На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1 октомври 2025 г. до 31 декември 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“.
Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2025 г.
Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 30.06.2025 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.
България за първи път е включена в изданието на OECD Corporate Governance Factbook 2025
България е включена за първи път в изданието за 2025 г. на OECD Corporate Governance Factbook – водещото двугодишно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което представя актуални данни и политики в областта на корпоративното управление в 52 държави, включително всички икономики от ОИСР и Г-20. Наред с България, за първи път в анализа участват Хърватия и Румъния.
Factbook проследява как политиките и нормативните рамки за корпоративно управление се развиват в контекста на динамичните промени на капиталовите пазари, дигитализацията и устойчивите финанси. Докладът служи като международен сравнителен инструмент за регулаторите, като отразява прилагането на Принципите на ОИСР и Г-20 за корпоративно управление.
Основни акценти от изданието за 2025 г.:
- Институционалните инвеститори притежават 47% от глобалния обем на листваните акции, което води до по-широко прилагане на кодексите за отговорно поведение;
- 73% от държавите публикуват национални доклади за прилагането на кодексите за корпоративно управление;
- Виртуални общи събрания са разрешени в 85%, а хибридни – в 94% от юрисдикциите;
- Жените заемат 29% от местата в управителните органи, спрямо 22% преди пет години;
- 90% от държавите изискват оповестяване на информация, свързана с устойчивостта, а 60% – нейното независимо потвърждаване (одит).
Включването на България в OECD Corporate Governance Factbook 2025 представлява признание за усилията на националните институции и на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на рамката за корпоративно управление и прилагане на най-добрите международни стандарти.
Factbook 2025 е допълнен от Country Notes, чиято цел е да предоставят леснодостъпен общ преглед на всяка юрисдикция. Наред с обобщението на последните промени, той предоставя рамката за корпоративно управление на България и свързаната с нея информация, сравнена с 51 други юрисдикции, обхванати от Factbook 2025.
Като национален регулатор, в процес по присъединяване към Комитета по корпоративно управление към ОИСР, Комисията за финансов надзор има активна роля в процеса на обмен на данни, добри практики и експертен опит, свързан с корпоративното управление, капиталовите пазари и устойчивото финансиране. Чрез това участие Комисията подпомага интегрирането на българската рамка в международната регулаторна среда и насърчава прозрачността, отговорността и доверието в капиталовия пазар.
Пълният текст на доклада и профилите по държави са достъпни на интернет страницата на ОИСР:
OECD Corporate Governance Factbook 2025
OECD Corporate Governance Factbook 2025: Bulgaria (Country Note in English)
OECD Corporate Governance Factbook 2025: Bulgaria (Country Note in Bulgarian)
За първи път на сайта на ОИСР беше публикуван и българският превод на Принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР 2023, достъпен на следния линк: Принципите за корпоративно управление на Г20/ОИСР
Застрахователите да платят приоритетно за основни жилища, засегнати от наводненията, призова Пламен Данаилов
Застрахователите да платят приоритетно на хората, чиито основни жилища са засегнати от наводненията. За това призова по BTV заместник-председателят на КФН, отговарящ за „Застрахователен надзор“ Пламен Данаилов.
„Това е мярка в помощ на хората, които са загубили жилищата си, предвид идващата зима. Считам, че секторът ще бъде коректен и ще изплати обезщетения на всички, които са застраховали имотите си“, обяви Пламен Данаилов.
„Ако имат откази, призовавам да се обърнат към Комисията за финансов надзор. Комисията не може да определя конкретен размер на обезщетение, но може да дава задължителни предписания към застрахователите“, обясни зам.-председателят на КФН.
По думите му все повече природни бедствия – пожари, наводнения, бури и снеговалежи – поставят под въпрос готовността на домакинствата у нас да се справят с щетите. Въпреки това повечето българи не застраховат имотите си, за разлика от автомобилите.
По света тези застраховки са много по-разпространени, а на места се допълват и от държавна подкрепа и катастрофични фондове, които покриват големи щети.
В Европа се обсъждат различни идеи за задължително застраховане на имущество, което става актуално заради зачестилите природни бедствия. Ако това бъде прието, то ще бъде приложено и в България, каза още Пламен Данаилов.
„Българинът трябва да започне да мисли и като жертва, освен като потребител на застраховка“, обясни още зам.-председателят на КФН. Това означава по-висока премия, но и по-високи обезщетения в случай на неблагоприятно събитие.
Според Пламен Данаилов няма увеличение на цените на застраховката „Гражданска отговорност“. В дългосрочен план обаче, по-високите обезщетения неминуемо ще доведат до по-високи премии, както е в съседни и западноевропейски държави.
Той коментира темата с наводненията и по БНР като призова отново застрахователите да платят приоритетно на хората с основно жилище и ги призова да подават жалби в КФН, ако имат откази от плащане.
Пламен Данаилов засегна и темата със забраната за трансгранична дейност на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
„Основните цели на Комисията за финансов надзор са защита на интересите на гражданите и финансовата стабилност на застрахователните компании. Казусът е изцяло в сътрудничество и в координация с европейския надзорен орган. Проблем за българските потребители няма да има“, категоричен беше Пламен Данаилов.
Интервюто по BTV може да гледате тук.
Интервюто по БНР може да слушате тук.
Проведено съвместно обучение от КФН и САД ФР – ДАНС относно мерките за превенция на ИП/ФТ и на разпространението на оръжия за масово унищожение
На 01.10.2025 г. Комисията за финансов надзор и Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ проведоха обучение на теми, свързани с прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и актовете по прилагането им, организирано за представителите на инвестиционните посредници, управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. На събитието, проведено в хибриден формат, присъстваха над 100 представители на задължените субекти по чл. 4, т. 8 – 10 от ЗМИП.
По време на обучението се разгледаха следните теми:
- Регистрация в goAML;
- Промени в законодателството в областта на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение;
- Практическо прилагане на мерките за превенция на ИП/ФТ.
Проведеното обучение имаше за цел да задълбочи разбирането от страна на представителите на инвестиционните посредници, управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове относно изискванията на превантивното законодателство, и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор и в подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм и на разпространението на оръжия за масово унищожение.
Диалогът и развитието на капиталовия пазар са приоритетите на КФН в този мандат
Диалогът и развитието на капиталовия пазар са сред основните приоритети на КФН през този ръководен мандат. Това обяви председателят на КФН Васил Големански по време на конференцията „Силата на инвестициите. Алтернативи и възможности 2026 г.“, организирана от сайта infostock.bg.
Той участва в откриващия панел „Българска Фондова Борса (БФБ) – предизвикателства и възможности“, заедно с изпълнителния директор на „Софарма“ АД Огнян Донев, изпълнителния директор на БФБ Маню Моравенов и председателя на БАУД Наталия Петрова.
„Като човек, който идва от бизнеса, целта ми е да обърна поведението на регулатора и от наказваща институция да го превърна в диалогичен орган, който помага на бизнеса. Това не означава, че няма да санкционираме строго нарушенията, но ще се опитаме да коригираме грешките, преди да се превърнат в такива“, обясни Васил Големански. По думите му 85 на сто от провиненията на поднадзорните лица са резултат от технически грешки и невнимание, които могат да бъдат отстранени след препоръки от КФН.
Крайната цел е всяко лице да може да се обърне по официален или неофициален начин към комисията и да получи компетентно, а не формално тълкувание за проблема си, допълни председателят.
На второ място сред приоритетите на КФН Васил Големански постави емитирането на държавни ценни книжа през фондовата борса.
Това ще даде възможност множество инвеститори, сред които и физически лица, да получат достъп до гарантирана инвестиция с висока доходност. Държавата също ще има полза, тъй като ще се подобри конкуренцията на аукционите, от което ще намалее и цената, на която ще се финансира, обясни председателят на комисията.
Той даде пример с Хърватия, където са емитирани близо 2 млрд. евро ДЦК през борсата, което е привлякло десетки хиляди инвеститори.
Третият приоритет на КФН е въвеждането на мултифондовете и промените в пенсионната система, заяви Васил Големански. Според него това ще засили присъствието на пенсионните дружества на Българска фондова борса и ще увеличи спестяванията за старини на българските граждани.
Изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов очерта като приоритет привличането на нови големи компании на борсата. „Пазар BEAM за по-малките предприятия вече се разви успешно и предстои още по-широко отваряне на Борсата към нови възможности за по-големите компании“, допълни той.
Обсъждайки възможностите за развитие на българския капиталов пазар, Маню Моравенов засегна и темата за активната роля на пенсионните дружества като инвеститори, каквато именно е ролята и смисълът на новото дружество IPO Растеж – иновативен фонд, който ще инвестира в нови, листнати компании на Борсата.
Председателят и заместник-председателите на КФН връчиха годишните награди в застраховането и пенсионното осигуряване
В деня на застраховането председателят и заместник-председателите на КФН връчиха най-големите награди в сектора. Празникът събра представители на институции, академични среди и бизнеса. Сред официалните гости на събитието в столичния Гранд Хотел „Астория“ бяха председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански и заместник-председателите Диана Йорданова и Пламен Данаилов.
„Застраховането е онзи невидим, но мощен щит, който защитава хората, бизнеса и държавата от рисковете на непредвидимото. То е мост между настоящето и бъдещето, инструмент за финансова стабилност, но и символ на солидарност. Климатичните промени, несигурността в търговските взаимоотношения и глобалните рискове са предизвикателства, с които застраховането трябва да се справи чрез засилена защита на потребителите и разработването на иновативни застрахователни решения. В тази мисия имате пълната подкрепа на Комисията за финансов надзор“, заяви в изказването си Васил Големански.
„За мен е чест, че секторът вижда у нас диалогичен партньор. Подобряваме комуникацията с пазара, защото нашето разбиране е, че не само трябва да следим за спазването на реда и правилата, но трябва да сме и партньор, който ви подпомага в развитието на бизнеса“, допълни председателят на КФН.
Председателят на КФН връчи отличието за „Застраховател на годината – Животозастраховане“ на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, което бе отличено за своята силна пазарна позиция и доверие сред клиентите.
Голямата награда за „Застраховател на годината – Общо застраховане“ взе ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – компания с дългогодишни традиции и утвърдено лидерство в сектора, а призът даде вицепремиерът Гроздан Караджов.
Зам-председателят Пламен Данаилов връчи няколко награди.
„Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество“ за 2024 г. стана „Групама Застраховане“ EАД, а призът „Застрахователeн брокер на годината – Общо застраховане“ отиде при „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД. Данаилов връчи отличието „За цялостен принос в развитието на българското застраховане“ на фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ на Борислав Богоев, председател на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
В рамките на церемонията бяха наградени и най-успешните пенсионноосигурителни дружества.
За „Пенсионноосигурително дружество на годината“, за дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване, бе отличено ПОК „Доверие“ АД. Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, връчи приза на изпълнителните директори на компанията Николай Марев и Мирослав Маринов.
В конкурса „Застрахователи за обществото“ омбудсманът Велислава Делчева отличи социално значими инициативи, а първа награда получи „Дженерали Застраховане“ за проекта „The Human Safety Net България“.
Особено вълнуващ момент беше и връчването на наградите „Пенсионноосигурително дружество на годината“. Заместник-председателят на КФН Диана Йорданова връчи отличието на ПОК „Доверие“ АД в категорията за допълнително задължително пенсионно осигуряване, а „Алианц България“АД бе наградено за заслугите си в доброволното пенсионно осигуряване. Отличието за най-динамично развитие в дейността си получи ПОК „Бъдеще“АД.
Васил Големански пред криптообщността: Вратите на КФН са отворени за нови идеи
Вратите на КФН са винаги отворени за нови идеи, особено в областта на криптоактивите и блокчейн средата. Комисията се развива, както вас, и затова всяка помощ би била полезна, обяви председателят на КФН Васил Големански пред конференцията ETHSofia 2025. Събитието събра водещи експерти, разработчици, институции и ентусиасти от света на Ethereum, DeFi, Web3 и свързаните с тях технологии. В продъжение на два дни те обсъждаха бъдещето на децентрализираните финанси, stablecoins, сигурността в блокчейн средата и новите технологични решения.
КФН регулира този пазар, за да бъде по-справедлив, по-надежден и по-сигурен. Целта е европейските граждани да имат сигурен достъп до новите финансови технологии, допълни Големански.
„Също като вас, аз идвам от IT сферата и знам, че бъдещето на всеки един актив е дигитално. Борсовите сделки, в началото, се сключваха чрез хартиен борсов билет, преминахме през дистанционен достъп, през времената на Интернет, за да стигнем до криптоактивите като изцяло нов финансов инструмент. През целия този път съм вярвал в пазара, който има способността да свързва предприемчивите и онези, които търсят печалба. Сигурен съм, че и сега пазарът ще отсее най-добрите инструменти в името на една просперираща икономика“, заяви председателят на КФН.
Комисията за финансов надзор организира и специален уъркшоп, в рамките на форума, посветен на българския опит в прилагането на европейските регулации. Той премина като последователен разказ за пътя от европейските правила към практическото им приложение у нас.
Вяра Савова, старши експерт по политики в EUCI, представи общата рамка на трите ключови регламента – MiCA, TFR и DORA – и очерта как България се вписва в общоевропейските процеси.
Десислава Ласкова, началник отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“ в КФН, разказа как на практика ще се осъществява лицензиране на доставчици на услуги за криптоактиви. Тя подчерта, че КФН работи за изграждане на прозрачни изисквания и за създаване на условия за устойчиво развитие на сектора, като търси баланс между защита на инвеститорите и насърчаване на иновациите.
Владислав Матев, главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, представи основните изисквания за публично предлагане и допускане до търговия на токени. Той очерта практическите стъпки, които българските компании ще следват, за да осигурят достъп до капиталовия пазар, и акцентира върху ролята на КФН при спазването на европейските стандарти.
Презентацията на тема „Регулации и отвъд: Лицензиране на доставчици на услуги за криптоактиви“, можете да видите като прикачен файл.
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )
КФН отличена с награда за диалог от АДВИБ
София, 25 септември 2025 г. – Двадесетият юбилей на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) бе отбелязан с международна конференция, посветена на професионализма и амбицията за развитие на българския капиталов пазар. Събитието събра водещи експерти, представители на публични дружества, инвеститори и регулатори, а в центъра на вниманието застанаха лидерите на Комисията за финансов надзор, които очертаха ясна визия за следващото десетилетие.Председателят на КФН Васил Големански поздрави участниците с акцент върху общата мисия за изграждане доверие и. Той подчерта, че АДВИБ е пример как с проактивна визия и постоянство се изграждат устойчиви връзки между бизнеса, инвеститорите и обществото. „Вашата работа е повече от комуникация – тя е стратегическа сила, която превръща нашия капиталов пазар в двигател на растеж и иновации. За нас в КФН е чест да работим рамо до рамо с професионалисти, които създават доверие и дават сигурност на инвеститорите“, каза г-н Големански.
По време на церемонията, председателят на АДВИБ Даниела Пеева, връчи на Комисията за финансов надзор награда за цялостен принос, като признание за общите усилия за развитието на пазара:
„Това, което правим заедно с Комисията за финансов надзор за развитието на българския капиталов пазар, особено в последните месеци, когато стъпихте в длъжност, е подновяването на регулярните диалози. Надявам се, ще имаме много поводи да се виждаме в бъдеще. Това е нашият подарък за цялостен принос на Комисията за финансов надзор.“
Приемайки отличието, председателят на КФН Васил Големански изрази признателност и очерта приоритетите на регулатора:
„Искам искрено да благодаря за това отличие и за топлите думи. За нас в Комисията за финансов надзор най-важното ще бъде да поддържаме активен, открит и конструктивен диалог с всички участници на капиталовия пазар – емитенти, инвеститори, посредници и професионални организации. Само с общи усилия ще изграждаме доверие, ще насърчаваме добрите практики и ще привличаме повече компании и инвеститори. Вярвам, че с постоянство и партньорство ще постигнем устойчиво развитие и по-голяма конкурентоспособност на българския капиталов пазар, така че той да заема достойно мястото си в европейската и световната икономика. Благодаря още веднъж за признанието и се надявам скоро отново да имаме възможност да работим заедно по нови инициативи.“
По време на провелата се международна кръгла маса заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова изложи вижданията си за посоката на бъдещето развитие, в която зелената икономика и европейската интеграция ще заемат водещо място. Тя посочи, че устойчивото финансиране ще бъде ключов елемент за бъдещата икономика и даде за пример проекта „Изпълнение на реформата на ЕС за инвестиране на дребно за зелен преход“, реализиран от АДВИБ съвместно с международни партньори и подкрепен от Европейската инициатива за климата. „Това показва как България може да води в прилагането на европейските политики и да насърчава участието на ново поколение инвеститори“, подчерта г-жа Величкова. Тя акцентира и върху новите изисквания на Директивата за отчитане на корпоративна устойчивост, въвеждането на ESG стандартите и прилагането на европейските регламенти MiCA и DORA, които ще изведат финансовия сектор на ново ниво на дигитална устойчивост и сигурност. „Днес устойчивото финансиране вече е факт – то е в центъра на капиталовия ни пазар и илюстрира начина, по който инвеститорите могат да бъдат истинският двигател на положителна промяна в капиталовите пазари“, добави тя.
Професионалната общност на директорите за връзки с инвеститорите, подкрепена активно от КФН, демонстрира, че българският капиталов пазар е готов не просто да навакса, а да води в процесите на устойчиво развитие и модернизация.
КФН налага нова забрана за трансгранична дейност на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
Комисията за финансов надзор наложи нова забрана на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за трансгранична дейност по всички класове застраховки при условията на свободно предоставяне на услуги в други държави членки на Европейския съюз.
Решението бе взето днес, 01.10.2025 г., а срокът на действие е до привеждане на застрахователя в пълно съответствие с регулаторните изисквания.
Наложената забрана не засяга дейността на застрахователя в България и не спира разпространението на негови застрахователни продукти на територията на страната.
Както е известно, на 1 юли 2025 година, на дружеството бе наложена забрана да сключва застрахователни договори, да удължава срока на сключени контракти и да разширява покритието по тях при осъществяване на трансгранична застрахователна дейност, при условията на свободата на предоставяне на услуги по всички класове застраховки.
Действието на мярката беше за три месеца, а целта беше да се даде възможност на застрахователя да предприеме всички необходими мерки, с които да синхронизира дейността си с нормативните изисквания на съответните държави членки, в които извършва дейност.
Налагането на новата забрана е резултат от засиленото сътрудничество на КФН с надзорните органи на държавите членки, в които „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД извършва трансгранична дейност, както и с Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).
Обменът на информация между регулаторите показва, че въпреки отчетените от застрахователя мерки за подобряване на организацията на дейността му, все още не са преодолени всички слабости, несъответствия и нарушения на пазарното му поведение, свързани с оплакванията и опасенията на надзорните органи в приемащите държави членки.
Освен това, в резултат на поредица от надзорни действия и мерки, предприети от страна на КФН, са установени и несъответствия на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с приложимите регулаторни изисквания към финансовото състояние на застрахователите с право на достъп до единния пазар.
Затова КФН е предприела съответните принудителни административни мерки за постигане на нужните корекции. Това е и причината срокът на действие на новата забрана за осъществяване на трансгранична дейност да бъде определен до привеждане на застрахователя в пълно съответствие с регулаторните изисквания.
КФН припомня, че предприетите мерки спрямо дружеството са основани на координираната работа с надзорните органи на други държави членки – Полша, Румъния, Гърция, Италия и Испания, в засилено сътрудничество с EIOPA.
На 29 септември румънският застрахователен надзор ASF реши да забрани на застрахователната компания „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да сключва нови застрахователни договори на територията на Румъния, считано от 1 октомври 2025 г., за неопределен срок.
Забрана за извършване на дейност в Полша по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите бе наложена и от полския надзорен орган KNF за неопределено време, считано от 17 април 2025 г.