексиа” ООД да извърши проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2018 г. на „Застрахователно дружество Евроинс Живот“ ЕАД.
 
4. Утвърждава „Мазарс“ ООД като нов одитор, който съвместно със „Захаринова Нексиа” ООД да извърши проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2018 г. на „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД.
 
5. Утвърждава „Ейч Ел Би България“ ООД и „Одит Консулт 2004” ООД за одиторски дружества, които да извършат съвместна проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2018 г. на „Застрахователно дружество Нова Инс“ ЕАД.
 
6. Съгласува избора на „Делойт Одит“ ООД и „Кроу България Одит“ ЕООД като одитори, които да извършат съвместна проверка и заверка на годишните финансови отчети за 2018 г. на Пенсионноосигурително акционерно дружество „ЦКБ-Сила” АД и на управляваните от дружеството фондове.
 
7. Изпраща писмо до управляващото дружество „Тексим Асет Мениджмънт” ЕАД с искане за предоставяне на допълнителна информация и документи във връзка с одобрението на промени в Правилата по чл. 13, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ на управляваните от него договорни фондове ДФ „Тексим Консервативен Фонд”, ДФ „Тексим Комодити Стратеджи“, ДФ „Тексим България“ и ДФ „Тексим Балкани”.
 
8. Изпраща писмо до инвестиционния посредник „АБВ Инвестиции” ЕООД за предоставяне на допълнителна информация и документи във връзка с искането на дружеството за разширяване на обхвата на издадения лиценз.
 
9. Изпраща писмо до „Асенова Крепост“ АД, гр. Асеновград, за предоставяне на допълнителна информация и документи във връзка с потвърждаване на проспект за първично публично предлагане на акции, които ще бъдат издадени от дружеството.
 
10. Изпраща писмо до „ЗК Лев Инс” АД с искане дружеството да погаси задълженията си към КФН преди разглеждане на представените документи свързани с намерението на дружеството да извършва застрахователна дейност на територията на Кралство Норвегия при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Комисията за финансов надзор кани всички заинтересовани на обществено обсъждане на Наредбата за „бонус-малус“ на 3.12.2018 г. /понеделник/ от 9 часа в НДК

Комисията за финансов надзор (КФН) заедно с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  организира на 3 декември 2018 година /понеделник/ от 9,00 до 17,30 часа обществено обсъждане на наредбата, с която се въвежда системата „бонус-малус“. Обсъждането ще се проведе в зала 3 на Националния дворец на културата.

В обсъждането са поканени да се включат всички заинтересовани – неправителствени организации, представители на бизнеса, граждани, медии и други. Предвид капацитета на залата местата ще се заемат по реда на пристигането.
С оглед осигуряването на по-добра организация приканваме всички желаещи да присъстват да изпратят трите си имена и организацията, която представят, в случай че се явяват не в лично качество на мейл bonus-malus@fsc.bg най-късно до края на работния ден на 1.12.2018 г. На същия мейл ще се приемат и заявки за изказвания.
За допълнителна информация може да се обръщате на телефон 02 9404 789.

Решение от заседание на КФН на 16.11.2018 г.

На заседанието си на 16.11.2018 г. КФН реши:
 
Приема на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок, до 17.12.2018 г. вкл.)

Списък с имената на напуснали служители на КФН, които не са върнали своите служебни карти

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува списък с имената на напуснали служители, които не са върнали своите служебни карти. Моля при опити да се използват тези карти да ни информирате на тел. 02/9404598 или 02/9404789.
 
ИВАЙЛО БОЖИДАРОВ МАНДЖУКОВ
Директор на дирекция
Дирекция „ИТ“
Служебна карта № 386
 
ИВАЙЛО БОЯНОВ АВРАМОВ
Директор на дирекция
Дирекция „РРИД”
Служебна карта № 0355
 
ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ ПЕТРОВ
Началник на отдел
Дирекция „НИД”
Служебна карта № 0322
 
БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ БЛИЗНАКОВ
Главен специалист
Дирекция „ФСД”
Служебна карта № 0256
 
МАРИНА КОСТАДИНОВА КИСЬОВА
Юрисконсулт
Дирекция „Правна”
Служебна карта № 0289
 
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ БИБОВ
Старши експерт
Дирекция „РРЗН”
Служебна карта № 0367
 
СВЕТЛАНА СВЕТОСЛАВОВА МАСЛЯНКОВА
Главен експерт
Дирекция „РРЗН”
Служебна карта № 0107
 

Комисията за финансов надзор вече започна консултации по общественото обсъждане на Наредбата за „бонус-малус“


Като елемент от общественото обсъждане на наредбата , с която се въвежда системата „бонус-малус“ Комисията за финансов надзор (КФН) вече започна интензивни срещи с браншови асоциации и неправителствени организации. Целта на тези срещи е в режим на диалог да се чуят конструктивни мнения, които да бъдат отразени в окончателния вариант на системата „бонус-малус“.
Опазването живота на българските граждани и намаляване броя на пътно-транспортните произшествия е основната цел пред системата „бонус-малус“. Предварителните разчети сочат, че 80% от собствениците на автомобили ще плащат по-евтина Гражданска отговорност, тъй като ще попаднат в бонус-класовете. Под 1% от шофьорите ще бъдат в най-високите класове по малус, които предвиждат оскъпяване с 400%. Същевременно е важно да се посочи, че попадането в този клас най-често е следствие на виновно причинена смърт на пътя.
 Комисията за финансов надзор заедно с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните съобщения и технологии, които също ще трябва да одобрят наредбата, организира на 3 декември 2018 година /понеделник/ кръгла маса, на която ще бъдат поканени всички заинтересовани страни, включително и медиите.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2018 г.


Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2018 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2018 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2018 г. е 4 658 549 души, като нараства спрямо 30.09.2017 г. с 2,32 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2018 г. са акумулирани нетни активи на стойност 13 439 988 хил.лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2017 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 9,91 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието  на 2018 г. възлизат на 133 015 хил.лв. и намаляват с 3,38 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2018 г. е в размер на 46 325 хил.лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2018 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2018 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КФН ЗА НАРЕДБА ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА СИСТЕМАТА „БОНУС-МАЛУС“

Във връзка с откритата процедура по обществено обсъждане на предложената от Комисията за финансов надзор (КФН) Наредба за единните изисквания за коригирането на застрахователната премия, в зависимост от поведението на водача на моторното превозно средство, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането се породиха някои въпроси в медийни изяви и интернет. КФН публикува разяснения по част от тези въпроси:
 
Защо системата „бонус-малус“ не се сключва на името на водачите и по този начин да отчита тяхната персонална отговорност и поведение?
Отговор: Защото в България задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се сключва във връзка с моторно превозно средство. Правният режим в България позволява дадено МПС да бъде прехвърляно на другиго само чрез нотариално заверен договор, като това не се отразява в регистрите на МВР. Автомобилът може фактически да бъде владян от лице, различно от вписания собственик, само на базата на писмено пълномощно и може да бъде управляван от всекиго само с устно разрешение. Така се създава реалната възможност множество на брой шофьори да предизвикат пътно-транспортно произшествие с едно МПС. Има страни в Европейския Съюз, където в талона на автомобила изрично се вписват всички водачи, които имат право да го управляват, и законът не позволява водачи на дадено МПС да бъдат лица, които не са вписани в талона. Такава система позволява при сключването на застраховката реално да се отчитат характеристиките на действителните водачи на автомобила.

Система със сключване на застраховка само на водача не съществува никъде в рамките на Европейския съюз.  
Европейското законодателство изисква изрично, че Гражданската отговорност трябва да покрива отговорността на лице, което управлява кола, дори и без да е собственик. Също така трябва да се  покрива отговорността на лица, които управляват съответното МПС без разрешение (например при кражба) или без валидно свидетелство за правоуправление. Това по същество налага застраховката да бъде свързана с определен автомобил. 
Наред с това система на чиста персонална застраховка гражданска отговорност (както при нотариуси и адвокати например), ще създаде други икономически утежнения. Да вземем за пример едно семейство, което притежава един автомобил, който се управлява от двама или повече водачи, в най-честия случай съпруг и съпруга, а и някой друг член от домакинството. Тогава за управлението на този автомобил ще трябва да се плащат повече от една застраховка.
При сега съществуващата нормативна уредба не е възможно задължителната застраховка Гражданска отговорност да се сключва само на името на водача и съответно механизмът на системата „бонус-малус“ не може да отчита единствено и само поведението на даден водач.

Защо малусът достига до 400%, а бонусът само до 25%?
Отговор: Системата следва да остане платежоспособна и да покрива настъпилите щети от застрахователни събития и след въвеждането на „бонус-малус“. Това означава, че по-малкият приход от добросъвестните шофьори следва да се компенсира от по-голям приход от тези, които са извършила нарушения на пътя. Съгласно предоставената от МВР статистика по-голямата част от водачите са изрядни и нямат регистрирани нарушения или причинени вреди и чисто математически процента бонус няма как да бъде по-голям от процента малус. Очаква се, че по голямата част от собствениците на автомобили  да бъдат в бонус класовете и да имат намаление на премията. Тяхното намаление трябва да се компенсира с увеличението, плащано от по-тесен кръг хора, което обуславя и по големия процент на увеличение.

Защо се наказват добросъвестни купувачи на автомобили, с които са извършени множество пътно транспортни произшествия или административни нарушения?
Отговор: Ако „бонус-малус“ класът на автомобилите не се запазва, системата ще бъде заобикаляна много лесно чрез формално прехвърляне на други лица без нарушения, различни от шофьора с много нарушения. Например, при натрупани много нарушения баща може да прехвърли автомобила си на своето малолетно дете или на друг близък роднина, който няма регистрирани нарушения.
При покупка на автомобил се предвижда купувачът лесно и бързо да може да получи  информация от Гаранционния фонд относно статуса на автомобила, който го интересува, и да прецени дали да купи тази кола или да иска отстъпка от цената, която да покрие разходите му за по-скъпата застраховка. Това ще бъде и допълнително утежнение за собственика на автомобил, който допуска много административни нарушения или причинява много вреди при управлението на автомобила, защото този собственик ще бъде затруднен да продаде автомобила си.
 
Защо системата няма да се прилага за автомобили държавна и общинска собственост?
Отговор: Тези автомобили се застраховат на базата на обществени поръчки, в които всички превозни средства се застраховат по списък, а не индивидуално и по средна цена. На практика системата „бонус-малус“ много трудно би могла да бъде съвместима с механизма на обществената поръчка. В някои от държавните ведомства дори не се обявяват индивидуални данни за МПС, за които се сключват застраховките и по този начин не може да се проследи индивидуална история за тези конкретни МПС.
 
Защо при  старта на системата и изрядните шофьори, и тези с нарушения ще тръгват от равни позиции?
Отговор: Защото е приложен принципът, че човек трябва да е информиран предварително за евентуални неблагоприятни икономически последици за него от настъпването на промени в нормативната уредба. Чисто логически изрядните шофьори ще имат интерес да останат с такова поведение на пътя, а нарушителите да коригират своето поведение.