Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
В отговор на разпространените на 30 юни 2025 г. платени публикации на ЗАД „Далл Бог: Живот и Здраве“ АД редица български медии със заглавие „Заговор на двама директори в КФН срещу най-големия български застраховател и срещу финансовата стабилност и доверието в България“, Комисията за финансов надзор (КФН) категорично отхвърля съдържащите се в тях внушения, които представляват дезинформация и уронват авторитета на институцията. Публикациите съдържат редица неверни и подвеждащи твърдения, които могат да подкопаят доверието както в регулатора, така и във финансовата система като цяло.
Комисията за финансов надзор подчертава, че изпълнява своите функции в пълно съответствие с българското законодателство, следвайки принципите на професионализъм, обективност и защита на обществения интерес. Институцията отхвърля опитите за персонализиране на надзорната дейност чрез въвличане на конкретни служители в манипулативен медиен контекст и изразява твърда позиция в защита на техния професионален интегритет. Регулаторът заявява готовност да окаже пълно съдействие, вкл. при евентуални действия по съдебен ред, с цел защита на доброто име и репутация на засегнатите от неоснователни обвинения служители.
Във връзка с коментирания казус, КФН припомня, че предприетите мерки спрямо дружеството са основани на координираната работа с надзорните органи на други европейски държави – Полша, Румъния, Гърция и Италия – както и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Наложената мярка е временна, със срок от три месеца, и има за цел осигуряване на ефективен надзорен контрол в условията на международно сътрудничество и превантивна реакция. Тя не засяга нормалното функциониране на дружеството в България, като всички процеси се изпълняват в съответствие с действащата нормативна уредба.
В дух на прозрачност и ангажимент към институционален диалог, КФН ще продължи да изпълнява функциите си с професионализъм и ще окаже необходимото съдействие за навременно и ефективно разрешаване на всички възникнали въпроси, включително чрез предоставяне на конкретни указания и предписания към засегнатото дружество.
Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета и професионалната репутация на своите служители, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения.
За периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г. в КФН са получени 17(седемнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. май 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 434(четиристотин тридесет и четири).
През м. май 2025 г. в КФН са получени 10 (десет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. май 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 366 (две хиляди триста шестдесет и шест).
За периода 01.05.2025 г. – 31.05.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 70 (седемдесет).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
На 25 юни г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“, участва в конференция на тема „Промени в пенсионния модел в България“, организирана от българската Chartered Financial Analyst (CFA) асоциация. В събитието участие взеха още г-н Владислав Горанов – бивш министър на финансите, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Николай Василев – управляващ партньор на „Експат Капитал“ и председател на УС на Българската CFA асоциация, г-жа Деница Сачева – председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографска политика, г-жа Евелина Милтенова – председател на УС на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и представители на пенсионноосигурителни компании.
По време на събитието бяха представени компоненти от новата мултифондова пенсионна система. Стана ясно, че съвсем скоро предстои публикуването на проектозакон за обществено обсъждане, който ще въведе този модел в страната. Мултифондовата система предоставя възможност на пенсионните дружества да управляват средствата за т.нар. „втора пенсия“, чрез прилагане на принципа на жизнения цикъл, който позволява инвестирането да се съобразява с индивидуалния рисков профил на всяко осигурено лице.
Г-жа Йорданова коментира пред аудиторията: „Експертната, професионална и бизнес общност очаква Министерство на финансите да публикува за обществено обсъждане законопроекта, който ще въведе у нас мултофондовата система. Текстът отговоря на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно предоставяне на подходящ набор от инвестиционни опции, които оценяват различните инвестиционни рискове. Този модел позволява инвестиране през целия жизнен цикъл на средствата на осигурените лица, които да бъдат насърчавани за предпремането на известен инвестиционен риск в по-младите си години, за да могат да се контролират евентуални негативни инвестициони резултати с наближаването на пенсионната възраст. В законопроекта е заложено правото на свободен избор на лицата, според възрастта им и жизнения им цикъл, за да могат да направят информиран избор според риск-апетита в различните подфондове.
Волатилността, наблюдавана при кризи в миналото, може бързо да бъде преодолявана чрез разширяването на инвестиционите възможности на пенсионните дружества, което ще допринесе за по-висока доходност от тази, която в момента се реализира“.
Зам. – председателят на КФН посочи още, че се предвижда таксите на пенсионните дружества да бъдат намалени значително, като е „предложено те да се определят двукомпонентно чрез фиксирана част и променлива част, която ще зависи от постигнатата доходност от всяка една пенсионна компания“. Предвижда се и отпадане на механизма за минимална доходност, който се прилага от КФН спрямо пенсионните дружества, като на негово място ще бъде въведен нов бенчмарк.
Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана в процеса по въвеждането на мултифондовата система в страната. Нейните експерти ще продължат да работят активно за създаването на прозрачна, ефективна и устойчивa регулаторна рамка, която да гарантира защита интересите на осигурените лица, както и стабилността на пенсионноосигурителния пазар в дългосрочен план.
Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и г-н Пламен Данаилов – зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, бяха сред официалните гости на 14-то издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г. Конкурсът за поредна година се организира от Университета по застраховане и финанси (УЗФ), заедно с одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“, с дългогодишната подкрепа на Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
На събитието присъстваха и Маргарита Николова – заместник-председател на Сметната палата, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Росица Недялкова – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Тошко Тодоров – председател на КПНРО, Илия Илиев – председател на ИДЕС, както и представители на АДФИ, НАП, ИА „Сертификационен одит“ и други ключови контролни институции. Специален гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Васил Големански, приветствие към организаторите, журито и участниците в престижното състезание, отправи г-н Пламен Данаилов: „Дълбоко вярвам, че инвестицията в знание е сред най-ценните и устойчиви вложения. Искрено Ви пожелавам енергията, времето и експертизата, които посвещавате на общността на младите одитори, да останат Ваша лична мисия и занапред. Продължавайте да откривате нови хоризонти пред младите хора. Вашият принос към утвърждаването на одиторската професия е безспорен, а последователната Ви ангажираност в подкрепа на най-добрите участници показва, че тук се подготвят не просто професионалисти, а бъдещи достойни колеги. В днешната дигитална епоха и одитът се променя – с нови предизвикателства, но и с нови възможности. Пожелавам Ви да приемате тези промени с гъвкавост и визия, да черпите удовлетворение от професионалната си мисия, а студентите – от избрания път, който ще остави траен отпечатък в развитието на одиторската наука“.
Приветствия поднесоха още г-жа Росица Недялкова – от името на министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, г-жа Весела Караиванова – Начева – подуправител на НОИ и и Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
Тази година в конкурса се включиха над 110 млади специалисти от 14 висши учебни заведения в страната и чужбина, сред които УЗФ, Софийски Университет „Климент Охридски“, Нов Български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Икономически университет – Варна, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет гр. Стара Загора, Американски Университет в България, Американски Университет в Париж и Русенски университет „Ангел Кънчев“. До втория етап – решаването на тест, бяха допуснати 87 участници, а до третия – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.
Първото място бе отредено на Ивайла Настева, студентка по „Стопанско управление“ в Технически университет – София. Тя получи парична премия в размер на 2 000 лева, учредена от одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“ за финансиране на образователна степен в български университет. Класиран на 2-ро място бе Георги Николов от Югозападен университет „Неофит Рилски“, който бе награден с парична сума от 1 000 лева, предоставени от КПНРО. За Ива-Жанет Итова от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ бе 3-то място и тя получи 500 лв., предоставени от Институт на дипломираните експрет – счетоводители (ИДЕС).
Съгласно регламента на конкурса, журито присъди две специални награди за участниците с най-оригинални идеи при решаване на казус. Първата специална награда, предоставена от Сметната палата, с възможност за провеждане на едномесечен стаж в институцията, бе присъдена на Димитър Йовков от Икономически университет – Варна.
Втората специална награда, предоставена от Университета по застраховане и финанси – 20% стипендия от таксата за целия едногодишен курс на обучение в магистърска програма, бе връчена от г-н Данаилов на Атанас Станоев, студент от Югозападен университет „Неофит Рилски“, с думите: „Конкурсът е сцена, на която Вие – младите хора правите първите си стъпки в една от най-отговорните професии – тази, която изгражда доверието във финансовата система, пази обществения интерес и служи на принципите на прозрачност и почтеност. Вашата работа и ангажираност са вдъхновение – не само за участниците, но и за всички нас, които вярваме в силата на знанието, развитието и професионалната етика. В свят, който се променя с бързи темпове, Вие създавате устойчива основа, върху която бъдещите одитори изграждат не просто кариера, а призвание“.
„Млад одитор“ е ярък пример за успешно партньорство между бизнеса и академичните среди. Основен акцент на инициативата е утвърждаването на значимостта на одиторската професия и нейната роля в изграждането на прозрачна и отговорна бизнес среда. Като част от своята корпоративна политика за повишаване на финансовата грамотност, КФН ще продължи да насърчава младите таланти да развиват аналитично мислене, етична ангажираност и практически умения – качества, които са от съществено значение за бъдещето на финансовия сектор.
На 19 юни Комисията за финансов надзор (КФН) и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) подписаха меморандум за сътрудничество, насочен към подпомагане на обучението и професионалната реализация на бъдещите икономисти и специалисти във финансовата сфера.
На събитието присъстваха председателят на КФН г-н Васил Големански, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Цветана Стоянова – заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, както и гл. ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“ при Общоикономическия факултет. Сред гостите бяха и представители на академичната и професионалната общност.
В обръщението си към екипа на УНСС г-н Големански изрази признателност и подчерта значението на партньорството с думите: „За мен е чест да подпишем този меморандум между две институции с ключова роля за изграждането на стабилна, компетентна и отговорна финансова система в България. Радостен съм, че инициативата съвпада с отбелязването на 105-годишнината на УНСС. Изразявам своята благодарност към ръководството на университета за проявената инициативност и готовността за съвместна работа. Убеден съм, че заедно ще реализираме редица значими проекти, които ще допринесат както за развитието на студентите, така и за професионалната ни общност. Нашата дейност не е просто институционално задължение – тя има пряко отражение върху обществото и допринася за формирането на ангажирани и отговорни млади професионалисти.“
С подписването на меморандума се поставя началото на целенасочено и устойчиво партньорство, което ще обедини усилията на двете институции в посока развитие на младите кадри в небанковия финансов сектор. Инициативата предвижда не само обмен на знания и експертиза, но и създаване на реални възможности за професионално израстване.
Партньорството ще обхваща широк спектър от съвместни дейности – от реализиране на образователни и обществени инициативи, през участие на експерти от КФН в академичния процес, до включване на преподаватели от УНСС в дейности на Комисията. Особен акцент ще се постави върху стажантски програми и практически обучения, които ще подготвят студентите за реалната работна среда.
Съчетавайки регулаторния опит на КФН и академичната експертиза на УНСС, това сътрудничество се превръща в модел за успешна връзка между теорията и практиката. Основните му цели – обменът на информация и изграждането на устойчиви механизми за трансфер на знания – са насочени към насърчаване на икономическото развитие и повишаване на финансовата култура в обществото.
Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Федерална Република Германия (Federal Financial Supervisory Authority) за предстоящо преобразуване чрез вливане на “MSIG Insurance Europe AG” в “MS Amlin Insurance SE”, включващ застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Федерална Република Германия относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл от “MSIG Insurance Europe AG” към “MS Amlin Insurance SE”.
На 11 юни Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), в партньорство с Националната комисия по корпоративно управление, организира и проведе конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“. В рамките на форума бяха обменени опит и добри практики, посветени на принципите за корпоративно управление, ESG и корпоративното управление, механизмите за устойчиво развитие на застрахователния сектор и стимулите за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми.
Събитието се проведе в София и събра на едно място професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, консултанти и медии, с цел да се обсъдят съвременните предизвикателства и възможности пред корпоративното управление в контекста на международните стандарти и устойчивото развитие.
Конференцията бе открита от председателя на КФН – г-н Васил Големански, който подчерта значението на корпоративното управление като ключов фактор за доверието на инвеститорите, стабилността на финансовите пазари и насърчаването на дългосрочен икономически растеж. Той отбеляза, че през последните 5–6 години корпоративното управление е сред водещите приоритети в работата на институцията и българския бизнес: „КФН, освен че изпълнява своята роля на надзорен и регулаторен орган, има и амбицията активно да подпомага бизнеса, с цел създаване на устойчиви и стабилно развиващи се пазари“.
Г-н Големански посочи, че Комисията е активен член на международни регулаторни структури, както в рамките на Европейския съюз, така и в международен мащаб в сферата на небанковия финансов сектор. В този контекст КФН активно допринася за изпълнението на националната стратегическа цел — членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и за предстоящото присъединяване към Еврозоната. В рамките на усилията в тази насока, от 2022 г. КФН си сътрудничи с Комитета по корпоративно управление към ОИСР при разработването и внедряването на актуализираните Принципи за корпоративно управление, които бяха окончателно приети през 2023 г: „Положихме значителни усилия, съвместно с Българска фондова борса (БФБ) и Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), за да интегрираме тези принципи в новия Кодекс за добро корпоративно управление, приет от КФН на 5 юни тази година“, отбеляза г-н Големански и заяви, че КФН ще положи всички усилия Кодексът да бъде спазван доброволно от поднадзорните лица.
„Убедени сме, че доброто корпоративно управление е основа за изграждане на доверие между инвеститорите и емитентите и за стабилен растеж на капиталовия пазар. Вярваме, че значителна част от емитентите ще приемат тези принципи не само защото КФН ги препоръчва, а защото осъзнават тяхната роля за създаването на устойчив и прозрачен пазар“, допълни още той.
Към участниците се обърна и г-жа Фиана Жордан, старши анализатор по политики в ОИСР, която представи обновените Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20, адаптирани към динамичната икономическа и регулаторна среда и насочени към постигане на по-голяма устойчивост, отчетност и иновации: „Бих искала да подчертая ключовото значение на ревизираните Принципи на корпоративното управление на Г-20/ОИСР, които представляват водещ международен стандарт в тази област и са признати от над 50 юрисдикции. Те не само определят стандарти за добро корпоративно управление, но и дават насоки за изграждането на правна, регулаторна и институционална рамка, която да насърчава доверието на пазарите, икономическата ефективност и финансовата стабилност. Те са структурирани около шест основни стълба и отразяват развитието на глобалните предизвикателства и нови тенденции – като устойчивостта, управлението на цифрови рискове, ролята на институционалните инвеститори и новите очаквания към управителните съвети. Ревизираните принципи включват конкретни препоръки, свързани с прозрачност, отчетност, защита на инвеститорите, по-добро участие на акционерите и справяне със системни рискове, включително тези, произтичащи от климатичните промени и технологичната трансформация. Те имат стратегическата цел да помогнат на компаниите да подобрят достъпа си до капитал, да засилят доверието на инвеститорите – включително на домакинствата, инвестиращи спестяванията си – и да гарантират устойчивото развитие на корпоративния сектор. Именно затова ОИСР и Г-20 приеха новия текст на Принципите през септември 2023 г. като инструмент от ключово значение за стабилността на финансовите системи в глобален мащаб.“
В първия панел „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20“, модериран от г-жа Наталия Петрова, председател на Националната комисия по корпоративно управление, се постави акцент върху практическото приложение на международните принципи в българския контекст. Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисия за финансов надзор, сподели пред аудиторията, че „В основата на успеха на една компания е доброто корпоративно управление, което е от първостепенно значение и е толкова важно, колкото е и изграждането на добър бизнес план. Принципите са доказателство, че вървим в правилната посока, тъй като инвеститорите се интересуват не само от цифрите, но и от това какво стои зад тях.“. Г-жа Хантова посочи, че същността на корпоративното управление е да защитава правата на акционерите, да подпомага устойчивостта на дружествата и също така да подобри взаимодействието между служителите и ръководния орган.
В своята презентация г-жа Наталия Петрова акцентира върху важността на устойчивото развитие и ESG факторите, засилване на ролята и независимостта на управителните органи. Тя акцентира върху това, че „корпоративното управление се прави от хора“ и колко е важно взаимодействието между представителите на бизнеса, професионалните асоциации и академичните среди.
Дискусията, в която участие взеха г-н Ангел Рабаджийски – член на УС, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-жа Даниела Пеева – председател на УС, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България, г-н Даниел Дончев – член на управителния съвет, БАУД, г-н Николай Мартинов – независим член на Съвета на директорите, Шелли Груп, г-жа София Аргирова – директор за връзки с инвеститорите, Стара Планина Холд и г-н Станислав Танушев, директор за връзка с инвеститорите, Сирма Холдинг, се съсредоточи върху добрите практики в управлението на публичните дружества, повишаването на прозрачността и отчетността, както и ролята на директорите за връзки с инвеститорите в изграждането на доверие.
Фокусът в панел „ESG и корпоративното управление: Път към устойчиви инвестиции“ бе върху интеграцията на ESG (екологични, социални и управленски) фактори в корпоративното управление като инструмент за дългосрочна стойност и привлекателност за инвеститорите.
Г-жа Деница Величкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, подчерта че ESG и корпоративното управление не е тема на бъдещето, а тема на настоящето, която е в сърцето на съвременните регулации и която е изключително важна: „Доскоро говорихме корпоративното управление и ESG като отделни понятия – едното, свързано с вътрешната структура и отчетност, другото – с въздействието върху околната среда и обществото. Вярвам, че те са две страни на една и съща монета. Устойчивото развитие не е възможно без добро управление, а доброто управление – без стратегическо разбиране за устойчивост. Съвременният инвеститор очаква не само доходност, но и сигурност, прозрачност и дългосрочна визия. Затова ролята на регулатора се променя – да стимулира устойчив диалог, качествено нефинансово отчитане и прилагане на международни стандарти. ESG не е „добавка“ към стандартния бизнес модел. Това е нова инвестиционна култура, която изисква промяна в мисленето – от минимални изисквания към стратегическа визия. Именно тук е ролята на корпоративното управление – да осигури структура, в която устойчивостта е част от ДНК-то на организацията“.
Сред участниците в панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, г-н Даниел Блум, ръководител на звено в ОИСР, г-жа Христина Пендичева, Министерство на финансите, Александър Пеев, генерален мениджър „КСО“, ОББ и Даниела Соколова, Теlelink Business Services. Те обсъдиха предизвикателствата при прилагането на ESG стандартите, необходимостта от адаптация към европейските регулации и ролята на устойчивото управление при вземането на инвестиционни решения. Г-н Даниел Блум отбеляза прогреса на България от 2023 година до сега по отношение действията ѝ за членство в ОИСР, като заяви, че страната „следва много добра посока и трябва да продължи да развива пазара, като се поддържа атрактивността на надеждните компании“. Представителят на ОИСР допълни, че „все още пред страната стоят много предизвикателства“, но е уверен в успеха и нейното устойчиво развитие.
Доц. д-р Маню Моравенов представи а първия доклад, изготвен от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център). Документът е посветен на това как българските дружества отчитат своята устойчивост. Докладът показва, че устойчивото корпоративно поведение все по-ясно навлиза в практиките на различни сектори в българската икономика. Големите банки демонстрират стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – висока социална отчетност, а публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление.
В конференцията специално участие взе и проф. Бистра Боева – дългогодишен експерт в областта на корпоративното управление и член на Националната комисия по корпоративно управление, тя получи награда от председателя на НККУ– г-жа Наталия Петрова.
Третият панел на събитето – „Устойчиво развитие на застрахователния сектор“, бе модериран от г-н Христо Николов, бизнес журналист от Bloomberg TV Bulgaria. Панелистите – г-жа Кристина Петкова – директор на дирекция „Застрахователен надзор“ в КФН, г-жа Росица Вартоник – съветник „Комуникации и финансова грамотност“ в Асоциация на българските застрахователи и г-н Веселин Ангелов – изпълнителен директор на ЗД „Алианц България“ и член на УС на Асоциация на българските застрахователи, разгледаха механизмите за осигуряване на устойчивост в застрахователния сектор в светлината на корпоративното управление. Сред темите бяха отчетността и прозрачността на застрахователите, нуждата от ефективен надзор, повишаването на потребителското доверие и образователната застрахователна култура на обществото. Г-жа Петкова посочи, че КФН, като регулаторен и надзорен орган, ще продължи да спазва правилата на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ще съблюдава за ESG отчитането от компаниите.
Финалният панел – „Корпоративна ангажираност и дългосрочни инвестиции в пенсионния сектор“, също модериран от г-н Христо Николов, акцентира върху значението на гъвкавите инвестиционни стратегии, отговарящи на дългосрочните интереси на осигурените лица. В него – г-жа Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, г-н Николай Славчев – главен методолог на ПОД Алианц България и г-н Мирослав Маринов – изпълнителен директор и член на УС на ПОК Доверие, обсъдиха възможностите за корпоративна ангажираност чрез устойчиви и дългосрочни инвестиции, включително ролята на пенсионните фондове в корпоративното управление и въвеждането на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.
С конференцията КФН затвърди своя ангажимент към прилагането на международни стандарти в българската регулаторна и пазарна среда, в корпоративното управление и създаването на условия за устойчиво развитие на небанковия финансов сектор в България.
Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) изразява своето удовлетворение от решението на Генералната асамблея на Съвета на бюрата, с което на 5 юни 2025 г. е отменен мониторингът върху Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ). Това решение възстановява правото на глас на българското бюро „Зелена карта“ в Генералната асамблея на Съвета на бюрата, както и правото му на участие в работните групи на организацията. Отменено е и изискването за сключване на общ презастрахователен договор.
„Отмяната на мониторинга е признание за усилията на целия застрахователен сектор и за последователната регулаторна политика в България. Това е крачка напред не само за НББАЗ, но и за имиджа на страната в международната застрахователна общност. Комисията за финансов надзор ще продължи да подкрепя добрите практики, прозрачността и стабилността на пазара.“ заяви г-н Васил Големански, председател на КФН.
Това решение е резултат от последователни и координирани усилия на НББАЗ, Гаранционния фонд и българските застрахователи, с активната подкрепа на КФН, насочена към възстановяване на доверието към българския застрахователен пазар. Постигнатият напредък е признат от международната общност, като НББАЗ остава задължено да поддържа банкова гаранция в полза на Съвета на бюрата, както и да изпълнява план за действие за подобряване на работата на членовете на бюрото във връзка със спазването на Вътрешните правила на системата „Зелена карта“. Отмяната на мониторинга е от стратегическо значение, включително и във връзка с националната цел за присъединяване към еврозоната, като подчертава ангажираността на България към спазването на международните стандарти в автомобилното застраховане.
Комисията ще продължи да следи изпълнението на поетите ангажименти от страна на българското бюро „Зелена карта“ и ще осигурява необходимата регулаторна подкрепа за стабилен и добре работещ застрахователен пазар в полза на потребителите на застрахователни услуги.
В продължение на серията от онлайн събития ЕОЗППО обяви линк за следващото, което ще се проведе на 04.07.2025 г. (петък), 11.30-12.30 ч. източно европейско време, през MS Teams, на тема: Взаимозастрахователните предприятия.
На 12 юни, в рамките на тържествена церемония, проведена в сградата на Комисията за финансов надзор, бяха връчени сертификатите на лицата, успешно издържали изпитите за придобиване на правоспособност като брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти.
Г-н Васил Големански – председател на КФН, откри церемонията и поздрави сертифицираните с думите: „С получаването на този сертификат, вие не само утвърждавате знанията и подготовката си, но и поемате отговорност пред професионалната общност и инвеститорите. От днес нататък към вас ще има очаквания – за професионализъм, за етика, за почтеност. Допълнителната квалификация, която вече притежавате като брокери и консултанти, е ключова за стабилността, прозрачността и доверието в капиталовите пазари. Потребността от висококвалифицирани специалисти е осезаема не само на българския, но и на европейския капиталов пазар – пазар, който изисква все по-високи стандарти и задълбочена експертиза. Сигурен съм, че ще отстоявате с чест и професионализъм новата си роля и ще бъдете активни участници в изграждането на конкурентно финансово пространство. Нека този сертификат бъде само началото на вашата успешна, динамична и достойна кариера“.
Приветствие към новите брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти, отправи и г-жа Деница Величкова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за надзора на инвестиционната дейност.
Официалните гости на церемонията – доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), г-жа Радослава Масларска – председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и г-жа Наталия Петрова – председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества също поздравиха присъстващите, като изразиха увереност, че в тяхно лице капиталовият пазар ще открие новото поколение експерти, на които ще разчита за своето популяризиране, развитие и устойчивост. Г-н Моравенов връчи грамота на БФБ на постигналите най-висок резултат от изпита за инвестиционен консултант – на Янко Янчев и от изпита за брокер на финансови инструменти – на Мартин Ковачки.
На изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер се явиха 14 лица при допуснати 17 кандидати, като 13 от тях издържаха изпита, а на изпита за придобиване на право да извършват дейност като инвестиционен консултант се явиха 30 лица при допуснати 33 кандидати, като 12 от тях успяха да вземат сертификат.
Комисията за финансов надзор продължава да бъде стратегически ангажиран институционален партньор в процеса на изграждане и развитие на висококвалифицирани специалисти, чиито знания, професионална подготовка и аналитичен капацитет, съобразени с дигитализацията, регулаторни изисквания и утвърдени международни практики, са от съществено значение за устойчивото функциониране, доверието и конкурентоспособността на капиталовите пазари в България и в рамките на Европейския съюз.
