Комисията за финансов надзор (КФН) представи Годишния отчет за дейността си през 2018 г. пред депутатите от „Комисия по труда, социалната и демографската политика“ на 12.06.2019 г.
Годишният отчет е структуриран в две части, като в първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, а втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г.
В началото на отчета е публикувано обръщение на г-н Бойко Атанасов, председател на КФН, с което той представя отчетния доклад:
Уважаеми дами и господа,
Представям на Вашето внимание Годишния отчет за дейността на Комисия за финансов надзор (КФН) за 2018 г.
Комисията мина през динамични периоди през 2018 г. – сътресения в сектора на застраховането, промени в ръководния екип, влизане в сила на нова правна рамка по отношение на пазарите на финансови инструменти. В рамките на динамиката ние успяхме да постигнем и устойчив напредък при капиталовите пазари. Поставихме си амбициозни и същевременно изпълними цели за бъдещото развитие на Комисия за финансов надзор както в България, така и в международен план.
Важен акцент в областта на капиталовия пазар бе приемането на новия Закон за пазарите на финансови инструменти през февруари 2018 г., чийто проект бе изготвен основно от КФН. С него се транспонира Директивата за пазарите на финансови инструменти II (MiFID II), като се надгражда съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа. Целта на новия Закон за пазарите на финансови инструменти е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти.
През 2018 г. бяхме свидетели на устойчиво нарастване на подадените и разгледани заявления за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия на регулиран пазар. Констатираната тенденция за нарастване на броя на потвърдените проспекти е в причинно-следствена връзка с приетите мерки в Стратегията за развитие на капиталовия пазар (в т.ч. за отлагане събирането на такси за потвърждаване на проспект от страна на КФН до 01.01.2021 г.) и с възприетия подход за диалогичност с представители на бизнеса и поднадзорните на КФН лица.
Стъпка в изпълнението на Стратегията е и участието на Комисията в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, едновременно до Българската фондова борса (БФБ), Централен депозитар (ЦД), КФН и обществеността. През 2019 г. ще продължим работата си в тази посока.
В посочения период успяхме да установим и сериозен контрол по отношение на активността на дружествата, предоставящи инвестиционни услуги, без необходимия лиценз, предимно чрез интернет страници. Комисията получи и своевременно реагира на значителен брой жалби и сигнали от лица, чиито интереси са увредени от дейността на въпросните дружества. На база на това, КФН отправи искане до председателя на Софийския районен съд за спиране на достъпа до тези интернет страници. Към настоящия момент, след издадените разпореждания за спиране, ние от Комисията продължаваме проверките на лицата, които не притежават необходимия лиценз, и засилваме контрола върху тяхната дейност. КФН продължава да работи в посока преустановяване на достъпа до подобни интернет страници, с което да защити интересите на потребителите на финансови услуги в Република България. Стъпка в тази посока е и поддържането на актуален списък на тези лица на интернет страницата на КФН, сътрудничеството с надзорни органи от други държави и ползотворно взаимодействие с браншовите организации. В резултат нашата дейност се разгърна и в посока превенция като към настоящия момент изготвихме брошура, която предстои да бъде разпространена както от инвестиционните посредници, така и от Комисията. Документът цели да даде ясни и лесни стъпки на бъдещите инвеститори с цел защита на техните интереси за разграничаване на дейността на лицензираните от нелицензираните инвестиционни посредници.
Изминалата година изостри вниманието върху проблемите, свързани със застрахователните експозиции в рамките на ЕС и международните компенсационни механизми при застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по-конкретно в международната система „Зелена карта“. От кипърския надзорен орган бе отнет лиценза на кипърската застрахователната компания „Олимпик“, която извършваше основна част от дейността си на територията на Република България чрез клон. Въпросът бе обсъждан многократно и в дълбочина в Народното събрание и в публичното пространство. Почти година по-късно ние продължаваме да очакваме информация от кипърския съд за назначаване на ликвидатор на застрахователя, след което да предприемем действия по ликвидация на щети и връщане на част от премиите. След тази стъпка в нас е отговорността да започне процесът по ликвидация и съответно предявяване на претенциите. Още на този етап е ясно, че за предприемането на мерки с цел превенция и минимизиране на последствията и максималната защита на основната група застраховани лица – българските клиенти на ЗК „Олимпик“ – ще бъдат необходими действия от страна на всички заинтересовани български институции и организации, като КФН провежда активна координация между тях. Що се отнася до поставянето на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в режим на мониторинг от страна на Съвета на бюрата „Зелена карта“ през декември 2018 г., КФН приложи серия от надзорни мерки за елиминиране на някои от причините, довели до мониторинга. Комисията провежда интензивен диалог с НББАЗ, Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Съвета на бюрата и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и проучва възможностите за идентифициране на потенциални регулаторни и нормативни изменения с цел оптимално управление и финансиране на компенсаторните механизми в застраховането, съответно максимално бързата отмяна на режима на мониторинг.
Обществената дискусия на проекта за система „Бонус-малус“ показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и за да бъде ефективно прилагана, така че да постига своите цели – образуване на индивидуална премия по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без щети и нарушения, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Най-важната цел на системата е да подобри пътната безопасност и оттам да доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Фокусът на „Бонус-малус“ трябва да бъде върху справедливостта, да поставя акцент върху пряката връзка между риска на застрахователя и бонус- малус на собственика и водача на автомобила.
В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба (Министерство на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията), Комисията за финансов надзор има ангажимента да координира и съгласува процеса по изработване на нови редакции на наредбата, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на тази система.
Друга важна задача, която изпълняваме и е от приоритетно значение за Комисията през 2018 г., е поддържане на адекватно ниво на резервите от страна на българските застрахователи, като се изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането (КЗ). В тази връзка, както и с оглед присъединяването на България към механизма ERM II, бяха въведени нови, още по-строги изисквания към оценката на активите на застрахователите. Въведохме и подход на риск-базиран надзор, който има за цел изпреварващо идентифициране, приоритизиране и адресиране на рисковете в поднадзорните на КФН дружества с цел защитата на финансовата стабилност на сектора.
Важен елемент на защитата на потребителите на застрахователни услуги стана факт с последните изменения на КЗ, транспонирали европейската Директива за разпространение на застрахователни продукти. Вече заработиха новите изисквания към застрахователните посредници, които поставят в центъра именно информираността и защитеността на потребителя на застрахователни продукти.
В сферата на допълнителното пенсионното осигуряване през 2018 г. в дух на диалогичност и активна комуникация с бизнеса, чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат, Комисията извърши цялостен преглед и съобразяване на подзаконовата нормативна уредба с приетите през м. ноември 2017 г. изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, включително и своевременното изпълнение на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В краткосрочен план предстои пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване да съобразят в нормативно определените срокове своята дейност с новите регулации и не по-малко отговорната задача за надзорния орган да проследи привеждането на дейността им. Комисията има волята и налага високи стандарти в работата на осъществяващите контрола по изпълнение на изискванията на регулаторната рамка лица, както и на тези, които осъществяват дейността по допълнително пенсионно осигуряване.
Допълнителното пенсионно осигуряване е дейност с изключително висока обществена значимост. По тази причина Комисията се фокусира върху ефективното изпълнение на своите регулаторни и надзорни функции с акцент осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар, повишаване на защитата на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, изграждане на стабилна и адекватна инфраструктура чрез непрекъснато синхронизиране на българското законодателство и надзорни практики с европейските и чрез правила и системи за управление на рисковете. Ние работим в посока създаването на устойчива среда на допълнителното пенсионно осигуряване. В този процес прилагаме стриктен контрол над пазарните участници за съответствието им с нормативните изисквания, постоянно проследяване и предприемане на мерки за усъвършенстване на съществуващата регулация, с цел коригиране на констатирани законови празноти и несъответствия и развитието ѝ съобразно промените в икономическата и правна система.
През 2018 г., в контекста на приетата от Европейската комисия „Стратегия за единен дигитален пазар за Европа“, Комисия за финансов надзор предприе активни действия за наблюдение на финансовите иновации. Като първа стъпка бе създадена „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 – 2020 г.), която дава визия за основните цели на Комисията в тази област. За да придобие по-добра представа за разпространението на финансовите иновации на българския финансов пазар, КФН проведе консултации с бизнеса, които целяха също изясняване на необходимостта от изграждането на подходящ механизъм за взаимодействие между регулатора и FinTech дружествата, произтичащите рискове за дейността, пазара и потребителите, влиянието върху бизнес моделите на поднадзорните лица. В края на годината КФН стартира ефективното функциониране на Innovation hub, избраният механизъм за взаимодействие между надзорния орган и дружествата, предлагащи иновации на финансовите пазари. Този механизъм цели улесняване на комуникацията с бизнеса, с оглед насърчаване на предлагането и използването на иновациите в небанковия финансов сектор. Механизмът осигурява чрез консултации и указания спазването на нормативната рамка при използването на иновативните продукти.
През изминалата 2018 г. се наблюдава същата тенденция от последните години по отношение на развитието на финансовия сектор. Той е много динамично развиващ се, все по-отворен, предлагането на продуктите и услугите все повече е от разстояние, в него навлизат бързо най-новите технологии. В тази среда Комисия за финансов надзор активно промотира дейността си по наблюдение на финансовите иновации и взаимодействието с бизнеса в това направление с оглед запазването на доверието във финансовите пазари и защита на интересите на потребителите
В областта на международното сътрудничество изключително голям беше приносът на Комисията за успешното провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС през януари – юни 2018 г.
В рамките на своите компетенции и ангажименти Комисията за финансов надзор (КФН), в сътрудничество с колегите от ESMA и EIOPA, организира и бе домакин на две значими събития от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие на 2018 г.:
Заседание на Управителния комитет и Съвета на надзорниците на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), което се проведе в периода 22-23 март 2018 г. в НДК, като участие взеха около 80 председатели и висши представители на европейските надзорни органи в областта на ценните книжа и пазари;
Ден на стратегията на EIOPA, който се състоя на 29-30 май 2018 г. в Резиденция Бояна и събра близо 40 председатели и висши представители на европейските надзори в областта на застраховането и пенсионното осигуряване.
През годината Комисията взе активно участие в различни форуми – конференции, семинари, работни срещи и образователни инициативи, насочени към защита на потребителите и повишаване на финансовата грамотност на различни обществени групи, като си партнираше както с държавни институции, така и с неправителствени организации, чиято дейност е в областта на финансовото образование.
Структурно представеният отчет е съставен от две части. В първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г. Представената в отчета информация отразява обективно и детайлно дейността на КФН за 2018 г.
В рамките на своето обръщение слагам акцент върху най-важните и значими дейности и мерки, предприети от КФН през 2018 г., а в отчета е представена информация, която отразява обективно и детайлно дейността на институцията през годината. В заключение мога да обобщя, че всички усилия и действия на Комисията са насочени към прозрачна и навременна комуникация с обществото и към осъществяване на стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пенсионните фондове.