КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР /КФН/ ОПРЕДЕЛИ НОВИТЕ НЕЗАВИСИМИ ВЪНШНИ ПРОВЕРЯВАЩИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ И ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА, КОИТО ДА ЗАМЕНЯТ ДОГОВОРИТЕ С „РСМ БЪЛГАРИЯ”

Със свое решение от 15.09.2016 г. КФН определи новите независими външни проверяващи на застрахователните и пенсионните дружества, които сключиха договори с „РСМ България” по-рано през 2016 г. Новите назначения са в резултат на това, че на 02.09.2016 г. КФН изключи „РСМ България”, заради установена съществена невярна информация в документите на дружеството. Повече подробности за това решение на КФН може да намерите тук.

Съобразно решението на КФН от 02.09.2016 г. застрахователните и пенионноосигурителните дружества бяха длъжни незабавно да прекратят договорите с „РСМ България” и да посочат нов проверяващ до 12 септември. С днешното си решение КФН определя новите независими външни експерти на тези дружества. Имената им  може да намерите в прикрепения файл.

Председателят на КФН Карина Караиванова заяви по повод днешното решение на Комисията:
"За да не бавим процеса по проверките на застрахователните и пенсионноосигурителните дружества, направихме необходимото, за да можем да определим новите проверяващи по най-бързия начин. Потвърждавам категоричното ни намерение проверките на този сектор да приключат до края на годината."

Комисията за финансов надзор /КФН/ не може да изпълнява ефективен надзор, ако не успее да привлича високоподготвени професионалисти заради финансови ограничения, заяви председателят на КФН Карина Караиванова в интервю за сайта Investor.bg

И ние като ръководство, и Световната банка сме категорични, че КФН не може да изпълнява своите ангажименти без висококвалифицирани експерти и модерни информационни системи. Това заяви председателят на КФН Карина Караиванова в отговор на въпросите на главния редактор на investor.bg Бойчо Попов и водещия журналист на сайта Веселина Василева. С наличния финансов ресурс успяваме да наемем актюери, финансисти и специализирани юристи само на ниво младши експерт, т.е. хора, които трябва да бъдат обучавани, посочи Караиванова.
Разширяването на дефиницията за „свързани лица“ е най-важната промяна в законопроекта за промяна на Кодекса за социално осигуряване, одобрен от парламента на първо четене наскоро, смята Караиванова, като пенсионноосигурителните дружества ще могат да инвестират само в имоти, които носят доходност.
Ще действаме решително, ако установим пазарна манипулация при ребалансирането на индекса SOFIX на Българска фондова борса, отговори по друга от поставените от журналистите тема Карина Караиванова. Бяха зададени въпроси по всички сектори, които наблюдава КФН.
 
Пълният текст на интервюто може да прочетете на адрес:
http://www.investor.bg/novini-i-analizi/339/a/karina-karaivanova-izkushenieto-za-investicii-v-svyrzani-lica-e-goliamo-246775/
 

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува обява за избор на квестори на регулиран пазар и инвестиционен посредник, които да могат да бъдат назначени от КФН в случаите, при условията и с правомощията, предвидени в Закона за пазарите на финансови инструм

Кандидатите следва да отговарят на следните минимални изисквания:
 

  1. Да притежават висше образование (предпочитана специалност: право, икономика, финанси, счетоводство);
  2. Да притежават професионален опит от не по-малко от 5 години на длъжност с ръководни функции в институция, чиято дейност е съсредоточена в областта на финансите, банковото дело или правото, необходим за управление на дейността на инвестиционния посредник съобразно заявените по чл. 5, ал. 2 и 3 ЗПФИ услуги и дейности;
  3.  Да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
  4. Да не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
  5. Да не е обявявано в несъстоятелност или да не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;
  6. Да не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
  7. Да не е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или контролен орган на дружество, на което е бил отнет лицензът за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим от КФН или от Българската народна банка или от съответен орган на друга държава, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред;
  8. Да не са му налагани административни наказания през последните три години за извършено грубо нарушение на ЗПФИ, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 596/2014", Регламент (ЕС) № 575/2013 или актовете по прилагането им или съответното законодателство на друга държава;
  9. Да не са му налагани административни наказания през последните три години за нарушения на ЗПФИ, на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им или съответното законодателство на друга държава, които се квалифицират като системни;
  10. Да не е освобождавано от длъжност в управителен или контролен орган на дружество по ЗПФИ, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране или Закона за дружествата със специална инвестиционна цел или съответното законодателство на друга държава въз основа на приложена принудителна административна мярка, освен в случаите, когато актът на комисията е бил отменен по надлежния ред;
  11. Да бъде лице, което се ползва с добра репутация, няма съмнения относно надеждността  и/или пригодността му, както и да не застрашава управлението на институцията, интересите на инвеститорите и не възпрепятства инвестиционния надзор.

 
Необходими документи за кандидатстване:
 

  1. Заявление за участие в свободен текст;
  2. Копие от диплома за висше образование;
  3. Копия от документи, удостоверяващи продължителността на професионалния опит;
  4. Декларации, подписани от кандидата, относно обстоятелствата по т. 4 – 10 по-горе.
  5. Други документи по преценка на кандидата във връзка с изискванията.

 
Начин на провеждане на подбора на кандидати:

  1. Формална проверка на необходимите документи от външна страна;
  2. Интервю;

 
Срок и място за подаване на документите:  
До 30.06.2017г.
 
Възнаграждение – определя се с решението за назначаване.
 
 

Комисията актуализира издадените от нея практики и указания в областта на застрахователното посредничество


    Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява всички застрахователни посредници, че с решение, взето на заседание от 03.09.2020г., извърши актуализация на издадените от нея практики и указания в областта на застрахователното посредничество.

    Комисията отмени Указания № 6 от 17.02.2017 г. относно правилата за контрол и управление на продуктите от страна на създателите и разпространителите на застрахователни продукти, тъй като те са изгубили своето значение с оглед транспонирането на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент на Съвета от 20.01.2016г. относно разпространението на застрахователни продукти (Директивата 2016/97) в Кодекса за застраховането (КЗ) и пряката приложимост на Делегиран Регламент 2017/2358 за допълване на Директива (ЕС) 2016/97 с изискванията към застрахователните посредници и застрахователните дружества във връзка с контрола и управлението на продуктите.
    Комисията отмени Практика № 11 от 28.05.2015 г. относно прилагане на изискването за наличие на висше образование, като предпоставка за заемане на длъжности, регулирани от Кодекса за застраховането, когато висшето образование е придобито в чуждестранно висше училище, тъй като практиката е неактуална, имайки предвид, че нейното приемане е наложено от липсата на правила относно доказването на придобито образование при действието на отменения КЗ. В чл. 80, ал. 5 от действащия КЗ изрично е предвиден ред за доказване на придобитото висше образование, който е идентичен с реда, регламентиран в практиката. Предвид наличие на правила в действащия закон, практиката е загубила своята актуалност.
    Комисията измени и допълни Практика № 10 от 16.10.2014 г. относно упражняването на надзор за изпълнение на задължението за превеждане на застрахователните премии за застрахователя, съответно на застрахователни обезщетения или суми за ползвателя на застрахователни услуги посредством клиентска сметка с оглед привеждането й в съответствие с разпоредбите на действащия КЗ. Актуализираната практика е достъпна на интернет страницата на КФН, рубрика „Административни документи“, подрубрика „Практики“.
 

Комисия за финансов надзор организира семинар

Една от основните роли на Комисията за финансов надзор е защита правата на инвеститорите и създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за пазара на финансови инструменти. В тази връзка КФН отправя покана към всички инвеститори за участие в дискусионен семинар, който ще се проведе на 13.10.2016 г. (четвъртък) от 14:00-17:00 в сградата на комисията, намираща се на адрес: гр. София, ул. „Будапеща” № 16. Семинарът е организиран с подкрепата на Националната агенция за приходите и Асоциацията на трейдърите в България. Основните теми на семинара са:

  • Преглед на функциите и правомощията на комисията;
  • Основни насоки при инвестиране във финансови инструменти, включително предоставяна/получавана информация при сключване на договор с инвестиционен посредник, права и задължения на клиента, задължения за отчетност от страна на посредника;
  • Основни аспекти в областта на данъчното облагане при търгуването с финансови инструменти;
  • Рискове, свързани с търговията с финансови инструменти чрез платформи, търговията с валутни двойки (FOREX), видове финансови инструменти (договори за разлика, бинарни опции).

Участието в семинара е безплатно, а желаещите да присъстват следва да заявят това в свободен текст на електронен адрес: morteva_m@fsc.bg, най-късно до 12.10.2016 г. (сряда) В електронното съобщение биха могли да бъдат отправени и допълнителни въпроси, които представляват интерес.

Коментар на Г-жа Илиана Христова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ за в-к „24 часа

    Г-жа Илиана Христова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Илиана Христова

    „Комисията за финансов надзор и управление “Застрахователен надзор” имат за приоритет на първо място да осъществяват регулаторна и надзорна политика, включваща прилагане на всички възможни мерки и инструменти, чрез които да се създаде предвидима регулаторна и надзорна среда в областта на застраховането.
    На второ място, наш приоритет е откритата комуникация и активния диалог с всички заинтересовани страни, имащи отношение към въпросите, свързани със застраховането. Една от тези страни за нас е и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Срещата с тях беше в контекста на дискусия за начините ни на партниране, реакция в случай на проблемна ситуация и възможни области, за които можем да разчитаме на подкрепа от тяхна страна. Нямаше нищо изненадващо в тази среща, тъй като ние я очаквахме вече четири месеца, още от встъпването ми в длъжност.
    Категорично искам да заявя, че имаме прозрачна и директна комуникация с европейския надзорен орган. Както те казаха, вярвам че ще бъдат безкомпромисни към нарушаващите правилата поднадзорни лица. И това е ясна подкрепа и към работата на КФН. Ние от наша страна, също носим отговорност да бъдем контролиращата и ако се наложи санкциониращата страна спрямо установени нередности при поднадзорните ни лица.
    По отношение на създалата се ситуация между в-к „Капитал“ и застрахователна компания „Лев Инс“, искам ясно да кажа, че казусът за публикациите на едната страна и възможните последствия за имиджа на другата, касае изцяло тези две страни и КФН не е част от тази полемика.
    По отношение на актуалната ситуация на застрахователна компания „Лев Инс“, както вече отговорих и на други ваши колеги, ще ви кажа, същото, което бих казала за всяко поднадзорно лице, а именно, че цялата налична информация е конфиденциална.“
    Целият материал можете да видите тук.
 

КЛЮЧОВ МОМЕНТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КАПИТАЛОВИЯ ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ Е ВРЪЩАНЕТО НА ДОВЕРИЕТО, ЗАЯВИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КФН КАРИНА КАРАИВАНОВА В ИНТЕРВЮ ЗА АГЕНЦИЯ БЛУМБЪРГ

           Връщането на доверието е ключовият момент за развитието на капиталовия пазар в България, заяви председателят на Комисията за финансов надзор/КФН/  Карина Караиванова в интервю за агенция Блумбърг. Дребните инвеститори, големите инвеститори, а и всички играчи на пазара трябва да се уверят, че той функционира единствено и само по икономически закономерности. Възстановяването на доверието не може да се случи веднага и ние се стараем с ежедневните си действия да се върви в тази посока, допълни Караиванова. Промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа скоро ще бъдат гледани на второ четене от пленарна зала в Народното събрание, като  ще привлекат нови инвеститори и ще защитават по-добре правата на миноритарните акционери. При досегашните обсъждания  получихме подкрепа от всички политически сили в парламента, посочи Караиванова. Като предстоящи събития, които ще окажат сериозно влияние, тя посочи, че с европейски средства ще се финансира публичното предлагане на финансови инструменти, предстоят заключителни действия по изграждане на връзката между Централен депозитар и БНБ, което ще направи възможно търговията на държавни ценни книжа  /ДЦК/ на борсата. Ако Българска фондова борса придобие енергийната борса, това ще увеличи капитализацията на БФБ и ще представлява допълнителен стимул за потенциалните инвеститори, смята Караиванова.

          Последващата проверка на застрахователите и пенсионноосигурителните дружества потвърди стабилността на двата сектора. В две от компаниите влязоха квестори, в някои дружества има препоръки за подобряване на системите за управление. В областта на пенсионното осигуряване има необходимост от подобряване на законодателството и вярваме, че поредният опит за поправки в Кодекса за социално осигуряване, които третират проблема със свързаните лица, този път ще получи подкрепа в парламента, посочи Караиванова. Очакваме от следващата година да се промени модела на финансиране на КФН , тъй като това е единственият начин дасе повиши капацитета на регулатора. Тази промяна беше изведена и като основна препоръка в доклада на Световната банка и Международния валутен фонд след приключването на Програмата за оценка на финансовия сектор в България /FSAP/. Работим по  изпълнението на друга препоръка на световните финансови институции, а именно да преминем на риск-базиран надзор, каза още Караиванова.

         Заради по-голямата интеграция, конвергенцията на лихвените равнища и намаляване на разходите за транзакции евентуалното влизане на България в механизма ERM2 ще има изцяло благоприятни последствия за небанковия финансов сектор у нас, посочи Караивановав интервюто за агенция Блумбърг.

Кипърският съд постанови решение за откриване на производство по ликвидация

Днес, 30.07.2019 г.,  компетентният съд в гр. Никозия, Република Кипър постанови решение за откриване на производство по ликвидация на “Olympic Insurance Co. Ltd“, дружеството, извършващо дейност на територията на Република България чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, ЕИК 200737120. Съдът назначи двама постоянни ликвидатори, като това са досегашният неин временен ликвидатор Павлос Накузи, както и официален представител на Република Кипър.
Следващият етап е надзорният орган върху застраховането на Република Кипър да информира надзорните органи на всички други държави-членки на Европейския съюз за решението за откриване на производство за ликвидация,  включително на конкретните последици, произтичащи от това производство.
Извлечение от решението за откриване на производството за ликвидация ще бъде публикувано в официалния вестник на Република Кипър, както и в официалния  вестник на Европейския съюз.
Комисията за финансов надзор на Република България своевременно ще публикува точна и изчерпателна информация  във връзка с откриването на производството за ликвидация на страницата си: www.fsc.bg.  Актуална информация  може да бъде получена и чрез информационния център на Комисията: 0800 40 444 (безплатен телефонен номер).
Комисията за финансов надзор (КФН) носи отговорност пред българското общество да следи постоянно развитието на ситуацията и да оповестява публично всяка важна информация, свързана на първо място с интерес на българските потребители/кредитори на дружеството. На второ място, КФН се ангажира да комуникира действията, които надзорният орган върху застраховането на Република Кипър или назначенитe ликвидатори на „Olympic Insurance Co. Ltd“ предприемат. На трето място, Комисията има и ангажимент да изисква от всички институции, които имат отношение към случая, оказване на необходимото съдействие на лицата, които имат застрахователни вземания, произтичащи от договори със „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ.

КАРИНА КАРАИВАНОВА: „ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР НИ ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ДОКАЖЕМ КАТО ЕФЕКТИВЕН РЕГУЛАТОР“

Промените в Закона за Комисията за финансов надзор /КФН/, които влизат в сила от началото на 2018 г., дават възможност на комисията да посрещне с по-голям капацитет нарастващите предизвикателства, заяви председателят на КФН Карина Караиванова на  пресконференция днес с участието на всички членове на ръководството на комисията. „Даден ни е шанс да се докажем като независим регулатор“, посочи Караиванова. „Този закон не е за възнагражденията, а за осъществяването на по-ефективен надзор, тъй като понастоящем не сме в състояние да посрещнем увеличаващите се към нас изисквания“, допълни Караиванова. В момента КФН надзирава повече от 20 хиляди поднадзорни лица, които притежават активи за 28,7 млрд. лв., което представлява 29% от БВП на страната.

Тя обеща, че след приемането на съответната Наредба новите възнаграждения на ръководството на КФН ще бъдат публично оповестени. Положителен ефект ще има и  върху републиканския бюджет – глобите на поднадзорни лица, които досега оставаха за нас, вече ще отиват в държавния бюджет, а  субсидията, която досега получаваше КФН, ще отива за други разходи. „Защо не за финансово образование, от което в дългосрочен план ще спечели цялото общество“, посочи Караиванова.

През 2018 г. приоритети на КФН ще бъдат следните задачи – осъществяване на независим, професионален и обективен надзор, като КФН  действа като регулатор на европейско ниво. Освен това комисията трябва да покаже висок експертен капацитет и по-високи темпове на работа  в отговор на нуждите на бизнеса.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Ралица Агайн-Гури посочи, че обхватът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите е надхвърлил 98%. Предстои въвеждането на нова Директива за разпространение на застрахователни продукти, като КФН ще засили контролната си дейност спрямо посредниците на този пазар.

Диана Йорданова, заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор, заяви, че много голям брой български граждани зависят от действията на ръководеното от нея управление, като активите на пенсионните фондове са надхвърлили 12 милиарда лева. Тя обеща широк диалог с бизнеса с цел утвърждаване на добрите бизнес практики.

Бойко Атанасов, заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, също залага на диалог с индустрията. Основната задача пред неговото управление е защита на интересите на инвеститорите. Той предвижда и модернизиране и електронизиране на административните услуги.

„Ще засилим аналитичната функция“, обеща членът на КФН Владимир Савов, който отговаря за защитата на потребителите. Нараства броят на подадените жалби в КФН, като основен дял заемат оплакванията от застрахователи.

В отговор на журналистически въпрос Ралица Агайн-Гури обясни, че очаква до края на декември международният консултант по системата бонус-малус да представи своя доклад. След това ще започне подготовката на съответната Наредба за въвеждане на системата, която ще бъде подложена на широко обществено обсъждане. Нейното приемане зависи именно от това обсъждане.

В отговор на друг журналистически въпрос председателят на КФН Карина Караиванова заяви, че не е редно КФН да изяснява какъв е спорът между Националното бюро по системата „Зелена карта“ и две застрахователни компании. „Не се дистанцираме от проблема, наблюдаваме на ежедневна база двете компании и до 12 декември 2017 г. те трябва да ни представят договори с кореспонденти“, допълни Караиванова.

Карина Караиванова, председател на КФН, участва в дискусията по повод представянето на специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър 2017 г., организирана от Представителството на Европейската комисия на 2 юни 2017 г.

Карина Караиванова, председател на КФН, участва в дискусията по повод представянето на специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър 2017 г, организирана от Представителството на Европейската комисия на 2 юни 2017 г. Участници в дискусията бяха заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, Ищван Пал Секели, директор, генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на ЕК, Стефан Улсон, директор, генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК, Владислав Горанов, министър на финансите, Димитър Радев, управител на БНБ и Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика.

Представяме стенограма на изказването на г-жа Караиванова:
 
Факт е, че по отношение на финансовата стабилност значение има не само банковият сектор, но и други два много големи сектора – застрахователният и пенсионният. Тези препоръки, които виждаме в доклада на Европейската комисия, не са изненада за нас. Това са препоръките, които ние направихме на 3 февруари 2017 г., когато обявихме резултатите от прегледа на балансите и активите на застрахователните и пенсионоосигурителните компании в България и направихме детайлна оценка на тези два сектора. Препоръките на ЕК едно към едно преповтарят идентифицираните проблемни области, констатирани тогава. Така че, в този смисъл ние вече сме стартирали изпълнението им, изискахме от компаниите да изпълнят планове за отстраняване на идентифицираните проблеми било в тяхната дейност или по отношение на капиталови дефицити.
 
Единствено имам коментар по темата с презастрахователните договори. Категоричният извод направен от ЕК за проблем в тази област изпреварва решението на компетентния орган, а именно Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА). При оценката, която оповестихме, беше споменато, че един от независимите проверяващи оценители е направил констатация по отношение на едно застрахователно дружество във връзка с тези презастрахователни договори. Тогава всички участници в управляващия комитет се обединихме и решихме, че това е тема, която касае стандартизирани договори и ще бъде отнесена на вниманието на ЕИОПА, която да се произнесе и да вземе окончателно решение по отношение на тези презастрахователни договори, което да касае всички национални надзорни органи. Към настоящия момент няма такова решение и затова категоричното становище на ЕК за идентифициране на хоризонтален или системен проблем по отношение на договорите за презастраховане според мен е малко преждевременно. Предстои дискусия в рамките на ЕИОПА.
 
 А що се отнася до препоръката за създаване на някакъв вид работна група на европейско ниво, която да създаде и разработи план за подобряване на дейността на Комисията за финансов надзор, бих искала да поясня, че такава необходимост за подобряване на работата на комисията беше идентифицирана в рамките на Националната програма за реформи  2016 г. Ние сами, на национално ниво, заложихме тази необходимост и мярката беше изпълнена в началото на 2017 г. Тя беше изпълнена в рамките на извършената проверка на състоянието на КФН от Международния валутен фонд и Световната банка по време на оценката на финансовата система (в рамките на financial system stability assessment). Правомощията, дейността на КФН беше детайлно оценена от двете институции и за тази оценка беше информиран компетентният орган на европейско ниво – ЕИОПА.
Докладът на Световната банка предстои съвсем скоро да бъде оповестен.
Там детайлно са начертани стъпките, които следва комисията да предприеме, за да засили и подобри дейността си. Има разработен и план и ние твърдо сме решени да предприемем действия, за да изпълним идентифицираните пропуски.
В духа на направените добри препоръки от страна на ЕК за засилване и подобряване на координацията на КФН с европейските структури, смея да кажа, че в рамките на извършената оценка на активите и балансите на застрахователните дружества и на пенсионните такива, ние успяхме да създадем много добра координация и с двата европейски регулатора и имаме твърдото намерение да продължим и оттук нататък да работим съвместно, така че да подобрим дейността си.