Председателят на КФН: „Въвеждането на еврото не изисква преподписване на договори“

От 1 януари 2026 г. България ще въведе еврото като своя официална валута. Това голямо икономическо събитие предизвиква редица въпроси, особено сред потребителите на финансови услуги. Именно по тази тема в интервю за Българското национално радио (БНР) председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански даде важни разяснения и насоки към гражданите.

В разговора той категорично заяви, че преминаването към еврото няма да налага преподписване на действащи договори, независимо дали става дума за застраховки, допълнителни пенсионни продукти или инвестиционни услуги. Всички съществуващи договори ще останат в сила, като сумите по тях ще бъдат автоматично преизчислени в евро при фиксирания курс.

Г-н Големански обърна внимание и на повишения риск от злоупотреби в такива преходни периоди. Той посочи, че вече са постъпили сигнали за подвеждащи предложения, с които се приканват хора да „обновят“ своите договори, а също така се дават обещания за бързи и нереалистични печалби. В тези случаи най-често се упражнява натиск за незабавно подписване на нови документи – нещо, което според председателя на КФН, е ясен сигнал за нередност.

В интервюто той призова гражданите да бъдат особено внимателни и да не подписват нищо, което не разбират напълно. Подчерта, че при съмнение за измамна практика, всеки може да се обърне към Комисията за съдействие. Комисията е насреща, за да информира, защити и подкрепи потребителите в този важен етап от преминаването към еврото.

Допълнителна информация относно ефекта от въвеждането на еврото върху небанковия финансов сектор може да бъде открита както в секцията, посветена на еврото в уебсайта на Комисията за финансов надзор, така и на официалния портал evroto.bg.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов пред BTV и Нова тeлевизия: Въвеждаме пълна прозрачност за потребителите на „Гражданска отговорност“

„Системата „бонус-малус“, въведена с промените в Кодекса за застраховането, гарантира пълна прозрачност за потребителите на застраховката „Гражданска отговорност“. Това обяви в интервюта пред Нова телевизия и BTV заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.

С промените в законодателството се гарантира, че всяка компания трябва ясно да посочи на своя сайт как ще се формира задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. „За целта ще се използва единната система на Гаранционния фонд, която ще предоставя информация за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, както на застрахователите, така и на гражданите“, допълни Пламен Данаилов.

Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.

Въвеждането на системата „бонус-малус“ няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. „Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя“, заяви зам.-председателят на КФН.

Той апелира към гражданите да сигнализират Комисията в случай на нарушения.

Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.

Европейската директива изисква две основни неща – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.

Целите интервюта вижте тук и тук.

КФН публикува въпроси и отговори за бизнеса във връзка с въвеждането на еврото

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува на интернет страницата си въпроси и отговори за въвеждането на еврото, насочени към бизнеса и поднадзорните лица от небанковия финансов сектор.

Целта е да се подпомогнат компаниите и институциите в процеса на подготовка и адаптация към новата валута.

Основните теми са:

  1. изискванията за двойно обозначаване на цени и такси;
  2. правилата за превалутиране и закръгляване;
  3. действията по изменение на вътрешни документи и устави;
  4. особеностите при капиталовите дружества, инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионноосигурителните дружества;
  5. задълженията на пазарния оператор, „Централен депозитар“ и други участници на финансовите пазари.

Секцията съдържа въпроси и отговори за капиталовия, застрахователния и осигурителния пазар и ще бъде периодично допълвана с постъпващите запитвания и промените в нормативната уредба.

Материалът е достъпен на интернет страницата на КФН в рубрика „Евро – въпроси и отговори“.

В случай, че не откривате отговор на своя въпрос, можете да използвате и официалните канали за комуникация с Комисията.

Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов пред БНТ: Въвеждането на „бонус-малус“ ще ощети само некоректните водачи

Въвеждането на системата „бонус-малус“, с промените в Кодекса за застраховане, няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя.

Това обясни пред БНТ заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.

„Бонус-малус системата ще бъде децентрализирана – всеки застраховател трябва да публикува на интернет страницата си как ще прилага историята на щетите и какъв бонус и съответно какъв малус, съобразно причинените щети, ще прилага“, допълни Пламен Данаилов.

Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.

Целта е компаниите да имат достъп до всички щети, които са причинени от даден автомобил, за да преценят размера на „Гражданска отговорност“.

„Това удостоверение може да бъде поискано и от водачите, за да преценят дали правилно се прилага системата „бонус-малус““, обясни зам.-председателят на КФН.

Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.

„Досега България беше една от малкото държави в ЕС, които не прилагаха системата бонус-малус“, обяви Пламен Данаилов.

Европейската директива изисква две основни неща в тази връзка – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.

„Застрахователният сектор е готов за въвеждането на еврото“, обяви пред PIK.TV Пламен Данаилов, като подчерта още, че най-важната функция на Комисията за финансов надзор е да следи за защита на потребителите.

„В тази връзка е притеснителен ръстът на жалбите към КФН през последните месеци. Иска ми се да вярвам, че това се дължи на нарасналата финансова грамотност на гражданите, които подават все по-често сигнали, и на подобрената работа на комисията, която с дейността си показва, че е добър техен партньор. Ще следим отблизо тази тенденция и ще вземем съответни мерки, ако забележим опити някой да се възползва от доверието на българите“, допълни зам.-председателят на КФН.

Цялото интервю в БНТ може да видите тук.

КФН публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви

Комисията за финансов надзор публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА). До влизането на закона в сила на 08.07.2025 г., този регистър се водеше от Националната агенция за приходите под името електронен публичен регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Списъкът на страницата на КФН включва издатели и доставчици на услуги за криптоактиви, с изключение на издатели на токени за електронни пари.

Съгласно ЗПКА, Комисията е органът, който има правомощия да осигурява надзор над този кръг от лица.

Целта е да се защитят интересите на инвеститорите в криптоактиви.

Мярката е част от усилията на КФН за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви, в условията на стабилност, прозрачност и доверие между всички страни.

Съгласно ЗПКА, лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които преди 30 декември 2024 г. са вписани в електронния публичен регистър към НАП, могат да продължат да осъществяват дейността си на територията на Република България без лиценз до 1 юли 2026 г. или до издаването, съответно отказа от издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по-рано. Лицата, вписани след посочената дата до влизане в сила на ЗПКА, следва да подадат заявление за издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114 в тримесечен срок от влизането в сила на ЗПКА, а именно до 08.10.2025 г.

Регистърът с наименование „Регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви“ е публикуван на страницата на КФН и е достъпен тук.

Отговор относно платени публикации от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, 30.06.2025 г.

В отговор на разпространените на 30 юни 2025 г. платени публикации на ЗАД „Далл Бог: Живот и Здраве“ АД редица български медии със заглавие „Заговор на двама директори в КФН срещу най-големия български застраховател и срещу финансовата стабилност и доверието в България“, Комисията за финансов надзор (КФН) категорично отхвърля съдържащите се в тях внушения, които представляват дезинформация и уронват авторитета на институцията. Публикациите съдържат редица неверни и подвеждащи твърдения, които могат да подкопаят доверието както в регулатора, така и във финансовата система като цяло.

Комисията за финансов надзор подчертава, че изпълнява своите функции в пълно съответствие с българското законодателство, следвайки принципите на професионализъм, обективност и защита на обществения интерес. Институцията отхвърля опитите за персонализиране на надзорната дейност чрез въвличане на конкретни служители в манипулативен медиен контекст и изразява твърда позиция в защита на техния професионален интегритет. Регулаторът заявява готовност да окаже пълно съдействие, вкл. при евентуални действия по съдебен ред, с цел защита на доброто име и репутация на засегнатите от неоснователни обвинения служители.

Във връзка с коментирания казус, КФН припомня, че предприетите мерки спрямо дружеството са основани на координираната работа с надзорните органи на други европейски държави – Полша, Румъния, Гърция и Италия – както и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Наложената мярка е временна, със срок от три месеца, и има за цел осигуряване на ефективен надзорен контрол в условията на международно сътрудничество и превантивна реакция. Тя не засяга нормалното функциониране на дружеството в България, като всички процеси се изпълняват в съответствие с действащата нормативна уредба.

В дух на прозрачност и ангажимент към институционален диалог, КФН ще продължи да изпълнява функциите си с професионализъм и ще окаже необходимото съдействие за навременно и ефективно разрешаване на всички възникнали въпроси, включително чрез предоставяне на конкретни указания и предписания към засегнатото дружество.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета и професионалната репутация на своите служители, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения.

Комисията за финансов надзор проведе XXIII-то издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“

Обща снимка

Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), проведе XXIII-то издание на образователната инициатива „Небанковият финансов сектор в България“, която бе официално открита от г-н Васил Големански – председател на КФН.

Той отправи приветствие към учениците с думите: „Тази инициатива е повече от образователен модул – тя е мост между теорията и реалността, между училищната стая и професионалния свят. Вие, участниците, сте бъдещите експерти, предприемачи, инвеститори, финансисти и визионери. Затова днес не само поставяме началото на поредното ѝ издание, но и отваряме нови хоризонти пред вашето лично и професионално развитие. Скъпи ученици, използвайте времето през тези дни максимално. Задавайте въпроси и бъдете активни! Развивайте се и не се колебайте да мечтаете смело! Вашето бъдеще започва от днес – с малки стъпки, но с ясна цел и с много вдъхновение. Благодаря на всички, които правят тази програма възможна – за ангажимента, постоянството и вярата в младите хора“.

Събитието, проведено в периода от 23 до 27 юни и посветено на повишаването на финансовата грамотност сред младите хора, обхвана ключови теми от небанковия финансов сектор. Участниците получиха задълбочена информация за капиталовото пенсионно осигуряване в България, как функционира пенсионната система и кои са най-важните аспекти, които осигурените лица трябва да познават, за да взимат информирани решения относно бъдещата си финансова сигурност.

Внимание бе отделено и на застрахователния пазар в България, като се представиха тенденциите в сектора, видовете застрахователни продукти и ролята на застрахователните компании в управлението на риска.

В рамките на програмата бе застъпена и същността на капиталовия пазар, включително различните финансови инструменти, които се търгуват на него. Обсъдена бе и защитата на потребителите в контекста на финансовите услуги.

Една от най-актуалните теми, включена в програмата, бе относно Регламента MiCA (Markets in Crypto-Assets), с който се въвежда нова правна рамка за криптоактивите в Европейския съюз. Участниците имаха възможност да научат повече за обхвата на регламента, предизвикателствата при неговото прилагане и значението му за сигурността на инвеститорите. В заключение бе дискутирана и стратегическата тема „България на прага на Еврозоната“, като се разгледаха възможностите, които членството в еврозоната може да предостави за стабилността и растежа на националната икономика.

Теоретичните сесии бяха допълнени от практически занимания, проведени с участието на водещи организации и компании в небанковия финансов сектор. Учениците имаха възможност да се запознаят отблизо с дейността на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската фондова борса АД (БФБ АД), инвестиционния посредник „АктивМаркетс Импреса де Инвестименто“ (ИП „АктивМаркетс“), пенсионноосигурително дружество „Алианц България“ АД (ПОД „Алианц България“ АД) и застрахователно дружество „Уника“ АД (ЗД „Уника“ АД). Външните лектори, сред които бяха г-жа Нина Колчакова – генерален секретар на АБЗ, екип от експерти на БФБ АД, г-жа Венета Каролева – мениджър по съответствието в ИП „АктивМаркетс“, г-н Владислав Русев – изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“ АД и г-жа Ивана Димова – изпълнителен директор на ЗД „Уника“ АД, представиха интригуващи практически казуси и примери от своята дългогодишна професионална дейност. Споделеното от тях ангажира вниманието на аудиторията и допринесе за по-детайлното разбиране на реалната работна среда в сектора.

Програмата завърши със специална церемония, по време на която всеки ученик получи сертификат за участието си.

Повишаването на финансовата грамотност продължава да бъде сред основните приоритети на Комисията за финансов надзор. Сътрудничеството между КФН, фондация „Атанас Буров“ и МОН играе ключова роля за реализацията на тази цел.

В тазгодишното, XXIII-то издание на образователната програма участваха ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, Търговска гимназия – Бургас, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ – Сливен, ПГИТ „Асен Златаров“ – Петрич, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна, ПГИМ „Й. Захариев„- Кюстендил и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) проучва нивото на внедряване на изкуствен интелект от финансовите институции в сектора на ценните книжа и пазари

            В периода 01 юни – 29 август 2025 г. ЕОЦКП проведежда пазарно проучване за нивото на внедряване на изкуствен интелект, в което можете да се включите на следния линк.

            Проучването цели да се получи по-добро разбиране за степента, в която финансовите институции в сектора на ценните книжа и пазари използват изкуствен интелект, включително техните стратегии и политики за това, нива на инвестиции и подробности за специфични случаи на употреба (напр. използваните технологии изкуствен интелект, ниво на същественост, сигурност и обяснимост).

            След приключване на проучването, ЕОЦКП ще обобщи отговорите, за да подобри надзора на сектора и осигури надеждна защита на потребителите, като същевременно създаде условия за предоставяне на качествени услуги в сектора на ценните книжа и пазари.

КФН организира конференция на тема: „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“, съвместно с НККУ

Комисията за финансов надзор и Националната комисия по корпоративно управление организират конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“, която ще се проведе на 11 юни 2025 г.

В рамките на конференцията ще бъде обменен опит и добри практики, посветени на:

  • Принципите за корпоративно управление
  • ESG и корпоративното управление – път към устойчиви инвестиции
  • Механизми за устойчиво развитие на застрахователния сектор
  • Стимули за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми

Повече информация относно регистрация, програма и лектори можете да видите на специално създадена за конференцията страница: https://www.fsc.bg/conference/

Save the date-01

Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица втората анкета за определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата можете да намерите тук, като крайният срок за попълване е 09.04.2025 г.

Събирането на тази информация се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които в срок до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

.