Свършеното през първата година от мандата и приоритетите, които ще развива финансовият надзор очерта ръководството на КФН по време на втория панел от годишната конференция „Говорим с КФН. Vol.2. Нови хоризонти“. В дискусията участваха над 350 представители на компании и институции от небанковия финансов сектор, както и председателят на EIOPA Петра Хилкема.

Необходимостта от по-активен диалог между регулатора и бизнеса бе акцентът от председателя Васил Големански, който очерта визия за партньорски модел на взаимодействие в небанковия финансов сектор. „Устойчивите финансови пазари не се изграждат само с регулации, а с доверие, предвидимост и реално партньорство между институциите и участниците на пазара“, подчерта той.

Заместник-председателят на КФН Деница Величкова акцентира върху предприетите стъпки за модернизиране на надзорната дейност и въвеждането на еврото като национална валута, като подчерта, че това очертава новото лице на българския капиталов пазар. „Вярвам, че ролята на лидерския екип на КФН е да бъде генератор за внедряването на съвременни дигитални решения в надзорната дейност, проактивния агент за повишаването на капацитета за анализ и обработка на големи масиви от данни, усъвършенстване на  риск-базирания модел на надзор, като значими фактори за укрепване на стабилността и прозрачността на капиталовия пазар.“

Сред основните постижения тя открои въвеждането на нови инструменти за насърчаване на финансовата грамотност, развитието на предлицензионни процедури за доставчици на услуги за криптоактиви и засиленото международно сътрудничество в областта на капиталовите пазари. По думите ѝ следващият етап е свързан с по-широко внедряване на дигитални решения, обработка на големи масиви от данни, ESG надзор и проверки по DORA през 2026 г.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова постави акцент върху една от най-големите реформи в пенсионната система през последните години. Тя подчерта, че промените в Кодекса за социално осигуряване предвиждат въвеждането на мултифондовата система, по-гъвкави възможности за избор на инвестиционен профил и нов механизъм за оценка на доходността на пенсионните фондове.

„Надявам се да продължим да развиваме този диалог и занапред да постигаме още по-високи резултати. Едно от най-значимите постижения е успехът в една 20-годишна борба на цялата индустрия и на всички, които с изключителни усилия допринесоха днес да можем уверено да кажем: мултифондовата система в България ще стане факт.“, отбеляза Диана Йорданова.

 Сред приоритетите са още намаляване на таксите, повишаване на изискванията към пенсионните дружества и създаване на система за проследяване на пенсионните права. В краткосрочен план предстои приемането на подзаконовата нормативна рамка и информационна кампания за осигурените лица.

Зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данаилов отчете напредък по ключови регулаторни промени в автомобилното застраховане, включително транспонирането на европейската Моторна директива и подготовката за въвеждане на система „бонус-малус“ при „Гражданска отговорност“. Той посочи като приоритети засиления контрол върху застрахователните измами, дигитализацията на процесите и по-строгия надзор върху финансовата устойчивост на сектора. Сред предстоящите задачи са изменения в Кодекса за застраховането, свързани с европейските правила за платежоспособност, преструктуриране и защита на потребителите.

„Без усилията и професионализма на нашите колеги нямаше да бъдат осъществени ключовите законодателни промени — нямаше да бъде въведена Моторната директива, нямаше да отпадне двойният одит на застрахователите, нито да бъде свършена сериозната работа по системата „бонус-малус“. Предизвикателствата в застрахователния бизнес са много, но именно хората, които стоят зад тази индустрия, правят възможен всеки успех.“, каза Пламен Данаилов.

Петър Джелепов, член на КФН, представи резултатите в областта на защитата на потребителите, финансовата грамотност и финансовите иновации. По думите му „Дигитална академия“  в сайта на институцията, разширява достъпа до обучение за потребителите на небанкови финансови услуги, а интересът към Innovation Hub на КФН нараства значително, включително в сферата на криптоактивите, изкуствения интелект и финтех решенията. Той подчерта, че регулаторът ще продължи да развива механизми за анализ на рисковете, международно сътрудничество и внедряване на SupTech инструменти за по-ефективен надзор.

„Най-сигурната и устойчива защита на потребителите е тяхната финансова грамотност.“, обърна внимание Петър Джелепов.

Основният акцент в дискусията бе поставен върху дигиталната трансформация, по-високата прозрачност и необходимостта от по-тясно и устойчиво сътрудничество между регулатора и бизнеса, основано на активен диалог и взаимно доверие, в условията на динамично променяща се финансова среда.