КФН и Хърватският надзор обмениха опит и добри практики за приемането на еврото

КФН проактивно проведе поредица от срещи на стратегическо и оперативно ниво с Хърватската агенция за финансов надзор за добри практики в процеса на приемане на еврото

През изминалата седмица експерти от стратегическо и оперативно ниво на Комисията за финансов надзор осъществиха двудневно посещение в Хърватската агенция за финансов надзор (HANFA), като част от предприетите стъпки за реализирането на Националния план за въвеждане на еврото в България.

Инициативата за намиране на най-добри практики при приемане на еврото и избор на HANFA като институция с високи резултати беше създадена от Бойко Атанасов, председател на КФН. Визията за интегриране на еврото в България от КФН е ключов приоритет за лидерския екип на КФН през 2024 г. – 2025 г. Според г-н Атанасов основна цел на работната група на КФН е пълна видимост към стратегията и конкретните стъпки, през които HANFA е преминала в процеса на присъединяване към еврозоната. Фокусът на работните групи беше върху създадената координационна политика, правните инициативи, нужните корекции на финансовата система и на икономиката с акцент върху защита на потребителите, стратегиите за комуникация между институциите и с гражданите, процесите по сътрудничество с други държавни органи, изготвяне на оценка на разходите от финансовата индустрия, консултации с представители на финансовата индустрия и потребители, ИТ корекции в HANFA и мониторинг на изпълнението на плана за действие.

Хърватските участници споделиха, че година по-късно от приемането на еврото, след смяната на валутата, инфлацията в страната вече е наполовина, а икономиката и доходите  растат с едни от най-високите темпове в Европейския съюз. По-малък финансов риск и транзакционни разходи, по-конкурентоспособен бизнес и по-висок кредитен рейтинг  са сред най-големите положителни ефекти.

Разговорите продължиха със споделянето на опит по отношение на присъединяването на България и на Хърватия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което е сред водещите външнополитически приоритети на двете страни. Членството в организацията изисква извършването на вътрешни реформи и усъвършенстване на законодателството в съответствие с най-високите стандарти, сред които публичното управление, борбата с корупцията, защитата на конкуренцията, цифровата икономика, образование, околна среда, инвестиции.

За финансовите надзори на двете страни предстои общото предизвикателство за прилагане на регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), чиято цел е да създаде регулаторна рамка, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите, като същевременно запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите.

Делегацията обсъди частните пенсионни фондове и техния надзор, като структура и бъдещо развитие на пенсионната система – инвестиционни портфейли с различен рисков профил, такси и възвръщаемост на инвестициите, гаранция за минимална възвръщаемост, корекция на доходите чрез инфлация.

 Стратегическата среща бе насочена към  обмен на най-добре работещите европейски практики и обединителни линии в процеса на присъединяване на България към еврозоната. Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, сподели, че „когато се впускаме в значимото начинание, от съществено значение е да признаем ползите, произтичащи от приемането на еврото, както и да имаме видимост към опита на страни като Хърватия, които вече са предприели тази трансформираща стъпка. На първо място, присъединяването ни към еврозоната ще донесе икономическа стабилност и доверие, по-предсказуема и стабилна парична среда, ще намали рисковете от валутните курсове и ще улесни бизнеса да планира и инвестира с увереност. Нещо повече – убеден съм, че ще се повиши привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори. Вярвам и, че членството ни в еврозоната ще насърчи по-голяма финансова интеграция и България ще приведе паричните си политики в съответствие с тези на другите страни-членки, с по-тясна координация и сътрудничество в рамките на Европейската централна банка, ще засили позициите си не само в рамките на Европейския съюз, но и на световната икономическа сцена. Успешното присъединяване на Хърватия към еврозоната трябва да ни бъде вдъхновяващ пример, докато се движим в процеса на приемане на еврото. Използвайки опита на Хърватия, България може да се справи с предизвикателствата, да припознае възможностите, които идват с присъединяването към еврозоната и да извлече ползите от приемането на еврото. Целта на всички ангажирани институции е да бъде стимулирано устойчивото развитие и просперитета на българската нация и нейните граждани“.