Във връзка с Тарифа за таксите, събирани от Kомисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор, приета с ПМС № 126 от 10.05.2011 г., обн., ДВ, бр. 38 от 17.05.2011 г., в сила от 17.05.2011 г. и на основание чл. 27, ал. 3, срокът за заплащане на дължимите такси, събирани от КФН за осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки е до 31 януари на текущата година.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ СЕКТОР И ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ СА СТАБИЛНИ ПОКАЗВАТ ПРЕГЛЕДА НА АКТИВИТЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ, ПРЕГЛЕДА НА БАЛАНСА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И СТРЕС ТЕСТОВЕТЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ПРЕЗАСТРАХ
Днес, 03.02.2017 г., Комисията за финансов надзор (КФН) публикува докладите с данни за резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове (ПФ) в България и прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и данни с резултатите от проведените стрес тестове на застрахователите и презастрахователите. Данните за резултатите от прегледите на застрахователи/презастрахователи и на пенсионните фондове са предоставени от независимите външни експерти и обобщени от международната консултантска компания „Регионален консорциум Ърнст & Янг”.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните дружества се извършват на основание § 10 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в съответствие с одобрените от КФН и от Управляващия комитет (УК) методологии. В УК участват като членове с право на глас КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, а като наблюдатели представители от Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари – ESMA.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г.
Всички решения на КФН във връзка с организирането, наблюдението и контролът на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.
Българският застрахователен сектор покрива повече от 100% от капиталовите изисквания
Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въвежда по-високи капиталови изисквания за застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Пълният обхват на прегледа на балансите на българските застрахователи в първата година от въвеждането на режима Платежоспособност 2 осигурява конкурентно предимство на българската индустрия. Прегледът повишава надеждността в индустрията и позволява на дружествата и на КФН да насочат по-успешно усилията си към слабите места.
С цел да се осигури последователност на резултатите по отношение на застрахователните дружества, ръководителят на проекта положи значителни усилия да сравни и анализира портфейлите им инструмент по инструмент. Режимът Платежоспособност 2 и МСФО са стандарти, базирани на принципи и включват използването на преценка. Поради тази причина на практика не би могло да се извърши пълно сравнение. От друга страна, преценката следва да е подкрепена от достатъчно доказателства и да бъде обоснована с оглед на обстоятелствата в момента, в който е направена. Предвид това Управляващият комитет изиска от ръководителя на проекта да оцени ситуациите, в които икономическата реалност на подобни трансакции и събития не е била разбрана по еднакъв начин. Тази оценка на съответствието ще бъде взета предвид при прилагането на последващите мерки.
Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите показва обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) съотношение от 154% и на обобщеноминимално капиталово изискване (МКИ) съотношение от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие, извършени от ръководителя на проекта, агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност (КИП) е в размер на 157%, а агрегираното Минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ – 333%, докато за животозастрахователният сектор КИП е 235%, а МКИ – 238%, КИП за групи/подгрупи е в размер на 107%, а МКИ – 187%, като всички тези стойности са над пруденциалните изисквания.
За 13 дружества общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г. са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв. Въпреки това следва да се отбележи, че тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1.9 млрд. лв.
От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30.06.2016г., 7 застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ – до 22 милиона лева, към настоящия момент. В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара. Тези 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на Платежоспособност 2.
Заслужава да се отбележи, че прегледът на баланса разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор. В действителност прегледът доведе до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 милиона лева в сектора на общото застраховане и 22 милиона лева в сектора на животозастраховането.
Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия (сценарии двоен стрес), стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото (пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг. Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15.8 % (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите. Стрес сценария с недостиг на резервите показа резултат от 14 % обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи. Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви. (Пре)застрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво. КФН внимателно ще анализира резултатите на агрегирано и индивидуално ниво и ще предприеме необходимите мерки за увеличаване на устойчивостта на българската застрахователна индустрия.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ Е УСТОЙЧИВО
Резултатите показват устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба № 9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.
Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.
Резултатите от прегледа на активите на ПФ отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв. или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Предлаганите към референтната дата корекции се отнасят до две категории активи, притежавани от част от пенсионните фондове, които се дължат на различия в подхода при оценяване на инвестиционните имоти, извършено от различните лицензирани независими оценители, и при определяне размера на рисковата премия за някои емисии корпоративни облигации, което се дължи на прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти. КФН ще поиска от дружествата корекциите да бъдат отразени в изчисляване на нетната стойност на активите към референтната дата, като тези корекции следва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие с принципите на международните стандарти за финансово отчитане и отразени във финансовите отчети на пенсионните фондове за 2016 г., отчитайки настъпилите последващи събития след 30 юни 2016 г., които оказват влияние върху последващата оценка на активите на пенсионните фондове.
Обобщеният доклад може да намерите на страницата на КФН на български език на адрес: https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19637_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19638_file.pdf
и на английски език на адрес: https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19639_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19640_file.pdf
Пълният доклад може да намерите на уеб сайта на ЕИОПА.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните дружества се извършват на основание § 10 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в съответствие с одобрените от КФН и от Управляващия комитет (УК) методологии. В УК участват като членове с право на глас КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, а като наблюдатели представители от Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари – ESMA.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г.
Всички решения на КФН във връзка с организирането, наблюдението и контролът на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.
Българският застрахователен сектор покрива повече от 100% от капиталовите изисквания
Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въвежда по-високи капиталови изисквания за застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Пълният обхват на прегледа на балансите на българските застрахователи в първата година от въвеждането на режима Платежоспособност 2 осигурява конкурентно предимство на българската индустрия. Прегледът повишава надеждността в индустрията и позволява на дружествата и на КФН да насочат по-успешно усилията си към слабите места.
С цел да се осигури последователност на резултатите по отношение на застрахователните дружества, ръководителят на проекта положи значителни усилия да сравни и анализира портфейлите им инструмент по инструмент. Режимът Платежоспособност 2 и МСФО са стандарти, базирани на принципи и включват използването на преценка. Поради тази причина на практика не би могло да се извърши пълно сравнение. От друга страна, преценката следва да е подкрепена от достатъчно доказателства и да бъде обоснована с оглед на обстоятелствата в момента, в който е направена. Предвид това Управляващият комитет изиска от ръководителя на проекта да оцени ситуациите, в които икономическата реалност на подобни трансакции и събития не е била разбрана по еднакъв начин. Тази оценка на съответствието ще бъде взета предвид при прилагането на последващите мерки.
Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите показва обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) съотношение от 154% и на обобщеноминимално капиталово изискване (МКИ) съотношение от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие, извършени от ръководителя на проекта, агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност (КИП) е в размер на 157%, а агрегираното Минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ – 333%, докато за животозастрахователният сектор КИП е 235%, а МКИ – 238%, КИП за групи/подгрупи е в размер на 107%, а МКИ – 187%, като всички тези стойности са над пруденциалните изисквания.
За 13 дружества общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г. са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв. Въпреки това следва да се отбележи, че тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1.9 млрд. лв.
От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30.06.2016г., 7 застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ – до 22 милиона лева, към настоящия момент. В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара. Тези 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на Платежоспособност 2.
Заслужава да се отбележи, че прегледът на баланса разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор. В действителност прегледът доведе до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 милиона лева в сектора на общото застраховане и 22 милиона лева в сектора на животозастраховането.
Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия (сценарии двоен стрес), стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото (пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг. Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15.8 % (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите. Стрес сценария с недостиг на резервите показа резултат от 14 % обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи. Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви. (Пре)застрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво. КФН внимателно ще анализира резултатите на агрегирано и индивидуално ниво и ще предприеме необходимите мерки за увеличаване на устойчивостта на българската застрахователна индустрия.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ Е УСТОЙЧИВО
Резултатите показват устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба № 9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.
Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.
Резултатите от прегледа на активите на ПФ отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв. или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Предлаганите към референтната дата корекции се отнасят до две категории активи, притежавани от част от пенсионните фондове, които се дължат на различия в подхода при оценяване на инвестиционните имоти, извършено от различните лицензирани независими оценители, и при определяне размера на рисковата премия за някои емисии корпоративни облигации, което се дължи на прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти. КФН ще поиска от дружествата корекциите да бъдат отразени в изчисляване на нетната стойност на активите към референтната дата, като тези корекции следва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие с принципите на международните стандарти за финансово отчитане и отразени във финансовите отчети на пенсионните фондове за 2016 г., отчитайки настъпилите последващи събития след 30 юни 2016 г., които оказват влияние върху последващата оценка на активите на пенсионните фондове.
Обобщеният доклад може да намерите на страницата на КФН на български език на адрес: https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19637_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19638_file.pdf
и на английски език на адрес: https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19639_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19640_file.pdf
Пълният доклад може да намерите на уеб сайта на ЕИОПА.
Застрахователите ще имат достъп до данните на КАТ
Комисията за финансов надзор (КФН) прие Наредба за регистрите на Гаранционния фонд и за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Наредбата бе одобрена днес и от министрите на вътрешните работи и на транспорта, с които се приема съвместно. С тази наредба се урежда достъпа на застрахователите до данни от МВР чрез онлайн връзка в реално време, като при сключване на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ползвателите на застрахователни услуги ще предоставят само регистрационния номер на превозното средство и номера на свидетелството му за регистрация (номер на талон). Така полиците по ГО на автомобилистите ще се издават много по-бързо, тъй като с въвеждането на регистрационния номер на автомобила автоматично ще се зареждат всички данни от регистъра на МВР, които досега се преписваха от талона-номер на рамата, кубатура, мощност, собственици и т.н. Това ще спести време и евентуални неприятни ситуации за застрахованите лица, тъй като се елиминира риска от грешка при въвеждането на данните. Освен това с наредбата се създава и правната и техническа рамка МВР да предоставя на застрахователите чрез онлайн услуга информация за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата. Тази информация ще бъде елемент от системата „бонус-малус” и по този начин изрядните водачи ще плащат по-малко за застраховката в сравнение с нарушителите. Обменът на данни в реално време и съответно сключването на полици по описания начин трябва да започне от началото на август 2017 г.
Наредбата също така предвижда всяка издадена застрахователна полица да влиза автоматично в реално време в регистър на Гаранционния фонд, до който достъп ще имат МВР и КФН. По този начин МВР ще разполага с информация в реално време за сключените полици. С наредбата се урежда и поддържането на регистър на предявените и изплатените претенции и регистър по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и по застраховка „Автокаско", с което КФН ще може да проследява по електронен път всяка заведена претенция. Чрез регистъра на претенциите КФН ще осъществява и постоянен контрол дали застрахователите разполагат с достатъчни резерви да изплащат обезщетения по автомобилни застраховки, които заедно формират над 70% от пазара на застрахователни услуги.
Застрахованите по Гражданска отговорност в ЗК Олимпик могат да сключват нови договори с друг застраховател от днес – 15 август 2018
Уведомяваме всички, които имат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания Олимпик АД клон България, която ще се прекрати от на 17 август 2018 г., че е създадена необходимата организация и Гаранционният фонд е осигурил техническа възможност за сключване на нови полици с други застрахователи от днес 15 август 2018 г.
Периодът на покритие по новата полица трябва да започва най-рано от 18.08.2018 г. (събота) от 00:00 ч.
Полиците, сключени със Застрахователна компания Олимпик АД, ще осигуряват покритие до 23:59:59 часа на 17 август 2018 г.
Периодът на покритие по новата полица трябва да започва най-рано от 18.08.2018 г. (събота) от 00:00 ч.
Полиците, сключени със Застрахователна компания Олимпик АД, ще осигуряват покритие до 23:59:59 часа на 17 август 2018 г.
Започнаха консултации относно Насоките за оценка на пригодността на членовете на управителните органи и изпълняващите ключови функции
Европейският банков орган (ЕВА) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕSМА) започнаха днес консултации относно Насоките за оценка на пригодността на членовете на управителните органи и изпълняващите ключови функции (Насоките). Насоките имат за цел по-нататъшното подобряване и хармонизиране на оценките на годност в рамките на финансовия сектор на ЕС и така да осигурят надеждни правила за управление във финансовите институции.
Подробна информация относно Насоките можете да намерите тук
Заместник-председателят на КФН Ангел Джалъзов участва в Българския икономически форум 2014
Финансовото състояние на пенсионното осигуряване беше тема на панела от Българския икономически форум 2014, в който участва заместник-председателят на КФН Ангел Джалъзов. В него се включиха също управителят на НОИ Бисер Петков, Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и Никола Абаджиев, председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
В рамките на форума Ангел Джалъзов подчерта, че пенсионните фондове са основен двигател на българския капиталов пазар като техните активи в момента са над 8 млрд. лева с тенденция през следващите 10 г. да достигнат до 25 млрд. лева.
Заместник-председателят на КФН изтъкна, че се подготвят промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които да се въведе мултифондовата система в частното пенсионно осигуряване. Това не означава повече риск за осигурените лица, а възможност за избор между повече от един пенсионни продукта:-консервативен с възможност за инвестиране до 10% в ценни книжа с променлива доходност и балансиран който да може да инвестира до 40% от активите си в права, акции и дялове. Сред другите подготвяни промени, които също са в интерес на осигурените, е заложената постепенна редукция на таксите на пенсионните фондове с 40% , което ще увеличи сериозно доходността по партидите на осигурените лица. Друг важен елемент, който се обсъжда и предстои да бъде законово регламентиран, е създаването на Гаранционен фонд и при допълнителното пенсионно осигуряване. С него ще се гарантира номиналния размер на внесените от осигурените лица вноски за целия период на натрупване до момента на изплащане на първата пенсия.
Председателят на БАДДПО Никола Абаджиев посочи, че вторият и трети стълб на пенсионната система са стабилни и пенсионните фондове успяват да реализират много добра доходност – според статистиката на КФН за последните 2 години тя е 6-7%. Той постави като проблем, който съществува и в първия стълб, недобрата събираемост на осигурителните вноски, която ще рефлектира пряко върху бъдещия пенсионен доход на осигурените лица. Целта ни е да достигнем европейските нива на заместване от първия и втория стълб на 85% от дохода, който лицето е получавало преди пенсионирането си, допълни той.
За КФН е важно да използва последните добри ИТ решения, които се прилагат и в индустрията, за по-прозрачен, ефективен и ликвиден финансов пазар
„За Комисията за финансов надзор е важно да използва последните добри ИТ решения, които се прилагат и в индустрията, за да можем да направим финансовия пазар в България по-прозрачен, по-ефективен, по-ликвиден.” Това заяви членът на Комисията за финансов надзор (КФН) Владимир Савов пред участниците в 18-я Финансов технологичен форум „Новото лице на финансите – дигитализация във фокус”, който се провежда под егидата на БНБ и КФН. И тази година конференцията събра на едно място десетки представители на водещи български и международни финансови институции, ИТ компании и бизнес.
„Темата „Дигитализация във фокус” е една много актуална тема, която и за нас – в небанковия финансов сектор – придобива все по-голямо значение”, допълни членът на КФН. За КФН, като регулаторен орган, са важни решенията, които ползва от гледна точка на надзора. „Имаме платформи и решения, които агрегират услугите, предлагани от огромен брой участници на пазара и позволяват на потребителя да избере това, което е наистина най-доброто за него, правейки оценка на неговия рисков профил и инвестиционни нужди. Тези системи снижават стойността на услугата и повишават прозрачността на пазара, но и поставят нови предизвикателства пред регулациите и надзора.”, допълни Владимир Савов.
Членът на КФН оцени като добра традиция партньорството между КФН и Финансовия технологичен форум, който се провежда за 18-та поредна година. Това, според него е, свидетелство за интереса и за доброто развитие на пазара на финансови решения и услуги от ИТ индустрията.
„Темата „Дигитализация във фокус” е една много актуална тема, която и за нас – в небанковия финансов сектор – придобива все по-голямо значение”, допълни членът на КФН. За КФН, като регулаторен орган, са важни решенията, които ползва от гледна точка на надзора. „Имаме платформи и решения, които агрегират услугите, предлагани от огромен брой участници на пазара и позволяват на потребителя да избере това, което е наистина най-доброто за него, правейки оценка на неговия рисков профил и инвестиционни нужди. Тези системи снижават стойността на услугата и повишават прозрачността на пазара, но и поставят нови предизвикателства пред регулациите и надзора.”, допълни Владимир Савов.
Членът на КФН оцени като добра традиция партньорството между КФН и Финансовия технологичен форум, който се провежда за 18-та поредна година. Това, според него е, свидетелство за интереса и за доброто развитие на пазара на финансови решения и услуги от ИТ индустрията.
За да не станете жертва на финансова измама, проверявайте за лиценз
Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) в партньорство с Комисията за финансов надзор (КФН), Българска фондова борса (БФБ), Централен депозитар (ЦД) и Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ) отново напомнят, че само лицензирани инвестиционни посредници могат да предлагат инвестиционни услуги.
Предвид действията на Специализираната прокуратура и ГДБОП от последните дни по разкриване на схеми за финансови измами от нелицензирани брокери, институциите от инвестиционния сектор напомнят на гражданите, че винаги трябва да проверяват дали компанията, която им предлага финансови услуги, е лицензирана.
Проверката за лиценз се осъществява на сайта на Комисията за финансов надзор.
В помощ на гражданите, инвестиционният сектор провежда информационна кампания „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник“, като посочва 10 признака, по които всеки може да разбере дали дадена компания, предлагаща инвестиционни услуги, е лицензирана или не.
10-те признака за разпознаване на лицензирания инвестиционен посредник са публикувани на сайтовете на КФН и на БАЛИП.
животът е супер
животът е суперживотът е суперживотът е суперживотът е суперживотът е супер
ЕОЦКП предупреждава фирмите, които са свързани с първични предлагания на виртуална валута (ППВВ), че е необходимо да отговарят на определени регулаторни изисквания
Европейският орган за ценни книжа и пазари (EOЦКП) изготви настоящeто Изявление с цел предупреждение към фирмите, свързани с първични предлагания на виртуална валута (ППВВ). Предупреждението е относно необходимостта от внимателна преценка дали дейността им не е предмет на регулиране. Настоящото изявление е публикувано заедно с друго изявление, което предупреждава инвеститорите относно високите рискове при инвестиране в ППВВ [линк към изявлението за инвеститорите].
ЕОЦКП наблюдава високия растеж на ППВВ, които набират капитал за различни предприятия, и изразява загриженост, че свързаните с ППВВ фирми е възможно да осъществяват дейността си, без тя да е съобразена със съответното приложимо законодателство на ЕС.
ЕОЦКП напомня на свързаните с ППВВ фирми за техните задължения съгласно законодателството на ЕС.
Свързаните с ППВВ фирми следва внимателно да преценят дали дейността им не е предмет на регулиране. В случай, че осъществяват дейност, която подлежи на регулиране, фирмите следва да спазват съответното законодателство и всяко несъобразяване с него би било нарушение.
В зависимост от това как са структурирани ППВВ могат да попаднат извън обхвата на съществуващите правила и така да останат извън регулиране. Когато виртуалната валута или виртуалните парични единици могат да се квалифицират като финансови инструменти, тогава е вероятно свързаните с ППВВ фирми да осъществяват инвестиционна дейност-предмет на регулиране, като дистрибуция, търгуване или консултиране относно финансови инструменти или управление или маркетинг на колективни инвестиционни схеми. В допълнение е възможно те да предлагат прехвърляеми ценни книжа на широк кръг от хора. В такъв случай основните правила на ЕС, изброени по-долу, могат да намерят своето приложение.
Обръщаме ви внимание, че това което следва по-долу, е обобщен анализ на основното приложимо право на ЕС. Целта ни не е да предложим изчерпателен списък на приложимите правила или пък на изискванията в тях. Трябва да се има предвид, че освен европейското се прилага и съответното национално право.
Директива относно проспектите
Директивата относно проспектите (ДП) постановява дружествата, които набират капитал в ЕС задължително да предоставят адекватна информация на инвеститорите. Тя изисква да се публикува проспект, преди да се направи предложение за прехвърляеми ценни книжа на широк кръг от хора или да се приеме предложение за търгуване на такива ценни книжа на регулиран пазар, който се намира или работи в границите на държава членка, освен ако се прилагат определени изключения. В частност, ДП гласи, че е задължително проспектът да съдържа необходимата информация, която е от значение за инвеститора, за да може той да направи информирана преценка на фактите. Задължително е информацията да бъде представена в лесно достъпен за анализиране и разбиране формат. ДП не определя пряко лицето, което е задължено да изготви проспекта, но изисква страната, която отговаря за информацията (или поне емитентът, дружеството, което предлага или страната, която цели приемане за търговия, или страната, която гарантира) да е определена в проспекта. В зависимост от структурирането на ППВВ, виртуалната валута или паричните единици е възможно да попаднат в границите на определението за прехвърляема ценна книга и следователно да възникне задължението за публикуване на проспект, който да е одобрен от компетентен надзорен орган.
Директива за пазарите на финансови инструменти
Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) създава единен пазар за инвестиционни услуги и дейности и цели висока степен на хармонизация при закрилата на инвеститорите във финансови инструменти. Съгласно определението на ДПФИ, фирма, която предлага инвестиционни услуги или дейности във връзка с финансовите инструменти, следва да спазва изискванията на ДПФИ. В случай на ППВВ, където виртуалната валута или виртуалните парични единици попадат в определението за финансов инструмент, процесът чрез който виртуалната валута или виртуалната парична единица е създадена, дистрибутирана или търгувана е възможно да включва някои дейности или услуги, регулирани от ДПФИ, като предлагане, търгуване или предоставяне на консултации относно финансови инструменти. Тогава организационните изисквания, правилата за осъществяване на дейност и изискванията за прозрачност, заложени в ДПФИ, биха били приложими в зависимост от услугите, които се предоставят.
Директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове
Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ДЛУАИФ), урежда правилата за лицензиране, дейността и изискването за прозрачност на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които управляват и/ или търгуват с алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в ЕС. В зависимост от това как е структурирана схемата на ППВВ тя би могла да бъде квалифицирана като АИФ, ако се използва за набиране на капитал от определен кръг инвеститори с цел инвестирането му съгласно определена инвестиционна политика. Следователно, възможно е свързаните с ППВВ фирми да са задължени да спазват правилата на ДЛУАИФ. В частност, ДЛУАИФ урежда правила относно капитала, дейността и организацията, както и изискванията за прозрачност.
Четвърта Директива против изпирането на пари
Четвъртата Директива против изпирането на пари забранява изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя се прилага относно фирмите (включително кредитни и финансови институции), като се включват и инвестиционни посредници (съгласно ДПФИ), предприятия за колективно инвестиране, които предлагат дяловете или акциите си, и фирми, предлагащи определени услуги, които по принцип се предлагат от кредитни институции, без самите те да са такива.
Директивата изисква фирмите да проучват (due diligence) клиентите си и да са внедрили необходимите процедури за архивиране и поддръжка на регистри и други вътрешни процедури. Фирмите имат задължение да докладват всяка съмнителна дейност и да съдействат на всички разследвания на съответните публични органи.