Решение от заседание на КФН на 22.11.2018 г.


На заседанието си на 22.11.2018 г. КФН реши:
 
1. Вписва емисия варанти, издадени от „БПД Индустриален Фонд за Недвижими Имоти” АДСИЦ, гр. София, с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа.  Емисията е в размер на 299 000 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти с емисионна стойност 0,001 лева всеки. Варантите дават право на притежателите си в срок от 5 години да запишат съответния брой акции, базов актив на варантите, по емисионна стойност от 1 лев за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 1:1 и цена на упражняване/записване на една нова обикновена акция – 1 лев, които дружеството ще издаде при бъдещо увеличение на капитала си.
 
2. Отнема лиценза на „Хелт енд Уелнес“ АДСИЦ (в несъстоятелност), гр. София, за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти поради неизвършване на дейност повече от шест месеца.
 
3. Утвърждава „Мазарс“ ООД като нов одитор, който съвместно със „Захаринова Нексиа” ООД да извърши проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2018 г. на „Застрахователно дружество Евроинс Живот“ ЕАД.
 
4. Утвърждава „Мазарс“ ООД като нов одитор, който съвместно със „Захаринова Нексиа” ООД да извърши проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2018 г. на „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД.
 
5. Утвърждава „Ейч Ел Би България“ ООД и „Одит Консулт 2004” ООД за одиторски дружества, които да извършат съвместна проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2018 г. на „Застрахователно дружество Нова Инс“ ЕАД.
 
6. Съгласува избора на „Делойт Одит“ ООД и „Кроу България Одит“ ЕООД като одитори, които да извършат съвместна проверка и заверка на годишните финансови отчети за 2018 г. на Пенсионноосигурително акционерно дружество „ЦКБ-Сила” АД и на управляваните от дружеството фондове.
 
7. Изпраща писмо до управляващото дружество „Тексим Асет Мениджмънт” ЕАД с искане за предоставяне на допълнителна информация и документи във връзка с одобрението на промени в Правилата по чл. 13, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ на управляваните от него договорни фондове ДФ „Тексим Консервативен Фонд”, ДФ „Тексим Комодити Стратеджи“, ДФ „Тексим България“ и ДФ „Тексим Балкани”.
 
8. Изпраща писмо до инвестиционния посредник „АБВ Инвестиции” ЕООД за предоставяне на допълнителна информация и документи във връзка с искането на дружеството за разширяване на обхвата на издадения лиценз.
 
9. Изпраща писмо до „Асенова Крепост“ АД, гр. Асеновград, за предоставяне на допълнителна информация и документи във връзка с потвърждаване на проспект за първично публично предлагане на акции, които ще бъдат издадени от дружеството.
 
10. Изпраща писмо до „ЗК Лев Инс” АД с искане дружеството да погаси задълженията си към КФН преди разглеждане на представените документи свързани с намерението на дружеството да извършва застрахователна дейност на територията на Кралство Норвегия при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Комисията за финансов надзор кани всички заинтересовани на обществено обсъждане на Наредбата за „бонус-малус“ на 3.12.2018 г. /понеделник/ от 9 часа в НДК

Комисията за финансов надзор (КФН) заедно с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  организира на 3 декември 2018 година /понеделник/ от 9,00 до 17,30 часа обществено обсъждане на наредбата, с която се въвежда системата „бонус-малус“. Обсъждането ще се проведе в зала 3 на Националния дворец на културата.

В обсъждането са поканени да се включат всички заинтересовани – неправителствени организации, представители на бизнеса, граждани, медии и други. Предвид капацитета на залата местата ще се заемат по реда на пристигането.
С оглед осигуряването на по-добра организация приканваме всички желаещи да присъстват да изпратят трите си имена и организацията, която представят, в случай че се явяват не в лично качество на мейл bonus-malus@fsc.bg най-късно до края на работния ден на 1.12.2018 г. На същия мейл ще се приемат и заявки за изказвания.
За допълнителна информация може да се обръщате на телефон 02 9404 789.

Решение от заседание на КФН на 16.11.2018 г.

На заседанието си на 16.11.2018 г. КФН реши:
 
Приема на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок, до 17.12.2018 г. вкл.)

Списък с имената на напуснали служители на КФН, които не са върнали своите служебни карти

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува списък с имената на напуснали служители, които не са върнали своите служебни карти. Моля при опити да се използват тези карти да ни информирате на тел. 02/9404598 или 02/9404789.
 
ИВАЙЛО БОЖИДАРОВ МАНДЖУКОВ
Директор на дирекция
Дирекция „ИТ“
Служебна карта № 386
 
ИВАЙЛО БОЯНОВ АВРАМОВ
Директор на дирекция
Дирекция „РРИД”
Служебна карта № 0355
 
ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ ПЕТРОВ
Началник на отдел
Дирекция „НИД”
Служебна карта № 0322
 
БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ БЛИЗНАКОВ
Главен специалист
Дирекция „ФСД”
Служебна карта № 0256
 
МАРИНА КОСТАДИНОВА КИСЬОВА
Юрисконсулт
Дирекция „Правна”
Служебна карта № 0289
 
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ БИБОВ
Старши експерт
Дирекция „РРЗН”
Служебна карта № 0367
 
СВЕТЛАНА СВЕТОСЛАВОВА МАСЛЯНКОВА
Главен експерт
Дирекция „РРЗН”
Служебна карта № 0107
 

Комисията за финансов надзор вече започна консултации по общественото обсъждане на Наредбата за „бонус-малус“


Като елемент от общественото обсъждане на наредбата , с която се въвежда системата „бонус-малус“ Комисията за финансов надзор (КФН) вече започна интензивни срещи с браншови асоциации и неправителствени организации. Целта на тези срещи е в режим на диалог да се чуят конструктивни мнения, които да бъдат отразени в окончателния вариант на системата „бонус-малус“.
Опазването живота на българските граждани и намаляване броя на пътно-транспортните произшествия е основната цел пред системата „бонус-малус“. Предварителните разчети сочат, че 80% от собствениците на автомобили ще плащат по-евтина Гражданска отговорност, тъй като ще попаднат в бонус-класовете. Под 1% от шофьорите ще бъдат в най-високите класове по малус, които предвиждат оскъпяване с 400%. Същевременно е важно да се посочи, че попадането в този клас най-често е следствие на виновно причинена смърт на пътя.
 Комисията за финансов надзор заедно с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните съобщения и технологии, които също ще трябва да одобрят наредбата, организира на 3 декември 2018 година /понеделник/ кръгла маса, на която ще бъдат поканени всички заинтересовани страни, включително и медиите.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2018 г.


Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2018 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2018 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2018 г. е 4 658 549 души, като нараства спрямо 30.09.2017 г. с 2,32 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2018 г. са акумулирани нетни активи на стойност 13 439 988 хил.лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2017 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 9,91 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието  на 2018 г. възлизат на 133 015 хил.лв. и намаляват с 3,38 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2018 г. е в размер на 46 325 хил.лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2018 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2018 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КФН ЗА НАРЕДБА ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА СИСТЕМАТА „БОНУС-МАЛУС“

Във връзка с откритата процедура по обществено обсъждане на предложената от Комисията за финансов надзор (КФН) Наредба за единните изисквания за коригирането на застрахователната премия, в зависимост от поведението на водача на моторното превозно средство, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането се породиха някои въпроси в медийни изяви и интернет. КФН публикува разяснения по част от тези въпроси:
 
Защо системата „бонус-малус“ не се сключва на името на водачите и по този начин да отчита тяхната персонална отговорност и поведение?
Отговор: Защото в България задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се сключва във връзка с моторно превозно средство. Правният режим в България позволява дадено МПС да бъде прехвърляно на другиго само чрез нотариално заверен договор, като това не се отразява в регистрите на МВР. Автомобилът може фактически да бъде владян от лице, различно от вписания собственик, само на базата на писмено пълномощно и може да бъде управляван от всекиго само с устно разрешение. Така се създава реалната възможност множество на брой шофьори да предизвикат пътно-транспортно произшествие с едно МПС. Има страни в Европейския Съюз, където в талона на автомобила изрично се вписват всички водачи, които имат право да го управляват, и законът не позволява водачи на дадено МПС да бъдат лица, които не са вписани в талона. Такава система позволява при сключването на застраховката реално да се отчитат характеристиките на действителните водачи на автомобила.

Система със сключване на застраховка само на водача не съществува никъде в рамките на Европейския съюз.  
Европейското законодателство изисква изрично, че Гражданската отговорност трябва да покрива отговорността на лице, което управлява кола, дори и без да е собственик. Също така трябва да се  покрива отговорността на лица, които управляват съответното МПС без разрешение (например при кражба) или без валидно свидетелство за правоуправление. Това по същество налага застраховката да бъде свързана с определен автомобил. 
Наред с това система на чиста персонална застраховка гражданска отговорност (както при нотариуси и адвокати например), ще създаде други икономически утежнения. Да вземем за пример едно семейство, което притежава един автомобил, който се управлява от двама или повече водачи, в най-честия случай съпруг и съпруга, а и някой друг член от домакинството. Тогава за управлението на този автомобил ще трябва да се плащат повече от една застраховка.
При сега съществуващата нормативна уредба не е възможно задължителната застраховка Гражданска отговорност да се сключва само на името на водача и съответно механизмът на системата „бонус-малус“ не може да отчита единствено и само поведението на даден водач.

Защо малусът достига до 400%, а бонусът само до 25%?
Отговор: Системата следва да остане платежоспособна и да покрива настъпилите щети от застрахователни събития и след въвеждането на „бонус-малус“. Това означава, че по-малкият приход от добросъвестните шофьори следва да се компенсира от по-голям приход от тези, които са извършила нарушения на пътя. Съгласно предоставената от МВР статистика по-голямата част от водачите са изрядни и нямат регистрирани нарушения или причинени вреди и чисто математически процента бонус няма как да бъде по-голям от процента малус. Очаква се, че по голямата част от собствениците на автомобили  да бъдат в бонус класовете и да имат намаление на премията. Тяхното намаление трябва да се компенсира с увеличението, плащано от по-тесен кръг хора, което обуславя и по големия процент на увеличение.

Защо се наказват добросъвестни купувачи на автомобили, с които са извършени множество пътно транспортни произшествия или административни нарушения?
Отговор: Ако „бонус-малус“ класът на автомобилите не се запазва, системата ще бъде заобикаляна много лесно чрез формално прехвърляне на други лица без нарушения, различни от шофьора с много нарушения. Например, при натрупани много нарушения баща може да прехвърли автомобила си на своето малолетно дете или на друг близък роднина, който няма регистрирани нарушения.
При покупка на автомобил се предвижда купувачът лесно и бързо да може да получи  информация от Гаранционния фонд относно статуса на автомобила, който го интересува, и да прецени дали да купи тази кола или да иска отстъпка от цената, която да покрие разходите му за по-скъпата застраховка. Това ще бъде и допълнително утежнение за собственика на автомобил, който допуска много административни нарушения или причинява много вреди при управлението на автомобила, защото този собственик ще бъде затруднен да продаде автомобила си.
 
Защо системата няма да се прилага за автомобили държавна и общинска собственост?
Отговор: Тези автомобили се застраховат на базата на обществени поръчки, в които всички превозни средства се застраховат по списък, а не индивидуално и по средна цена. На практика системата „бонус-малус“ много трудно би могла да бъде съвместима с механизма на обществената поръчка. В някои от държавните ведомства дори не се обявяват индивидуални данни за МПС, за които се сключват застраховките и по този начин не може да се проследи индивидуална история за тези конкретни МПС.
 
Защо при  старта на системата и изрядните шофьори, и тези с нарушения ще тръгват от равни позиции?
Отговор: Защото е приложен принципът, че човек трябва да е информиран предварително за евентуални неблагоприятни икономически последици за него от настъпването на промени в нормативната уредба. Чисто логически изрядните шофьори ще имат интерес да останат с такова поведение на пътя, а нарушителите да коригират своето поведение.

Комисията за финансов надзор предлага за обществено обсъждане наредбата за системата „бонус-малус“

Комисията за финансов надзор прие днес на първо четене проект на Наредба за единните изисквания за коригирането на застрахователната премия, в зависимост от поведението на водача на моторното превозно средство, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането (система „бонус-малус“)
Избраният от предложенията на международния консултант вариант е резултат от дейността на работна група, която включваше експерти от КФН, Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта и съобщенията.
Предложената система „бонус-малус“ ще се прилага на територията на Република България. Предвидени са общо 20 класа, като базовият клас (8) е равен на базовата застрахователна премия – премията, както е определена от застрахователя без допълнителни изменения. Налице са седем класа  бонус (1-7), които ще се прилагат по отношение на собствениците на автомобили с безрисково поведение на пътя и за които премията ще се намалява. Максималното намаление ще бъде с 25 на сто от базовата премия. Ще има и дванадесет класа за малус (9-20), които ще се прилагат спрямо собствениците на автомобили с рисково поведение на пътя, спрямо които премията ще се увеличава, като максималното увеличение ще бъде 400 % (четири пъти) спрямо базовата премия.
При въвеждане на системата всички собственици на моторни превозни средства и автомобили ще бъдат поставени в базовия клас и няма да получават нито увеличение, нито намаление на застрахователната премия.
Ако в рамките на една година от започването на системата не са причинени нарушения по пътя, нито са изплащани обезщетения за причинени вреди, съответният собственик или автомобил ще преминава в следващия по-нисък бонус-малус клас и при следващо сключване на застраховката ще получава намаление.
Когато са причинени вреди или нарушения при движението по пътищата „бонус-малус“ класът на собственика, съответно на автомобила, ще расте и при последващо сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите премията ще се увеличава.
Нарушенията в зависимост от тяхната тежест са класифицирани в 7 категории. Най- леките нарушения са класифицирани в първа категория и ще увеличават „бонус-малус“ класа с една степен. Най-тежките нарушения са класифицирани в седма категория с деветнадесет степени, като собственикът или автомобилът отиват в най-високия „бонус- малус“ клас.
За да се избегнат манипулации, „бонус-малус“ класът на автомобила ще се запазва и при неговото прехвърляне, както и при прекратяване на регистрацията.
С проекта на наредба се цели създаването на механизъм, който да доведе до по-справедливо разпределение на застрахователната премия между лицата, които сключват застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С „бонус-малус“ лицата, които имат безрисково поведение ще бъдат стимулирани за сметка на лицата с рисково поведение. Заедно с това се цели да се гарантира финансовата стабилност на системата и да не се застрашава платежоспособността на застрахователния пазар, като режимът  няма да предизвика събирането на по-високи средни премии от пазара, нито да способства за намаляване на тези средни премии. Крайната и най-съществена цел е да се създадат условия за намаляване на пътнотранспортните произшествия и особено на тежките, които водят до загуба на човешки живот или трайно инвалидизиране и по този начин да бъдат предотвратени както лични страдания на жертвите на такива произшествия и техните близки, така и да бъдат ограничени вредите за държавата и обществото.
Проектът на наредба и мотивите, както и доклада на консултанта, са публикувани на страницата на Комисията за финансов надзор за обществено обсъждане в рамките на 30 дни.
 

Доставчиците на интернет мрежи и услуги следва да спрат достъпа до 40 интернет страници в срок до 24 часа


По инициатива на КФН председателят на Софийски районен съд разпореди на всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на интернет страницата на КФН, да спрат достъпа от територията на Република България до 40-те изрично посочени в искането на КФН интернет страници.
Преустановяването на достъпа до описаните интернет страници се налага от факта, че чрез същите се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива услуги на територията на Република България.
Списък с интернет страниците, достъпът до които следва да бъде преустановен, може да намерите в прикачения файл.

Комисията за финансов надзор отвори специален мейл за подаване на сигнали от служители на поднадзорни лица

Комисията за финансов надзор (КФН) създаде специален електронен адрес: employee_signals@fsc.bg, на който служители на поднадзорни на КФН лица могат да сигнализират за възможни или извършени нарушения на приложимите нормативни актове, уреждащи дейността на съответното поднадзорно лице. Електронният адрес представлява специален комуникационен канал, осигуряващ сигурност за служителите, подали сигнали до регулатора. По този начин е гарантирана анонимността им пред работодателя.
Съгласно Закона за Комисията за финансов надзор подаването на жалба или сигнал не може да е основание за неблагоприятно или несправедливо третиране на служителите на съответното поднадзорно лице. Освен това лицата, работещи по трудово правоотношение в поднадзорни на КФН лица, подали жалба или сигнал имат право на защита срещу дисциплинарно уволнение.