Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2025 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2025 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 117 641 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 85 013 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2025 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 506 253 234 лв. (258 843 168 евро).

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2025 г. са общо 358 692. Общият размер на прехвърлените средства за 2025 г. е 1 992 016 049 лв. (1 018 501 633 евро).

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2025 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / 2025.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. февруари 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe променя на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. февруари 2026 г. в КФН са получени 11 (единадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. февруари 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 464 (две хиляди четиристотин шестдесет и четири).

За периода 01.02.2026 г. – 28.02.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 76 (седемдесет и шест).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Небанковият финансов сектор събра над половин тон монети за топъл обяд на деца в неравностойно положение

Над половин тон монети, в подкрепа на Българския червен кръст и деца в неравностойно социално положение, събраха служителите на Комисията за финансов надзор и работещите в небанковия финансов сектор. Инициативата на КФН „Стотинки за щастие“, само за три месеца, успя да набере близо 10 000 евро. Средствата бяха дарени за програмата „Топъл обяд“ на най-старата благотворителна организация в страната.

Комисията за финансов надзор стартира благотворителната кауза „Стотинки за щастие“ през декември. Идеята беше да бъдат събрани излишните български монети и да бъдат насочени към тези, които имат най-голяма нужда от тях. В инициативата се включиха и представители на целия небанков сектор, сред които Българска фондова борса, Централен депозитар, Българска независима енергийна борса, Гаранционният фонд, Българска банка за развитие, ПОД „Топлина“ АД, ПОД „Бъдеще“ АД, ЗД „Евроинс“ АД, ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД, „Аларик Секюритис“, Военна академия „Г.С. Раковски“ и др.

Чрез „Топъл обяд“ Българският червен кръст вече 22 години подпомага хиляди деца от социално слаби семейства, като им осигурява купони за обяд в училищните столове през зимните месеци. От стартирането си през 2004 г. до момента програмата е предоставила безплатна храна в училище на над 27 000 деца в цялата страна.

За учебната 2025/2026 година инициативата ще обхване 1670 деца в нужда, които ще получават топъл обяд през всеки учебен ден в зимните месеци. Програмата подпомага задържането им в образователната система, като им създава чувство за сигурност и подкрепа и ги насърчава да се чувстват равнопоставени и мотивирани. Устойчивата през годините кауза не само подобрява здравословното им състояние чрез осигуряване на редовно хранене, но и допринася за по-активното им участие и присъствие в учебния процес.

Комисията за финансов надзор ще продължи да осъществява социално-отговорната си политика, като подкрепя проекти с висока обществена значимост и насърчава ангажираността освен на небанковия финансов сектор, така и на цялото общество към каузи за подпомагане на най-уязвимите групи от населението.

Всички поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор стават част от системата за сигурно електронно връчване

Всички поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор вече трябва да имат персонален профил в системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление (ССЕВ). В „Държавен вестник“, бр. 25 от 10.03.2026 г., е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

С цел гарантиране на прозрачност и проследимост в секторните закони е въведено изискване поднадзорните лица да разполагат с персонален профил в ССЕВ.

Електронното връчване позволява на организациите, физическите и юридическите лица да изпращат и получават бързо, лесно и сигурно документи, като договори, административни актове или съдебни известия, в електронен формат.

Това се осъществява чрез ССЕВ, която гарантира автентичността на изпращача, целостта на документа и проследимостта на процеса. Мярката ще улесни административните процеси по надзорната функция на регулатора и ще ускори взаимодействието на поднадзорните лица с Комисията.

Съгласно заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК, поднадзорните лица, които нямат такъв профил, трябва да се регистрират в системата и да уведомят Комисията за финансов надзор за това до 15.06.2026 г. Компаниите, с регистриран профил в ССЕВ, имат задължението единствено да уведомят Комисията за това.

Мярката засяга:

  1. публичните дружества, другите емитенти на ценни книжа, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, издателите на токени, обезпечени с активи, и упълномощените съветници;
  2. инвестиционните посредници, включително банките – инвестиционни посредници, доставчиците на услуги за колективно финансиране, доставчиците на услуги за криптоактиви и обвързаните агенти;
  3. инвестиционните дружества, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и депозитарите;
  4. регулираните пазари, пазарните оператори, централните депозитари на ценни книжа, централните контрагенти, одобрените механизми за докладване и одобрените механизми за публикуване;
  5. администраторите на бенчмаркове;
  6. дружествата със специална инвестиционна цел, дружествата за секюритизация, иницаторите, спонсорите, агентите за ОПС съответствие и първоначалните кредитори по смисъла на § 1, т. 3, 8 и 14 от допълнителните разпоредби на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация;
  7. застрахователните и презастрахователните дружества, клоновете на застрахователи и презастрахователи от трета държава;
  8. застрахователните холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност и застрахователните холдинги със смесена дейност, установени на територията на Република България;
  9. застрахователните брокери, застрахователните агенти, посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност и организациите за провеждане на обучение по чл. 304, ал. 5 от Кодекса за застраховането;
  10. пенсионноосигурителните дружества;
  11. Фонда за компенсиране на инвеститорите;
  12. Гаранционния фонд;
  13. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Заместник-председателят на КФН Деница Величкова откри „From Zero to Fintech 2026“

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова откри тазгодишното издание на инициативата „From Zero to Fintech 2026“ – събитие, което събира на едно място университети, представители на бизнеса и млади хора, заинтересовани от развитието на финансовите технологии.

КФН е партньор на инициативата за четвърта поредна година, като експерти от Комисията ще се включат и в процеса по оценяване на разработваните по време на хакатона финтех проекти. В приветствието си към участниците Деница Величкова подчерта значението на подобни формати за насърчаване на иновациите и развитието на финтех екосистемата.

По думите ѝ финансовите технологии вече трансформират начина, по който функционират финансовите пазари, като правят услугите по-бързи, по-достъпни и по-ефективни и създават нови възможности за предприемачество и развитие на иновативни бизнес модели.

Акцент беше поставен и върху ролята на регулацията за изграждането на доверие и стабилност на пазара. Величкова посочи, че през последните години Европейският съюз е изградил една от най-модерните регулаторни рамки за финансовите технологии в света, като ключов елемент в нея е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA).

„MiCA въвежда ясни правила за криптоактивите и за компаниите, които работят с тях. Това означава повече прозрачност, повече сигурност и по-добра защита на инвеститорите, но и по-предвидима среда за развитие на иновации“, подчерта заместник-председателят на КФН.

В тази връзка беше отбелязано, че Комисията поддържа активен диалог с финтех компании, стартъпи и технологични разработчици чрез своя Innovation Hub и работи по създаването на регулаторна sandbox среда, в която нови финансови решения ще могат да бъдат тествани преди да достигнат пазара.

„Добрата регулация не спира иновациите. Тя им помага да се развиват устойчиво“, заяви Деница Величкова.

В заключение заместник-председателят на КФН пожела успех на участниците и официално обяви откриването на „From Zero to Fintech 2026“, като подчерта значението на младите хора и техните идеи за бъдещето на финансовите технологии: „Всяка нова галактика започва с една искра – а понякога тази искра е просто една добра идея“.

From Zero To Fintech_Hackathon Denitsa 2
From Zero To Fintech_Hackathon zala

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред bTV: Новият модел на пенсионните фондове може да удвои дохода от втората пенсия

Diana Yordanova

„В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата, а нашата цел е той да достигне минимум 21%“. Това заяви пред bTV заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.

В България бяха приети дълго обсъждани промени във втория стълб на пенсионната система. Реформата, за която се говори повече от десетилетие, вече е на финалната права след продължителен експертен анализ и постигнат обществен и политически консенсус. Основната ѝ цел е средствата във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво, така че да носят по-висока доходност за бъдещите пенсионери. По думите на Йорданова досегашният модел е твърде консервативен, което ограничава потенциала за растеж на пенсионните спестявания: „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, посочи тя.

В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор след реформата той може да надскочи 21%, което означава почти двойно увеличение. Диана Йорданова даде и конкретен пример: „при последна заплата от 1000 евро, в момента допълнителната пенсия би била около 120 евро, докато при новия модел може да достигне приблизително 210 евро“. Реформата въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил, съобразени с възрастта на осигурените лица – динамичен фонд за хора до 50 години, балансиран фонд за хора над 50 години и консервативен фонд за хора, които са близо до пенсиониране. Моделът следва международни практики, но остава по-предпазлив от някои европейски системи, като основната идея е по-младите да се възползват от по-високата доходност на по-рисковите инвестиции, докато с наближаването на пенсията средствата постепенно се насочват към по-консервативни инструменти.

Йорданова подчерта, че опасенията за сигурността на средствата не са основателни. Пенсионните фондове са сред най-строго регулираните финансови структури в страната и ежедневно подават десетки отчети към надзорния орган: „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, заяви тя, като поясни, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да изпадне във финансови затруднения, средствата на осигурените лица остават защитени.

По думите ѝ реформата може да даде и нови възможности за инвестиции в българската икономика. В момента около 71% от средствата на пенсионните фондове се инвестират извън страната, поради ограничения брой възможности на местния капиталов пазар. По-голяма гъвкавост в правилата би позволила част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти, което може да подпомогне икономическото развитие, да стимулира капиталовия пазар и да допринесе за по-висока доходност на пенсионните фондове: „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, допълни Йорданова.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза още, че освен реформите, ключова остава и личната активност на гражданите. Тя призова хората да следят върху какъв доход се осигуряват и редовно да проверяват пенсионните си партиди: „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, коментира още Диана Йорданова.

Цялото интервю можете да видите тук.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред в. Капитал: Мултифондовият модел носи по-високи пенсии

„Въвеждането на мултифондовата система е ключова стъпка за модернизиране на втория стълб на пенсионната система в България, като дава на осигурените лица повече избор и възможност за по-добра доходност на спестяванията им“. Това каза в интервю за в. „Капитал“ Диана Йорданова, заместник-председател „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.

С новите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отваря пътят към мултифондова система за допълнително пенсионно осигуряване. Целта е да се предоставят по-широки възможности за инвестиране, повишаване на доходността и увеличаване на адекватността на бъдещите допълнителни пенсии: „От 2017 г. насам КФН последователно реализира редица мерки за усъвършенстване на пенсионната система, включително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества, регулиране на инвестиционния режим на фондовете и въвеждане на нови правила за изплащане на пенсии от УПФ. Политическите и икономическите предизвикателства през последните години – пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и формирането на редовно правителство – отлагаха реализацията на мултифондовата реформа. Прегледът на капиталовото пенсионно осигуряване, проведен успешно през 2024 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), даде допълнителен тласък за усъвършенстването на системата, като препоръките му се превърнаха в основа за законодателните промени“ – поясни Йорданова.

В момента малка част от новоназначените лица избират сами УПФ – през 2024 г. 88,9% са служебно разпределени. С мултифондовата система и активната информационна кампания от страна на пенсионните дружества се очаква повече осигурени да направят информиран избор на подфонд, което ще повиши конкуренцията между дружества и ще насърчи активно участие в управлението на собствените им пенсионни спестявания: „Основната цел на мултифондовия модел е да се увеличат средствата по индивидуалните партиди в дългосрочен план и да се подобри размепът на допълнителните пенсии“, посочи заместник-председателят на КФН. По-широките възможности за инвестиране, въвеждането на бенчмарк и обвързването на инвестиционната такса с постигнатите резултати се очаква да доведат до по-висок инвестиционен доход, като при консервативни допускания коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%.

По-рисковите динамични подфондове са предназначени за осигурените в началото на трудовата им кариера, като инвестициите се извършват в строго регламентирана среда с количествени и качествени ограничения: „Участието в динамичен подфонд не означава неограничено поемане на риск, а контролирани инвестиции с гаранция за брутните вноски“, обясни Йорданова. Всички забрани и ограничения при инвестиции в свързани лица се запазват и се прилагат за всеки подфонд поотделно. КФН извършва регулярни проверки и контролира новите инвестиции, за да се минимизира рискът от концентрация на активите.

Десетгодишният преходен период за намаляване на таксите цели едновременно подобряване на нетния резултат за осигурените лица и запазване на финансовата стабилност на пенсионните дружества. Нововъведението е обвързване на таксата за управление с постигнатия инвестиционен доход, което стимулира реалната стойност за осигурените. Повишаването на изискванията за капитал, резерви и персонал на пенсионноосигурителните дружества може да доведе до консолидация, но растежът на сектора и нарастващата конкуренция насърчават оставането на пазара.

Въвеждането на мултифондовата система е резултат от дългогодишната последователна работа на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на пенсионната система в България. Благодарение на усилията на КФН, страната разполага с подготвен, устойчив и регулиран модел, който предоставя на осигурените лица реален избор, по-голяма прозрачност и потенциал за по-висока доходност на пенсионните спестявания в дългосрочен план.

Прилагане на Регламента DORA по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници

В съответствие с дадено тълкуване на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (Регламент DORA) по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници, КФН уведомява, че застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да имат предвид следното:

В чл. 3, т. 64 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „средно предприятие“ – финансов субект, който не е малко предприятие и има под 250 служители и чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и/или чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро.

В чл. 3, т. 63 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „малко предприятие“ – финансов субект, който има 10 или повече служители, но по-малко от 50 служители и чийто годишен оборот и/или общо салдо по годишния счетоводен баланс надхвърля 2 милиона евро, но не надхвърля 10 милиона евро.

От тълкуването на ЕОЗППО следва, че двете условия (брой на служителите и годишен оборот/салдо) трябва да са налице кумулативно, за да бъде определено едно предприятие съответно като „малко предприятие“ или като „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA. Следователно, предприятие, което надхвърля поне един от двата критерия: (1) брой на служители; (2) годишен оборот/салдо, не попада в легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA.

Важно е да се посочи, че при преценката на критерия „брой на служителите“ на предприятието, с оглед прилагането на легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се вземат предвид всички физически лица, на които предприятието е възложило определена работа, независимо от вида на договора (трудов или граждански), който е сключен с физическото лице.

Съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, качеството „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 64 от Регламента DORA или „малко предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 от Регламента DORA се отнасят до изключенията, при които Регламентът DORA не се прилага спрямо съответния застрахователен или презастрахователен посредник. Ако определен застрахователен или презастрахователен посредник попада в която и да било от посочените легални дефиниции по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се приеме, че той е изключен от субектния обхват на регламента. Съответно, застрахователен или презастрахователен посредник, който не е „малко предприятие“ и има над 250 служители, но чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро, не може да се категоризира като „средно предприятие“, съответно не може да се ползва от изключенията съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA.

В случай, че застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, не попада в изключението по чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, той е задължен в срок до 31.03.2026 г. (препоръчително до 23.03.2026 г.), да предостави информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии.

Ръководството за предоставяне на информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на ИКТ, както и друга относима информация са публикувани на следния адрес: https://www.fsc.bg/kfn-publikuva-novi-rakovodstva-i-ukazaniya-za-finansovite-subekti/.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов награди най-добрия застраховател сред студентите

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов награди най-добрите застрахователи сред студентите и учениците. Призовете бяха част от Националния конкурс по застраховане за ученици и студенти, огранизиран от Университета по застраховане и финанси. Партньори на събитието бяха КФН, Асоциацията на българските застрахователи и Groupama застраховане.

Професията на застраховател е подценена спрямо останалите в небанковия финансов сектор. В същото време тези услуги ще търпят все по-силно развитие, особено в сферата на животозастраховането и здравното осигуряване, заяви Пламен Данаилов при връчването на наградите.

Специалният приз на Комисията отиде при Петя Георгиева от УНСС, която получи и възможност за едномесечен стаж в Комисията за финансов надзор.

В тазгодишното издание се включиха над 30 ученици и студенти от цялата страна, които анализираха пазара на автомобилното и здравното застраховане в България. Част от журито на конкурса беше Николай Петков – Началник-отдел „Надзорна политика и анализи“, дирекция Регулаторни режими на застрахователния надзор в КФН.

Победителите са:

Категория „Студенти“:

Мартина Рангелова – УНСС

Виктория Жекова – УНСС

Петя Георгиева – УНСС

Специална награда: Димитър Йовков – Икономически университет – Варна

Категория „Ученици“:

Теомир Генчев – НФСГ

Цветелина Георгиева – НФСГ

Венелин Милков – Варненска търговска гимназия „Георги С. Раковски“

Специални награди: Ванеса Андонова – Търговска гимназия – Бургас и Натали Петрова – СУ „Велизар Пеев“, гр. Своге

IMG_6948
IMG_6961
IMG_7021
IMG_5211
IMG_7039

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 5 )


Деница Величкова, зам.-председател на КФН,  участва в церемонията „Ring the Bell for Gender Equality“ на БФБ

D.Velichkova RingtheBell_1

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова взе участие в дванадесетата церемония „Ring the Bell for Gender Equality“, организирана с подкрепата на United Nations Global Compact и UN Women под егидата на United Nations. Тазгодишното послание на кампанията е „Right. Equality. Empowerment. For all women and girls.“ Събитието се проведе в сградата на Българска Фондова Борса.

Церемонията беше открита от изпълнителния директор на Българската фондова борса доц. д-р Маню Моравенов, който представи данни от инициативата „Women on Boards“ за участието на жените в управителните органи на листваните компании. Представената статистика показва, че жените изпълнителни директори в публичните компании отбелязват ръст от 10% за една година. 

Деница Величкова отбеляза, че финансовият сектор често е пример за силното присъствие на жени както като професионалисти, така и като лидери, но устойчивият успех се постига тогава, когато има баланс и партньорство между жените и мъжете в процеса на вземане на решения и в изграждането на устойчиви организации.

В церемонията участие взе и заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.

В рамките на събитието специален гост-лектор беше Красимира Хаджииванова – основател на платформата „Майко мила“ и социалното предприятие „Оле Мале“, която представи лекция на тема „Социалното предприемачество като форма на лидерство“ и сподели примери за това как социалните предприятия създават възможности за финансова независимост и лидерство за жените в България.

Церемонията завърши със символичното биене на борсовата камбана – знак за подкрепата на участниците към равните възможности и към изграждането на по-отворена, справедлива и устойчива бизнес среда.

D.Velickova_RingtheBell