На 17 ноември 2025 г. в София се проведе семинарът „MiCA Unlocked: От регулация към възможности“, организиран в партньорство с Българската финтех асоциация (БФА). Събитието събра крипто- и финтех компании, правни и технологични експерти, академичните среди, както и двата ключови регулатора – Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ). Основен фокус беше поставен върху открития и конструктивен диалог между индустрията и надзорните органи – елемент, който всички участници посочиха като критичен за успешното прилагане на MiCA в България.

Представителите на бизнеса взеха активно участие в дискусиите и поставиха конкретни въпроси, свързани с лицензионните процеси, оценката на риска, вътрешните политики и практически взаимодействията с регулаторите. Компаниите изразиха висока положителна оценка към работата на КФН, подчертавайки, че „регулаторът задава европейски стандарт за диалог и готовност да работи ръка за ръка с индустрията“ в една нова и комплексна регулаторна материя.

В първия панел, посветен на новите правила за криптоуслуги, експертите от КФН подчертаха необходимостта от проактивен двустранен подход. Десислава Ласкова, началник отдел в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, заяви:
„MiCA не е само регулация — това е нов стандарт за работа, който налага нова корпоративна култура в сектора. Нашата цел е да бъдем партньор на бизнеса и да дадем яснота във всеки етап. Когато заявителите подхождат подготвено и търсят диалог, процесът е предвидим, прозрачен и ефективен. В допълнение, вече има 4 подадени заявления за лиценз и сме в комуникация с още 29 компании.“

В панела, посветен на белите книги и изискванията за прозрачност, Петя Димитрова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, акцентира върху качеството и добрата комуникация като основа за доверие:
„Бялата книга е първият тест за зрелост на един проект. Когато тя е точна, структурирана и изработена в открит диалог с регулатора, това не просто улеснява процеса – това е гаранция за доверие. Нашият ангажимент е да подкрепяме бизнеса, но и да го насочваме към най-високите стандарти.“

Съществен принос за дискусиите направи и Българската народна банка, която представи своята перспектива по темите, свързани с токените за електронни пари. Представителят на БНБ – Диана Ганчева, началник отдел „Лицензиране и пруденциален надзор“, подчерта, че синхронизираният подход между двата регулатора – БНБ и КФН – ще бъде решаващ за надзора върху комплексните криптопродукти и за осигуряването на предвидима и стабилна среда за участниците на пазара.

Участниците от бизнеса откроиха, че добрата комуникация с институциите вече допринася за по-ясна подготовка и по-бърза ориентация в изискванията на новия регламент. Те заявиха готовност за участие в бъдещи работни групи, консултативни формати и регулярни срещи, които да подпомагат процеса на прилагане на MiCA.

Семинарът „MiCA Unlocked“ ясно показа, че успешното въвеждане на MiCA в България ще бъде резултат от устойчиво партньорство между бизнеса, КФН и БНБ, основано на взаимна прозрачност, навременен обмен на информация и общ стремеж към развитие на сигурен и конкурентоспособен криптопазар, в който иновациите вървят ръка за ръка с отговорното регулиране.

Презентациите може да видите по-долу.

„Въвеждането на еврото в България, развитието на капиталовия и застрахователния пазар и задълбочаването на диалога с бизнеса – това са основните приоритети на Комисията за финансов надзор“, заяви нейният председател Васил Големански пред първото издание на конференцията „БАУД Next GEN: Бъдещето на инвестициите“, организирана от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

Събитието събра над 150 представители на управляващи дружества, инвестиционни посредници, институции и академични среди, за да обсъдят ключови теми, свързани с развитието на финансовата индустрия и бъдещето на инвестициите в България.

В него се включи и заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова, заедно с ключови експерти в Комисията.

„Приемането на еврото не е просто технически или валутен преход – то е системна трансформация, която ще постави нови изисквания към регулациите, надзора и пазарната инфраструктура. По-малко от два месеца преди въвеждането му, мога да кажа със сигурност, че секторът е готов – компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и водят активна комуникация с клиенти и партньори“, заяви Васил Големански.

Той подчерта и водещата роля на КФН в този процес. „През последните години, а през последните 12 месеца – изключително активно, променяхме законодателството, участвахме в промените в информационните системи, помагахме при подготовката на основните документи и най-важното – защитавахме интересите на потребителите“, допълни председателят на КФН.

Васил Големански акцентира и върху модернизацията и дигитализацията на дейността на Комисията, насочена към по-бързи и ефективни административни процедури и по-тясно сътрудничество с пазарните участници.

„Част от този процес е дигитализацията на целия документооборот в Комисията, който трябва да се случи в началото на следващата година“, каза още председателят.

„Нашата амбиция е Комисията да бъде партньор, а не бариера, съветник, а не инструмент за санкции. Ще работим все повече в режим на съвети, а не на принудителни мерки, защото задачата на КФН е не само да гарантира стабилността, но и да създава предвидима рамка за растеж“, посочи Васил Големански.

Като друг приоритет на Комисията той посочи развитието на капиталовия пазар с особен акцент върху емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) за индивидуални инвеститори през Българската фондова борса.

В изказването си той подчерта и изключително важната роля на Комисията при въвеждането на новите финансови технологии и токенизацията на активи.

„Капиталовият пазар не е просто механизъм за търговия – той е отражение на зрелостта на обществото и на доверието в институциите. Нашата обща цел е да изградим модерен, конкурентен и социално отговорен капиталов пазар, който да бъде източник на устойчиво финансиране и гордост за българската икономика. Наша отговорност е да пазим не само българския, но и целия европейски пазар от нелоялни практики. Затова пристъпваме изключително внимателно към процеса на лицензиране на компаниите“, заключи председателят на КФН.