Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява, че лицата, вписани в Регистъра по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), към настоящия момент не притежават лиценз по Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA) за предоставяне на услуги за криптоактиви.

Вписването в този регистър:

• не представлява лиценз по MiCA;
• дава право единствено на временно продължаване на дейността в рамките на предвидения в закона преходен режим.

Преходен период

Съгласно § 5 от ЗПКА вписаните в регистъра лица могат да продължат дейността си въз основа на предвидения преходен период без лиценз по MiCA до:

• 1 юли 2026 г., или
• датата на решението на КФН за издаване, съответно отказ за издаване на лиценз,
  в зависимост от това кое настъпи по-рано.

Какво се очаква:

От вписаните лица се очаква:

• да преценят дали дейността им подлежи на лицензиране по MiCA;
• да подготвят организацията и документите си;
• да се свържат с КФН за провеждане на среща за предварителна оценка;
• да подадат заявление за лиценз в рамките на преходния период.

След преходния период:

След изтичането на преходния период само лицата, получили лиценз от КФН, ще имат право да предоставят услуги за криптоактиви в Република България. Продължаването на дейност без лиценз ще представлява нарушение, за което е предвидена административна санкция.

Подробна информация е публикувана в секция „Криптоактиви / MiCA“ на сайта на КФН.

2026 година идва с нови предизвикателства, но и с несигурност за бъдещето на най-уязвимите – децата в неравностойно положение. В такава ситуация дори малките жестове могат да имат голямо значение, тъй като онова, което за едни е незначително, за други може да се превърне в безценна подкрепа.

Затова Комисията за финансов надзор, заедно с небанковия финансов сектор, организира благотворителна кауза под надслов – „Стотинки за щастие“. Идеята е да бъдат събрани излишните български монети и да бъдат насочени към тези, които имат най-голяма нужда от тях.

Средствата, събрани от нас, ще бъдат дарени в подкрепа на благотворителната програма „Топъл обяд“, на Българския червен кръст.

Чрез „Топъл обяд“, Българският червен кръст – най-старата българска благотворителна организация, вече 19 години подпомага хиляди деца от социално слаби семейства, като им осигурява купони за обяд в училищните столове през зимните месеци. До момента програмата е предоставила безплатна храна в училище на над 22 000 деца в цялата страна. Инициативата не само допринася за подобряване на здравето на децата чрез редовно хранене, но и съдейства за тяхното задържане в образователната система и редовното им присъствие в учебните занятия.

Вярваме, че заедно можем да направим малка стъпка към едно голямо Добро!

Благодарим Ви за съпричастността!

В случай, че желаете да се включите в инициативата, е необходимо на подходящо място във вашите компании да поставите дарителска кутия и да събирате монетите през януари. Разбира се, може да определите и друга кауза, която да отговаря на корпоративно-социалните ви цели.

Ако решите да се насочите към Българския червен кръст можете да откриете повече информация за програмата на този линк или да се свържете с тях по официалните им канали.

Във връзка с твърдения в откритото писмо на изпълнителния директор на  ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД проф. Тони Веков, публикувано в някои медии, Комисията за финансов надзор (КФН) е длъжна да заяви, че нито едно от цитираните твърдения не отговоря на истината, напротив – граничи с манипулация на общественото мнение и изопачаване на фактите. Нещо повече – оценяваме това писмо като недопустим натиск върху работата на комисията, като независим орган, и заплаха за стабилността на финансовия пазар като цяло.

А фактите са:

Недостатъчност на премиите по „Гражданска отговорност“ и наложени мерки

В рамките на тематичен актюерски анализ КФН установи, че премиите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ са недостатъчни по размер спрямо отчетените ниво на щетимост, разходи и рисков профил, което е от естество да доведе до невъзможност на застрахователя да изплаща застрахователни обезщетения към застрахованите лица.

В тази връзка КФН наложи принудителни мерки за задължително актуализиране на тарифите с цел защита на интересите на застрахованите лица и гарантиране на платежоспособността на компанията.

Относно „административния произвол и злоупотреба с надзорни правомощия на държавен регулатор“:

Ето и мерките на КФН и други европейски регулатори, наложени до момента:

• България (КФН)

Забрани за трансгранична дейност от 1 юли 2025 г. и 1 октомври 2025 г., заради нарушено пазарно поведение и недостатъчност на техническите резерви;

• Полша (KNF)

Забрана за предлагане на задължителна застраховка ГО (MTPL) — от 17 април 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

• Румъния (ASF)

Забрана за сключване на нови застрахователни договори — от 1 октомври 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

По повод обвиненията в спекулативни практики, Комисията е длъжна да отбележи и следните факти, свързани със ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“

При текущата надзорна проверка КФН установи, че ДаллБогг е извършило значителни сделки по покупка на недвижими имоти, продажба на недвижими имоти, под балансовата им стойност със свързани лица, въпреки отчетени затруднения с ликвидността и забавяния при изплащането на обезщетения на застрахованите лица.

• 8.4 млн. лв. за продажба на поземлени имоти и сгради в София и последващ договор за наем;
• 9 млн. лв. за покупка на 4 дка терен край Велико Търново;
• 47.5 млн. лв. за покупка на 15 дка имот в района на Бусманци, София.

Общата стойност само на придобитите имоти възлиза на 56.5 млн. лева.

Отделно застрахователят е придобил свързано дружество за 12 млн. лв., което притежава имот в района на Плевен.

Надзорните оценки на КФН установяват, че тези придобивания са високорискови, тъй като:

• представляват неликвидни дългосрочни активи;
• увеличават концентрацията в еднотипни инвестиции;
• нямат потенциал да доведат до възможност за получаване на достатъчна доходност, с цел изплащане на застрахователни претенции;
• поставят под въпрос управлението на ликвидния и капиталовия риск.

Комисията е изискала подробна информация за финансирането, оценката на мотивите и съответствието на тези придобивания с инвестиционната стратегия на застрахователя, която също е предмет на принудителна административна мярка от страна на Комисията.

Очаквано произнасяне от EIOPA относно финансовото състояние

КФН работи в тясно сътрудничество с всички национални надзорни органи в държавите, в които застрахователното дружество е изразило намерение да извършва дейност. Тясното сътрудничество се осъществява под координацията на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който е официално уведомен за установените надзорни проблеми и се очаква официално становище от EIOPA относно:

• адекватността на най-добрата прогнозна оценка на задълженията,
• платежоспособността на застрахователя
• недостатъци в пазарното поведение на застрахователя
• рисковете, свързани с трансграничната дейност на застрахователя.

Официалното становище на EIOPA ще бъде от решаващо значение при определяне на последващите надзорни действия на КФН.

Не искаме да се спираме върху политическите квалификации, но държим да наблегнем, че КФН е независим орган, който по закон е призван да пази инвестициите и спестяванията на българските граждани. Като такъв, ние спазваме буквата на закона и се грижим всяко погазване на законодателството да бъде наказвано в името на един прозрачен и демократичен пазар, какъвто искаме всички.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета си на национален регулатор, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения. Ще продължим да спазваме буквата на закона и ще санкционираме строго всеки, който се опита да го нарушава.

Стратегически съвет, който да бъде платформа за обсъждане на политики и стратегии в небанковия финансов сектор, както и за координация между институциите и участниците, предложи председателят на КФН Васил Големански на „Българския Давос“ в Банско.

Срещата, организирана от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българска Дилърска Асоциация (БДА), събра ключови представители на небанковия финансов сектор с институции като Комисия за финансов надзор, Българска фондова борса, Централен депозитар, Българска независима енергийна борса, Фонд за компенсиране на инвеститорите.

Според Васил Големански създаването на Стратегически съвет би укрепило диалога между КФН и небанковия финансов сектор и би подпомогнало Комисията в ролята й на говорител и посредник между сектора и държавата, в лицето на изпълнителната и законодателната власт.

Председателят на КФН отново акцентира върху диалога и доверието в съвместната работа на Комисията и бизнеса. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.

Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, каза още Васил Големански.

Той отново подчерта ролята на емитирането на ДЦК за граждани за развитието на капиталовия пазар и даде пример с Хърватия, където 40 000 нови инвеститори са се включили в държавните аукциони на борсата, а 8 % от вътрешния дълг на страната е в ръцете на граждани.

Зам.-председателят на КФН Деница Величкова, ръководеща управление „Надзор на инвестиционната дейност“, от своя страна, акцентира върху необходимостта от надграждане на разбирането за корпоративна отговорност и добро корпоративно управление и възможността да бъде приложен един от изключително полезните модели за развитие на капиталовите пазари.

Тя предложи създаването на Рамка за компетентност на директорите – основа за български Institute of Directors.

„Това е необходима стъпка по пътя към ОИСР и важен елемент от модерната държавна политика. Институтът на директорите (IoD) насърчава най-добрите практики на директорите от световна класа чрез своя Кодекс за поведение и Рамка за компетентност. Ключовите принципи включват почтеност, отчетност, прозрачност и отговорни бизнес практики, с фокус върху стратегическото определяне на цели, оспорване на статуквото, насърчаване на многообразието и независимото мислене“, подчерта в изказването си Деница Величкова.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, подчерта ролята на мултифондовия модел за развитието на българската икономика. Относно предложенията пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.

Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.

Търговията с ДЦК за индивидуални инвеститори на БФБ би било стратегически пробив – ще ангажира повече инвеститори с капиталовия пазар, ще предложи нови инструменти за спестяване и ще укрепи доверието в публичните финанси. Нещо повече – ще даде пари в ръцете на хората. Сега доходността на ДЦК е около 3%, доста повече от банков депозит, тези пари са без данъци и са гарантирани от държавата.

Това заяви в интервю пред в. „24 часа“ председателят на КФН Васил Големански.

По думите му ролята на мултифондовете е не да замени, а да надгради тристълбовият пенсионен модел в България, въведен през 2000 г. „Осигурените лица няма да бъдат пасивни ползватели или наблюдатели на процесите, а ще имат възможност активно да участват в тях, променяйки собствената си мотивация и поведение, в съответствие със собствения си инвестиционен хоризонт, житейски потребности и поносимост към риск. Въвеждането на възможност за инвестиционен избор, или т.нар. многофондова система, ще способства за преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност“, заяви още Васил Големански.

В момента в пенсионните фондове има около 30 млрд. лв., които са на българските граждани. За последните години доходността е около 5 млрд. лв., което е доказателство, че се управляват добре. В същото време, по данни на КФН близо 67 на сто от средствата им се инвестират зад граница. Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в България и да работят за развитието на българската икономика, включително и чрез инвестиции в инфраструктура, каза още председателят.

„Засега в КФН няма информация за измами, свързани с еврото. Но за съжаление, измами винаги е имало и ще има, особено в сложна и чувствителна материя каквато са финансите. Тя може да бъде свързана с приемането на еврото, но може да бъде свързана и с криптоактиви, финансови инструменти, застраховки. И тук е нашата основна роля – да пазим всеки вложен лев на българските граждани“, коментира още Васил Големански.

Според него въвеждането на системата „бонус-малус няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя, допълни председателят.

Цялото интервю вижте тук.