„Въвеждането на еврото в България, развитието на капиталовия и застрахователния пазар и задълбочаването на диалога с бизнеса – това са основните приоритети на Комисията за финансов надзор“, заяви нейният председател Васил Големански пред първото издание на конференцията „БАУД Next GEN: Бъдещето на инвестициите“, организирана от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

Събитието събра над 150 представители на управляващи дружества, инвестиционни посредници, институции и академични среди, за да обсъдят ключови теми, свързани с развитието на финансовата индустрия и бъдещето на инвестициите в България.

В него се включи и заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова, заедно с ключови експерти в Комисията.

„Приемането на еврото не е просто технически или валутен преход – то е системна трансформация, която ще постави нови изисквания към регулациите, надзора и пазарната инфраструктура. По-малко от два месеца преди въвеждането му, мога да кажа със сигурност, че секторът е готов – компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и водят активна комуникация с клиенти и партньори“, заяви Васил Големански.

Той подчерта и водещата роля на КФН в този процес. „През последните години, а през последните 12 месеца – изключително активно, променяхме законодателството, участвахме в промените в информационните системи, помагахме при подготовката на основните документи и най-важното – защитавахме интересите на потребителите“, допълни председателят на КФН.

Васил Големански акцентира и върху модернизацията и дигитализацията на дейността на Комисията, насочена към по-бързи и ефективни административни процедури и по-тясно сътрудничество с пазарните участници.

„Част от този процес е дигитализацията на целия документооборот в Комисията, който трябва да се случи в началото на следващата година“, каза още председателят.

„Нашата амбиция е Комисията да бъде партньор, а не бариера, съветник, а не инструмент за санкции. Ще работим все повече в режим на съвети, а не на принудителни мерки, защото задачата на КФН е не само да гарантира стабилността, но и да създава предвидима рамка за растеж“, посочи Васил Големански.

Като друг приоритет на Комисията той посочи развитието на капиталовия пазар с особен акцент върху емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) за индивидуални инвеститори през Българската фондова борса.

В изказването си той подчерта и изключително важната роля на Комисията при въвеждането на новите финансови технологии и токенизацията на активи.

„Капиталовият пазар не е просто механизъм за търговия – той е отражение на зрелостта на обществото и на доверието в институциите. Нашата обща цел е да изградим модерен, конкурентен и социално отговорен капиталов пазар, който да бъде източник на устойчиво финансиране и гордост за българската икономика. Наша отговорност е да пазим не само българския, но и целия европейски пазар от нелоялни практики. Затова пристъпваме изключително внимателно към процеса на лицензиране на компаниите“, заключи председателят на КФН.

За 2-ра поредна година, КФН търси мнението на потребителите за ползваните от тях  инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Проучването ще обхване и нагласите на потребителите за процеса по въвеждане на еврото в Република България, както и за използвания от тях изкуствен интелект. 

Проучването цели, на база на събраната информация от потребителите, да набележи конкретни действия за повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, за регулаторни промени и за осигуряване на сигурна и стабилна финансова система. 

За участие в проучването, моля попълнете формуляра на следния линк: https://www.surveymonkey.com/r/FTNQCVD 

Председателят на Комисията за финансов надзор г-н Васил Големански взе участие в редовно заседание на Съвета на надзорниците (Board of Supervisors) на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), проведено в Копенхаген.

ESMA е независимият орган на Европейския съюз, отговарящ за укрепване на стабилността и прозрачността на финансовите пазари в Европа. Сред водещите приоритети на институцията са защитата на инвеститорите, гарантирането на техните права и осигуряването на достъп до надеждни и иновативни финансови услуги. Съветът на надзорниците е в основата на управленската структура на ESMA и определя стратегическата посока, като същевременно координира съвместната дейност на националните надзорни органи на държавите членки.

По време на заседанието бяха обсъдени основните приоритети в областта на капиталовите пазари, цифровите финанси, устойчивите инвестиции и изпълнението на надзорни функции в условията на засилени глобални рискове. Участниците потвърдиха ангажимента си за продължаващо задълбочено сътрудничество и координация на надзорните практики в рамките на единния европейски пазар.

„Комисията за финансов надзор ще продължи да работи активно във форматите на ESMA за насърчаване на работещ, прозрачен и сигурен финансов сектор в интерес на инвеститорите, обществото и бизнеса. Ценим дискусиите и обмяната на опит, които ни дават възможност да защитим интересите на България пред нашите партньори,“ заяви г-н Големански.

България е включена за първи път в изданието за 2025 г. на OECD Corporate Governance Factbook – водещото двугодишно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което представя актуални данни и политики в областта на корпоративното управление в 52 държави, включително всички икономики от ОИСР и Г-20. Наред с България, за първи път в анализа участват Хърватия и Румъния.

Factbook проследява как политиките и нормативните рамки за корпоративно управление се развиват в контекста на динамичните промени на капиталовите пазари, дигитализацията и устойчивите финанси. Докладът служи като международен сравнителен инструмент за регулаторите, като отразява прилагането на Принципите на ОИСР и Г-20 за корпоративно управление.

Основни акценти от изданието за 2025 г.:

• Институционалните инвеститори притежават 47% от глобалния обем на листваните акции, което води до по-широко прилагане на кодексите  за отговорно поведение;
• 73% от държавите публикуват национални доклади за прилагането на кодексите за корпоративно управление;
• Виртуални общи събрания са разрешени в 85%, а хибридни – в 94% от юрисдикциите;
• Жените заемат 29% от местата в управителните органи, спрямо 22% преди пет години;
• 90% от държавите изискват оповестяване на информация, свързана с устойчивостта, а 60% – нейното независимо потвърждаване (одит).

Включването на България в OECD Corporate Governance Factbook 2025 представлява признание за усилията на националните институции и на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на рамката за корпоративно управление и прилагане на най-добрите международни стандарти.

Factbook 2025 е допълнен от Country Notes, чиято цел е да предоставят леснодостъпен общ преглед на всяка юрисдикция. Наред с обобщението на последните промени, той предоставя рамката за корпоративно управление на България и свързаната с нея информация, сравнена с 51 други юрисдикции, обхванати от Factbook 2025.

Като национален регулатор, в процес по присъединяване към Комитета по корпоративно управление към ОИСР, Комисията за финансов надзор има активна роля в процеса на обмен на данни, добри практики и експертен опит, свързан с корпоративното управление, капиталовите пазари и устойчивото финансиране. Чрез това участие Комисията подпомага интегрирането на българската рамка в международната регулаторна среда и насърчава прозрачността, отговорността и доверието в капиталовия пазар.

Пълният текст на доклада и профилите по държави са достъпни на интернет страницата на ОИСР:

 OECD Corporate Governance Factbook 2025

OECD Corporate Governance Factbook 2025: Bulgaria (Country Note in English)

OECD Corporate Governance Factbook 2025: Bulgaria (Country Note in Bulgarian)

За първи път на сайта на ОИСР беше публикуван и българският превод на Принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР 2023, достъпен на следния линк: Принципите за корпоративно управление на Г20/ОИСР

Вратите на КФН са винаги отворени за нови идеи, особено в областта на криптоактивите и блокчейн средата. Комисията се развива, както вас, и затова всяка помощ би била полезна, обяви председателят на КФН Васил Големански пред конференцията ETHSofia 2025. Събитието събра водещи експерти, разработчици, институции и ентусиасти от света на Ethereum, DeFi, Web3 и свързаните с тях технологии. В продъжение на два дни те обсъждаха бъдещето на децентрализираните финанси, stablecoins, сигурността в блокчейн средата и новите технологични решения.

КФН регулира този пазар, за да бъде по-справедлив, по-надежден и по-сигурен. Целта е европейските граждани да имат сигурен достъп до новите финансови технологии, допълни Големански.

„Също като вас, аз идвам от IT сферата и знам, че бъдещето на всеки един актив е дигитално. Борсовите сделки, в началото, се сключваха чрез хартиен борсов билет, преминахме през дистанционен достъп, през времената на Интернет, за да стигнем до криптоактивите като изцяло нов финансов инструмент. През целия този път съм вярвал в пазара, който има способността да свързва предприемчивите и онези, които търсят печалба. Сигурен съм, че и сега пазарът ще отсее най-добрите инструменти в името на една просперираща икономика“, заяви председателят на КФН.

Комисията за финансов надзор организира и специален уъркшоп, в рамките на форума, посветен на българския опит в прилагането на европейските регулации. Той премина като последователен разказ за пътя от европейските правила към практическото им приложение у нас.

Вяра Савова, старши експерт по политики в EUCI, представи общата рамка на трите ключови регламента – MiCA, TFR и DORA – и очерта как България се вписва в общоевропейските процеси.

Десислава Ласкова, началник отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“ в КФН, разказа как на практика ще се осъществява лицензиране на доставчици на услуги за криптоактиви. Тя подчерта, че КФН работи за изграждане на прозрачни изисквания и за създаване на условия за устойчиво развитие на сектора, като търси баланс между защита на инвеститорите и насърчаване на иновациите.

Владислав Матев, главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, представи основните изисквания за публично предлагане и допускане до търговия на токени. Той очерта практическите стъпки, които българските компании ще следват, за да осигурят достъп до капиталовия пазар, и акцентира върху ролята на КФН при спазването на европейските стандарти.

Презентацията на тема „Регулации и отвъд: Лицензиране на доставчици на услуги за криптоактиви“, можете да видите като прикачен файл.

София, 25 септември 2025 г. – Двадесетият юбилей на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) бе отбелязан с международна конференция, посветена на професионализма и амбицията за развитие на българския капиталов пазар. Събитието събра водещи експерти, представители на публични дружества, инвеститори и регулатори, а в центъра на вниманието застанаха лидерите на Комисията за финансов надзор, които очертаха ясна визия за следващото десетилетие.Председателят на КФН Васил Големански поздрави участниците с акцент върху  общата мисия за изграждане доверие и. Той подчерта, че АДВИБ е пример как с проактивна визия и постоянство се изграждат устойчиви връзки между бизнеса, инвеститорите и обществото. „Вашата работа е повече от комуникация – тя е стратегическа сила, която превръща нашия капиталов пазар в двигател на растеж и иновации. За нас в КФН е чест да работим рамо до рамо с професионалисти, които създават доверие и дават сигурност на инвеститорите“, каза г-н Големански.

По време на церемонията, председателят на АДВИБ Даниела Пеева, връчи на Комисията за финансов надзор награда за цялостен принос, като признание за общите усилия за развитието на пазара:
„Това, което правим заедно с Комисията за финансов надзор за развитието на българския капиталов пазар, особено в последните месеци, когато стъпихте в длъжност, е подновяването на регулярните диалози. Надявам се, ще имаме много поводи да се виждаме в бъдеще. Това е нашият подарък за цялостен принос на Комисията за финансов надзор.“

Приемайки отличието, председателят на КФН Васил Големански изрази признателност и очерта приоритетите на регулатора:
„Искам искрено да благодаря за това отличие и за топлите думи. За нас в Комисията за финансов надзор най-важното ще бъде да поддържаме активен, открит и конструктивен диалог с всички участници на капиталовия пазар – емитенти, инвеститори, посредници и професионални организации. Само с общи усилия ще изграждаме доверие, ще насърчаваме добрите практики и ще привличаме повече компании и инвеститори. Вярвам, че с постоянство и партньорство ще постигнем устойчиво развитие и по-голяма конкурентоспособност на българския капиталов пазар, така че той да заема достойно  мястото си в европейската и световната икономика. Благодаря още веднъж за признанието и се надявам скоро отново да имаме възможност да работим заедно по нови инициативи.“

По време на провелата се международна кръгла маса заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова изложи вижданията си за посоката на бъдещето развитие, в която зелената икономика и европейската интеграция ще заемат водещо място. Тя посочи, че устойчивото финансиране ще бъде ключов елемент за бъдещата икономика и даде за пример проекта „Изпълнение на реформата на ЕС за инвестиране на дребно за зелен преход“, реализиран от АДВИБ съвместно с международни партньори и подкрепен от Европейската инициатива за климата. „Това показва как България може да води в прилагането на европейските политики и да насърчава участието на ново поколение инвеститори“, подчерта г-жа Величкова. Тя акцентира и върху новите изисквания на Директивата за отчитане на корпоративна устойчивост, въвеждането на ESG стандартите и прилагането на европейските регламенти MiCA и DORA, които ще изведат финансовия сектор на ново ниво на дигитална устойчивост и сигурност. „Днес устойчивото финансиране вече е факт – то е в центъра на капиталовия ни пазар и илюстрира начина, по който инвеститорите могат да бъдат истинският двигател на положителна промяна в капиталовите пазари“, добави тя.

Професионалната общност на директорите за връзки с инвеститорите, подкрепена активно от КФН, демонстрира, че българският капиталов пазар е готов не просто да навакса, а да води в процесите на устойчиво развитие и модернизация.