Въвеждането на еврото постави няколко основни въпроса пред българите, най-важният от които беше какво да правя със спестяванията си?

Някои решиха да инвестират в имоти, което изстреля цените на недвижимостите до космически нива. Други обаче насочиха свободните си средства към вложения в акции, криптоактиви и ценни книжа на фондовата борса.

Както всяка революция, и тази започва от младите – по-известни у нас като GenZ или поколението Z.

Според изследването Global Investor Outlook 2025, това поколение гледа все по-често към фондовия пазар като инструмент за изграждане на финансово бъдеще. За разлика от предходните, които традиционно насочваха спестяванията си към къщи и апартаменти, все повече млади инвеститори предпочитат акции и борсово търгувани фондове.

Резултатите на фондовата борса също доказват, че инвеститорите се увеличават. 2025 година е една от най-успешните за Българската фондова борса (БФБ) след световната финансова криза. Основният индекс SOFIX се възстанови до най-високи нива от над 17 години и половина, като нарасна с близо 30% за годината в сравнение с предходната година и със 158,4% за последните 5 години. Оборотът надвиши 1 млрд. лева и е най-високият, отчетен през последните 12 години.

Индивидуалните инвеститори са вече около 17 800 души при само 1500 през 2019 г., като ръстът е свързан с увеличения брой първични публични предлагания (IPO) на БФБ в последните години, най-вече на пазара на малки и средни предприятия beamX.

Дивидентите също са притегателен фактор, тъй като осигуряват по-висока доходност от банкови депозити или наеми на празни апартаменти за инвеститорите.

След въвеждането на еврото в България капиталовият пазар реагира бързо и видимо.

Чудиш ли се дали е дошъл момента да започнеш да инвестираш? Всъщност най-доброто време да инвестираш е било вчера. Второто най-добро време е днес.

Ето и 9 причини да го направиш:

1. Печалба – На първо място фондовите пазари дават възможност за по-висока доходност на спестяванията. Като всяко вложение и това крие своите рискове. За щастие обаче пазарът предлага всякакви алтернативи – от консервативния избор до високорисковите инвестиции. За разлика от банковите депозити, където доходността често е ограничена, акциите позволяват участие в растежа на компаниите. Инвеститорът печели както от повишаването на цената на ценна книга, така и от изплащаните дивиденти – част от печалбата, която дружествата разпределят към своите акционери.
2. Необлагаемост – Българската данъчна система също прави инвестициите в акции сравнително привлекателни. По закон капиталовите печалби от продажба на акции, търгувани на регулирани пазари в България или в Европейския съюз са освободени от данък за физически лица. Това означава, че печалбата от продажба на акции на регулиран пазар може да бъде реализирана без облагане, което е рядко срещано предимство в международен контекст.
3. Ликвидност – Освен данъчните предимства, инвестирането в акции предлага и значителна гъвкавост. За разлика от недвижимите имоти, акциите могат да бъдат купувани и продавани бързо, дори в рамките на секунди. Това означава висока ликвидност и възможност инвеститорите да управляват активно своите портфейли. Освен това достъпът до капиталовите пазари вече е значително улеснен чрез онлайн платформи и инвестиционни посредници, което позволява участие дори с малки суми.
4. Защита – Важен аспект на инвестициите в акции е и защитата на инвеститорите. В България капиталовият пазар функционира в рамките на строга европейска регулаторна система, която цели да гарантира прозрачност, равнопоставеност и защита на участниците на пазара. Надзорът се осъществява от Комисия за финансов надзор, която следи за спазването на правилата от страна на инвестиционните посредници, публичните дружества и другите участници на пазара. Компаниите, чиито акции се търгуват на БФБ, са задължени да публикуват редовно финансови отчети, съществена информация и корпоративни събития, което осигурява на инвеститорите достъп до навременна и достоверна информация. Допълнителна защита предоставя и Фонд за компенсиране на инвеститорите, който покрива вземания на клиенти към инвестиционни посредници при определени случаи на невъзможност за изпълнение на задълженията им. Тази система от надзор, прозрачност и компенсационни механизми създава стабилна среда, в която инвеститорите могат да участват на пазара с по-голяма увереност.
5. Подкрепа за икономиката – Инвестициите на фондовия пазар имат и по-широк икономически ефект. Когато инвеститорите купуват акции, те на практика осигуряват капитал на компаниите – ресурс, който може да бъде използван за разширяване на производството, внедряване на нови технологии и създаване на работни места. Именно по тази причина развитието на активен капиталов пазар се счита за ключов фактор за икономически растеж и модернизация на икономиката.
6. Покупателна способност – Исторически погледнато, капиталовите пазари предлагат значителни възможности за дългосрочен растеж на средствата. В дълъг времеви хоризонт инвестициите в акции често изпреварват по доходност редица традиционни активи.
7. Диверсификация – Предимство е и възможността за диверсификация – инвеститорите могат да разпределят средствата си между различни компании, отрасли и пазари, което намалява риска и прави портфейла по-устойчив във времето.
8. Финансова независимост и дългосрочна сигурност – Правилното инвестиционно решение може да ти помогне да изградиш финансово благосъстояние, което да ти осигури сигурност в бъдеще. Със стратегическо и информирано инвестиране можеш да постигнеш по-високи доходи и да създадеш стабилна основа за себе си и семейството си.
9. Бъдеще за децата – Инвестирането дава възможност да осигуриш стабилна финансова основа за бъдещето на своите деца. Натрупаният с времето капитал може да бъде използван за тяхното образование, квалификация, жилище или други важни житейски стъпки. По този начин днешните инвестиции се превръщат в реална подкрепа и повече възможности за тяхното развитие и по-сигурен старт в живота.

Дигиталната инициатива на Комисия за финансов надзор показва, че инвестирането може да е безопасно и достъпно за всеки. Посети обновения сайт на #ИнвестирайБезопасно и научи как с правилната информация и знания да направиш първата си стъпка към по-сигурно и уверено финансово бъдеще. – www.fsc.bg/invest-safely

Статията в Актуално може да бъде видяна тук. 

Всички поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор вече трябва да имат персонален профил в системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление (ССЕВ). В „Държавен вестник“, бр. 25 от 10.03.2026 г., е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

С цел гарантиране на прозрачност и проследимост в секторните закони е въведено изискване поднадзорните лица да разполагат с персонален профил в ССЕВ.

Електронното връчване позволява на организациите, физическите и юридическите лица да изпращат и получават бързо, лесно и сигурно документи, като договори, административни актове или съдебни известия, в електронен формат.

Това се осъществява чрез ССЕВ, която гарантира автентичността на изпращача, целостта на документа и проследимостта на процеса. Мярката ще улесни административните процеси по надзорната функция на регулатора и ще ускори взаимодействието на поднадзорните лица с Комисията.

Съгласно заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК, поднадзорните лица, които нямат такъв профил, трябва да се регистрират в системата и да уведомят Комисията за финансов надзор за това до 15.06.2026 г. Компаниите, с регистриран профил в ССЕВ, имат задължението единствено да уведомят Комисията за това.

Мярката засяга:

1. публичните дружества, другите емитенти на ценни книжа, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, издателите на токени, обезпечени с активи, и упълномощените съветници;
2. инвестиционните посредници, включително банките – инвестиционни посредници, доставчиците на услуги за колективно финансиране, доставчиците на услуги за криптоактиви и обвързаните агенти;
3. инвестиционните дружества, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и депозитарите;
4. регулираните пазари, пазарните оператори, централните депозитари на ценни книжа, централните контрагенти, одобрените механизми за докладване и одобрените механизми за публикуване;
5. администраторите на бенчмаркове;
6. дружествата със специална инвестиционна цел, дружествата за секюритизация, иницаторите, спонсорите, агентите за ОПС съответствие и първоначалните кредитори по смисъла на § 1, т. 3, 8 и 14 от допълнителните разпоредби на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация;
7. застрахователните и презастрахователните дружества, клоновете на застрахователи и презастрахователи от трета държава;
8. застрахователните холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност и застрахователните холдинги със смесена дейност, установени на територията на Република България;
9. застрахователните брокери, застрахователните агенти, посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност и организациите за провеждане на обучение по чл. 304, ал. 5 от Кодекса за застраховането;
10. пенсионноосигурителните дружества;
11. Фонда за компенсиране на инвеститорите;
12. Гаранционния фонд;
13. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова откри тазгодишното издание на инициативата „From Zero to Fintech 2026“ – събитие, което събира на едно място университети, представители на бизнеса и млади хора, заинтересовани от развитието на финансовите технологии.

КФН е партньор на инициативата за четвърта поредна година, като експерти от Комисията ще се включат и в процеса по оценяване на разработваните по време на хакатона финтех проекти. В приветствието си към участниците Деница Величкова подчерта значението на подобни формати за насърчаване на иновациите и развитието на финтех екосистемата.

По думите ѝ финансовите технологии вече трансформират начина, по който функционират финансовите пазари, като правят услугите по-бързи, по-достъпни и по-ефективни и създават нови възможности за предприемачество и развитие на иновативни бизнес модели.

Акцент беше поставен и върху ролята на регулацията за изграждането на доверие и стабилност на пазара. Величкова посочи, че през последните години Европейският съюз е изградил една от най-модерните регулаторни рамки за финансовите технологии в света, като ключов елемент в нея е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA).

„MiCA въвежда ясни правила за криптоактивите и за компаниите, които работят с тях. Това означава повече прозрачност, повече сигурност и по-добра защита на инвеститорите, но и по-предвидима среда за развитие на иновации“, подчерта заместник-председателят на КФН.

В тази връзка беше отбелязано, че Комисията поддържа активен диалог с финтех компании, стартъпи и технологични разработчици чрез своя Innovation Hub и работи по създаването на регулаторна sandbox среда, в която нови финансови решения ще могат да бъдат тествани преди да достигнат пазара.

„Добрата регулация не спира иновациите. Тя им помага да се развиват устойчиво“, заяви Деница Величкова.

В заключение заместник-председателят на КФН пожела успех на участниците и официално обяви откриването на „From Zero to Fintech 2026“, като подчерта значението на младите хора и техните идеи за бъдещето на финансовите технологии: „Всяка нова галактика започва с една искра – а понякога тази искра е просто една добра идея“.

Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди дружествата, които работят с криптоактиви, да засилят мерките си за защита заради установени опити за измами и неправомерни вписвания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).

В регулатора е засечена практика, при която чрез фалшиви или подправени документи се правят промени в управлението на криптокомпании – без знанието и съгласието на реалните собственици. Така в регистрите се вписват нови управители или законни представители, което създава риск както за самите дружества, така и за техните клиенти.

От КФН подчертават, че подобни действия могат да доведат до сериозни финансови щети и да подкопаят доверието в криптосектора. Рискът е особено засилен в настоящия преходен период, в който значителна част от компаниите, вписани в регистъра по § 5, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), продължават да предоставят услуги в преходния период съгласно европейската регулация MiCA.

„Защитата на инвеститорите и доверието в пазара са абсолютен приоритет за Комисията за финансов надзор. Опитите за злоупотреби засягат пряко сигурността на клиентските средства и стабилността на сектора. Затова КФН призовава дружествата към повишена бдителност при условия на засилен мониторинг от страна на регулатора“, заяви заместник-председателят Деница Величкова.

Какви мерки препоръчва КФН

Една от основните препоръки на регулатора е криптодружествата да активират безплатната услуга за SMS-уведомяване на Агенцията по вписванията. Тя позволява компаниите да бъдат информирани в реално време при подадено заявление по тяхната партида в Търговския регистър и да реагират своевременно при опит за злоупотреба.

Освен това КФН съветва дружествата:

• редовно да проверяват партидите си в Търговския регистър, включително за промени в управлението;
• да следят за регистрация на фирми със сходни наименования, които биха могли да заблудят клиенти;
• да ограничат и контролират достъпа до електронни подписи и документи, използвани за заявяване на обстоятелства.

Какво да се прави при съмнително вписване

При съмнения за неправомерни промени в Търговския регистър КФН препоръчва незабавно да бъдат подадени сигнали до Агенцията по вписванията, прокуратурата и до самата Комисия за финансов надзор. Законът дава възможност такива вписвания да бъдат оспорвани и по съдебен ред.

MiCA и срокът до 1 юли 2026 г.

Комисията напомня, че европейският регламент MiCA въвежда обща рамка за регулиране на криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. е в сила преходен период, след който услуги с криптоактиви ще могат да се предлагат само от лицензирани дружества.

До тогава КФН ще продължи засиления мониторинг на сектора и ще поддържа диалог с компаниите, които се подготвят лицензиране, като апелира за повишено внимание и навременни действия за защита на бизнеса и клиентите.

Преминаването към сетълмент цикъл T+1 ще донесе повече бързина и сигурност на капиталовия пазар. Това обяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор (КФН).

През миналия месец Комисията официално стартира процеса по подготовка за преминаване към по-бързия сетълмент в България, с първата национална среща на Националния форум за преход към сетълмент T+1.

Инициативата е част от общоевропейските усилия за повишаване на конкурентоспособността, ефективността и сигурността на капиталовите пазари. След успешното преминаване към T+1 на пазарите в САЩ и Канада през 2024 г., както и последвалото въвеждане на стандарта в редица азиатски държави, Европейският съюз предприе координирани действия за аналогичен преход.

В Европейския съюз вече е създаден специализиран орган, който координира процеса и работи съвместно с националните регулатори, представители на бизнеса и пазарните инфраструктури.

„Целта ни е този преход да бъде максимално плавен, сигурен и добре подготвен за всички участници на пазара. Националният форум ще служи като отворена платформа за комуникация, идентифициране на предизвикателствата и намиране на най-добрите работещи решения“, подчерта Васил Големански.

Преминаването от действащия в момента сетълмент цикъл T+2 към T+1 ще доведе до по-висока ликвидност, по-бързо движение на средствата и значително намаляване на операционните и сетълмент рискове. Същевременно ще се постигне по-добро уеднаквяване на сетълмент стандартите в глобален мащаб, което е от съществено значение за трансграничната търговия и управлението на корпоративни действия.

Крайната дата за преминаване към T+1 на ниво Европейски съюз е 11 октомври 2027 г., като преходът ще се осъществи едновременно във всички държави членки, с цел избягване на регулаторни и пазарни несъответствия.

В процеса по подготовка ключова роля ще имат Централният депозитар, Българска фондова борса, инвестиционните посредници, банките-попечители, включително глобалните попечители, както и публичните дружества. Преходът изисква висока степен на автоматизация и адаптиране на технологичните и оперативните процеси, включително по отношение на корпоративните действия.

КФН ще продължи активния диалог с всички заинтересовани страни, за да гарантира, че българският капиталов пазар ще бъде напълно подготвен за въвеждането на стандарта T+1 и ще се развива в синхрон с водещите международни практики.

Ако искате да научавате първи всички новини за T +1, последвайте този линк.