Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ – Диана Йорданова, сред специалните гости на PensionsEurope CEEC Forum 2023

На 10 октомври г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в международната конференция – PensionsEurope CEEC Forum 2023 – „Перспективи и възможности за пенсионните пазари в Централна и Източна Европа“.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), г-жа Евелина Милтенова, домакин на събитието, откри конференцията, по време на която бяха обсъдени ключови въпроси и решения, относно новите тенденции в пенсионното осигуряване, пенсионните системи в региона, добрите практики с въвеждане на еврото, допълнителните пенсионни стълбове, както и развитието на пенсионните фондове в съответствие с ESG изискванията в страните от ЦИЕ.

От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, приветствие към професионалната аудитория поднесе г-жа Йорданова, която даде старт и на първия панел на конференцията. Тя сподели, че: „Комисията за финансов надзор наложи стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна политика, резултат от която е и забележителното развитие на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване през последните пет години. Най-стриктно регулираната дейност, предвид високото обществено значение, и безспорно необходим механизъм за гарантиране адекватност и стабилност на публичните финанси в социално-осигурителната сфера на страната“.

Диана_Йорданова_снимка_1
Диана Йорданова

Зам.- председателят на КФН подчерта още, че „развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гл. т. гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания“

В синхрон с европейските политики, КФН продължава да поддържа високи регулаторни стандарти, а институционалната и професионална социална ангажираност на сектора гарантират стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване. Конструктивният диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, допринася за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система, а активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори, допринася за стабилността и доверието в сектора, както и подпомага повишаването на финансовата култура сред обществото.   

Засегнатите по време на събитието ESG акценти реферираха към дългосрочните екологични, социални и корпоративни ползи,  които водят до адаптивност и иновативност. Г-жа Йорданова заяви: „Вярвам, че по-устойчивите и предвидими регулации и дигиталната трансформация са средствата за постигане на по-конкурентна икономика, равнопоставеност на икономическите субекти и преодоляване на обществените неравенства. Социалното и отговорно управление също така налага инвестиционните решения да отразяват предпочитанията за устойчивост на членовете и бенефициерите, където компаниите могат да преценят тези предпочитания, както и интегрирането на рисковете в корпоративната структура и култура“.

Диана_Йорданова_снимка_2
Диана Йорданова

Комисията за финансов надзор силно подкрепя прехода към нисковъглеродна, ефективна и устойчива икономика и насърчава усилията за изграждане на финансова система с устойчив растеж. Въвеждането на общ регулаторен подход за повишаване на почтеността, прозрачността, отговорността, доброто управление и независимостта на дейностите по оценка на екологичното, социалното и корпоративното управление са основна цел за постигане на ефективно, устойчиво и конкурентно представяне на компаниите във финансовия сектор.

На фона на дигитализацията, технологичните иновации, Изкуствения интелект и Зеления преход, Комисията за финансов надзор залага на дългосрочно планиране, силен експертен екип и решителност за внедряването им, като стимул за развитие на пенсионноосигурителния пазар. В тази насока са и наскоро представеният проект за „Изграждане на единна информационна система“ на КФН, а няколко месеца преди нейното внедряване и мобилната апликация на Комисията – FSC Mobile.

Целта ни е активна и ефективна комуникация с бизнеса, партниращите органи и институции в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии, да бъдем предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на пазара. Защитата на ценностите и правата на обществото е наша обща мисия“, отправи послание към присъстващите г-жа Йорданова.

Комисията за финансов надзор ще продължи активно да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор, да насърчава развитието му и в частност капиталопокривните пенсионни схеми, както и да защитава потребителите на финансови услуги.

Форумът е едно от най-престижните събития в пенсионноосигурителната сфера и тази година събра на едно място представители на 25 страни, членуващи в PensionsEuropе, на изпълнителната власт, на регулаторните органи, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – OECD, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, Европейската комисия и редица български и чуждестранни експерти. Събитието традиционно се организира от Европейската конфедерация PensionsEurope, в партньорство с IPE (Investment and Pensions Europe) – месечно издание за управляващите пенсионни фондове в Европа.

Студенти от водещи университети в страната и чужбина участваха в стажантската програма на Комисията за финансов надзор

Комисията за финансов надзор (КФН) и тази година проведе традиционната си стажантска програма за студенти, чиято цел е придобиването на практически опит, нови професионални умения и запознаване с мисията и целите на регулатора в работата му за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България.

КФН посрещна 7 студента, възпитаници, както на български, така и на чуждестранни висши учебни заведения, измежду които Университета за национално и световно стопанство, Юридическият факултет на Софийския университет, „Bocconi University“ – Милано, „University of Manchester“ – Англия. В рамките на повече от месец студентите бяха част от екипа на Комисията и натрупаха практически знания в дейността на „Международно сътрудничество“, „Надзор на инвестиционната дейност“, „Регулаторни режими на застрахователния надзор“ и дирекция „Правна“.

„За поредна година Комисията за финансов надзор подава ръка на младите хора, в откриване на тяхното професионално призвание. Стажът е мост между учебния процес и работното място, който предоставя практическа основа за знанията и уменията, придобити в университета. Независимо дали става въпрос за изучаване на небанковия финансов сектор, за разбиране на офис културата или усъвършенстване на технически умения, стажовете предлагат на младите хора насоките, от които се нуждаят, за да стартират кариерата си. Те имат възможност да работят заедно с опитни експерти, от които да черпят знания, а те, като техни ментори да им предложат трансформиращо преживяване, което да им позволи да развият умения за критично мислене, способности за решаване на проблеми и по-задълбочена представа за избраната от тях област. В нашето разбиране, участието в стажантската програма е преминаване на интензивен курс за прилагане на полученото образование в реалния свят. Когато младите хора станат преки свидетели на въздействието от тяхната работа, когато им се даде възможност да допринесат за смислени проекти и да видят осезаемите резултати от своите усилия, това е невероятна мотивация. А ние, докато продължаваме да ги подкрепяме и насърчаваме в стремежа им към развитие, не само инвестираме в тяхното бъдеще, но и допринасяме за по-квалифицирана и вдъхновена работна сила“, заяви председателят на КФН – г-н  Бойко Атанасов.

Стажантска програма КФН 2023 година
Стажантска програма на КФН, 2023 година

Получените знания за това как функционира небанковият сектор в България по време на стажантската програма, дават допълнителни възможности за представяне и разгръщат потенциала на младите хора, като същевременно подобряват тяхната автобиография. Наличието на придобит професионален опит в CV-то ги отличава, повишава шансовете за намиране на работа и е предимство пред останалите кандидати.

Стажовете позволяват на младежите да влизат в нови роли, да изпълняват различни функции, да дефинират по-ясно кариерните си цели и да направят информиран избор относно конкретните области на финансите, които искат да специализират. Те участват ежедневно в конкретни бизнес казуси, които им позволяват да придобият умения за решаване на проблеми, да опознаят света на регулациите и технологиите, да следят икономическите тенденции и дигитализацията на небанковия финансов сектор, за да бъдат адаптивни към пазара на труда.

Комисията за финансов надзор реализира и няколко програми за повишаване на финансовата грамотност – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, „Супер силата на младия инвеститор“, „Небанковият финансов сектор в България“. Инициативите отличават институцията като силно ангажирана към каузата новото поколение студенти да усвоява базови финансови понятия, споделен експертен опит и шанс за изграждане на успешна и пълноценна кариера.

Съобщение за откриване на производство по издаване на общ административен акт

На днешното си заседание от 17.10.2023 г., КФН взе решение за откриване на производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на вноските за Гаранционния фонд по чл. 554, т. 1 от КЗ във „Фонда за незастраховани МПС“ и вноската по чл. 563, ал. 2, т. 3 от КЗ в „Обезпечителния фонд“, както и сроковете за тяхното извършване.

Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.

По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.

Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Общо вноската към ГФ на всяка едно застраховано по МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”.

На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 17.11.2023 г. включително.

КФН с препоръки срещу измами в криптосектора

Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди дружествата, които работят с криптоактиви, да засилят мерките си за защита заради установени опити за измами и неправомерни вписвания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).

В регулатора е засечена практика, при която чрез фалшиви или подправени документи се правят промени в управлението на криптокомпании – без знанието и съгласието на реалните собственици. Така в регистрите се вписват нови управители или законни представители, което създава риск както за самите дружества, така и за техните клиенти.

От КФН подчертават, че подобни действия могат да доведат до сериозни финансови щети и да подкопаят доверието в криптосектора. Рискът е особено засилен в настоящия преходен период, в който значителна част от компаниите, вписани в регистъра по § 5, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), продължават да предоставят услуги в преходния период съгласно европейската регулация MiCA.

„Защитата на инвеститорите и доверието в пазара са абсолютен приоритет за Комисията за финансов надзор. Опитите за злоупотреби засягат пряко сигурността на клиентските средства и стабилността на сектора. Затова КФН призовава дружествата към повишена бдителност при условия на засилен мониторинг от страна на регулатора“, заяви заместник-председателят Деница Величкова.

Какви мерки препоръчва КФН

Една от основните препоръки на регулатора е криптодружествата да активират безплатната услуга за SMS-уведомяване на Агенцията по вписванията. Тя позволява компаниите да бъдат информирани в реално време при подадено заявление по тяхната партида в Търговския регистър и да реагират своевременно при опит за злоупотреба.

Освен това КФН съветва дружествата:

  • редовно да проверяват партидите си в Търговския регистър, включително за промени в управлението;
  • да следят за регистрация на фирми със сходни наименования, които биха могли да заблудят клиенти;
  • да ограничат и контролират достъпа до електронни подписи и документи, използвани за заявяване на обстоятелства.

Какво да се прави при съмнително вписване

При съмнения за неправомерни промени в Търговския регистър КФН препоръчва незабавно да бъдат подадени сигнали до Агенцията по вписванията, прокуратурата и до самата Комисия за финансов надзор. Законът дава възможност такива вписвания да бъдат оспорвани и по съдебен ред.

MiCA и срокът до 1 юли 2026 г.

Комисията напомня, че европейският регламент MiCA въвежда обща рамка за регулиране на криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. е в сила преходен период, след който услуги с криптоактиви ще могат да се предлагат само от лицензирани дружества.

До тогава КФН ще продължи засиления мониторинг на сектора и ще поддържа диалог с компаниите, които се подготвят лицензиране, като апелира за повишено внимание и навременни действия за защита на бизнеса и клиентите.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред bTV: Новият модел на пенсионните фондове може да удвои дохода от втората пенсия

„В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата, а нашата цел е той да достигне минимум 21%“. Това заяви пред bTV заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.

В България бяха приети дълго обсъждани промени във втория стълб на пенсионната система. Реформата, за която се говори повече от десетилетие, вече е на финалната права след продължителен експертен анализ и постигнат обществен и политически консенсус. Основната ѝ цел е средствата във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво, така че да носят по-висока доходност за бъдещите пенсионери. По думите на Йорданова досегашният модел е твърде консервативен, което ограничава потенциала за растеж на пенсионните спестявания: „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, посочи тя.

В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор след реформата той може да надскочи 21%, което означава почти двойно увеличение. Диана Йорданова даде и конкретен пример: „при последна заплата от 1000 евро, в момента допълнителната пенсия би била около 120 евро, докато при новия модел може да достигне приблизително 210 евро“. Реформата въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил, съобразени с възрастта на осигурените лица – динамичен фонд за хора до 50 години, балансиран фонд за хора над 50 години и консервативен фонд за хора, които са близо до пенсиониране. Моделът следва международни практики, но остава по-предпазлив от някои европейски системи, като основната идея е по-младите да се възползват от по-високата доходност на по-рисковите инвестиции, докато с наближаването на пенсията средствата постепенно се насочват към по-консервативни инструменти.

Йорданова подчерта, че опасенията за сигурността на средствата не са основателни. Пенсионните фондове са сред най-строго регулираните финансови структури в страната и ежедневно подават десетки отчети към надзорния орган: „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, заяви тя, като поясни, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да изпадне във финансови затруднения, средствата на осигурените лица остават защитени.

По думите ѝ реформата може да даде и нови възможности за инвестиции в българската икономика. В момента около 71% от средствата на пенсионните фондове се инвестират извън страната, поради ограничения брой възможности на местния капиталов пазар. По-голяма гъвкавост в правилата би позволила част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти, което може да подпомогне икономическото развитие, да стимулира капиталовия пазар и да допринесе за по-висока доходност на пенсионните фондове: „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, допълни Йорданова.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза още, че освен реформите, ключова остава и личната активност на гражданите. Тя призова хората да следят върху какъв доход се осигуряват и редовно да проверяват пенсионните си партиди: „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, коментира още Диана Йорданова.

Цялото интервю можете да видите тук.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред в. Капитал: Мултифондовият модел носи по-високи пенсии

„Въвеждането на мултифондовата система е ключова стъпка за модернизиране на втория стълб на пенсионната система в България, като дава на осигурените лица повече избор и възможност за по-добра доходност на спестяванията им“. Това каза в интервю за в. „Капитал“ Диана Йорданова, заместник-председател „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.

С новите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отваря пътят към мултифондова система за допълнително пенсионно осигуряване. Целта е да се предоставят по-широки възможности за инвестиране, повишаване на доходността и увеличаване на адекватността на бъдещите допълнителни пенсии: „От 2017 г. насам КФН последователно реализира редица мерки за усъвършенстване на пенсионната система, включително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества, регулиране на инвестиционния режим на фондовете и въвеждане на нови правила за изплащане на пенсии от УПФ. Политическите и икономическите предизвикателства през последните години – пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и формирането на редовно правителство – отлагаха реализацията на мултифондовата реформа. Прегледът на капиталовото пенсионно осигуряване, проведен успешно през 2024 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), даде допълнителен тласък за усъвършенстването на системата, като препоръките му се превърнаха в основа за законодателните промени“ – поясни Йорданова.

В момента малка част от новоназначените лица избират сами УПФ – през 2024 г. 88,9% са служебно разпределени. С мултифондовата система и активната информационна кампания от страна на пенсионните дружества се очаква повече осигурени да направят информиран избор на подфонд, което ще повиши конкуренцията между дружества и ще насърчи активно участие в управлението на собствените им пенсионни спестявания: „Основната цел на мултифондовия модел е да се увеличат средствата по индивидуалните партиди в дългосрочен план и да се подобри размепът на допълнителните пенсии“, посочи заместник-председателят на КФН. По-широките възможности за инвестиране, въвеждането на бенчмарк и обвързването на инвестиционната такса с постигнатите резултати се очаква да доведат до по-висок инвестиционен доход, като при консервативни допускания коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%.

По-рисковите динамични подфондове са предназначени за осигурените в началото на трудовата им кариера, като инвестициите се извършват в строго регламентирана среда с количествени и качествени ограничения: „Участието в динамичен подфонд не означава неограничено поемане на риск, а контролирани инвестиции с гаранция за брутните вноски“, обясни Йорданова. Всички забрани и ограничения при инвестиции в свързани лица се запазват и се прилагат за всеки подфонд поотделно. КФН извършва регулярни проверки и контролира новите инвестиции, за да се минимизира рискът от концентрация на активите.

Десетгодишният преходен период за намаляване на таксите цели едновременно подобряване на нетния резултат за осигурените лица и запазване на финансовата стабилност на пенсионните дружества. Нововъведението е обвързване на таксата за управление с постигнатия инвестиционен доход, което стимулира реалната стойност за осигурените. Повишаването на изискванията за капитал, резерви и персонал на пенсионноосигурителните дружества може да доведе до консолидация, но растежът на сектора и нарастващата конкуренция насърчават оставането на пазара.

Въвеждането на мултифондовата система е резултат от дългогодишната последователна работа на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на пенсионната система в България. Благодарение на усилията на КФН, страната разполага с подготвен, устойчив и регулиран модел, който предоставя на осигурените лица реален избор, по-голяма прозрачност и потенциал за по-висока доходност на пенсионните спестявания в дългосрочен план.

Прилагане на Регламента DORA по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници

В съответствие с дадено тълкуване на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (Регламент DORA) по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници, КФН уведомява, че застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да имат предвид следното:

В чл. 3, т. 64 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „средно предприятие“ – финансов субект, който не е малко предприятие и има под 250 служители и чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и/или чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро.

В чл. 3, т. 63 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „малко предприятие“ – финансов субект, който има 10 или повече служители, но по-малко от 50 служители и чийто годишен оборот и/или общо салдо по годишния счетоводен баланс надхвърля 2 милиона евро, но не надхвърля 10 милиона евро.

От тълкуването на ЕОЗППО следва, че двете условия (брой на служителите и годишен оборот/салдо) трябва да са налице кумулативно, за да бъде определено едно предприятие съответно като „малко предприятие“ или като „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA. Следователно, предприятие, което надхвърля поне един от двата критерия: (1) брой на служители; (2) годишен оборот/салдо, не попада в легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA.

Важно е да се посочи, че при преценката на критерия „брой на служителите“ на предприятието, с оглед прилагането на легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се вземат предвид всички физически лица, на които предприятието е възложило определена работа, независимо от вида на договора (трудов или граждански), който е сключен с физическото лице.

Съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, качеството „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 64 от Регламента DORA или „малко предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 от Регламента DORA се отнасят до изключенията, при които Регламентът DORA не се прилага спрямо съответния застрахователен или презастрахователен посредник. Ако определен застрахователен или презастрахователен посредник попада в която и да било от посочените легални дефиниции по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се приеме, че той е изключен от субектния обхват на регламента. Съответно, застрахователен или презастрахователен посредник, който не е „малко предприятие“ и има над 250 служители, но чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро, не може да се категоризира като „средно предприятие“, съответно не може да се ползва от изключенията съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA.

В случай, че застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, не попада в изключението по чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, той е задължен в срок до 31.03.2026 г. (препоръчително до 23.03.2026 г.), да предостави информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии.

Ръководството за предоставяне на информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на ИКТ, както и друга относима информация са публикувани на следния адрес: https://www.fsc.bg/kfn-publikuva-novi-rakovodstva-i-ukazaniya-za-finansovite-subekti/.

Зам.-председателят на КФН – Владимир Савов, със специално интервю за Nova News

Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-н Владимир Савов взе участие в предаването „Твоят ден“ по Nova News.

В интервюто той обърна внимание на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, във връзка с измененията във формирането  на застрахователната премия на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предложен за обществено обсъждане.

Savov-novanews

Г-н Савов обясни замисъла и положителните аспекти на новия проект, а именно „Вместо да се стъпи на нарушенията и поведението на водачите, както беше в предходния проект, да се стъпи на щетите, причинени от автомобила и съответното лице в исторически план и тази информация да се използва в ценовата политика на застрахователите. Пазарът ще стане още по-гъвкав, ще има повече възможност за договаряне, ще има повече възможности за избор на застраховател“.

Относно защитата на потребителите, г-н Савов увери, че „Комисията за финансов надзор ще следи за пазарното поведение на застрахователите и ще санкционира нелоялните практики“.

Цялото интервю може да видите тук.

Комисията за финансов надзор проведе XXI-то издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“

От 16 до 20 октомври, Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), реализира XXI-то издание на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“.

В инициативата, посветена на повишаването на финансовата грамотност на младите хора, участие взеха 12 ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, НПГ „Димитър Талев“ – Гоце Делчев, ПГИ „Карл Маркс” – Смолян, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.

От името на председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, приветствие по повод откриване на XXI-то издание на програмата отправи г-жа Деница Кирова – Главен секретар на Комисията: „За мен е чест да открия XXI-то издание на образователната програма, посветена на небанковия финансов сектор. Вярвам, че ще получите ценни знания, ще се научите да се ориентирате във финансовите пазари, ще придобиете представа за нюансите на финансовите технологии, а същевременно и за етичните и устойчиви аспекти на финансовия сектор. Докато се впускате в това образователно пътуване, ви насърчавам да останете любопитни, отворени и проактивни. Небанковият финансов сектор е място на постоянна промяна и иновации, а вашата жажда за знания и желанието ви да ги усвоите, ще бъдат най-големите ви активи. Възползвайте се от ресурсите и възможностите, предоставени в тези дни, за да подобрите уменията си и да разширите хоризонтите си, както за управлението на личните ви финанси, така и за спецификата на дейността на Комисията за финансов надзор. Опитът и знанията, които ще натрупате, ще ви помогнат да бъдете отговорни и да сте двигатели на промяната в повишаването на финансовата грамотност на вашите съученици, приятели и семейства“.

Изключително интересни презентации от трите направления на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и пенсионноосигурителен пазар, бяха представени от експерти на КФН, както и от външни лектори в лицето на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Българската фондова борса (БФБ). В рамките на обучението бяха застъпени темите за тристълбовия модел на пенсионното осигуряване, финтех бизнес моделите, видовете застраховки, крипто-активите, въвеждането на новите европейски регламенти – MICA и DORA, сигурността на инвестициите в онлайн пространството, финансовите инструменти на капиталовия пазар и търговията на БФБ.

В интерактивната част на програмата, учениците посетиха и се запознаха отблизо с дейността на пенсионно-осигурително дружество, застрахователно дружество, инвестиционен посредник и Българската фондова борса. Имаха възможност да бъдат част от работния процес, да участват в дискусии, финансови симулации, да вземат хипотетични финансови решения, да задават въпроси и да решават реални казуси, под ръководството на опитни ментори от посетените компании и институции.

На специална церемония, която отбеляза края на програмата, всеки ученик получи сертификат за участието си, като те бяха връчени от г-жа Виолина Маринова – председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“ и от г-жа Деница Кирова, главен секретар на КФН с думите: „Знанията, които получихте ще бъдат полезни за вас не само в утрешния ден, но и в избора, който след време ще направите за вашето професионално развитие. Убедена съм, че с ентусиазма, с който участвахте, ще бъдете посланици на идеята, че финансовата грамотност е важна част от нашата култура, от трансформирането ни в отговорно общество с ярко изразено гражданско самосъзнание“.

С навлизането на иновациите, развитието на технологиите и дигитализацията, финансовата грамотност е наложителна част от общата култура на обществото, а добрата информираност и усвоените базови понятия – ключови за подрастващите. Изчерпателната партньорска програма е катализатор за тази подготовка, като е и солидна основа в разбирането на небанковите финансови услуги и тяхното значение в днешния свят.

Повишаване нивото на финансова компетентност на обществото остава една от водещите и стратегически цели на Комисията за финансов надзор. За нейното постигане се използват и специално създадените комуникационни инструменти: интернет страницата – www.fsc.bg, сайтът с потребителска и образователна насоченост – www.tvoitefinansi.bg, дигиталната кампаниия #Invest safely и мобилната апликация FSC mobile – налична за изтегляне в App store и Google play.

Комисията ще продължи да реализира образователната инициатива, в сътрудничество с фондация „Атанас Буров“ и МОН, да насърчава младите хора да бъдат финансово отговорни и информирани, както и да вдъхновява следващото поколение експерти в небанковия финансов сектор.

Галерия на участниците в събитието, заедно с всички лектори можете да видите по-долу.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви октомври 2023 г. до 31-ти декември 2023 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“, „2023“.