Изказване на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова при официалното откриване на Осмото издание на икономическия форум „Шумът на парите”

Изказване на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова при официалното откриване на Осмото издание на икономическия форум „Шумът на парите”
Уважаеми дами и господа,
За мен е чест да открия този толкова представителен форум. Имаме представители от всички важни отрасли в банковата сфера и небанковия финансов сектор, имаме гости от чужбина и е интересно да чуем и да разберем  каква е ситуацията при тях.
В началото искам да ви запозная с една интересна статистика, тъй като темата днес е „шумът на парите”, и е интересно да погледнем какво е състоянието на богатите европейски страни. Доверието във финансовата система се възвърна и това проличава от данните на Евростат за богатствата и задълженията на Европейския съюз за 2015. През 2015 г. активите са достигнали 33.5 трилиона евро, за нас е интересно как са инвестирани тези трилиони. Най-голям дял имат инвестициите в застрахователни и осигурителни продукти. На второ място са инвестициите в депозити и валута, а на трето място са вложенията в акции и инвестиционни фондове. Общият размер на богатството на европейците е 2 пъти над брутния вътрешен продукт, който се произвежда. Интересно е сравнението със САЩ, където приоритетно хората инвестират парите си отново в застрахователни продукти, пенсионни фондове, взаимни фондове, които от своя страна инвестират в акции на капиталовия пазар. И това със времето дава по-висока доходност. Ако се върнем отново в Европа, най-богатите държави като Холандия и Великобритания отчитат инвестиции приоритетно на населението съответно в пенсионни фондове, застрахователни, осигурителни и гаранционни фондове – почти 60% от всички инвестиции. От тези данни може да се направи извода, че богатите са по-малко консервативни, имат добра финансова култура и се съобразяват с развитието на пазара и търсят нови възможности за инвестиции.
А в България огромна част от богатството на населението е в депозити, които през последните 2 години, вие знаете, дават много ниска доходност. Тук може да помислим за това какви условия може да предложим, за да увеличим финансовата култура на нашето население. А на тези, които считаме, че имат висока финансова култура трябва да помислим как да възстановим тяхното доверие по отношение на капиталовия пазар.
Съвсем накратко, няколко думички за развитието на българския капиталов пазар. Знаете, че положихме огромни усилия през миналата година да насърчим българския капиталов пазар. Виждате, че има позитивни сигнали, има съживяване. Изключително обаче се надявам това съживяване да не е краткосрочно, защото и предходни години, преди десетина години сме виждали, се създадоха силно положителни нагласи с ръст само на един инструмент, които обаче се оказват неустойчиви и целият ентусиазъм се превръща в разочарование. Затова много искам сегашната ситуация да не я пропилеем и добрите очаквания да бъдат реализирани в нещо, което дългосрочно да доведе до развитието на българския капиталов пазар.
 След няколко месеца усилен труд за подобряване на състоянието на капиталовия пазар виждаме един проблем, който е много сериозен и който, ако успеем да решим, ще решим всички останали проблеми или поне ще спомогнем за решаването им.
Този проблем на проблемите е ДОВЕРИЕТО. Ако успеем да наложим доверието като определящо емоционалната и мисловната обстановка около българския капиталов пазар, всички останали проблеми ще отпаднат. Или най-малкото ще успеем да открием лесни решения за тяхното отстраняване. Абсолютно съм убедена в това. Това доверие се постига както с големи крачки, така и с малки ежедневни жестове – от всички хора, компании и институции, ангажирани с капиталовия пазар. Доверието на малкия, на средния, на големия акционер, доверието на инвеститорите.  За да възстановим това доверие,  е необходимо всички участници на капиталовия пазар да работят за него. Няма да бъде лесно, това трябва да се случва ежедневно, с малките стъпки, с малките жестове, с малките решения, но трябва да бъде постоянно. Без да се възстанови доверието в българския капиталов пазар една огромна възможност за подобряване на благосъстоянието на българското население, за съжаление няма да бъде използвана.
Аз мога да поема ангажимента, че КФН ще положи максимални усилия за създаването на климат на доверие на небанковия финансов сектор.
С тези думи искам да завърша приветствието си. Сигурна съм, че ще направите една много полезна дискусия по отношение на възможностите за инвестиции в целия банков и небанков финансов сектор.
Желая успех!
 

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2017 г.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2017 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.03.2017 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2017 г. е 4 501 232 души, като нараства спрямо 31.03.2016 г. с 2,12 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.03.2017 г. са акумулирани нетни активи на стойност 11 263 034 хил.лв. В сравнение с края на първото тримесечие на 2016 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 18,12 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото тримесечие  на 2017 г. възлизат на  41 925 хил.лв. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.03.2017 г. е в размер на 14 711 хил.лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2017 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.03.2017 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

Комисията за финансов надзор представи Годишния отчет за дейността си за 2016 г. в Народното събрание

Комисията за финансов надзор (КФН) представи в Народното събрание Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2016 г.,част от който е и Отчета за изпълнението на бюджета на КФН за 2016 г. Отчетът за изпълнението на бюджета не е заверен от Сметната палата, тъй като към настоящия момент в КФН не е получен окончателният одитен доклад и становището за заверка.

Като основно постижение в работата на комисията се отчита съкратения срок за произнасяне въпреки нарасналия брой преписки. Основният проблем, посочен в годишния отчет, е финансовият недостиг, който не позволява на КФН да поддържа адекватна ИТ инфраструктура и да привлича високоподготвени специалисти.
През 2016 г. националната законодателна рамка е усъвършенствана в посока повишаване доверието и конкурентоспособността на финансовите пазари. Със Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти се установява нова регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация. Комисията предложи съществени изменения и допълнения към Кодекса за социално осигуряване, които обаче не бяха приети от Народното събрание в предишния му състав. Все пак бяха одобрени разпоредбите, с които се намалява годишния размер на удръжките от всяка осигурителна вноска, както и се намаляват таксите за управление. КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас. Одобрени са правилата, по които застрахователите ще имат достъп до масивите на МВР, с което започна да се оформя реално въвеждането на системата бонус-малус.
Развитието на капиталовия пазар беше основен ангажимент, който Председателят на КФН пое пред Парламента при избирането си през юли 2016 г. В тази насока са отбелязани първите успешни стъпки със създаването на Съвет за развитие на капиталовия пазар, който обединява всички участници на капиталовия пазар и одобри Стратегия за развитие на капиталовия пазар.
През миналата година беше засилен и превантивният контрол, за да може да се гарантира, че участниците на небанковия финансов сегмент отговарят на действащата нормативна уредба за извършване на дейност на пазара. В резултат на тази надзорна дейност значителен ръст отбелязва броят на договорните фондове, които нарастват със 7 фонда и в края на годината те вече са 117.
Освен за развитие на капиталовия пазар, усилията на КФН са насочени и към развитието на другите два финансови сектора – застрахователния и осигурителния.  Най-значимото предизвикателство в областта на регулирането и надзора на тези сектори през 2016 г. беше организирането и провеждането на преглед на балансите на застрахователите, преглед на активите на пенсионните фондове и стрес-тест на застрахователния сектор. Те се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г. и въпреки че резултатите бяха оповестени в началото на 2017 г., основната дейност се извърши през 2016 г. С действията по провеждането на прегледите и стрес-теста КФН осигури пълна прозрачност и гарантира доверие в резултатите.
Засили се и надзорната дейност през 2016 г. В резултат на това се отчита значителен спад в броя на съставените актове за установяване на административни нарушения по отношение на инвестиционната общност и пенсионно осигурителния пазар.
В пазарния анализ, включен в отчета, се отбелязва и сериозния ръст в активите (12%), които управляват поднадзорните лица, като техният размер достигна близо 22.8 милиарда лева или 26% от БВП. Въпреки разрастването на бизнеса, разходите за надзор, които може да си позволи комисията, намаляват, което е сериозен проблем пред по-широките отговорности на КФН, които изискват привличането на висококвалифицирани експерти и по-квалифицирана експертиза. Отчита се, че в условията на тези финансови ограничения комисията е положила сериозни усилия за подобряване на работата и за повишаване на доверието на потребителите, поднадзорните лица и обществото. През втората половина на годината КФН отчетливо се отвори към обществото, медиите и бизнеса.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2016 г., както и резюме, може да намерите на страницата на КФН, в раздел „За Комисията” – „Отчети на КФН”.

Решение от заседание на КФН на 22.05.2017 г.

На заседанието си на 22.05.2017 г. КФН реши:

Изпраща писмо до ЗД „Съгласие” ЕАД, с което потвърждава, че представените документи са приети и че крайният срок за произнасяне по заявлението по придобиване от страна на ЗД „Съгласие” ЕАД на 100 % от капитала на „Токуда Здравно застраховане” ЕАД е 27.06.2017 г.

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, получи награда за цялостен принос към застраховането

Председателят на КФН връчи наградата "Застраховател на годината – Животозастрахованe" и наградата за "Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество" през 2016 г.

 

Карина Караиванова, председател на КФН, връчи наградата "Застраховател на годината – Животозастрахованe" и наградата за "Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество" в категория "Пенсионноосигурително дружество на годината” на тържествената церемония на 18 май 2017 г., на която се раздадоха „оскарите” в застраховането и осигуряването за 2016 г.

Президентът на ВУЗФ доц.д-р. Григорий Вазов изтъкна, че Карина Караиванова е първият председател на регулатора, която присъства на връчването на престижните награди. Застрахователи, брокери и пенсионноосигурителни дружества бяха отличени в категориите "Застраховател на годината” – по общо и животозастраховане, „Пенсионноосигурително дружество на годината” и „Застрахователен брокер на годината" за 2016-та. Отделни награди се раздадоха и за най-динамично развиващ се застраховател, брокер и пенсионноосигурително дружество.

Специално беше отличена Ралица Агайн, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за цялостен принос към застраховането. Проф. Нено Павлов, председател на Фондация  "Проф. д-р Велеслав Гаврийски" и неин бивш колега като заместник-председател в КФН, връчи наградата на г-жа Агайн за големите й заслуги за развитието на застрахователния сектор в България.

„ Г-жа Агайн има най-голям опит в регулирането на застрахователния пазар в България, защото още през 2005 г. бе избрана за заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, и ръководи управлението 4 години, а от 2014 г. отново Народното събрание й гласува доверие и тя зае същия пост с 6 годишен мандат. Освен това тя има сериозен опит в законодателната дейност в областта на застраховането като народен представител в 39-то НС (2001 г. – 2005 г.), където бе председател на подкомисия по капиталови пазари към Комисията по икономическа политика, заместник-председател на групата за приятелство България – САЩ и член на постоянната делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.

В момента освен ръководител на застрахователния надзор тя е и преподавател във ВУЗФ и е съавтор на книгите „Корпоративно управление в развитие: България 2002 – 2004” и „Българският Уолстрийт”, каза Нено Павлов, връчвайки наградата.
Ралица Агайн-Гури благодари за високото отличие и специално се обърна с благодарност към асоциациите на застрахователите и брокерите за усилията и помощта, които са оказали през 2016 г. във връзка с прегледа на балансите на застрахователите, както и за съвместната работа по нормативната уредба.

На събитието присъства целия финансов и застрахователен елит на България, представители на научните среди, както и на държавни институции и регулаторни органи.

Решение от заседание на КФН на 16.05.2017 г.

На заседанието си на 16.05.2017 г. КФН реши:
1. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „Софарма” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг” АД на акции на „Унифарм” АД от останалите акционери на дружеството.
Обект на настоящото търгово предложение са 1 327 250 броя акции от капитала на „Унифарм” АД, представляващи 22,12 % от капитала на дружеството.
Цена за една акция, предложена от търговия предложител е 4,350 лв.
Същата не е коригирана спрямо предложената в първоначално внесеното предложение в размер от 4,350 лв./акция.
                                                                                                              
2. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „Форт” ООД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана трейдинг” АД на акции на „Унипак” АД, гр. Павликени, от останалите акционери на дружеството.
Обекта на търговото предложение са 122 227 бр. акции от капитала на „Унипак” АД, представляващи 5,38% от капитала на дружеството.
Цена за една акция, предложена от търговия предложител е 9,84 лв. (в първоначално представеното търгово предложение е 9,71 лв.).
Средната претеглена пазарна цена на акциите за предходните три месеца (17.12.2016 г. – 16.03.2016 г.) на „БФБ – София” АД е 9,388 лв.
Най-високата цена, заплатена от търговия предложител за последните 6 месеца преди регистрацията на търговото предложение (17.09.2016 г. – 16.03.2017 г.), е 8,35 лв.
3. Вписва последваща емисия акции акции, издадена от „Български фонд за дялово инвестиране” АД, гр. София. Емисията е в размер на 1 275 006 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност един лев всяка, в резултат на увеличаване на капитала на дружеството.
 
4. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Евроинс Иншурънс Груп” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Евро-Финанс” АД на акции на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр.София, от останалите акционери на дружеството.
 
5. Потвърждава проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия корпоративни облигации, издадени от „Грийнхаус Пропъртис”АД, гр. София. Емисията облигации е в размер на 6 300 000 лева, разпределени в 6 300 броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми, свободнопрехвърляеми облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с фиксиран годишен лихвен процент в размерна 4,75%, с лихвени плащания на всеки 6 месеца и главница, платима еднократно на датата на падежа. Емисията е със срочност 60 месеца, с дата на емитиране на облигациите – 16.11.2016 г. и дата на падеж – 16.11.2021 г.,
Вписва посочената емисия облигации в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН,  с цел търговия на регулиран пазар.
Вписва „Грийнхаус Пропъртис” АД, гр. София като емитент в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН.
 
6. Отказва да издаде лиценз на ИП „Трейдинг Хъб” ЕООД за извършване на дейност като инвестиционен посредник.
7. Издава одобрение на промените в устава на „Ризърв Кепитал” АДСИЦ, гр. София.
8. Издава одобрение на промяна в устава на „Премиер Фонд” АДСИЦ, гр. Варна.
9. Отнема правото на Надежда Йосифова Благоева да упражнява дейност като брокер на ценни книжа във връзка със заявление за доброволен отказ.

 
 
 

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани

            За месец април едно застрахователно дружество от държава членка е нотифицирало Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършва застрахователна дейност на територията на България. Към 30 април 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 571.
            През месец април 16 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България и към 30 април 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2256.
            През април едно застрахователно дружество със седалище на територията на Република България е заявило намерение да извършва застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 април 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15. 
През месец април няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 30 април 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 46.                 
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Решение от заседание на КФН на 11.05.2017 г.

На заседанието си на 11.05.2017 г. КФН реши:

Не издава забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „Барек Овърсийз Лимитид” АД, Република Кипър, за закупуване чрез инвестиционен посредник „Балканска Консултантска Компания – ИП” ЕАД на акции на „Дружба стъкларски заводи” АД от останалите акционери на дружеството.

Председателят на КФН Карина Караиванова откри международната конференция, посветена на обезщетенията при пътнотранспортни произшествия

Стенограма от изказването на Карина Караиванова, председател на Комисията за финансов надзор (КФН):
 
Уважаеми дами и господа,
Като представител на българския регулатор искам да кажа, че ние винаги мислим и за интереса на потребителите, освен този на бизнеса. Предполагам, че докрая на тази конференция всички ще се обедините около идеята, че съвместно трябва да се работи за защита на потребителите – участниците в движението, да има по-малко жертви по пътищата.
Дълго се колебах от каква позиция да се обърна към вас като участници в този престижен форум. Дали като родител, чиито деца и близки често са по улиците на София и по пътищата на България, или като ръководител на регулатора, който изцяло е отговорен за застрахователния бизнес. Всъщност в един момент осъзнах, че няма противоречие между двете гледни точки. Искам да Ви уверя, че в Комисията за финансов надзор полагаме огромни усилия не само за прозрачен пазар на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на МПС” и свързаната с нея „Зелена карта”, но също така за намаляване на кървавата статистика по българските пътища, за която чуваме всекидневно.
С инструментите, които ни дава законът, ние можем да повлияем, за да има по-малко пострадали, чрез активна работа за внедряване на отдавна чаканата у нас система бонус-малус. Наши представители ангажирано са заети с внедряването на тази система, въпреки че тя е пряка отговорност е на „Гаранционния фонд”. Тази система ще внесе и финансови стимули за шофьорите, които зачитат правилата за движение и така намаляват рисковете от пътнотранспортни произшествия. Погледнато чисто от финансова гледна точка това би означавало и по-малко разходи за плащане на обезщетения за българските застрахователи. Последните няколко месеца КФН направи няколко решителни крачки, които да направят възможно тази система накрая да се случи. Аз съм убедена, че българските представители на днешната конференция са запознати с тях. Приехме Наредбата за регистрите на „Гаранционния фонд” и за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Тази наредба дава пътната карта, чрез която застрахователите ще имат онлайн достъп до масивите на МВР и значително се облекчава процедурата при сключване на застраховката Гражданска отговорност, като застрахованите лица ще предоставят единствено регистрационен номер на автомобила и контролен талон. Освен това се затваря сериозно една от възможностите за застрахователни измами, тъй като няма да може вече да се спекулира с един от основните компоненти за определяне на премията, а именно кубатурата на автомобила. КФН разшири сериозно с тази наредба и възможностите за ефективен надзор, тъй като ще може да проследява всяка заведена претенция.
Приехме и промени в Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Мнозина от застрахователите не бяха доволни от новите моменти в тази наредба, но КФН беше задължена да приложи поправки в Закона за движение по пътищата, одобрени от Народното събрание. С тази наредба отпадна задължението двустранните протоколи при ПТП да се регистрират в КАТ.
Наскоро одобрихме отпускането на милион и 400 хиляди лева от средствата, събрани в „Гаранционния фонд” за инвестиции в техника и информационни технологии за подобряване на безопасността по пътищата.
Също така искам да Ви уверя, че ние активно си сътрудничим с граждански организации, които работят за по-малко жертви на пътя дори когато това не влиза в преките ни задължения. Но както стана ясно тук преди – всички страни трябва да си сътрудничат. Така например имахме среща с неправителствена организация, която стимулира граждани да заснемат нарушители на пътя и това да доведе до ефективното им наказание.
Уважаеми дами и господа,
Уверявам ви, че разглеждаме подобряването на ситуацията по пътя като ангажимент на КФН, който излиза извън разписаните в закона за функциониране на Комисията задължения, като наш много сериозен ангажимент и мисия в този случай. Искам като родител да съм по-спокойна, когато децата и близките ми излизат навън по улиците. Искам като председател на Комисията за финансов надзор да се плащат по-малко обезщетения на пострадали, не за друго, а защото често зад едно такова обезщетение се крие разбита човешка съдба. Заради това искрено пожелавам успех на този форум.
Ние сме изпратили наш експерт тук, който да Ви представи по детайлно мерките и действията, които сме предприели за внедряване на системата бонус-малус.
Желая Ви ползотворна работа.
 Карина Караиванова