Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов: Отпадането на двойния одит е резултат от диалога между сектора и КФН

„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“

С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.

Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.

_HA_6714
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев

В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.

Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.

_HA_6689
Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев

Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.

Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.

_HA_6695
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова: Време е парите на българите да се инвестират в страната ни

Крайно време е парите на българските граждани да се инвестират в България и да развиват нашата икономика. В момента в пенсионните дружества има натрупани над 30 млрд. лв., а близо 67 на сто от портфейлите им се инвестират зад граница.

Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова по време на панела „Стабилност и доверие в пенсионната система“, част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.

_HA_6407
Антоанета Събкова, Диана Йорданова, Евелина Милтенова

Относно желанието на пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.

Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.

„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави зам.-председателят на КФН.

_HA_6591

Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова по време на дискусията..

„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.

Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.

По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).

Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.

_HA_6542

Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен  три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщи още Диана Йорданова. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовият  им резултат  вече ще бъде  обвързан с доходността по партидите на осигурените лица.

Това ще окаже влияние и върху таксите на пенсионните дружества, които се очаква да намалеят след въвеждането на новия модел.

Диалог и партньорство, заедност и подкрепа – приоритетите на КФН през следващите години

Диалог и партньорство, заедност, подкрепа и доверие. Това ще бъдат основните приоритети в работата на Комисията за финансов надзор през този мандат. Това заяви председателят на Комисията Васил Големански в първата годишна среща „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.

Събитието събра над 300 представители на небанковия финансов сектор, медии, анализатори, представители на законодателната и изпълнителната власт.

_HA_5533
Васил Големански – председател на КФН

„Днешната среща би трябвало да се казва „Говорим с КФН“, защото това е посланието, което искаме да излъчим – да отворим добър и откровен диалог с бизнеса, който Комисията регулира. През десетилетията Комисията за финансов надзор е давала възможност за иновации и, за съжаление, понякога ги е задушавала. Надявам се този състав на Комисията бъде двигател на иновации, инструмент за подкрепа и развитие на предприемачеството, от какъвто бизнесът има нужда“, обяви Васил Големански в откриващата реч на форума.

Като първи приоритет той очерта партньорството с бизнеса и подкрепата, която Комисията ще оказва на всеки представител на трите направления, които тя регулира – застраховане, инвестиции, осигуряване.

_HA_5647

„На второ място слагам думата заедност – да накараме трите сектора да работят заедно, в единен сихрон. Това се отнася както за направленията в самата Комисия, така и за бизнеса“, посочи председателят на КФН.

Той очерта и друга важна функция на регулатора – да бъде медиатор между поднадзорните лица и държавната администрация. Най-важното е във всяка една дейност да има политическа подкрепа, тъй като без нея тя е обречена, подчерта Васил Големански. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.

Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, заяви още Големански.

_HA_5596

Той се спря и на две други важни теми – мултифондовия модел като продължение на постигнатото от досегашната тристълбова система и застраховането, което трябва да се развива по посока катастрофични рискове и животозастраховане.

Като обобщение, председателят се спря върху нуждата от държавна политика в трите сектора, регулирани от Комисията и обеща съдействието на КФН, за да се случи това възможно най-бързо.

Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, обяви още председателят на КФН Васил Големански.
„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно,  е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират  отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.

Специален гост на събитието беше председателят на Хърватския надзорен орган (HANFA) Анте Жигман. Той описа конкретните ползи от въвеждане на еврото в Хърватия – намаляване на валутния риск, на цената на транзакциите, повишена ликвидност и увеличен кредитен рейтинг. За капиталовия пазар това са развитие на дълговите инструменти и забележително повече IPO на фондовата борса.

_HA_5980
Анте Жигман, председател на Хърватския надзорен орган (HANFA)

Пред участниците във форума Жигман изтъкна и ефекта от продажбата на ДЦК за индивидуални инвеститори през фондовата борса. В момента хърватските граждани притежават близо 8% от публичния дълг на страната. Търговете се провеждат при огромен интерес, а през последните години близо 340 000 души са участвали в тях, заяви председателят на HANFA. Предимствата – лихвата е по-висока от банков депозит, привличат внимание към капиталовия пазар, развиват финансовата грамотност на населението, изтъкна лидерът на хърватската надзорна институция.

_HA_5791
Делян Добрев, председател на Комисия по бюджет и финанси

Председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев също защити емитирането на ДЦК за граждани през фондовата борса, наричайки го „една от добрите идеи за развитието на капиталовия пазар“. Друга такава идея е плащането на данък „дивидент“ с компенсаторни инструменти. Добрев е и привърженик на емитирането на инфраструктурни облигации, с които да се финансира строителството на важни обекти.

Видеа от откриването на конференцията можете да гледате тук.

Презентациите можете да видите по-долу като прикачен файл. 

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 2 )


Споделете потребителското си преживяване, за по-добри услуги в небанковия финансов сектор

За 2-ра поредна година, КФН търси мнението на потребителите за ползваните от тях  инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Проучването ще обхване и нагласите на потребителите за процеса по въвеждане на еврото в Република България, както и за използвания от тях изкуствен интелект. 

Проучването цели, на база на събраната информация от потребителите, да набележи конкретни действия за повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, за регулаторни промени и за осигуряване на сигурна и стабилна финансова система. 

За участие в проучването, моля попълнете формуляра на следния линк: https://www.surveymonkey.com/r/FTNQCVD 

КФН инициира създаването на Национален форум за преход към сетълмент цикъл Т+1

Комисията за финансов надзор обяви създаването на Национален форум за преход към сетълмент цикъл T+1, който ще обедини всички ключови участници от българския капиталов пазар. Във форумa ще участват представители на Министерство на финансите, Българската народна банка, Комисията, пазарните инфраструктури, както и на браншовите асоциации на инвестиционните посредници, управляващите дружества, пенсионните фондове и банковия сектор.

Новината сподели председателят на КФН Васил Големански при откриването на Investor Finance Forum – едно от най-значимите събития за инвестиционната общност.

„От началото на октомври 2027 г. всички европейски капиталови пазари, включително и българският, следва да преминат от T+2 на T+1 сетълмент цикъл. За инфраструктурните участници това няма да  представлява съществено предизвикателство. Основните усилия ще бъдат при инвестиционните посредници и публичните дружества, които, убеден съм, имат необходимия капацитет и експертиза да се справят успешно с прехода“, обяви Васил Големански пред форума.

По думите му, работната група Национален форум за преход към сетълмент цикъл Т+1,  ще следва начертаната европейска пътна карта и ще улесни бизнеса и инвеститорите  в процеса по въвеждане на скъсения сетълмент в условията на пълна хармонизация с капиталовите пазари на Европейския съюз.

T+1 (T+1 settlement) е сетълмент модел, при който сделките с финансови инструменти се финализират на първия работен ден след датата на сключването им.

Много големи финансови пазари, включително тези в САЩ, Канада и Индия, вече са преминали към T+1, а в Европейския съюз промяната е планирана  за октомври 2027 г.

Въвеждането на новия сетълмент цикъл ще доведе до намаляване на риска, повишаване на ликвидността, оптимизирана оперативна ефективност и подобрена защита на инвеститорите.

Сред другите приоритети на Комисията, председателят посочи въвеждането на еврото в България, както и прилагането на европейските регламенти DORA и MICA.

„По отношение на въвеждането на еврото, сигурен съм, че капиталовият пазар е напълно готов за въвеждането на единната европейска валута. Поздравявам всички, които работеха усилено в тази посока през последната година“, отбеляза Васил Големански.

Той подчерта и ролята на Комисията в лицензирането на доставчиците на криптоактиви, които от юли са сред поднадзорните лица на КФН.

Васил Големански
Васил Големански

КФН с Ден на потребителя

Комисията за финансов надзор (КФН) за първи път организира специално събитие, посветено на потребителите на финансови услуги – „Ден на потребителя“. Инициативата ще се проведе на 14 ноември (петък), от 15:00 до 17:00 часа, на втория етаж на хотел „Милениум“, София.

Събитието е част от стремежа на КФН да насърчи прозрачността, информираността и доверието във финансовия сектор, както и да улесни прекия контакт между регулатора, гражданите и представителите на бизнеса.

По време на събитието ще бъдат обособени три тематични зони:

  • „Застрахователен пазар“ – за въпроси, свързани със застрахователните продукти, потребителските права и надзора върху застрахователните компании;
  • „Осигурителен пазар“ – кът, посветен на пенсионноосигурителните дружества, индивидуалните сметки и правата на осигурените лица;
  • „Капиталов пазар – зона, в която експерти ще консултират граждани и представители на бизнеса по теми, свързани с капиталовия пазар, инвестиционните посредници и колективните инвестиционни схеми.

В рамките на тези кътове експертите на КФН ще предоставят консултации и разяснения, като ще отговарят на въпроси, свързани с финансовите продукти и услуги.

„Денят на потребителя“ е насочен и към повишаване на обществената осведоменост по отношение на предстоящото въвеждане на еврото и отражението му върху небанковия финансов сектор. Посетителите ще могат да научат повече за:

  • изискванията за двойно обозначаване на цени и такси;
  • правилата за превалутиране и закръгляване на суми;
  • необходимите промени във вътрешните документи и устави на дружества;
  • особеностите при капиталовите дружества, инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионноосигурителните компании;
  • задълженията на пазарния оператор, „Централен депозитар“ и други ключови участници на финансовите пазари.

Събитието ще протече в отворен формат, като всеки посетител ще има възможност да се срещне лично с експерти на КФН, да зададе конкретни въпроси и да получи актуална информация за своите права и задължения като потребител на финансови услуги.

С „Деня на потребителя“ КФН затвърждава своята роля като активен партньор на обществото, който работи за повишаване на финансовата култура и защитата на потребителите. Инициативата е част от дългосрочните усилия на Комисията за изграждане на устойчиви практики на прозрачност и информираност, съобразени с европейските стандарти и предстоящата интеграция на България в еврозоната.

„Говори КФН 2025“ – годишната среща на Комисията с бизнеса ще обсъжда приоритети и въвеждането на еврото

Приоритетите пред бизнеса и регулатора през следващите години и голямата тема – въвеждането на еврото в България, ще обсъдят Комисията за финансов надзор и небанковият финансов сектор на 14 ноември 2025 г.

Очаква се годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог. Надзор. Посока.“ да събере над 300 представители на най-големите български компании, които ще обсъдят с Комисията предизвикателствата пред българската икономика, както и възможностите за развитие на страната в еврозоната.

Специален гост на събитието ще бъде Анте Жигман, председател на Хърватския надзорен орган (HANFA).

В дискусиите ще вземат участие заместник-председателите на комисията, ръководещи основните направления – Деница Величкова, Диана Йорданова и Пламен Данаилов.

В дискусионен формат, ключови експерти от КФН ще представят пред бизнеса регулаторните предизвикателства и ще отговарят на всички въпроси, които възникнат по време на срещата.

В рамките на събитието ще се проведе и специален „Ден на потребителя“, в който граждани и компании ще могат да получат разяснение по поставени от тях въпроси, касаещи застраховки, инвестиции или пенсионни продукти.

„Говори КФН 2025“ отразява стремежа на регулатора към пряк и конструктивен диалог с бизнеса, относно развитието на страната и въвеждането на еврото. „Нашата цел е да покажем, че КФН може да бъде не само регулатор, но и активен участник в обществения диалог за стабилна и модерна финансова среда“, коментира председателят на Комисията Васил Големански.

За да запазите своето място, е необходимо да се регистрирате тук или на имейл press@fsc.bg, в срок до 07.11.2025 г.

Eврото, развитието на пазара и диалогът са приоритетите на КФН

„Въвеждането на еврото в България, развитието на капиталовия и застрахователния пазар и задълбочаването на диалога с бизнеса – това са основните приоритети на Комисията за финансов надзор“, заяви нейният председател Васил Големански пред първото издание на конференцията „БАУД Next GEN: Бъдещето на инвестициите“, организирана от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

Събитието събра над 150 представители на управляващи дружества, инвестиционни посредници, институции и академични среди, за да обсъдят ключови теми, свързани с развитието на финансовата индустрия и бъдещето на инвестициите в България.

В него се включи и заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова, заедно с ключови експерти в Комисията.

„Приемането на еврото не е просто технически или валутен преход – то е системна трансформация, която ще постави нови изисквания към регулациите, надзора и пазарната инфраструктура. По-малко от два месеца преди въвеждането му, мога да кажа със сигурност, че секторът е готов – компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и водят активна комуникация с клиенти и партньори“, заяви Васил Големански.

_DSF9701-ed
Васил Големански – председател на КФН

Той подчерта и водещата роля на КФН в този процес. „През последните години, а през последните 12 месеца – изключително активно, променяхме законодателството, участвахме в промените в информационните системи, помагахме при подготовката на основните документи и най-важното – защитавахме интересите на потребителите“, допълни председателят на КФН.

Васил Големански акцентира и върху модернизацията и дигитализацията на дейността на Комисията, насочена към по-бързи и ефективни административни процедури и по-тясно сътрудничество с пазарните участници.

Част от този процес е дигитализацията на целия документооборот в Комисията, който трябва да се случи в началото на следващата година“, каза още председателят.

„Нашата амбиция е Комисията да бъде партньор, а не бариера, съветник, а не инструмент за санкции. Ще работим все повече в режим на съвети, а не на принудителни мерки, защото задачата на КФН е не само да гарантира стабилността, но и да създава предвидима рамка за растеж“, посочи Васил Големански.

Като друг приоритет на Комисията той посочи развитието на капиталовия пазар с особен акцент върху емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) за индивидуални инвеститори през Българската фондова борса.

В изказването си той подчерта и изключително важната роля на Комисията при въвеждането на новите финансови технологии и токенизацията на активи.

„Капиталовият пазар не е просто механизъм за търговия – той е отражение на зрелостта на обществото и на доверието в институциите. Нашата обща цел е да изградим модерен, конкурентен и социално отговорен капиталов пазар, който да бъде източник на устойчиво финансиране и гордост за българската икономика. Наша отговорност е да пазим не само българския, но и целия европейски пазар от нелоялни практики. Затова пристъпваме изключително внимателно към процеса на лицензиране на компаниите“, заключи председателят на КФН.

 

Председателят на КФН участва в обсъждане на ключови регулаторни приоритети на ЕС в Копенхаген

Председателят на Комисията за финансов надзор г-н Васил Големански взе участие в редовно заседание на Съвета на надзорниците (Board of Supervisors) на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), проведено в Копенхаген.

ESMA е независимият орган на Европейския съюз, отговарящ за укрепване на стабилността и прозрачността на финансовите пазари в Европа. Сред водещите приоритети на институцията са защитата на инвеститорите, гарантирането на техните права и осигуряването на достъп до надеждни и иновативни финансови услуги. Съветът на надзорниците е в основата на управленската структура на ESMA и определя стратегическата посока, като същевременно координира съвместната дейност на националните надзорни органи на държавите членки.

По време на заседанието бяха обсъдени основните приоритети в областта на капиталовите пазари, цифровите финанси, устойчивите инвестиции и изпълнението на надзорни функции в условията на засилени глобални рискове. Участниците потвърдиха ангажимента си за продължаващо задълбочено сътрудничество и координация на надзорните практики в рамките на единния европейски пазар.

„Комисията за финансов надзор ще продължи да работи активно във форматите на ESMA за насърчаване на работещ, прозрачен и сигурен финансов сектор в интерес на инвеститорите, обществото и бизнеса. Ценим дискусиите и обмяната на опит, които ни дават възможност да защитим интересите на България пред нашите партньори,“ заяви г-н Големански.

group photo
Обща снимка

КФН и европейските регулатори предупреждават: Инвестиции, предложени от изкуствен интелект, носят рискове

Инвестициите, препоръчани от инструменти, базирани на изкуствен интелект (ИИ), носят рискове. За това предупреждават Комисията за финансов надзор и европейските надзорни органи.

Всеки, който иска да забогатее бързо чрез съвети от ИИ, трябва да знае, че публичните онлайн инструменти към този момент не са регулирани от надзорните органи, какъвто в България е Комисията за финансов надзор. Това означава, че те не са длъжни да действат в интерес на клиента, за разлика от лицензираните инвестиционни посредници.

Така, ако нещо се обърка, клиентите няма на кого да се оплачат или да се възползват от правото си да се обърнат към регулатор, в случай на спорове или жалби.

Изкуственият интелект не е изрично създаден, за да генерира инвестиционни съвети, затова може да доведе до финансови загуби, предупреждава още КФН.

Според европейските надзорни регулатори, инструментите, базирани на изкуствен интелект, често работят по начини, които дори техните разработчици не разбират напълно. Това ги прави изключително рискови, особено на нерегулирани финансови пазари.

КФН предупреждава, че има нарастващ брой уебсайтове и приложения, които предлагат генерирани от изкуствен интелект „идеи“ и предложения за търговия, най-често срещу сериозни месечни или годишни такси. Освен, че тези услуги са скъпи, те носят и сериозен риск от измама, предупреждават от КФН и европейските надзорни органи.

Всички инвеститори трябва да са наясно, че  търговията с финансови инструменти е рискова дейност и прогнозирането на движението на цените е изключително трудно, ако не и невъзможно. Затова трябва да се внимава с приложения и сайтове, които твърдят, че могат да предвиждат бъдещи цени на ценни книжа с висока точност.

Друга особеност на ИИ е, че понякога използва стара, непълна или неправилна информация, което може да бъде подвеждащо и отново да доведе до загуба на сериозни средства.

Съветът на КФН е никога да не споделяте лични данни с онлайн платформи, базирани на ИИ (напр. име, възраст, пол, данни за контакт, титла, семейно положение или финансово състояние). Тези инструменти може да нямат адекватни мерки за сигурност, което излага вашата лична информация на риск.

Целият материал – вижте тук.