Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди дружествата, които работят с криптоактиви, да засилят мерките си за защита заради установени опити за измами и неправомерни вписвания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).

В регулатора е засечена практика, при която чрез фалшиви или подправени документи се правят промени в управлението на криптокомпании – без знанието и съгласието на реалните собственици. Така в регистрите се вписват нови управители или законни представители, което създава риск както за самите дружества, така и за техните клиенти.

От КФН подчертават, че подобни действия могат да доведат до сериозни финансови щети и да подкопаят доверието в криптосектора. Рискът е особено засилен в настоящия преходен период, в който значителна част от компаниите, вписани в регистъра по § 5, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), продължават да предоставят услуги в преходния период съгласно европейската регулация MiCA.

„Защитата на инвеститорите и доверието в пазара са абсолютен приоритет за Комисията за финансов надзор. Опитите за злоупотреби засягат пряко сигурността на клиентските средства и стабилността на сектора. Затова КФН призовава дружествата към повишена бдителност при условия на засилен мониторинг от страна на регулатора“, заяви заместник-председателят Деница Величкова.

Какви мерки препоръчва КФН

Една от основните препоръки на регулатора е криптодружествата да активират безплатната услуга за SMS-уведомяване на Агенцията по вписванията. Тя позволява компаниите да бъдат информирани в реално време при подадено заявление по тяхната партида в Търговския регистър и да реагират своевременно при опит за злоупотреба.

Освен това КФН съветва дружествата:

• редовно да проверяват партидите си в Търговския регистър, включително за промени в управлението;
• да следят за регистрация на фирми със сходни наименования, които биха могли да заблудят клиенти;
• да ограничат и контролират достъпа до електронни подписи и документи, използвани за заявяване на обстоятелства.

Какво да се прави при съмнително вписване

При съмнения за неправомерни промени в Търговския регистър КФН препоръчва незабавно да бъдат подадени сигнали до Агенцията по вписванията, прокуратурата и до самата Комисия за финансов надзор. Законът дава възможност такива вписвания да бъдат оспорвани и по съдебен ред.

MiCA и срокът до 1 юли 2026 г.

Комисията напомня, че европейският регламент MiCA въвежда обща рамка за регулиране на криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. е в сила преходен период, след който услуги с криптоактиви ще могат да се предлагат само от лицензирани дружества.

До тогава КФН ще продължи засиления мониторинг на сектора и ще поддържа диалог с компаниите, които се подготвят лицензиране, като апелира за повишено внимание и навременни действия за защита на бизнеса и клиентите.

Преминаването към сетълмент цикъл T+1 ще донесе повече бързина и сигурност на капиталовия пазар. Това обяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор (КФН).

През миналия месец Комисията официално стартира процеса по подготовка за преминаване към по-бързия сетълмент в България, с първата национална среща на Националния форум за преход към сетълмент T+1.

Инициативата е част от общоевропейските усилия за повишаване на конкурентоспособността, ефективността и сигурността на капиталовите пазари. След успешното преминаване към T+1 на пазарите в САЩ и Канада през 2024 г., както и последвалото въвеждане на стандарта в редица азиатски държави, Европейският съюз предприе координирани действия за аналогичен преход.

В Европейския съюз вече е създаден специализиран орган, който координира процеса и работи съвместно с националните регулатори, представители на бизнеса и пазарните инфраструктури.

„Целта ни е този преход да бъде максимално плавен, сигурен и добре подготвен за всички участници на пазара. Националният форум ще служи като отворена платформа за комуникация, идентифициране на предизвикателствата и намиране на най-добрите работещи решения“, подчерта Васил Големански.

Преминаването от действащия в момента сетълмент цикъл T+2 към T+1 ще доведе до по-висока ликвидност, по-бързо движение на средствата и значително намаляване на операционните и сетълмент рискове. Същевременно ще се постигне по-добро уеднаквяване на сетълмент стандартите в глобален мащаб, което е от съществено значение за трансграничната търговия и управлението на корпоративни действия.

Крайната дата за преминаване към T+1 на ниво Европейски съюз е 11 октомври 2027 г., като преходът ще се осъществи едновременно във всички държави членки, с цел избягване на регулаторни и пазарни несъответствия.

В процеса по подготовка ключова роля ще имат Централният депозитар, Българска фондова борса, инвестиционните посредници, банките-попечители, включително глобалните попечители, както и публичните дружества. Преходът изисква висока степен на автоматизация и адаптиране на технологичните и оперативните процеси, включително по отношение на корпоративните действия.

КФН ще продължи активния диалог с всички заинтересовани страни, за да гарантира, че българският капиталов пазар ще бъде напълно подготвен за въвеждането на стандарта T+1 и ще се развива в синхрон с водещите международни практики.

Ако искате да научавате първи всички новини за T +1, последвайте този линк.

„Това, което очаквахме с присъединяването към еврозоната, постепенно започва да се случва и вече го виждаме в реалността – по-облекчен режим на инвестиране, отворен достъп до европейските пазари и силен импулс за българския капиталов пазар“.
Това заяви Васил Големански в разговор с Нина Цанева в предаването „Нашият ден“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В интервюто бяха обобщени първите резултати от първия преходен месец след въвеждането на еврото в България, разгледани през призмата на небанковия финансов сектор – инвестиции, пенсионно осигуряване и застраховане.

Силен старт за българския капиталов пазар

Още в първата седмица след присъединяването към еврозоната в началото на януари, българският капиталов пазар отчете силен ръст. Основният индекс SOFIX се нареди сред най-бързо покачващите се индекси в света за този период, а цените на водещите акции на Българската фондова борса нараснаха рязко.

По думите на Големански този положителен тренд се запазва, като ключов фактор за него е именно членството на България в еврозоната, което улеснява както инвестициите в български компании от чужбина, така и достъпа на българските инвеститори до външни пазари.

Плавен преход за целия небанков сектор

Небанковият финансов сектор обхваща не само капиталовите пазари, но и застраховането и пенсионното осигуряване, включително допълнителното пенсионно осигуряване.
В края на първия месец от въвеждането на еврото преходът премина изключително плавно – без сътресения, без проблеми с цени, такси и тарифи, подчерта Големански. Това, по думите му, е ясен резултат от предварителната и координирана подготовка на целия небанков финансов сектор.

Държавните ценни книжа – нова възможност за гражданите

Акцент в разговора беше и решението държавни ценни книжа (ДЦК) да могат да се предлагат директно на граждани и фирми.
Големански посочи, че това е тема, по която Българската фондова борса работи от години, и изрази признание към правителството за приемането на тази стратегия. Новата възможност дава на българските граждани алтернатива на традиционните форми на спестяване, каквито са банковите депозити и инвестициите в имоти. При почти нулева доходност на депозитите, ДЦК предлагат доходност над 3%, като същевременно са напълно гарантирани от държавата. Този инструмент позволява на хората едновременно да защитят спестяванията си, да ги олихвят и да подпомогнат финансирането на държавата, като същевременно повишават собствената си инвестиционна култура. Подобни практики са широко разпространени в редица европейски държави като Белгия и Хърватия.

Ликвидност и по-активен капиталов пазар

„За разлика от инвестициите в недвижими имоти и срочните банкови депозити, държавните ценни книжа се отличават с висока степен на ликвидност, като при необходимост инвеститорите могат да реализират продажба на притежаваните емисии. Очаква се тази мярка стимулира допълнително търговията на Българската фондова борса и да активизира участието на индивидуалните инвеститори.

Реформи в застраховането и пенсионното осигуряване

„Застрахователният сектор е в заключителен етап за изготвянето и съгласуването на подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на бонус-малус системата. Наредбите се координират междуинституционално, като законодателната рамка беше приета през юли 2025 г., а след приключване на общественото обсъждане се очаква системата да бъде въведена в кратък срок с цел и стимулиране на изрядното поведение на водачите на моторни превозни средства“ – поясни председателят на КФН.

В пенсионното осигуряване на вниманието на законодателната власт е въвеждането на мултифондов модел, който вече е приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Моделът предлага гъвкав избор на инвестиционен профил, като предвижда задължително преминаване към безрискови инструменти в периода между 62 и 65 години, за да се гарантират натрупаните средства. „Тази система е доказала своята ефективност и вярваме, че е следващата логична стъпка, за да се умножават средствата на българските граждани и едновременно с това да бъдат надеждно защитени“, подчерта Големански.

В момента българските инвестиционни и пенсионни фондове управляват близо 16 млрд. евро, като само за последните две–три години реализираната доходност е около 1,5 млрд. евро. Според Големански тези средства могат да бъдат използвани и за инвестиции в българска инфраструктура, така че да работят директно в полза на икономиката и гражданите.

Финансовата грамотност – ключов партньор на реформите

За да протичат всички тези процеси успешно, е необходим активен и информиран участник – българският гражданин. Васил Големански подчерта личния си ангажимент към темата за финансовото образование, като заяви, че 2026 година трябва да бъде година на структурирани политики за повишаване на финансовата грамотност, включително чрез задължителен курс по финансова грамотност в средното образование.

Комисия за финансов надзор предупреждава за опасна практика в криптосектора, след като са установени т.нар. „кражби на криптокомпании“. Става дума за вписване на управители в Търговския регистър без знанието на действителните собственици, чрез използване на фалшиви документи.

Това заявява пред Дарик радио Десислава Ласкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН. По думите ѝ подобни измами създават сериозни рискове както за лицензирането на дружествата, така и за неправомерни действия от тяхно име – включително теглене на кредити.

Интервюто се случва в момент, в който изтича срокът за подаване на заявления за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви като се наблюдава сериозна разлика в управленската култура между регулирания финансов сектор и част от криптобизнеса, функциониращ до момента в почти нерегулирана среда. В същото време е налице нарастваща ангажираност от страна на компаниите да приведат дейността си в съответствие с новите правила, което е важна стъпка към изграждането на по-зрял, прозрачен и устойчив криптопазар.

На този фон КФН вече прилага европейския регламент MiCA, който въвежда единна правна рамка за криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. действа преходен период, след който доставчици без лиценз няма да могат да оперират на пазара.

КФН е компетентният орган за надзора на криптоактивите в България, с изключение на токените за електронни пари, които са под контрола на Българска народна банка.

От осем подадени заявления за лиценз:

• една компания вече получи лиценз (инвестиционен посредник);
• три заявления са в процес на разглеждане;
• четири компании получиха отказ още на етап проверка за пълнота, поради липса на значителна част от изискуемите документи и проблеми с комуникацията.

„С циркулярно писмо поканихме компаниите на срещи, което е утвърдена практика за комуникация от страна на Комисията за финансов надзор. Целта ни е да водим открит диалог със сектора и да дадем конкретни насоки на дружествата как да подготвят документацията си за лиценз, така че тя да отговаря в пълен обем на изискванията на регламента MiCA и на националната нормативна рамка“, посочва Ласкова.

КФН напомня, че лицензионната процедура отнема между 4 и 6 месеца, поради което компаниите, които искат да продължат дейността си легално след края на преходния период, трябва да подадат документи най-късно до 16 февруари.

Цялото интервю можете да чуете и видите тук.

Повече информация за пазара на криптоактиви и регулаторната дейност на Комисия за финансов надзор ще откриете в специалната секция на КФН за криптоактиви на официалния ѝ сайт. https://www.fsc.bg/kriptoaktivi/

Комисията за финансов надзор очаква криптокомпаниите, които искат лиценз, да подадат заявления не по-късно от 16 февруари 2026 г. Причината е, че преходният период по § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за пазарите на криптоактиви изтича на 1 юли 2026 г. В същото време разглеждането на документите отнема между 4 и 5 месеца. Всяко спиране на сроковете или възобновяването им по искане, или в резултат на действията на заявителя ще удължи съществено производството и ще направи невъзможно произнасянето на КФН преди 01 юли 2026 г.

Това се казва в писмо на КФН до дружествата, които са вписани в регистъра за криптоактиви.

Досега КФН е провела над 30 срещи с компании, които са заявили намерение да кандидатстват за лиценз. Експертите на комисията са разяснили регулаторните изисквания и очакванията за подготовка на документацията на всички заинтересовани страни.

След 16 февруари предварителните срещи с нови дружества ще бъдат преустановени, като усилията на Комисията ще бъдат насочени към разглеждането на вече постъпилите заявления. Срещи ще се провеждат, по изключение, с компаниите, които вече са преминали предварителна оценка, и с цел разясняване на допълнителни въпроси.

Дружествата, които планират да прекратят дейността си с криптоактиви до 1 юли, трябва до 1 март 2026 г. да представят в КФН план за организирано и прозрачно прекратяване на дейността, включително реда за уреждане на отношенията с клиентите. Лицата, които не осъществяват дейност, могат да заявят отписване от регистъра по § 5, ал. 3 от ПЗР на Закона за пазарите на криптоактиви по реда на § 6 от ПЗР на същия закон.

Цялото писмо може да видите тук.

Допълнителна информация, включително раздел „Често задавани въпроси за криптоактивите“, е достъпна в секция „Криптоактиви“ на интернет страницата на КФН.

Допълнителната пенсия може да нарасне двойно, ако се приеме по-гъвкав подход за инвестициите на пенсионните дружества или т.нар. мултифондов модел. Изчисленията сочат, че с досегашния подход, при средна заплата от  3595 евро, допълнителната пенсия ще бъде 440 евро. С въвеждането на мултифондовия модел тя ще достигне 763,5 евро – почти двоен ръст.

Това заяви заместник-председателят на КФН Диана Йорданова пред БНТ.

След 250 хиляди сценария с над 500 хиляди симулации и анализ на добрите практики в други държави, в парламента са внесени промени в КСО, предвиждащи въвеждането на мултифондов модел. Той ще даде възможност осигурените сами да избират инвестиционния си портфейл, според своя рисков профил, чрез три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен.

Като съществен недостатък на действащата система Диана Йорданова посочи механизма за гарантирана минимална доходност от управлението на активите.

„Наблюдението в предходните години показва, че всички се движат около минималната доходност. Малко са компаниите, които в последните години започнаха да показват по-стабилни резултати, но в никакъв случай не надхвърляха максималната.Затова решихме, че така се ограничава увеличаването на доходността по партидите и спестяванията на хората. Предлагаме пазарен механизъм – т.нар. бенчмарк, който ще съпоставя пенсионните компании на база постигнатите резултати и световни индекси“, обясни заместник-председателят на КФН.

Предвижда се пенсионните дружества, които не постигнат необходимата доходност за петгодишен период, да не могат да участват в служебното разпределение на осигурени лица.

С цел постигане на по-висока доходност за осигурените лица се разширява и кръгът на допустимите инвестиционни активи, като това няма да доведе до по-висок риск, а до по-добра диверсификация на портфейлите.

„Възможността пенсионните компании да инвестират в суровини – не директно, а чрез специално създадени дружества и на международните пазари – е много важна. В периоди на висока инфлация цените на суровините, като злато и сребро, нарастват с високи темпове и това би позволило увеличаване на средствата на хората. Това е един от най-съществените моменти в разширяването на инвестиционните възможности, заедно с инвестиции в алтернативни фондове, пазари за растеж, малки и средни предприятия и инфраструктурни обекти, които биха повлияли положително и на капиталовия пазар в България“, заяви заместник-председателят на КФН.

Промените в КСО допускат и участието на пенсионните фондове в реализирането на инфраструктурни проекти в България.

„Тук няма опасения. Инвестициите не трябва да са само в пътища и магистрали. Инвестициите могат да бъдат в социална, енергийна, културна, образователна и общинска инфраструктура. В измененията в КСО се предлага и въвеждане на двукомпонентна такса, която да доведе до поетапно намаляване на разходите за осигурените лица“, уточни Диана Йорданова.

„Преходът към сетълмент T+1 не е просто регулаторна промяна, а логичен етап от еволюцията на капиталовите пазари и тест за тяхната способност да функционират като единна система. Той изисква повече координация, предвидимост и споделена отговорност между всички участници, защото при T+1 индивидуалната готовност не е равна на пазарна готовност. Успехът на този преход няма да бъде успех на една институция, а на целия пазар“ – с тези думи председателят на КФН – Васил Големански откри първото заседание на Националния форум за преход към сетълмент Т+1.

Събитието, провело се на 27 януари и организирано от Комисията за финансов надзор (КФН) даде официален старт на координирания национален процес по подготовка за преминаване към Т+1 сетълмент на ценни книжа, в съответствие с европейските приоритети и пътната карта на високо равнище за ЕС. По време на заседанието бяха представени мандатът, структурата и методологията на работа на Националния форум, както и ключовите срокове и ангажиментите на участниците в процеса. Участниците обсъдиха основните предизвикателства и очаквания, свързани с прехода, както и необходимостта от тясно сътрудничество между регулатора, пазарните участници и пазарните инфраструктури.

Големански подчерта още, че „КФН не създава този Форум, за да налага решения. Форумът е факт, за да подпомага координацията, да осигурява пространство за експертен диалог и да прави процеса по-прозрачен и по-предвидим за всички. Работата ще се води с ясно съзнание за спецификите на българския пазар, местните оперативни предизвикателства, но и с пълна отговорност към европейската рамка, в която всички ние оперираме“.

Основни участници във форума са Асоциация на банките в България, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българска асоциация на управляващите дружества, Българска народна банка, Българска фондова борса АД и Централен депозитар АД. В неговата работа, като наблюдатели участват Асоциацията на българските застрахователи, Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, както и Министерството на финансите. Всички те ще заседават на тримесечна база в присъствен, дистанционен или хибриден формат, като след всяко заседание ще се публикува публично резюме в раздел „T+1 България“ на интернет страницата на КФН.

Комисията за финансов надзор отправи послание към всички участници да работят синхронизирано, за да сведат до минимум системния риск. В този контекст преходът към Т+1 беше определен от председателя на КФН като „напомняне за фундаменталната характеристика на капиталовия пазар – той функционира като екосистема. Пазарните инфраструктури разчитат на навременна подготовка от страна на участниците, посредниците – на яснота по отношение на процесите и сроковете, а управляващите дружества и инвеститорите – на стабилност и предвидимост“.

За да се постигне успешен и устойчив преход към Т+1, е необходимо всички участници на пазара да работят заедно в тясна координация, да синхронизират процесите си, да споделят опит и добри практики и да отговорят съвместно на предизвикателствата, които промяната носи. Националният форум ще ръководи този процес до 11 октомври 2027 г., като при необходимост мандатът му може да бъде удължен, за да се гарантира плавен и стабилен преход за целия капиталов пазар.

Отговори на най-често задаваните въпроси за криптоактивите (Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA) и националната правна рамка по Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) публикува Комисията за финансов надзор.

Целта е да се подпомогнат дружествата, които възнамеряват да подадат заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви и всички заинтересовани лица при тълкуването и практическото прилагане на новите регулаторни изисквания.

В Често задаваните въпроси са разгледани основните видове услуги за криптоактиви, за предлагането на които се изисква лиценз, спецификите на отделните дейности, класовете доставчици и условията за кандидатстване. Специално внимание е отделено на изискванията към бизнес плана, организационната структура, управлението, персонала и вътрешните правила и процедури, както и на оценката на реалното присъствие и оперативната дейност в Република България.

Документът съдържа и информация за преходния режим за лицата, вписани в регистъра по § 5, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПКА, сроковете за лицензиране и последиците след изтичането на преходния период, включително очакванията на надзорния орган по отношение на плавното прекратяване на дейност при липса на лиценз.

С публикуването на въпросите и отговорите КФН цели да повиши прозрачността и предвидимостта на надзорната практика, да подпомогне навременната подготовка на пазарните участници и да насърчи отговорното и устойчиво развитие на пазара на криптоактиви в България при спазване на европейските стандарти за защита на инвеститорите и финансова стабилност.

Всичко което трябва да знаете за криптоактивите – вижте тук.