Определена е минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 28.12.2012 г. до 30.12.2014 г.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 2,45 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 28.12.2012 г. до 30.12.2014 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 2,62 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицирана претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 5,45 на сто, а за ППФ съответно е 5,62 на сто.

Средната претеглена доходност представлява средна доходност от управлението на активите на фондовете от даден вид. Претегленото усредняване на доходността се извършва пропорционално на относителния дял (тегло) на нетните активи на всеки фонд в общата маса на нетните активи на фондовете от съответния вид, т.е. по-силно влияние върху среднопретеглената доходност оказва доходността на фондовете с по-голямо относително тегло. При изчисляването на модифицираната претеглена  доходност относителният дял на всеки фонд се ограничава до не повече от 20 на сто от общата маса на нетните активи на съответните фондове.

Съгласно чл.193, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), пенсионноосигурителните дружества са длъжни да постигат минимална доходност при управлението на активите на задължителните пенсионни фондове. Тя се изчислява като се вземе предвид модифицираната претеглена доходност на пенсионните фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период, приведена на годишна база. Минималната доходност представлява 60 на сто от модифицираната претеглена доходност или с 3 процентни пункта по-малка от модифицираната претеглена доходност – което от двете числа е по-малко.

В случай, че при управлението на задължителен пенсионен фонд е постигната доходност под определената минимална доходност за периода, разликата трябва да бъде покрита от резерва, заделен в същия фонд, или ако липсва такъв, от резерва в пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. Резерв във фонда се заделя в периоди, когато е постигната доходност над определена горна граница. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО тази горна граница е равна на по-голямото от двете числа – с 40 на сто по-високо от модифицираната претеглена доходност или с 3 процентни пункта над нея. Резервът за гарантиране на минималната доходност в пенсионноосигурителното дружество се заделя от собствени средства на дружеството.

За отчетния 24-месечен период всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност над определеното минимално равнище на доходността и под посочената горна граница на доходността.

Пълният текст на решения № 50-УПФ и № 51-ППФ от 30.01.2015 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Едновременно с обявяването на минималната доходност на задължителните пенсионни фондове КФН оповестява и данните за годишната доходност за 2014 г. на всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Средната претеглена доходност (немодифицирана) за 2014 г. на универсалните пенсионни фондове е 6,13 на сто, на професионалните фондове е 5,89 на сто и на доброволните фондове е 6,64 на сто. Данни за годишната доходност на пенсионните фондове за 2014 г. може да намеритеhttp://www4.fsc.bg/income.asp

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ

Комисията за финансов надзор напомня на всички поднадзорни лица, че на основание чл. 27, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, крайният срок за внасяне в пълен размер на годишната такса за общ финансов надзор за 2015 г. е 31 януари 2015 г. Размерът на таксата е определен в Раздел ІІ от Тарифата за таксите, събирани от Комисия за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор, приета с ПМС 126/10.05.2011г. (обн. ДВ бр.38/17.05.2011г.). Върху невнесената в определения срок такса се дължи лихва за забава съгласно чл.27, ал. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор. При неплащане на дължимите такси, Комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата, заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство, в случаите, предвидени в чл. 27, ал. 5 от ЗКФН.

Инвестиционните посредници у нас нямат сериозни загуби от промяната в курса на швейцарския франк

Комисията за финансов надзор (КФН) изпрати запитвания към инвестиционните посредници у нас за отражението върху финансовото им състояние на рязкото поскъпване на швейцарския франк.

Получената в КФН информация от инвестиционните посредници сочи, че като цяло не са възникнали съществени негативни последици за сектора. Изолирани случаи на загуби и печалби от рязкото поскъпване на франка има, без последствия за нормативите на капиталова адекватност.

Действията на КФН са продиктувани от стремежа й да съхранява финансовата стабилност и интересите на клиентите на инвестиционните посредници.

Съобщение до всички застрахователи

Във връзка с изменение в Наредба № 30, приети с §33 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства (Обн. ДВ. 68/15.08.2014 г.), на страницата на КФН (Раздел „Административни документи”/”Форми и образци”/”Застрахователен пазар”) са публикувани актуализираните тримесечни справки, подавани от застрахователите, извършващи дейност по Раздел І от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

Съгласно измененията, в Справка: ТВ. 5. „Жалби” е добавена застраховка „Заболяване”.

Актуалните образци на справки съгласно Наредба № 30 ще бъдат налични на страницата на КФН (Раздел „Административни документи”/”Форми и образци”/”Застрахователен пазар”)

Важна информация за застрахователните брокери и всички заинтересовани лица

На основание чл. 66, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, уведомява всички заинтересовани лица, че е открито производство по издаване на общ административен акт – заповед, проектът на която е качен на интернет адреса на КФН в раздел „Нормативна уредба”/ „Обществени консултации” –http://www.fsc.bg/Obshtestveni-konsultacii-bg-128.

Със заповедта се променят справките за отчет на застрахователните брокери, подавани съгласно чл. 162, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и утвърдени на основание чл. 162, ал. 4 от КЗ.

На основание чл. 69, ал. 1 от АПК се определя следната форма на участие на заинтересованите лица в производството:

–          писмени предложения и възражения, които да се изпращат по електронна поща на адрес: delovodstvo@fsc.bg .

Срокът за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на административния акт е един месец от датата на публикуване на настоящото съобщение.

Изявление от г-н Владимир Савов, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на Комисията за финансов надзор

Във връзка със зачестилите медийни спекулации и публично разпространявани твърдения за неравноправно третиране на различни медии и съответно неупражняване на надзорни функции по разследване на пазарни манипулации, съгласно Закона за пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), изрично възложени в компетентност и правомощия на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, заявявам следното:

От датата на определянето ми за заместник, който да изпълнява правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН, съм разпоредил да се извършат пълни проверки на медийните публикации, касаещи всички публични дружества – банки, за евентуални нарушения на ЗПЗФИ. Също така, по отношение на подаваните финансови отчети от публичните дружества – банки, се извършват проверки, в рамките на които се изисква и събира допълнителна информация, нужна за упражнявания надзор. Същото важи в пълна сила и се прилага и спрямо всички останали публични дружества, поднадзорни на КФН.

В качеството ми на изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН съм и ще бъда безкомпромисен спрямо лица и медии, чиито изказвания и публикации са неверни и почиват на слухове и лъжи с цел да дестабилизират финансовата система, в нарушение на националното и европейско законодателство.

Съгласно ЗПЗФИ, глобите за манипулация на пазара, разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини са от 20 000 до 50 000 лв. за физически лица, ако деянието не съставлява престъпление, а за юридически лица санкцията е от 50 000 до 100 000 лв.

В случай на установяване на данни за извършени престъпления срещу финансовата система, ще бъде сезирана Прокуратурата на Република България.

Данни за застрахователния пазар към края на месец ноември 2014 г.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите към края на месец ноември 2014 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани.

За месец декември 5 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали КФН за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България. Към 31 декември 2014 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 484. 

През месец декември 16 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 1 е отказалият се. Към 31 декември 2014 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1859.  

Няма нови застрахователи със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. През месец декември общият брой на застрахователните дружествата със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 12.     

През месец декември няма застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 31 декември общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 31.    

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Прессъобщение

Във връзка с медийни публикации от 14 януари 2015г., КФН заявява следното:

Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) е възложил на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, да осъществява надзора върху борсовата търговия и свързаните с нея нарушения, включително да провежда разследвания и да санкционира при констатирана пазарна манипулация.

От 20.06.2014 г. до момента в КФН са постъпили над 190 сигнала, отнасящи се за публикации, касаещи конкретни публични дружества и стабилността на финансовата система в България. Част от тях са препратени до БНБ и ДАНС.

При осъществяване на този надзор, органът може да изисква обяснения и документи от поднадзорните или други лица, за които има данни, че нарушават закона.

Отправянето на запитване до журналисти, касаещо искане за разкриване на източник на информация, във връзка с установяване на нарушителя по ЗПЗФИ, не противоречи на правото на журналиста да не разкрие източника си на информация. Надзорните органи са длъжни да упражнят правомощието си по разкриване на нарушение чрез изискване на информация от журналист. Дали журналистът ще се възползва от правото си да не разкрие своя източник на информация, е негово решение, което е независимо от задължението на държавния орган да упражни свое законоустановено правомощие.

В ЗПЗФИ практически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз.

Съгласно ЗПЗФИ, размерът на предвидената санкция за извършено нарушение от физически лица е от 20 000 лева до 50 000 лева, а за юридически лица – от 50 000 до 100 000 лв. Санкциите, които са предвидени в ЗПЗФИ, са сред най-ниските в Европа. Например във Франция, санкцията за нарушение на чл. 5 от Директива 2003/6/ЕО може да достигне до 1 500 000 евро, а в Германия до 1 000 000 евро, но само в случай, че няма промяна в цената на финансовия инструмент. Ситуацията не е по-различна и в страните от Централна и Източна Европа – в Чехия санкциите стигат до 700 000 евро, в Гърция 2 000 000 евро, а в Румъния нарушаването на посочения член е престъпление и се наказва с до 6 години лишаване от свобода.

Поредно доказателство на европейско ниво, че пазарните манипулации са действия, които имат изключително неблагоприятното въздействие върху целостта на финансовите пазари, както и върху доверието на инвеститорите в тези пазари, е новата Директива за пазарната манипулация, съгласно която тези форми на поведение трябва да се наказват като престъпления. Новата директива е приета, обнародвана е в Официален вестник на ЕС и предстои да се прилага във всички държави членки от 3 юли 2016 г.

С оглед получените сигнали, проведените разследвания и установените административни нарушения, заместник – председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издаде четири броя наказателни постановления за извършени нарушения на ЗПЗФИ.

Издадените наказателни постановления са спрямо следните лица, както следва:

1. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.

2. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева.

3. На физическо лице журналист за нарушения на ЗПЗФИ е наложена глоба в размер на 50 000 лева.

4. На „Алпико пъблишинг” ЕООД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция  в размер на 100 000 лева.

При определянето и налагането на санкциите органът е взел предвид обстоятелството, че нарушенията са със значителна тежест предвид факта, че засягат структуроопределящи дружества за целия пазар на финансови инструменти в Р. България. С извършените нарушения са засегнати неограничен кръг инвеститори, които биха могли да се подведат при формиране на инвестиционните си намерения от разпространената невярна информация. С извършените нарушения се засягат основните цели на ЗПЗФИ, а именно „повишаване на общественото доверие в пазара на финансови инструменти” и „създаване на условия за развитието на справедлив, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти” и се застрашава финансовата стабилност на страната.

Председателят на КФН, в рамките на предоставените му от ЗКФН правомощия, издаде два броя наказателни постановления, свързани с проверки за манипулиране на пазара на ценни книжа на представляващи „Икономедиа” за възпрепятстване на надзора и непредоставяне на информация за целите на извършваните проверки. Наложените глоби са в размер на 5000 лв. за всяко лице.

КФН продължава да извършва проверки по постъпили сигнали, както и по инициирани от институцията проверки по повод на медийни публикации, за които са възникнали съмнения, че с тях се разпространява невярна или подвеждаща информация относно финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар. При установяване на нарушения, за същите ще бъдат образувани административнонаказателни производства.

КФН държи да подчертае, че уважава и цени изключително високо и свободата на словото и труда на журналистите, които спазват Етичния кодекс на медиите, и работи безпроблемно с тях. За съжаление, като издател на „Икономедиа” Иво Прокопиев си позволява да нарушава коректния тон в отразяването на дейността на КФН и от страна на изданията на „Икономедиа” се води медийна атака чрез манипулативни и неверни статии, целящи уронване на престижа на регулатора. В основата на тази клеветническа кампания стои фактът, че лично той и свързани с него лица пряко и систематично нарушават закона.

За последните четири години спрямо Иво Прокопиев и на свързани с него лица са издадени над 60 броя наказателни постановления, по образувани над 110 административно наказателни производства, с наложени ефективно санкции в размер на над 350 000 лева. Спрямо Иво Прокопиев и свързани с него лица за същия период са приложени и повече от 30 принудителни административни мерки.

Република България е правова държава и всеки, който нарушава закона, независимо от това в какво качество, включително журналист, медия или собственик на медия, трябва да спазва закона и ако го нарушава подлежи на санкция.

В действията на КФН по получените сигнали няма лично отношение, а само стриктно спазване на закона. От регулатора не се очаква да се харесва и да бъде популярен, а с действията си да прилага закона точно и еднакво спрямо всички. Действащото национално и европейско законодателство създава ясна рамка от задължителни предписания, както за регулатора, така и за медиите и лицата, които подлежат на надзор. КФН е оправомощена и задължена както от националното, така и от европейското законодателство, при наличие на достатъчно установени доказателства, да предприеме действия по санкциониране на нарушителите, без оглед на тяхното качество. Обратното би противоречало на принципите на правовата държава.

Издадените наказателни постановления подлежат на съдебен контрол в рамките на тяхното обжалване, което е право на засегнатите лица и това е единственият начин правилата да се прилагат еднакво спрямо всички субекти.

Фактът, че единствено „Икономедиа” клевети регулатора за надзорната му дейност, говори за намерението на групата да се постави в привилегировано положение спрямо останалите журналисти, което е недопустимо и изкривява правилата. Именно поради това, считаме, че журналистите трябва да подкрепят КФН в налагането на закона и еднаквото му прилагане спрямо всички.

На опитите на „Икономедиа” да представи пред обществото изпълнението на законовите задължения на КФН като цензура, регулаторът още веднъж категорично заявява, че ще изпълнява стриктно закона и няма да стане заложник на медийни публикации или друг вид натиск и манипулации и ще продължи да си върши надзорната дейност съобразно и в рамките на действащото законодателство.

Важна информация за застрахователните брокери

Напомняме на всички застрахователни брокери, че подаването на годишните отчет и справки за извършваното от тях застрахователно и презастрахователно посредничество за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., се осъществява единствено през портала на КФН, за който всеки застрахователен брокер е преминал процедурата по регистрация и е получил код за достъп и парола.

Предоставянето на годишните отчет и справки трябва да се осъществи чрез образците, които са актуализирани и качени на страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”, документ „Утвърдени образци на отчети и справки на застрахователните и презастрахователни брокери заедно с пояснения за попълването им” –http://www.fsc.bg/Zastrahovatelen-pazar-bg-263.

Използването на образците, които са сваляни при предишни отчетни периоди, ще гененрира грешка и няма да позволи подаването на годишната информация.

Напомняме също така, че срокът за подаване на отчета и справките за 2014 г. е 31.01.2015 г. Следва да се има предвид, че застрахователните посредници, заличени от регистъра на КФН през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., трябва да представят справка за извършваното от тях посредничество към датата на заличаване.