Изказване на г-н Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор, в тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България

Интегрирани капиталови пазари: Пътят на България към устойчиво и иновативно финансиране
Снимка_В.Големански_АББ

В моменти като настоящия, посоката на развитие не се диктува от обстоятелствата, а от избора да се действа целенасочено, с визия. Докато Европа се стреми към по-добра интеграция на капиталовите си пазари, България трябва не само да навакса, но и да бъде част от промяната към устойчиво и иновативно финансиране.

Силната банкова система остава гръбнак на икономиката, но новите реалности изискват повече – по-гъвкави форми на финансиране, дигитална свързаност и прозрачен достъп до инвестиции. Отдавна вече не става въпрос просто за регулации, а за изграждане на екосистема, в която пазарите се развиват устойчиво, бизнесите растат, а гражданите участват информирано.

Промяната е в ход. Регламентът DORA за цифрова оперативна устойчивост влезе в сила в целия ЕС през 2025 г. и поставя конкретни изисквания към финансовия сектор относно киберсигурността и управлението на ИКТ рисковете. В същото време, Регламентът MiCA, който представлява първата общоевропейска рамка за регулиране на криптоактиви, вече е в сила на европейско ниво и предстои да бъде транспониран в националното законодателство на България. Тези инициативи са ясни сигнали, че финансовата система върви към по-високи стандарти за сигурност, иновации и доверие. В този контекст, Комисията за финансов надзор организира важна конференция за небанковия финансов сектор, насърчавайки съвместната работа и устойчивата среда в процеса по прилагане на двата регламента.

Често се говори за еврозоната като за политическа цел. Но за онези, които работят с капиталови пазари, това е много повече – това е уверение, че България е стабилен и предвидим партньор. Присъединяването ще премахне валутния риск, ще намали транзакционните разходи и ще улесни трансграничните инвестиции – възможности, които не бива да се изпускат. Комисията за финансов надзор, като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, следи напредъка на всички поднадзорни лица по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Резултатите от проведена от КФН анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждането на еврото е в много напреднал етап. Много участници вече са предприели конкретни стъпки за адаптация, като актуализиране на вътрешни планове, информираност на клиентите и партньорите и обновяване на информационните системи. Въпреки напредъка, има още области (техническа и регулаторна), в които е необходимо подобрение.

Комисията за финансов надзор активно работи за надграждане на надзорния капацитет чрез иновативни дигитални инструменти, подкрепя устойчивото финансиране и ESG стандартите, насърчава културата на откритост и прозрачност сред пазарните участници. Освен това, КФН е и един от инициаторите в процеса на прилагането на принципите на корпоративното управление в България, като следва международно признатите стандарти за прозрачност, отчетност, ефективен надзор и защита на правата на акционерите. Това е ключова част от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да укрепи доверието в българския финансов сектор. Осигуряването на добро корпоративно управление не само подобрява стабилността на пазарите, но и привлича нови инвестиции и подкрепя дългосрочния растеж на икономиката.

Застрахователният сектор и пенсионните фондове имат реален потенциал да се превърнат в устойчив източник на финансиране за икономиката. Мултифондовият модел вече дава възможност за избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска – следващата стъпка е да използваме пълноценно този инструмент за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции и подкрепа на реалната икономика.

За да бъде пазарът жизнен, той се нуждае от активни, информирани участници. Това означава по-добра финансова грамотност, дигитални решения за достъп до продукти и ясна комуникация. Развитието на капиталовите пазари в България не може да бъде оставено на естествения ход на събитията – то изисква стратегическа визия, институционален капацитет и широка обществена подкрепа. Само чрез партньорство между публичния и частния сектор, чрез иновации и доверие, можем да изградим модерна и устойчива финансова среда.

През 2025 г. пред КФН е поставена целта да покаже, че силата на регулацията не е в рестрикцията, а в създаването на среда за доверие, иновации и растеж. Стабилен надзор, предвидима регулаторна рамка и открит диалог с участниците в сектора – това е моделът, с който България утвърждава мястото си в сърцето на европейската финансова архитектура.

Целият бюлетин можете да видите тук.

Председателят на КФН Васил Големански представи визията на регулатора за силен и устойчив застрахователен сектор в полза на хората и бизнеса в свое интервю за бюлетина на АБЗ

Васил Големански

Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански представи визията си за силен и устойчив застрахователен сектор в специално интервю за бюлетина на АБЗ. В него той очертава ключовите приоритети на КФН, сред които са дигитализацията на надзора, намаляването на административната тежест и конструктивният диалог с индустрията. Акцент е поставен и върху ролята на застраховането за справяне с климатичните рискове и необходимостта от по-висока застрахователна култура. 

Г-н Председател, каква е според Вас ролята на КФН в контекста на динамичните икономически и регулаторни процеси в страната и в Европейския съюз?

Комисията за финансов надзор има ключова роля не само като надзорен орган, но и като активен участник в създаването на стабилна, устойчива и иновативна среда за развитие на небанковия финансов сектор.

И в трите поднадзорни на КФН сектора – инвестиционен, застрахователен и осигурителен, се наблюдават надзорни предизвикателства от различен вид, които трябва да бъдат посрещани с висок професионализъм и компетентност, ориентираност към постигане на конкретни резултати, прозрачност в работата, така че в крайна сметка да се постигне основната цел на регулациите в небанковия финансов сектор, а именно – защита на интересите на ползвателите на финансови услуги и гарантиране на стабилността на финансовите пазари. В тази връзка, особено важен е екипът от професионалисти на КФН, който трябва чрез прилагане на все по-високи стандарти в надзорната си дейност, създаване на доверие у поднадзорните лица и с партньорски подход да преодолява всички възникващи предизвикателства.

Динамичното развитие на регулациите в небанковия финансов сектор е едно от основните предизвикателства за сектора. В тази връзка КФН следва позиция на рационален и пропорционален подход, така че да се намалява ненужната регулаторна тежест за поднадзорните лица. Намаляването на административната тежест е постижима цел, която следва да се разглежда като средство за постигане на ефективно функциониране на поднадзорните лица и в трите регулирани сектора, които КФН наблюдава. Крайната цел е изграждането на по-устойчива и конкурентоспособна икономика, в която бизнесът да се развива устойчиво, потребителите да бъдат добре защитени, а финансовата стабилност – запазена.

Динамиката на процесите, свързани с климатичните предизвикателства, дигитализацията на финансовите услуги и новите европейски политики, изискват от КФН предприемане на стратегически действия, координация със заинтересованите страни и способност за бърза реакция, без да се прави компромис с доверието на потребителите и стабилността на сектора.

Какви са основните Ви приоритети във връзка с развитието на небанковия финансов сектор?

Намерението ми е да поставя акцент върху три основни приоритета:

Първо – дигитализация на надзорната дейност и изграждане на ефективни вътрешни процеси.
Второ – прилагане на регулациите по начин, който е ясен и съразмерен за участниците на пазара.
Трето – провеждане на конструктивен, прозрачен и двупосочен диалог с индустрията за насърчаване на иновации, защита на потребителите и повишаване на финансовата култура на обществото.

Очакването ми е чрез следване на тези приоритети да успеем да увеличим доверието в небанковия финансов сектор като цяло, така че поднадзорните лица да осъществяват дейността си в една ясна и предвидима регулаторна среда, ползвателите на финансови услуги да се чувстват защитени в своите права и интереси, а самият надзорен орган да съумява ефективно да съсредоточава ограничените си ресурси за посрещането на най-важните и обществено значими регулаторни и надзорни предизвикателства в интерес на цялото общество.

Кои според Вас са най-съществени въпроси за застрахователния сектор от гледна точка на регулацията и надзора?

На преден план в застрахователния надзор стоят управлението на риска и платежоспособността на застрахователите, устойчивостта на застрахователните модели спрямо климатичните промени, поддържането на адекватността на техническите резерви на застрахователите, както и гарантирането на прозрачност при предлагането на застрахователни продукти, които да са насочени към удовлетворяване на растящите потребности на ползвателите на застрахователни услуги. Убеден съм, че само чрез взаимно партньорство между застрахователите и регулатора, можем да изградим рамка, която не само да гарантира стабилност, но и да подкрепя по-нататъшната модернизация на сектора.

Предстоящата активна работа в областта на модернизирането на регулаторната рамка в застрахователния сектор включва въвеждане новите европейски изисквания за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия. Работата включва също така и изменения в режима Платежоспособност 2, свързани с изискванията за пропорционалността, качеството на надзора, отчетността, дългосрочните гаранционни мерки, макропруденциалните инструменти, рисковете за устойчивостта, груповия и трансграничния надзор. Ето защо, регулаторната дейност на КФН в тази област изисква изключителна мобилизация на наличния експертен ресурс, концентрация в работата и постигане на целите, заложени в съответните европейски директиви. Едновременно с това, измененията в регулаторната рамка на застрахователния надзор трябва да станат в тясно сътрудничество със застрахователната общност, към която са насочени очакванията на КФН за конструктивно партньорство и сътрудничество в процеса на въвеждане на регулациите, така че да се създадат благоприятни предпоставки за ефективното им изпълнение.

Какви мерки предприема КФН за повишаване на конкурентоспособността на българския застрахователен сектор в европейски контекст?

Като активен участник в общността на европейските надзорни органи, КФН посреща конкретните предизвикателства, пред които се изправя, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган и останалите партньорски национални надзорни органи. Това сътрудничество позволява на КФН да въвежда в своята практика най-добрите надзорни и регулаторни стандарти в интерес на потребителите и сектора като цяло.

Ние работим за осигуряване на стабилна, предвидима и пропорционална за българския пазар среда, в която създаваме условия за намаляване на административната тежест за предприятията, ускоряване на надзорните процеси, насърчаване на дигитализацията на застрахователните услуги и постигане на ефективна защита на потребителите. Вярваме, че българският застрахователен сектор има потенциал не само да отговори на изискванията, но и да бъде конкурентен иноватор в рамките на единния европейски пазар.

Комисията за финансов надзор следва непрекъснато да повишава своя капацитет за осъществяване на надзорна дейност в нови направления. Така например, прилагането на пакета регулаторни инструменти за устойчивите финанси, който разглежда екологичния, социален и управленски аспект на дейността на застрахователите, поставя нови предизвикателства пред надзорния орган. Предизвикателства поставят и пряко приложимите европейски регулации, свързани с оперативната дигитална устойчивост и управлението на кибер-рисковете – както тези, които застрахователите покриват чрез свои застрахователни продукти, така и тези, на които самите застрахователи са изложени в новата дигитална среда за правене на бизнес.

Виждате ли възможности за още по-ефективно сътрудничество между КФН и застрахователната общност?

Вярвам, че вече сме направили важни стъпки в тази посока. Разчитаме на регулярни срещи, открит диалог със застрахователната общност и съвместни работни формати, чрез които да дискутираме регулаторните въпроси и надзорните предизвикателства.

Разглеждам прозрачността и диалогичността на надзорния орган като основна предпоставка за нашия успех при модернизиране на регулаторната рамка и при прилагане на най-високите стандарти в областта на застрахователния надзор.

Едновременно с това, активното взаимодействие между КФН и застрахователната общност може да допринесе и към повишаване на застрахователната култура на потребителите, от което ползи ще извлече както самата индустрия, така и обществото като цяло.

Какви стимули и политики бихте подкрепили за засилване на ролята на застраховането като инструмент за защита и устойчивост?

Застраховането има ключова роля като инструмент за защита срещу рисковете, които обективно възникват в живота на хората. Успешното изпълнение на тази роля зависи изключително много от доверието, което е изградено между застрахователната общност и ползвателите на застрахователни услуги. До каква степен застраховането действително се възприема като защитно средство зависи, от една страна, от пазарното поведение на застрахователите при предлагане на застрахователните продукти и при удовлетворяването на застрахователни претенции от страна на застрахованите лица и, от друга страна, от равнището на застрахователната култура и адекватната осведоменост на потребителите на застрахователните продукти.

В този контекст, работата на надзорния орган следва да бъде насочена към провеждане на политика, която гарантира безупречно пазарно поведение на участниците на застрахователния пазар, адекватна защита на потребителите при настъпване на застрахователни събития и, не на последно място, полагане на непрекъснати усилия, насочени към популяризиране на застрахователните продукти и повишаване на общата застрахователна култура на хората. Само в среда на взаимно доверие, добра осведоменост на потребителите и ефективен надзор, можем да очакваме засилване на ролята на застраховането като защитен инструмент.

Каква е ролята на КФН в контекста на климатичните предизвикателства и устойчивото застраховане?

В условията на динамични климатични предизвикателства застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, става все по-актуален въпрос, както за застрахователната индустрия и националните надзорни органи в областта на застраховането, така и за институциите на ЕС, Международната асоциация на застрахователните надзори и  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Основното предизвикателство е свързано с техниките и способите, чрез които могат да се идентифицират, измерват и управляват катастрофичните рискове, породени най-вече от наблюдаваните промени в климата. Безспорно е разбирането, че без общо действие на всички заинтересовани страни, не би могло да се намери работещо решение, което по устойчив начин може да доведе до предотвратяване и ограничаване на икономическите и социални щети от настъпването на катастрофичните рискове.

Преодоляването на недостатъчността на застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, трябва да бъде поставено сред най-важните приоритети на застрахователната общност, както в световен мащаб, така и в Европейския съюз и България, като всички заинтересовани страни трябва да участват в намирането на общо решение и да предприемат съответните конкретни действия. В тази връзка, КФН активно ще съдейства с високоекспертен капацитет, чрез внедряване на необходимия аналитичен инструментариум, осъществяване на свободен обмен на експертиза и знания, както и с предоставянето на широк форум за всестранно обсъждане на въпросите относно тенденциите и предизвикателствата при застраховането на катастрофичните рискове и намирането на общо устойчиво решение.

Нужно ли е по-широко сътрудничество за повишаване на застрахователната грамотност и потребителското доверие?

Абсолютно. Повишаването на застрахователната култура е дългосрочна цел, в която всички заинтересовани страни трябва да участват. Уверен съм, че заедно с АБЗ, застрахователите, образователните институции и медиите, можем да изградим обща визия за информирани потребители и устойчив пазар. Това е инвестиция в доверието – а доверието е най-ценният актив в застраховането. Затова усилията на всички нас следва да са насочени към повишаване именно на този най-ценен актив в застрахователния сектор.

Интерюто на сайта на АБЗ можете да видите тук.

Народното събрание избра заместник-председателите на Комисията за финансов надзор

На 15 май Народното събрание избра Деница Величкова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Йорданова за зам.-председател на управление „Осигурителен надзор“ и Пламен Данаилов за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“, като техният избор бе направен от народните представители.

От парламентарната трибуна председателят на Комисията за финансов надзор- г-н Васил Големански, представи кандидатурите за заместник-председатели, като изтъкна техния дългогодишен и богат професионален опит в структурите на държавната администрация и във финансовата сфера. Той подчерта готовността им за открит и конструктивен диалог. Съгласно процедурата за избор, те бяха представени от него и на 29 април пред Комисията по бюджет и финанси, която изслуша концепциите им за развитието на трите надзора и техните виждания за бъдещите им отговорности.

Относно надзора на инвестиционната дейност, г–жа Величкова очерта три основни направления – регулаторна дейност и контрол, увеличаване доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България и повишаване на финансовата грамотност, с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор: „Считам, че основните насоки за развитие на българския финансов пазар са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка, по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Ключовите ми послания към инвестиционната общност са диалог, взаимодействие, партньорство, защото вярвам, че регулаторната дейност не е самоцел, а двустранен процес на изграждане на доверие и предвидима среда за бизнеса. Искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване на имиджа на България като място за добри инвестиции“.

Синхронизирането на регулаторните рамки с европейските стандарти, създаване на необходимите условия, които да улеснят достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в държавни ценни книжа, намаляването на административната и регулаторна тежест, въвеждането на цифрови решения, стриктното прилагане на основните компоненти на ESG политиките и стимулиране по-добрата инвестиционна култура в дългосрочен план чрез въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, също бяха в обхвата на представената от нея концепция.

За развитието на управление „Осигурителен надзор“, г-жа Йорданова ще следва и ще отстоява поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активното сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. Тя убедено заяви, че „социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, респективно безспорно необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси“. Подчерта, че занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна и надзорна политика, „последиците от която е стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване – сектор с най-високо обществено значение“. От нейното изложение стана ясно, че динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска: „Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в т.ч. и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. От надзорна гл. т. гарантирането на средствата на осигурените лица, включително при неблагоприятни икономически условия, ефективното разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания, е с особено висок приоритет“.

По отношение на застрахователния надзор г-н Данаилов сподели, че неговите стратегически приоритети са свързани със създаването на предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти, фокус върху защитата на потребителите, стабилен и финансово устойчив застрахователен пазар, „който може да отговори на предизвикателствата, в които се намираме“. Той заяви, че ще работи за дигитализацията на сектора, от гледна точка развитие на онлайн застраховането, създаването на дигитални платформи и мобилни приложения, използване възможностите на изкуствения интелект за намаляване на административната тежест, защото „секторът изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията, с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото“. По време на неговото представяне той засегна темите за „бонус-малус“ системата, „зелената карта“, двойното одитиране на застрахователните дружества, климатичните промени, приемането на европейските директиви, съблюдаването на ESG стандартите и на принципите на доброто корпоративно управление, отражението им върху застрахователната дейност, дигиталните рискове от гледна точка на киберзастраховането, както и повишаването на финансовата грамотност във всички коментирани от него посоки за работа в управлението на застрахователния надзор: „Застрахователният сектор представлява изключително специфична и интересна област, тъй като по своята същност той въплъщава обещание за обезщетение при настъпване на определени неблагоприятни събития, чието настъпване никой не желае. Това обещание е свързано с голямо доверие, което означава ефективен и добре работещ надзор. Основна функция на надзора е да защити интересите на ползвателите, на хората, които имат полици, било граждани или юридически лица, да следи за финансовата стабилност, прозрачност и ефективност в работата на застрахователни и презастрахователни компании, но основния фокус са потребителите на тези услуги“.

След проведеното гласуване г-жа Величкова, г-жа Йорданова и г-н Данаилов положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.

Цялото ръководство можете да видите тук.