ццзьц жць

фсафса

фса
фса
фса
фса

фсафсаф
са

Във връзка със зачестилите медийни спекулации и публично разпространявани твърдения за неравноправно третиране на различни медии и съответно неупражняване на надзорни функции по разследване на пазарни манипулации, съгласно Закона за пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), изрично възложени в компетентност и правомощия на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, заявявам следното:

От датата на определянето ми за заместник, който да изпълнява правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН, съм разпоредил да се извършат пълни проверки на медийните публикации, касаещи всички публични дружества – банки, за евентуални нарушения на ЗПЗФИ. Също така, по отношение на подаваните финансови отчети от публичните дружества – банки, се извършват проверки, в рамките на които се изисква и събира допълнителна информация, нужна за упражнявания надзор. Същото важи в пълна сила и се прилага и спрямо всички останали публични дружества, поднадзорни на КФН.

В качеството ми на изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН съм и ще бъда безкомпромисен спрямо лица и медии, чиито изказвания и публикации са неверни и почиват на слухове и лъжи с цел да дестабилизират финансовата система, в нарушение на националното и европейско законодателство.

Съгласно ЗПЗФИ, глобите за манипулация на пазара, разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини са от 20 000 до 50 000 лв. за физически лица, ако деянието не съставлява престъпление, а за юридически лица санкцията е от 50 000 до 100 000 лв.

В случай на установяване на данни за извършени престъпления срещу финансовата система, ще бъде сезирана Прокуратурата на Република България.

На заседанието на Комисията по бюджет и финанси (КБФ) към Народното събрание на Република България, проведено на 12 февруари 2015г., Комисията за финансов надзор (КФН) предостави на присъстващите народни представители презентация за дейността на КФН по надзора на „КТБ” АД, която включва информация относно правомощията, функциите и предприетите действия от страна на КФН спрямо „КТБ” АД.

Комисията за финансов надзор предостави и детайлна информация по възложените й за отговор от КБФ въпроси, зададени от вестник „Капитал” при предходното изслушване на КФН пред Народното събрание на 29 януари 2015г. Ръководството на КФН отговори на всички поставени от народните представители въпроси и питания.

Презентацията и отговорите на въпросите можете да намерите на следния линк:http://www.fsc.bg/Saobshteniya-bg-44

С цел равностойно и еднакво отношение към всички медии и медийни групи, за постигане на максимална прозрачност за дейността ни, както и за повишаване на обществената информираност относно работата и компетентността на КФН, заявяваме нашата готовност да отговорим изчерпателно и на възложените ни за отговор от Комисията по бюджет и финанси, въпроси от страна на вестник „Труд” и агенция ПИК.

Съгласно взетите решения на заседанието на Комисията по бюджет и финанси от днес, отговорите по поставените от вестник „Труд” и агенция ПИК въпроси, ще бъдат представени от ръководството на КФН на следващото заседание на КБФ на 19 февруари 2015г.

Комисията за финансов надзор за пореден път декларира готовността си да отговори на всички зададени въпроси относно законовите си правомощия и дейност, както и заявяваме, че в ежедневната си дейност спазваме най-високите европейски надзорните и регулаторни стандарти. 

Изказване на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова при официалното откриване на Осмото издание на икономическия форум „Шумът на парите”
Уважаеми дами и господа,
За мен е чест да открия този толкова представителен форум. Имаме представители от всички важни отрасли в банковата сфера и небанковия финансов сектор, имаме гости от чужбина и е интересно да чуем и да разберем  каква е ситуацията при тях.
В началото искам да ви запозная с една интересна статистика, тъй като темата днес е „шумът на парите”, и е интересно да погледнем какво е състоянието на богатите европейски страни. Доверието във финансовата система се възвърна и това проличава от данните на Евростат за богатствата и задълженията на Европейския съюз за 2015. През 2015 г. активите са достигнали 33.5 трилиона евро, за нас е интересно как са инвестирани тези трилиони. Най-голям дял имат инвестициите в застрахователни и осигурителни продукти. На второ място са инвестициите в депозити и валута, а на трето място са вложенията в акции и инвестиционни фондове. Общият размер на богатството на европейците е 2 пъти над брутния вътрешен продукт, който се произвежда. Интересно е сравнението със САЩ, където приоритетно хората инвестират парите си отново в застрахователни продукти, пенсионни фондове, взаимни фондове, които от своя страна инвестират в акции на капиталовия пазар. И това със времето дава по-висока доходност. Ако се върнем отново в Европа, най-богатите държави като Холандия и Великобритания отчитат инвестиции приоритетно на населението съответно в пенсионни фондове, застрахователни, осигурителни и гаранционни фондове – почти 60% от всички инвестиции. От тези данни може да се направи извода, че богатите са по-малко консервативни, имат добра финансова култура и се съобразяват с развитието на пазара и търсят нови възможности за инвестиции.
А в България огромна част от богатството на населението е в депозити, които през последните 2 години, вие знаете, дават много ниска доходност. Тук може да помислим за това какви условия може да предложим, за да увеличим финансовата култура на нашето население. А на тези, които считаме, че имат висока финансова култура трябва да помислим как да възстановим тяхното доверие по отношение на капиталовия пазар.
Съвсем накратко, няколко думички за развитието на българския капиталов пазар. Знаете, че положихме огромни усилия през миналата година да насърчим българския капиталов пазар. Виждате, че има позитивни сигнали, има съживяване. Изключително обаче се надявам това съживяване да не е краткосрочно, защото и предходни години, преди десетина години сме виждали, се създадоха силно положителни нагласи с ръст само на един инструмент, които обаче се оказват неустойчиви и целият ентусиазъм се превръща в разочарование. Затова много искам сегашната ситуация да не я пропилеем и добрите очаквания да бъдат реализирани в нещо, което дългосрочно да доведе до развитието на българския капиталов пазар.
 След няколко месеца усилен труд за подобряване на състоянието на капиталовия пазар виждаме един проблем, който е много сериозен и който, ако успеем да решим, ще решим всички останали проблеми или поне ще спомогнем за решаването им.
Този проблем на проблемите е ДОВЕРИЕТО. Ако успеем да наложим доверието като определящо емоционалната и мисловната обстановка около българския капиталов пазар, всички останали проблеми ще отпаднат. Или най-малкото ще успеем да открием лесни решения за тяхното отстраняване. Абсолютно съм убедена в това. Това доверие се постига както с големи крачки, така и с малки ежедневни жестове – от всички хора, компании и институции, ангажирани с капиталовия пазар. Доверието на малкия, на средния, на големия акционер, доверието на инвеститорите.  За да възстановим това доверие,  е необходимо всички участници на капиталовия пазар да работят за него. Няма да бъде лесно, това трябва да се случва ежедневно, с малките стъпки, с малките жестове, с малките решения, но трябва да бъде постоянно. Без да се възстанови доверието в българския капиталов пазар една огромна възможност за подобряване на благосъстоянието на българското население, за съжаление няма да бъде използвана.
Аз мога да поема ангажимента, че КФН ще положи максимални усилия за създаването на климат на доверие на небанковия финансов сектор.
С тези думи искам да завърша приветствието си. Сигурна съм, че ще направите една много полезна дискусия по отношение на възможностите за инвестиции в целия банков и небанков финансов сектор.
Желая успех!