Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2025 г.
Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г. Информацията е получена от протоколите за проведените служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или в професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2025 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 103 750 лица, от които 93 858 лица в универсалните фондове и 9 892 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2025 г. съставляват 88,76 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 88,04 на сто в професионалните.
Информация за служебно разпределените лица през 2025 г. може да намерите в раздел Осигурителна дейност/ Статистика.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) даде зелена светлина за въвеждането на мултифондовете в системата на пенсионното осигуряване у нас.
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.
Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова подготвихме въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система.
Всичко, което искате да знаете за мултифондовата система – вижте тук.
Председателят на КФН Васил Големански, заедно с експерти от комисията, участва във втората редовна Седмица на финансовите пазари към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Те бяха част от българската делегация на форума, водена от зам.-министъра на финансите Методи Методиев.
Срещата се проведе в периода 2-6 март 2026 г. в гр. Париж, Франция. Активното участие на високо ниво е от голямо значение с оглед кандидатурата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Основното събитие във форума беше заседанието на Комитета по финансови пазари, като заедно с него се провеждат и редовните срещи на работните формати към този комитет. В рамките на дискусиите бяха обсъдени редица важни въпроси, сред които перспективите за развитие и предизвикателствата пред глобалните финансови пазари, връзката между изкуствения интелект и отворените финанси, възможностите за участие на институционалните инвеститори и домакинствата в капиталовите пазари, развитието на пазарите на корпоративен дълг, справянето с кибер-рисковете в сферата на финансовите пазари и др. Тези теми са от изключителна важност както за развитието и устойчивостта на световните финансови пазари, така и за интеграцията на България в тях.
Комисията за финансов надзор уведомява всички финансови субекти, поднадзорни на Комисията, че продукционната среда, в която следва да бъдат подавани информационните регистри към европейските надзорни органи (ЕНО) е отворена от 25.02.2026 г. и информация в нея може предоставяна до 31.03.2026 г. Това е периодът, в които КФН трябва да изпрати всички регистри към ЕНО, а подадените след 31.03.2026 г. няма да бъдат приемани. На подадените в посочения срок регистри, ЕНО ще извършат допълнителна проверка, като подробни файлове с грешките, идентифицирани от ЕНО, за всеки отделен финансов субект, се очаква да бъдат изпратени от ЕНО към КФН през първата седмица на месец април. В случай че бъдат идентифицирани неточности и/или грешки при попълването на регистър от финансов субект, последният следва да отстрани отчетените грешки и отново да подаде коригирания регистър към КФН. Срокът за изпращане от КФН към ЕНО на новополучените редактирани регистри е 30.04.2026 г.
Приканваме задължените субекти да предоставят на Комисията информационния регистър на договорните споразумения с доставчици на ИКТ услуги в срок до 23.03.2026 г.
„Големият интерес към темите ясно показва тяхната значимост за застрахователния сектор и потвърждава, че настоящата дискусия е навременна и необходима. Това е поредната успешна инициатива, която реализираме съвместно с Асоциация на българските застрахователи, и изразявам увереност, че ще продължим активното си сътрудничество и занапред. Безспорен факт е, че двете директиви, приети в началото на 2025 г. – измененията в рамката по Платежоспособност II и Директивата за възстановяване и преструктуриране на застрахователи (IRRD) – следва да бъдат транспонирани в националното законодателство до края на годината. Този процес ще изисква координирани усилия и задълбочен професионален диалог между всички заинтересовани страни. В тази връзка се очаква Комисията за финансов надзор да въведе нови изисквания, насочени към повишаване на качеството и ефективността на надзорната дейност, в съответствие с европейската регулаторна рамка и добрите практики“ – с тези думи зам.-председателят на управление „Надзор на застрахователната дейност“ в КФН – Пламен Данаилов приветства присъстващите по време на дискусионната среща, посветена на измененията в режима на Платежоспособност II и новата Директива относно възстановяването и преструктурирането на застрахователи и презастрахователи (IRRD).
Събитието, състояло се на 26 февруари 2026 г. привлече интереса на професионалната общност и събра над 80 представители на застрахователния сектор, Министерството на финансите и други заинтересовани страни. Модератор на дискусията беше Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ. Тя отбеляза, че част от новата уредба предвижда възможности за национални решения, което създава пространство при транспонирането ѝ в националното законодателство да бъдат отчетени спецификите на българския застрахователен пазар.
Промените в Платежоспособност II бяха представени от експертите на КФНот управление „Застрахователен надзор“ – Живка Славкова, Николай Петков и Йорданка Андреева. Фокусът беше върху новата рамка за прилагане на принципа на пропорционалност – увеличаването на праговете за изключване от обхвата на директивата, въвеждането на категория „малки и несложни предприятия“ (SNCUs) и процедурите за достъп до мерките за пропорционалност. Бяха разгледани промените в отчетността и оповестяването, включително новата структура на ОПФС и измененията в сроковете за надзорна отчетност. Експертите на КФН представиха също предложенията за изменения в техническия стандарт за изпълнение (ITS 2023/894), макропруденциалните елементи в СОРП, управлението на ликвидния риск, както и новите правила за значителна трансгранична дейност и надзор на група. Те коментираха въпроси относно практическото приложение на регулаторните изисквания относно прилагането на принципа на пропорционалността. В хода на дискусията бе отбелязано, че промените в режима на Платежоспособност II създават условия за по-облекчен режим на отчетност, при оповестяване изискванията към управлението на дружествата, при изискванията за изчисляване на техническите резерви.
Вторият панел беше посветен на директивата относно възстановяването и преструктурирането на застрахователи и презастрахователи (IRRD). В дискусията участие взе и Мария Емануилова – също експерт в КФН, от дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“. Бяха представени обхвата на задължените субекти и изискванията за изготвяне на планове за възстановяване на индивидуално и групово равнище като част от системата на управление. Разгледани бяха целите и условията за преструктуриране, както и инструментите за преструктуриране – ликвидиране в режим на платежоспособност на портфейла, продажба на стопанска дейност, „мостово предприятие“, обособяване на активи и задължения и инструмент за обезценяване или преобразуване, както и механизма за финансиране чрез вноски от предприятията в сектора.
Дискусията протече при засилен интерес и активна ангажираност от страна на участниците, които поставиха и обсъдиха редица практически въпроси, произтичащи от прилагането на разглежданата регулаторна рамка. Акцент беше поставен върху конкретните предизвикателства пред застрахователния сектор, необходимостта от яснота по отделни текстове, както и върху възможните подходи при транспонирането и прилагането на европейските изисквания на национално ниво. Обменът на експертни мнения допринесе за по-добро очертаване на потенциалните решения и за формиране на общо разбиране относно следващите стъпки в процеса.
„Вярвам, че първото национално състезание по финанси и инвестиции е изключителна възможност за вас. Днес имахте възможност да покажете аналитичното и стратегическото си мислене, но най-вече отношението си към знанието и амбицията да надграждате това, което вече сте усвоили. Добавената стойност и в работата, и в живота идва именно от допълнителното усилие. Убедена съм, че днешното постижение заслужава високо признание и е само първото стъпало по стълбицата на вашите успехи! Комисията за финансов надзор има ключова роля за стабилността и прозрачността на финансовия сектор, а именно вие – бъдещите професионалисти – сте хората, които с компетентност и визия ще продължат да изграждат доверието и развитието му. Поздравления за успеха и на добър час!“ – с тези думи Деница Величкова, зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор, отправи приветствие към финалистите в първото по рода си национално състезание, посветено на финансите и инвестициите.
Събитието бе организирано от Българската фондова борса (БФБ) с подкрепата на Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Домакин на състезанието бе Университетът за национално и световно стопанство (УНСС), като в него участваха десетки студенти от икономическите университети в страната, специализиращи финанси, инвестиции и капиталови пазари. Състезанието се проведе в два кръга, като студентите с най-високи резултати от втория кръг се класираха за финала.
По време на оспорваната надпревара, участниците демонстрираха задълбочени теоретични знания, аналитични способности и практически умения, свързани с финансовите пазари, инвестиционните стратегии и управление на капитала. Те решаваха комплексни казуси, анализираха реални пазарни данни, изготвяха инвестиционни портфейли и вземаха решения в симулирани условия на волатилност на капиталовите пазари. Студентите показаха умения за критично мислене, способност да оценяват рискове и възможности, както и креативност при разработване на стратегии за оптимизация на инвестициите. Този практически подход им позволи не само да приложат наученото в университета, но и да се подготвят за реални ситуации във финансовия сектор, развивайки професионалната си компетентност и увереност.
Победител в първото издание на състезанието стана Емилиян Андреев, студент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Второто и третото място заеха Калоян Желев от Университета за национално и световно стопанство и Веселин Маринов от Болонския университет. Те бяха наградени с парични премии съответно от 1 000 евро, 300 евро и 200 евро.
По време на церемонията по награждаване, ангажираните институции подчертаха значението на практическата подготовка на младите специалисти и тяхната роля за бъдещото развитие на финансовия сектор в България и Европа. Новосъздадената платформа ще продължи своята история, като предоставя възможност на студентите да демонстрират и развиват своите знания, аналитични умения и практически компетенции в областта на финансите и инвестициите. Тя ще бъде място за обмен на идеи, обсъждане на иновативни подходи и стимулиране на най-добрите млади професионалисти да надграждат своя опит и да се утвърждават като лидери на бъдещето в капиталовите пазари.
За периода от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г. в КФН са получени 29 (двадесет и девет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. януари 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe запазва на 435(четиристотин тридесет и пет).
През м. януари 2026 г. в КФН са получени 21 (двадесет и едно) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. януари 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 454 (две хиляди четиристотин петдесет и четири).
За периода 01.01.2026 г. – 31.01.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 75 (седемдесет и пет).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Княжество Лихтенщайн (Financial Market Authority) за предстоящо преобразуване чрез вливане на “Allianz Risk Transfer AG” в “Allianz Global Corporate & Specialty SE”, включващ застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Княжество Лихтенщайн относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл от “Allianz Risk Transfer AG” към “Allianz Global Corporate & Specialty SE”.
Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански участва в заседанието на Съвета на надзорниците на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) – независимият европейски регулаторен орган, заемащ централна роля в надзора на финансовите пазари в Европейския съюз.
Основен акцент в дискусиите бе Пакетът за интеграция и надзор на пазарите (Markets Integration and Supervision Package) и ролята му за изграждането на Съюза за спестявания и инвестиции, повишаването на конкурентоспособността на европейските капиталови пазари и намаляването на регулаторната тежест. Обсъдени бяха и конкретни законодателни и регулаторни изменения, включително в областта на листването, пазарната прозрачност, пост-трейд инфраструктурата и надзорната конвергенция.
В рамките на дебата г-н Големански подчерта необходимостта от балансиран и практически ориентиран подход към реформите:
„По-дълбоката интеграция е необходимост, ако искаме европейските спестявания да се насочват по-ефективно към инвестиции, които остават и работят за икономиката на Европейския съюз, като същевременно утвърждаваме ЕС като привлекателно и предвидимо място за бизнес. В същото време пропорционалността трябва да остане водещ принцип – реформите следва да бъдат достатъчно амбициозни, но и приложими в ежедневната надзорна практика, без да създават ненужни оперативни затруднения или нови разделителни линии между пазарите.“
Комисията за финансов надзор продължава да работи активно за това българският небанков финансов сектор да бъде своевременно информиран за европейските инициативи и интересите на българския капиталов пазар да бъдат последователно и ефективно защитавани в рамките на ключовите надзорни формати на ниво ЕС.
За втора поредна година Комисията за финансов надзор проучи и анализира удовлетвореността и потребителските предпочитания в небанковия финансов сектор от проведено в края на 2025 г. проучване. Обследвана е и степента на използване на дигиталните канали, както и потребителското преживяване в процеса на приемане на еврото в Република България.
Анализът спомага за оптимизиране ролята на КФН като орган, пряко отговорен за защитата на потребителите в небанковия финансов сектор. Наред с това е и индикатор за доставчиците на услуги в небанковия финансов сектор – предоставяйки информация за потребителските предпочитания за усъвършенстване на предлаганите продукти и услуги.
