Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2014 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Решение № 1079-ПОД от 18.12.2014 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, "Форми и образци на документи".

Във връзка с множеството медийни публикации и актуалния обществен дебат за бъдещите намерения по отношение на пенсионната реформа, които предстоят да се обсъждат до 31 март 2015 г., Комисията за финансов надзор (КФН) заявява следното: 

 

КФН, при упражняване на своите правомощия, се ръководи изцяло от действащите закони, приети от Народното събрание и подзаконовите нормативни актове. Комисията е независим надзорен и регулаторен орган, еднакво отдалечен както от бизнеса, така и от изпълнителната власт. Водещ принцип в ежедневната работа на КФН, като стълб на финансовата стабилност в България, е да работи за защитата на интересите на потребителите, инвеститорите и осигурените лица и да съблюдава за спазване на законите в областта на небанковия финансов сектор. 

 

Комисията за финансов надзор счита за изключително вредни множеството твърдения и изказвания в публичното пространство, направени от различни представители на политически партии, на синдикати, на работодателски организации и народни представители,  че средствата на осигурените лица в пенсионните фондове са „изчезнали”, са „присвоени” или „загубени” и др. подобни манипулативни внушения. Подобен тип говорене не само е безотговорно и невярно, но е и вредно и опасно за финансовата стабилност у нас. При осъществяване на дейността си по отношение надзор над пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове КФН изпълнява стриктно законовите изисквания и гарантира, че до момента средствата на пенсионните фондове се инвестират единствено и само в позволените от Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансови инструменти при строго спазване на ограниченията за всеки един финансов инструмент, което предопределя стабилността на пенсионните фондове в дългосрочен план. 

 

Допълнителното пенсионно осигуряване в България се осъществява чрез участие в четири вида пенсионни фондове: универсални пенсионни фондове (УПФ), професионални пенсионни фондове (ППФ), доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС). 

Участието в универсалните и професионалните фондове е задължително. В УПФ се осигуряват всички работещи, родени след 31.12.1959 г. В ППФ са осигурени лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, независимо от възрастта им. УПФ и ППФ образуват ІІ стълб на българската пенсионна система – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Участието в ДПФ и ДПФПС е доброволно. Тези два вида фондове образуват ІІІ стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. 

 

КФН постоянно и стриктно осъществява надзор над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове с цел защита на интересите на осигурените лица. Чрез Управление „Осигурителен надзор” и ресорния заместник-председател, ръководещ управлението, в рамките на предоставените му по закон индивидуални правомощия,  комисията упражнява ежедневен контрол за законосъобразност на дейността на пенсионноосигурителните дружества , фондовете за допълнително пенсионно осигуряване  и банките – попечители . Той се осъществява по два начина – дистанционно и чрез проверки на място, които според обхвата си са общи и тематични. 

 

За периода 2010 г. – 2014 г., при осъществявания дистанционен надзор, извършените от КФН проверки спрямо ПОД са, както следва: през 2010 г. – 7645; през 2011 г. – 7584; през 2012 г. – 7528; през 2013г.– 7528; до 30.11.2014 г. – 6488 броя. През периода 2010 г. – 2014 г. извършените проверки на място са както следва: през 2010 г. – 7; през 2011 г. – 13; през 2012 г. – 10; през 2013 г. – 17; до 30.11.2014 г. – 13 броя. В резултат на осъществявания надзор през периода от 01.01.2010 г. до момента са съставени 328 акта за установяване на административни нарушения и са издадени 318 наказателни постановления и са приложени 100 принудителни административни мерки и са дадени множество препоръки към дейността на дружествата.

 

Цялата информация за дейността на КФН и поднадзорните й лица в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, която законът изисква да бъде публична, се оповестява на интернет страницата на Комисията, както и във водените от нея регистри. Ежедневно публикуваме информация за стойността на един дял на всеки пенсионен фонд за предходния работен ден. Регулярно се предоставят статистически данни за пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове – управлявани активи, осигурени лица, структура на инвестиционните портфейли и т.н. На тримесечие се определя и оповестява минималната доходност, която трябва да бъде постигната от задължителните пенсионни фондове, предоставят се данни за доходността на всички пенсионни фондове за предходния 24-месечен период и др. 

 

Средствата на УПФ се инвестират в България и в чужбина. Към 30.09.2014 г. тези инвестиции са както следва: държавни ценни книжа 2 363 081 хил.лв (в т.ч. 1 511 930  хил.лв. чужди), корпоративни облигации – 930 635 хил.лв. (от които 622 711 хил.лв. чужди), общински облигации – 80 069 хил.лв. (71 155 хил.лв. чужди), акции, права и дялове – 1 740 636 хил.лв. (от които 925 079 хил.лв. чужди), банкови депозити в страната – 514 910 хил.лв., инвестиционни имоти в страната – 146 012 хил.лв. Освен инвестиции в тези инструменти, част от активите на УПФ са под формата на парични средства – 561 494 хил.лв. и краткосрочни вземания – 75 798 хил.лв. 

Резултатите от дейността на пенсионните фондове към 30.09.2014 г. са публикувани на Интернет страницата на Комисията (http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Rezultati_2014_Q3_0.zip).

 

Ролята на КФН е не само да осъществява надзор, което прави постоянно, а също и да провежда активна регулаторна политика. Дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове се регулира от Комисията чрез приемането на подзаконови нормативни актове. КФН не разполага със законодателна инициатива, но независимо от това изготвя, в диалог с всички заинтересовани страни, проекти за извършването на необходимите изменения на законово ниво. 

Законопроект за изменение и допълнение на КСО във връзка с редукция на таксите и въвеждането на мултифондовете беше гласуван от КФН на 26.07.2012г., беше предоставен на вниманието на Консултативния съвет за финансова стабилност на 15.09.2012г. и на 16.12.2013г. и цялата свързана със законопроекта документация беше изпратена на вниманието на министъра на труда и социалната политика за предприемане на по-нататъшни действия, като до момента няма решение за внасянето от ресорното министерство на изготвения проект за разглеждане от Народното събрание. 

През последните 2 години КФН е провела серия от срещи, включително и с представители на всички професионални асоциации, и към днешна дата е подготвила нов детайлен законопроект, с който да се промени КСО в следната насока:

• Въвеждане на втори пенсионен продукт с по-ниско ниво на инвестиционен риск от сега съществуващия чрез въвеждане на системата на мултифондовете във втория стълб (консервативен и балансиран фонд);

• Въвеждане на гаранционен фонд, обезпечаващ запазването на размера на направените от осигурените лица вноски в универсалните и професионалните пенсионни фондове; 

• Сериозна редукция с 40% на таксите и удръжките, които се събират от осигурените лица. С това намаление на таксите средствата по партидата на осигуритеното лице биха се увеличили с 20% за период от 40 години.

 

Предлаганите от КФН промени в КСО значително ще повишат сигурността на инвестициите с цел защита на интереса на осигурените лица.

 

Всички изложени аспекти от дейността на КФН са отразени в тримесечните отчети на ресорното управление и в годишните отчети на Комисията, които са надлежно внасяни всяка година в Народното събрание. Тези отчети са публично достъпни и оповестени на уеб сайта на регулатора с цел прозрачност и максимална информираност на обществото. 

Изложените факти доказват принципната и последователна политика на КФН за защита на интересите на осигурените във втори и трети стълб лица, вкл. и при подготовката на промени в нормативната уредба, в търсене на широк консенсус между всички участници и заинтересовани страни. 

Принципната и последователната политика на КФН, която винаги сме спазвали до момента,  видно от гореизложеното, е че всяка законодателна промяна в една или друга посока следва да се извършва след широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни и при отчитане на всички интереси.

В качеството си на регулатор на небанковия финансов сектор, Комисията за финансов надзор винаги се е придържала и ще продължи да се придържа стриктно към действащото законодателство, такова каквото е прието от Народното събрание. Във всичките си действия КФН се ръководи от безпристрастното и принципно прилагане на закона спрямо всички поднадзорни лица.

Във връзка с изменение в Наредба № 30 от 2006 г. за изиск­ванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите, приети с §33 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства (Обн. ДВ. 68/15.08.2014 г.), на страницата на КФН (Раздел „Административни документи”/”Форми и образци”/”Застрахователен пазар”) са публикувани актуализираните тримесечни и годишни справки, подавани от застрахователите, извършващи дейност по Раздел І и Раздел ІІ от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

Съгласно измененията, справките за пасивно презастраховане се попълват по групи презастрахователи съобразно техния кредитен рейтинг, а не по отделни презастрахователи. За активното презастраховане се попълват данните общо за всички цеденти.

Актуалните образци на справки съгласно Наредба 30 ще бъдат налични на страницата на КФН (Раздел „Административни документи”/”Форми и образци”/”Застрахователен пазар”) на адрес http://www.fsc.bg/Zastrahovatelen-pazar-bg-263 след публикуване на прессъобщение.

Комисията за финансов надзор уведомява допуснатите до изпит кандидати за следното: В срок до 09.01.2015 г. кандидатите, допуснати до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на ценни книжа и инвестиционен консултант, следва да внесат такса за изпит в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лв.), на касата на КФН или по сметка, IBAN BG95 BNBG 9661 3000 1415 01. Банковият идентификационен код (BIC) на БНБ-ЦУ е BNBGBGSD.

Изпитът за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на ценни книжа ще се проведе на 10 януари 2015 г. от 9:00 часа в сградата на Комисията за финансов надзор, ул. „Будапеща” № 16, гр. София.

Изпитът за придобиване на право за извършване на дейност като инвестиционен консултант ще се проведе на 11 януари 2015 г. от 9:00 часа в сградата на Комисията за финансов надзор, ул. „Будапеща” № 16, гр. София.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистрираните до 8:50 часа кандидати няма да бъдат допуснати до изпит.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

• документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
• документ за самоличност;
• моливи HB или 2B;
• гума за изтриване на молив.

При поискване, на място ще бъдат предоставяни необходимите нормативни актове.

На изпита може да се използват следните калкулатори: Texas Instruments BA II Plus, BA II Plus Professional, HP 12C, HP 12C Platinum, HP 12C 25^th anniversary edition, както и HP 12C 30^th anniversary edition. Не се допуска използването на други калкулатори.

За месец ноември 1 застрахователно дружество от държава членка е нотифицирало КФН за намерението си да извършва застрахователна дейност на територията на България. Към 30 ноември 2014 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 479.

През месец ноември 13 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 3 са отказалите се. Към 30 ноември 2014 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 1844.

Няма нови застрахователи със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. През месец ноември общият брой на застрахователните дружествата със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 12.

През месец ноември няма застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да разширят дейността си на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 30 ноември общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 31.

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе работно посещение в Португалия, по покана на гуверньора на Националната банка Карлос да Силва Коста, който е и член на Управителния и на Генералния Съвет на Европейската централна банка (ECB), на Европейската консултативна група към Борда за финансова стабилност (FSB), и почетен вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (EIB).

На срещата с гуверньора на Португалия бяха обсъдени действията и мерките, предприети от португалските надзорни институции при проблемите в една от най-големите местни банки – Banco Espirito Santo (BES). Също така, бяха обсъдени и предизвикателствата пред финансовия сектор у нас, породени от фалита на четвъртата по големина банка – КТБ АД. Обсъдиха се и предприетите мерки за запазване на финансовата стабилност и за минимизиране на ефектите от банковите кризи върху реалната икономика и макроикономическите показатели.

Председателят на КФН Стоян Мавродиев потвърди по време на разговорите и желанието на България да се присъедини към Единния европейски банков надзор, което би било силен положителен сигнал към инвеститорите и партньорите ни, че сме готови да спазваме най-високите европейски надзорни изисквания във финансовата сфера. Той подчерта, че включването на страната към механизма за единен банков надзор и предприемането на активни стъпки за присъединяване към Еврозоната следва да бъдат приоритети със стратегическо значение за България. Реализирането им ще е гарант за по-добро развитие и за по-голяма стабилност на българската икономика.

Акцент по време на срещата беше и предстоящото транспониране на Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, което ще гарантира, че органите ще разполагат с инструменти за достатъчно ранна и бърза намеса по отношение на нестабилна или проблемна финансова институция. Ние приветстваме факта, че промените в европейското законодателство във финансовата сфера са в посока минимизиране на рисковете във финансовата система, равнопоставеност на участниците и осигуряване на висока степен на защита за вложителите, инвеститорите и потребителите, изтъкна още председателят на КФН Стоян Мавродиев.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите към края на месец октомври 2014 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН –www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и заместник-председателят й Ралица Агайн-Гури обсъдиха с представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) предстоящи промени в регулаторната среда.

Те представиха пред тях акцентите от подготвяния нов Кодекс за застраховане, който предстои да бъде внесен за разглеждане от МС в началото на 2015 г. като подчертаха, че основната му цел е по-добро корпоративно управление на компаниите, по-оптимална защита на застрахованите и повече прозрачност в отношенията застрахователни компании-регулатор. Обсъдени бяха най-съществените нови изисквания към застрахователите, свързани с прилагането у нас на Директивата „Платежоспособност ІІ”.

По време на срещата председателят на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че тези важни за целия сектор теми се поставят предварително за обсъждане, защото целта на подготвяните промени е те да бъдат от полза и за бизнеса – за създаването на среда на лоялна конкуренция и добри практики.

От своя страна представителите на Асоциацията на българските застрахователи благодариха на ръководството на КФН за предоставената възможност своевременно да се запознаят с подготвяните промени и да дадат коментарите си по тях.

Беше решено обсъжданията по тях да продължат – както в експертни групи, така и на по-високо ниво.

Финансовото състояние на пенсионното осигуряване беше тема на панела от Българския икономически форум 2014, в който участва заместник-председателят на КФН Ангел Джалъзов. В него се включиха също управителят на НОИ Бисер Петков, Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и Никола Абаджиев, председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

В рамките на форума Ангел Джалъзов подчерта, че пенсионните фондове са основен двигател на българския капиталов пазар като техните активи в момента са над 8 млрд. лева с тенденция през следващите 10 г. да достигнат до 25 млрд. лева.

Заместник-председателят на КФН изтъкна, че се подготвят промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които да се въведе мултифондовата система в частното пенсионно осигуряване. Това не означава повече риск за осигурените лица, а  възможност за избор между  повече от един пенсионни продукта:-консервативен с възможност за инвестиране до 10% в ценни книжа с променлива доходност и балансиран който да  може да  инвестира до 40%  от активите си в права, акции и дялове. Сред другите подготвяни промени, които също са в интерес на осигурените, е заложената постепенна  редукция на таксите на пенсионните фондове с 40% , което ще увеличи сериозно доходността по партидите на осигурените лица. Друг важен елемент, който се обсъжда и предстои да бъде законово регламентиран, е създаването на Гаранционен фонд и при допълнителното пенсионно осигуряване. С него ще се гарантира номиналния размер на внесените от осигурените лица вноски за целия период на натрупване до момента на изплащане на първата пенсия.

Председателят на БАДДПО Никола Абаджиев посочи, че вторият и трети стълб на пенсионната система са стабилни и пенсионните фондове успяват да реализират много добра доходност – според статистиката на КФН за последните 2 години тя е 6-7%. Той постави като проблем, който съществува и в първия стълб, недобрата събираемост на осигурителните вноски, която ще рефлектира пряко върху бъдещия пенсионен доход на осигурените лица. Целта ни е да достигнем европейските нива на заместване от първия и втория стълб на 85% от дохода, който лицето е получавало преди пенсионирането си, допълни той.

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев и останалите й членове проведоха работна среща с представители на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Целта на разговорите беше да се обсъдят актуални въпроси, както и възможни съвместни инициативи за 2015 г., чрез които да се повиши доверието в българския капиталов пазар, защитата на инвеститорите и акционерите, както и да се активизира търговията на борсата.

От името на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че регулаторът и бизнесът трябва да бъдат партньори в утвърждаването на най-добрите практики на пазара и в т.ч. когато става въпрос за подобряване на специализираното законодателство при констатирани непълноти и несъвършенства. Общо бе мнението, че трябва да се вземат категорични мерки за разкриване на всички нелицензирани играчи на пазара, защото те представляват риск за потребителите.

На проведената съвместна работна среща между КФН и БАЛИП бе изразено общото желание за засилване на диалога между двете страни, чрез който да се допринесе за още по-активен обмен на експертиза в секторите, регулирани от КФН, за повече прозрачност в небанковия финансов сектор и за по-добра защита както на участниците на пазара, така и на правата на потребителите на този тип услуги.