Комисията за финансов надзор като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица вторатаанкета за определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.
Линк към анкетата можете да намерите тук, като крайният срок за попълване е 09.04.2025 г.
Събирането на тази информация се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които в срок до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Васил Големански е новият председател на Комисията за финансов надзор, избран от Народното събрание с 6-годишен мандат. Той ще замени на поста досегашния председател на Комисията – Бойко Атанасов.
Васил Големански е заемал поста изпълнителен директор на Централен депозитар от 2012 г. Професионалният му път включва ключови позиции в Българска фондова борса. Завършил е Техническия университет – филиал Пловдив през 1991 г. със специалност “Инженер по електроника и автоматика“. През 2020 г. придобива магистърска степен по “Международен бизнес„ в Югозападен университет “Неофит Рилски„ – Благоевград.
“Моята формула е, че трябва да се управлява с авторитет, а не със сила. Важен е активният диалог – както вътре в Комисията, така и с поднадзорните лица. Само чрез съвместни усилия можем да разработим ефективни стратегии, които се припознават от бизнеса, и да прекратим неработещите практики. Единната позиция на КФН трябва да бъде ясно комуникирана и разбрана от обществото, защото стабилността се изгражда чрез доверие„, заяви Васил Големански.
Сред приоритетите на г-н Големански са прозрачността, активният диалог с поднадзорните лица, дигитализацията, стриктният надзор върху капиталовия, застрахователния и пенсионния пазар, както и не на последно място, плавният преход към Еврозоната и киберсигурността.
Целта на проучването е оценка степента на удовлетвореност от използваните продукти и услуги в небанковия финансов сектор и от дейността на КФН, основана на потребителското преживяване, както и оценка на нагласите на потребителите към устойчиви инвестиции и поведението им в дигитална среда.
Получената от проучването информация предоставя възможност за повишаване качеството на продуктите и услуги в небанковия финансов сектор.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова взе участие в дванадесетата церемония „Ring the Bell for Gender Equality“, организирана с подкрепата на United Nations Global Compact и UN Women под егидата на United Nations. Тазгодишното послание на кампанията е „Right. Equality. Empowerment. For all women and girls.“ Събитието се проведе в сградата на Българска Фондова Борса.
Церемонията беше открита от изпълнителния директор на Българската фондова борса доц. д-р Маню Моравенов, който представи данни от инициативата „Women on Boards“ за участието на жените в управителните органи на листваните компании. Представената статистика показва, че жените изпълнителни директори в публичните компании отбелязват ръст от 10% за една година.
Деница Величкова отбеляза, че финансовият сектор често е пример за силното присъствие на жени както като професионалисти, така и като лидери, но устойчивият успех се постига тогава, когато има баланс и партньорство между жените и мъжете в процеса на вземане на решения и в изграждането на устойчиви организации.
В церемонията участие взе и заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.
В рамките на събитието специален гост-лектор беше Красимира Хаджииванова – основател на платформата „Майко мила“ и социалното предприятие „Оле Мале“, която представи лекция на тема „Социалното предприемачество като форма на лидерство“ и сподели примери за това как социалните предприятия създават възможности за финансова независимост и лидерство за жените в България.
Церемонията завърши със символичното биене на борсовата камбана – знак за подкрепата на участниците към равните възможности и към изграждането на по-отворена, справедлива и устойчива бизнес среда.
Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 31.12.2024 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.
С цел осигуряване на структурирана отчетност за надзорни цели, част от справките по образец, утвърден от заместник-председателя, следва да се представят и в XML формат. Това изискване се прилага при подаване на финансово-отчетната информация от емитентите на тримесечна база (както на индивидуална, така и на консолидирана основа), както и при годишния финансов отчет за 2025 г. (на индивидуална и консолидирана основа) към Комисията за финансов надзор (КФН) и към обществеността.
За улеснение е разработено „Ръководство за външни потребители за подаване на финансово – отчетна информация от емитентите, съдържаща справки по образец, утвърден от заместник-председател, които се подават в XML формат“, което съдържа указания за подаване на справките по образец в XML формат.
Форматите на файловете са два типа:
тип 1 – файл във формат XML (в структуриран вид), който съдържа част от справките по образец, утвърден от заместник – председателя и
тип 2 – файл във формат XLS, който съдържа справките по образец, утвърден от заместник-председателя, относими за финансов отчет за дейността/уведомление за финансовото състояние.
Първият възможен вариант е да се генерира XML файла директно в информационна система на подателя и да се прикачи към съответните документи. Вторият е предоставена възможност за подготовка на XML файла при липса на система, която да го генерира автоматично. За целта, потребителят може да открие шаблон на XLS за сваляне, който е конфигуриран да произвежда автоматично очаквания XML в правилен формат с предоставена XSD схема.
Актуалните XLS шаблони, XSD схемите и ръководството са достъпни на сайта на КФН в секция Административни документи → Форми и образци → Инвестиционна дейност, както и в съответната услуга в ЕИС.
Важно: Изискването за представяне на справките в структуриран вид влиза в сила с финансовия отчет за дейността или уведомлението за финансовото състояние за първо тримесечие на 2025 г.
Информираме Ви, че на 10.04.2025 г. (четвъртък), от 17:30 ч. до 22:30 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши техническа поддръжка на Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.
Препоръчваме на поднадзорните на КФН лица да изпратят своевременно своите отчети и документи, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.
Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!
На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви април 2025 г. до 30-ти юни 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“.
Комисията за финансов надзор (КФН) напомня, че срокът за предоставяне на информационния регистър на договорните споразумения с доставчици на ИКТ услуги на финансовите субекти, поднадзорни на КФН, изтече на 10 април 2025 г. В тази връзка финансовите субекти, които все още не са подали изискуемата информация, е необходимо да я подадат без неоправдано забавяне не по-късно от 17 април 2025 г.
Информация за информационния регистър на финансовите субекти се подава до КФН чрез защитен канал на имейл: ict_register_point@fsc.bg.
КФН публикува документ, който предоставя насоки за финансовите субекти относно регистъра на договорни споразумения с доставчици на ИКТ услуги, както и указания за сигурен обмен на информация.
Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Васил Големански участва в кръгла маса на тема „От регулация към реалност: Прилагането на MiCA в България – експертни мнения и регулаторен поглед“, организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Събитието беше част от магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“ на катедра „Икономикс“.
Форумът беше открит от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и от председателя на КФН. В своето изказване г-н Големански подчерта, че MiCA е ключов регламент, който предоставя правна яснота и стабилност за сектора на криптоактивите, като заяви:
„MiCA не е просто нормативен акт – той е сигнал, че Европа възприема криптоактивите не като заплаха, а като неотменна част от цифровата икономика на бъдещето.“
Особен акцент в изказването на председателя на КФН беше поставен върху необходимостта от ефективно партньорство между регулаторите и бизнеса, като г-н Големански подчерта:
„Комисията за финансов надзор работи активно с пазарните участници, за да осигури плавен преход към новите регулаторни изисквания, като същевременно насърчава иновациите и конкуренцията. Смятам, че ключът към успешното прилагане на MiCA е проактивната комуникация с индустрията и навременната експертна помощ. Убеден съм, че с този подход можем не само да осигурим успешното изпълнение на регламента, но и да направим България пример за добро регулаторно управление в региона, като я превърнем в новия център на иновациите в европейската криптоикономика.“
По време на събитието се проведе експертна дискусия, модерирана от
Гл.ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“, в която участваха водещи специалисти в сферата на криптоикономиката и лектори от новата магистърска програма на УНСС, сред които Вяра Савова – старши ръководител „Политики“ в европейската организация The European Crypto Initiative (EUCI), Десислава Спасова, Марина Мучакова и Николай Хаджийски – основатели на „Крипто академия“ и преподаватели в магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“.
Председателят на КФН отбеляза, че за успешното прилагане на MiCA е необходим силен институционален, технически и експертен капацитет, както и ефективна координация между различни органи, включително тези, които досега не са работили пряко с криптоиндустрията. Той добави:
„Силно вярвам, че активният диалог със заинтересованите лица е в основата на балансираното развитие на иновациите и доверието на финансовите пазари.“
Комисията за финансов надзор продължава да работи целенасочено за навременното прилагане на европейските цифрови политики, осигурявайки висока степен на прозрачност, защита на потребителите и създаване на условия за развитие на конкурентоспособна и иновативна среда. С този подход България ще се утвърди като привлекателен хъб за иновационния бизнес – място, където технологиите и регулациите вървят ръка за ръка, а институциите са партньори в дигиталното и финансово развитие.
