Резултати от дейността на местните застрахователи към края на третото тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор“ обяви резултатите от дейността на застрахователите със седалище в Република България по общо застраховане и по животозастраховане към края на третото тримесечие на 2024 г. въз основа на отчетените данни от застрахователите с право на достъп до Вътрешния пазар и от застрахователите без право на достъп до Вътрешния пазар.

В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на местните застрахователи възлиза на 36, от които 26 – застрахователи по общо застраховане (25 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар) и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност (9 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар).

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 2 903 377 181 лв., в т.ч. 29 925 400 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват с 5.37%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г. възлизат на  1 204 783 417 лв., в т.ч. 21 428 271 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват с 6.08%.

Общата  стойност на активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5 567 831 005 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 6.71%.

Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3 232 706 620 лв. към 30.09.2024 г., като нараства спрямо 30.09.2023 г. с 10.53%. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 58.06% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 3 782 513 270 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 8.23%. Общата стойност на техническите резерви на застрахователите по общо застраховане към 30.09.2024 г. възлиза на 2 988 842 230 лв., като нараства с 4.19% спрямо 30.09.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по общо застраховане възлиза на 1 785 317 735 лв., като нараства с 3.64% спрямо 30.09.2023 г.

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, към края на третото тримесечие на 2024 г. възлиза на 584 939 247 лв., в т.ч. 132 913 392 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват с 9.54%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 283 239 104 лв., в т.ч. 74 369 219 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции нарастват с 33.51%.

Общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 903 871 410 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 19.07%. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 525 505 070 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 11.65% спрямо 30.09.2023 г. Стойността на активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 260 176 733 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 33.38% спрямо 30.09.2023 г.

Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат дял от 52.53% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност. Активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, заемат дял от 43.40% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 127 430 419 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 18.64%.

Общата стойност на техническите резерви, заделени от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 2 025 322 858 лв. към 30.09.2024 г., като нараства спрямо 30.09.2023 г. с 19.39%. Стойността само на техническите резерви, обвързани с индекс и обвързани с дялове в инвестиционен фонд, възлиза на 1 144 504 960 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 32.19% спрямо 30.09.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, с право на достъп до единния пазар на ЕС, възлиза на 776 440 990 лв., като нараства с 20.26% спрямо 30.09.2023 г.

Подробна информация за резултатите от дейността на застрахователите по общо застраховане и по животозастраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., както и за баланса на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС може да намерите в раздел: Застрахователна дейност/ Статистика.

Съобщение относно провеждането на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант

На свое заседание, проведено на 12.02.2025 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 6 от 12.02.2025 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 17.05.2025 г. (събота) и 18.05.2025 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Инвестиционна дейност“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.

Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН), по електронен път на delovodstvo@fsc.bg или чрез Единната информационна система (ЕИС) на КФН. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.

За достъп и използване на е-услугите, предоставяни от КФН чрез ЕИС, кандидатите следва първоначално да подадат Заявление за ползване на Е-услуги, което е публикувано на интернет страницата на КФН – Начало/ЕИС/Ръководство за Е-услуги (https://www.fsc.bg/?page_id=24043).

Образци на заявленията за допускане до изпити и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН.

Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 17.05.2025 г. (събота) и 18.05.2025 г. (неделя), се подават в периода от 17 февруари 2025 г. (понеделник) до 14 април 2025 г. (понеделник) включително.

В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.

Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (14.04.2025 г.), няма да бъдат разгледани.

Г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ: „На финалната права сме по отношение на мултифондовата система“

На 17 февруари г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, даде специално интервю за Българската национална телевизия (БНТ), в авторската рубрика „Лични финанси“, излъчена в сутрешния блок на медията. В нейната първа част, пред водещия  Светозар Костадинов, тя коментира важната за обществото тема – регулацията на пенсионноосигурителните дружества и предстоящото въвеждане на мултифондовата система в България.

Един от ключовите въпроси, които зрителите на БНТ задават, е дали в един момент универсалните пенсионни фондове ще изчезнат и какво ще се случи с техните средства. Г-жа Йорданова сподели пред аудиторията, че капиталовата система е свръхрегулирана и че ежедневно пенсионноосигурителните дружества (ПОД) докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове: „фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“

Г-жа Йорданова заяви още, че този процес е положително оценен и от  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),  заради свръхрегулацията, както и  „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения. “

В обсега на интервюто бе засегната и предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР. На въпроса за очакваните проблеми и възможните решения в сектора, зам.-председателят на КФН отговори: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени“.

На 24 февруари предстои втората част на интервюто, с още полезна информация за доходността на фондовете и как може да бъде използвана статистиката на КФН, за да бъде избран пенсионен фонд от осигурените лица.

Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия

Комисията за финансов надзор взе участие във втората кохорта на European Blockchain Sandbox 

Комисията взе участие в среща, организирана от European Blockchain Sandbox  и правни консултанти от Bird&Bird, на която бе презентиран бизнес модела на финансово иновативно дружество, кандидатствало за участие в рамките на регулаторния механизъм за сътрудничество. Дискутирана и очертана бе приложимата правна рамка, както и възможните затруднения, които биха възникнали в хода на евентуално лицензионно производство пред финтех дружеството.

Предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2024 г.

Към 31.12.2024 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества,  са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.

Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 155 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания.  Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през  2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.

През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица –  мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. вече има  сключени пенсионни договори и  договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.

Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Европейската комисия (ЕК) оповести нова общоевропейска инициатива: Съюз на спестяванията и инвестициите (ССИ)

Новата инициатива ще продължи реформите в съюза на капиталовите пазари (СКП) и банковия съюз (БС) и ще се основава на постигнатия от тях напредък. Важни цели пред ССИ са пренасочване на средствата, съхранявани в спестовните депозити, към инвестиционни продукти, съответстващи на приоритетите на ЕС, като иновации, дигитализация на финансовите услуги, декарбонизация, отбрана, както и подкрепа на конкурентоспособността на финансовия сектор и финансирането на устойчивото развитие.

В тази връзка ЕК отправя покана за представяне на мнения (call for evidence) от заинтересованите страни относно създаването на Съюза за спестявания и инвестиции, като същите могат да се представят на следния адрес в срок до 7 март 2025 г.:  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/14488-Savings-and-Investments-Union_en.

ЕОЦКП стартира общо надзорно действие за 2025 г. по отношение на УД и лицензирани ЛУАИФ

Европейският орган за ценни книжа и пазари стартира общо надзорно действие съвместно с националните компетентни органи относно функциите по осигуряване на съответствие и вътрешен одит на управляващите дружества и лицензираните лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове

Общото надзорно действие ще се проведе през 2025 г. Целта на надзорния ангажимент е да се установи нивото на ефективност при изпълнение на функциите по проверка на съответствието и вътрешен одит при осъществяване дейността на управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативните инвестиционни фондове, както и дали управителите на активи разполагат с подходящ персонал, правомощия, знания и експертен опит, за да изпълняват задълженията си съгласно Директива 2009/65/ЕО и Директива 2011/61/ЕС.
Цялото съобщение на ESMA може да намерите на интернет адрес: ESMA launches a Common Supervisory Action with NCAs on Compliance and Internal Audit Functions

Данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2024 г. Информацията е получена от протоколите за проведените служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2024 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 99 308 лица, от които 89 586 лица в универсалните фондове и 9 722 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2024 г. съставляват 88,89 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 84,73 на сто в професионалните.

Информация за служебно разпределените лица през 2024 г. може да намерите в раздел Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Съобщение за отмяна на насоки

Във връзка с влизането в сила на Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор и за изменение на регламенти (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и (ЕС) 2016/1011 (DORA), Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) отмени действието на следните две насоки, считано от 17 януари 2025 година:

  1. Насоки за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (EIOPA-BoS-20-002), издадени от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване през 2020 г., в сила от 1 януари 2021 година, и
  2. Насоки за сигурността и управлението на информационно-комуникационните технологии (EIOPA- BoS-20/600), издадени от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване през 2020 г., в сила от 1 юли 2021 година.

Зам. – председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Диана Йорданова участва в дискусия за действащата пенсионна система в страната

На 24 февруари, Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България представи пред всички заинтересовани страни „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“. Анализът е разработен на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ИСС по предложение от Председателят на 49-ото Народно събрание и приет с консенсус от членовете на Икономическия и социален съвет  – работодателски и синдикални организации и на гражданския сектор.

На събитието се представиха изводите от извършения преглед и препоръките за усъвършенстване на пенсионната система, които дават добра основа за предприемане на мерки за гарантиране на нейната фискална и финансова устойчивост, за оптимизиране на системното взаимодействие между солидарния и капиталовите пенсионни стълбове, адекватност на заместващия доход след оттегляне на лицата от пазара на труда и адекватно отчитане на връзката „принос-права“. В последвалата дискусия представителите на държавни органи от законодателната и изпълнителната власт изразиха подкрепа на представените в анализа констатации и очертаха мерките, с които да се постигнат желаните цели.

Диана Йорданова

Комисията за финансов надзор бе представена от г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, като подчерта изключително всеобхватния и професионално задълбочен преглед на пенсионната система. Г-жа Йорданова изрази подкрепа относно необходимостта от усъвършенстване на модела и сподели още, че отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на прегледа на пенсионната система препоръки, както и тези от анализа на ИСС, са разгледани детайлно от експертите на КФН и са намерили място в подготовката на законодателно предложение: „Анализът послужи като база, на която да стъпим с повече увереност. Комисията представи на Министерство на финансите законодателен пакет. Започнахме разговорите, предстои и среща с Министерство на труда и социалната политика. Бих предложила на ИСС да организира експертна среща, на която да бъдат обсъдени законодателните предложения“.

Г-жа Йорданова представи част от предлаганите ключови промени, като „предоставяне на свобода за избор на осигурените лица на подфонд с различни инвестиционни профили (многофондова система) с цел отчитане техните предпочитания, насърчаване активното им участие в инвестиционния процес и разширяване на възможностите за постигане на по-висока доходност“.  В хода на разработване на предложените решения са обследвани пенсионните модели на страните от Централна и Източна Европа със сходни такива – Естония, Латвия, Литва, Хърватия, Словакия, Полша, Румъния: „Техните резултати са видими и могат да бъдат база за сравнение от гл. т. на ползите за въвеждане на мултифондовия модел“.

Обща снимка

Други ключови предложения са: „предлагаме създаването на бенчмарк – показател за съпоставяне на доходността при управлението на различните фондове, който има за цел да стимулира постигането на висока доходност и дава възможност за привличане на осигурените лица, като същевременно отразява дългосрочните пазарни тенденции и намаляване влиянието на краткосрочните пазарни колебания.“.

Г-жа Йорданова коментира, че в обсега на законодателното предложение на КФН е и повишаване капиталовите изисквания към пенсионноосигурителните дружества, така че „те да отговорят и гарантират задълженията към осигурените лица  и пенсионерите“.

С  особено внимание се дискутира и въпросът за повишаване на финансовата грамотност и осигурителната култура на гражданите: „В контекста на финансовата грамотност сме длъжници на обществото и в частност на осигурените лица. Участваме в много инициативи, стараем се информацията, която публикуваме на страницата на КФН да е всеобхватна, като са необходими допълнителни усилия и в тази връзка се обръщам към социалните партньори, работодателските организации и синдикати, ИСС да инициира диалога между всички държавни институции и работим заедно в тази посока“, отправи призив към всички присъстващи зам.-председателят на КФН.