Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2024 г.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2024 г., отчет за изпълнение на задълженията на емитентите на облигации на консолидирана база за четвърто тримесечие на 2024 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за четвърто тримесечие на 2024 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 04.03.2025 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез предоставянето ѝ на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната информационна система за предоставяне на информация по електронен път и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за четвърто тримесечие на 2024 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 04.03.2025 г.

Съгласно чл. 100ж., ал. 1, т. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2024 г. изтича на  04.03.2025 г.

Временна недостъпност на Единната информационна система (ЕИС)

Информираме Ви, че на 28.02.2025 г. (петък), от 17:00 ч. до 19:00 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши техническа поддръжка на Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.

Препоръчваме на поднадзорните на КФН лица да изпратят своевременно своите отчети и документи, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.

Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!

КФН публикува нови ръководства и указания за финансовите субекти

Във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA) относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, Комисията за финансов надзор (КФН) публикува нови документи, които предоставят насоки за финансовите субекти относно докладването на съществени инциденти с ИКТ и значителни киберзаплахи, регистъра на договорни споразумения с доставчици на ИКТ услуги, както и указания за сигурен обмен на информация.

Всички публикувани документи са налични в „Европейски регламент за дигитална оперативна устойчивост (DORA) и Европейски регламент за пазарите на криптоактиви (MiCAR)“ и включват:

С публикуването на тези документи КФН цели да подпомогне финансовите субекти в изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA) и да осигури сигурен и ефективен процес за докладване и обмен на информация.

За повече информация и достъп до документите посетете: Нормативна уредба / Европейски регламент за дигитална оперативна устойчивост (DORA) и Европейски регламент за пазарите на криптоактиви (MiCAR).

Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ, за избора на универсален пенсионен фонд от осигурените лица

Планирането на финансовото бъдеще е една от най-важните стъпки, които трябва да предприемат осигурените лица, като изборът на универсален пенсионен фонд (УПФ) е дългосрочен ангажимент, който изисква балансиране на възможностите за растеж с управлението на риска. За повишаване на осигурителната култура на цялото общество по темата, пред БНТ, в рубриката „Лични финанси“, коментира г-жа Диана Йорданова, зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

На въпроса „Как дружествата постигат много висока доходност?“, г-жа Йорданова сподели пред аудиторията на медията, че това е капиталово инвестиране и постигнатата по-висока доходност означава, че самите дружества инвестират малко по-рисково от останалите участници на пазара: „Всяко едно пенсионноосигурително дружество има инвестиционни стратегии и, в зависимост от управленските решения, от рисковия апетит на самите инвестиционни комитети, се инвестира по различен начин. Финансовите пазари са волативни и в един момент може за дълъг период да са с много висока доходност, след това непрекъснато да варират в различни граници и това е основната причина за различното инвестиране“.

Вземането на информирано решение за избор на УПФ от осигурените лица е жизнено необходимо, с отражение на получаваните средства в пенсионните години. Лицата могат да си набавят информация за дейността на пенсионноосигурителните дружества и тяхната доходност, както от страниците им в интернет, така и от страницата на КФН, където регулярно се публикува статистика, която може да бъде използвана целево. Зам.-председателят на Комисията поясни, че „е хубаво да се види каква доходност е постигната от дружеството за управляваните от него фондове, минимум на 5-годишен период, дори за по-дълъг период от време, което не е гаранция за бъдеща доходност, но човек би могъл да се ориентира каква е стратегията на самото дружество. От друга страна, на страницата на КФН има агрегирана информация за всички пенсионноосигурителни дружества, тоест всеки може да провери как се представя всяко едно от тях и да направи своя информиран избор. На база на доходността може да се прецени колко рисково инвестира съответното дружество“.

Рубриката може да видите тук: Лични финанси: Как да изберем универсален пенсионен фонд? – По света и у нас – БНТ Новини

Известие на ЕОЗППО относно приспадането на очакваните дивиденти от собствените средства съгласно Платежоспособност II

Известие на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване относно приспадането на очакваните дивиденти от собствените средства съгласно Платежоспособност II

На 20 февруари 2025 г. Съветът на надзорниците на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), на основание чл. 2, параграф 8 от своите вътрешни правила, прие надзорно становище за приспадането на очакваните дивиденти от собствените средства съгласно разпоредбите на Платежоспособност II.

На основание чл. 29, параграф 2 от Регламент (EU) № 1094/2010 на EIOPA се възлага активна роля в изграждането на обща надзорна култура в рамките на Европейския съюз, както и при утвърждаването на съвместна надзорна практика, осигуряването на единни процедурни правила и цялостен подход.

EIOPA прие настоящото надзорно становище на основание Делегиран регламент (ЕС) 2015/351 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/8942.

Съгласно чл. 70, параграф 1, б. „б“ от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 предприятията и групите приспадат очакваните дивиденти от собствените средства, понеже, бидейки очаквани, същите престават да отговарят на критериите за постоянство, наличност и капацитет за покриване на загуби, установени в чл. 93 на Директива 2009/138/ЕО. Дивидентите се превръщат в очаквани най-късно когато са обявени или одобрени от съответния административен, управителен или надзорен орган, или от други лица, на които е поверено ръководството на съответното предприятие.

Съгласно указанията за използване на образеца за докладване на собствените средства S.23.01 в Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894, предприятията и групите следва да приспадат пълния размер на очакваните годишни дивиденти. Въпреки това, различните застрахователни и презастрахователни предприятия и групи са приложили три различни подхода за приспадането им, а именно:

  • цялостно приспадане на годишна база;
  • приспадане чрез натрупване на тримесечна база;
  • приспадане след одобрение от съответния административен, управителен или надзорен орган.

Понастоящем EIOPA извършва преглед на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894, с цел отразяване на промените, произтичащи от прегледа на Платежоспособност II, както и обмисляне на други промени, отнасящи се до целите на надзора.

Целта на настоящото надзорно становище е да се дадат първоначални насоки за надзора на очакваните дивиденти от страна на предприятията, както и да се уеднаквят надзорните практики.

EIOPA не очаква от надзорните органи да наблегнат върху надзорни действия, в случай че дадено предприятие или група прилагат подхода за приспадане на очакваните дивиденти чрез натрупване на тримесечна база.

В случай че предприятията или групите извършват дейност в стабилна и предсказуема среда, или очакванията са положителни, или е налице дългогодишна практика по плащане на фиксирана сума под формата на дивиденти, EIOPA допуска прибягването до цялостно приспадане на годишна основа.

Приспадането след одобрение от съответен административен, управителен или надзорен орган е приемливо единствено в случай на обективни затруднения при определянето на очакваните дивиденти.

[1] Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II).

[2] Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894 на Комисията от 4 април 2023 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, с които застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят необходимата за извършвания над тях надзор информация на съответните надзорни органи.

Комисията за финансов надзор, в партньорство със Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов, започва серия от инициативи, посветени на финансовата грамотност

IMG_4550

На 19 март Комисията за финансов надзор (КФН) подписа споразумение за сътрудничество със Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов. Това партньорство е част от инициативите на КФН в рамките на Световната седмица на парите 2025, насочени към повишаване на финансовата грамотност сред младите хора.

На събитието присъстваха председателят на КФН г-н Бойко Атанасов, г-н Петър Джелепов – член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор, ректорът на академията доц. д-р Марин Маринов, доц. д-р Валентин Милинов – помощник-ректор, както и студенти от учебното заведение.

В рамките на сътрудничеството ще се провеждат семинари, обучения, професионални състезания и стажантски програми, които ще предоставят на студентите и учениците от икономически специалности в Свищов възможност да придобият теоретични знания и практически умения. Те ще се запознаят с капиталовия, осигурителния и застрахователния пазар в България.

IMG_4590

Стопанската академия изрази ангажимент да подкрепя развитието на дигиталните компетенции и подготовката на специалисти за финтех сектора. Част от съвместните инициативи ще включват и сертифициране на студенти като брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти.

Студентите ще бъдат насърчавани да възприемат проактивен подход при вземането на финансови решения и да се запознаят с възможностите и рисковете на небанковия финансов сектор. Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов, подчерта важността на финансовата грамотност, заявявайки: „Информираното и добре подготвено младо поколение е ключът към устойчивото развитие на българската икономика. Нашата визия е да работим за общество, в което всеки млад човек разполага с необходимите знания и умения, за да взема информирани финансови решения. Познаването на небанковите финансови продукти и услуги не само помага на хората да управляват по-ефективно своите финанси, но и ги подготвя да се ориентират уверено в динамичния и дигитализиран финансов свят.“

Комисията за финансов надзор поддържа фокуса си върху подобряването на финансовото образование. В рамките на Световната седмица на парите експерти от КФН ще изнесат лекции за безопасното инвестиране пред ученици от Първа английска гимназия и ще участват в конкурса „Портфейл на бъдещето“ за ученици от 1 до 4 клас, организиран от фондация „Джуниър Ачийвмънт България“.

IMG_4676

Целева консултация относно намаленото съдържание и стандартизирания формат на проспекта за последващи инвестиции в ЕС и проспекта на ЕС за емитиране на ценни книжа за растеж  

На 18.03.2025 г. Европейската Комисия стартира целева консултация относно намаленото съдържание и стандартизирания формат на проспекта за последващи инвестиции в ЕС (EU follow‑on prospectus) и проспекта на ЕС за емитиране на ценни книжа за растеж  (EU growth issuance prospectus). Основната цел на измененията е да се намалят регулаторните разходи и да се улесни  листването на компании на публичните пазари в ЕС.

Резултатът от тази консултация следва да даде възможност на Комисията да включи обратната връзка на заинтересованите страни относно ефективността на намаленото съдържание и стандартизираният формат на двата проспекта.

Срокът за предложения и бележки е до 2 май 2025 г.

Допълнителна информация можете да намерите на следния линк: https://finance.ec.europa.eu/regulation-and-supervision/consultations-0/targeted-consultation-reduced-content-and-standardised-format-and-sequence-eu-follow-prospectus-and_en

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2024 г.

Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2024 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2024“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица втората анкета за определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата можете да намерите тук, като крайният срок за попълване е 09.04.2025 г.

Събирането на тази информация се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които в срок до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

.

Васил Големански е новият председател на Комисията за финансов надзор

Васил Големански
Васил Големански

Васил Големански е новият председател на Комисията за финансов надзор, избран от Народното събрание с 6-годишен мандат. Той ще замени на поста досегашния председател на Комисията – Бойко Атанасов.

Васил Големански е заемал поста изпълнителен директор на Централен депозитар от 2012 г. Професионалният му път включва ключови позиции в Българска фондова борса. Завършил е Техническия университет – филиал Пловдив през 1991 г. със специалност “Инженер по електроника и автоматика“. През 2020 г. придобива магистърска степен по “Международен бизнес„ в Югозападен университет “Неофит Рилски„ – Благоевград.

“Моята формула е, че трябва да се управлява с авторитет, а не със сила. Важен е активният диалог – както вътре в Комисията, така и с поднадзорните лица. Само чрез съвместни усилия можем да разработим ефективни стратегии, които се припознават от бизнеса, и да прекратим неработещите практики. Единната позиция на КФН трябва да бъде ясно комуникирана и разбрана от обществото, защото стабилността се изгражда чрез доверие„, заяви Васил Големански.

Сред приоритетите на г-н Големански са прозрачността, активният диалог с поднадзорните лица, дигитализацията, стриктният надзор върху капиталовия, застрахователния и пенсионния пазар, както и не на последно място, плавният преход към Еврозоната и киберсигурността.