Интегрирани капиталови пазари: Пътят на България към устойчиво и иновативно финансиране

В моменти като настоящия, посоката на развитие не се диктува от обстоятелствата, а от избора да се действа целенасочено, с визия. Докато Европа се стреми към по-добра интеграция на капиталовите си пазари, България трябва не само да навакса, но и да бъде част от промяната към устойчиво и иновативно финансиране.

Силната банкова система остава гръбнак на икономиката, но новите реалности изискват повече – по-гъвкави форми на финансиране, дигитална свързаност и прозрачен достъп до инвестиции. Отдавна вече не става въпрос просто за регулации, а за изграждане на екосистема, в която пазарите се развиват устойчиво, бизнесите растат, а гражданите участват информирано.

Промяната е в ход. Регламентът DORA за цифрова оперативна устойчивост влезе в сила в целия ЕС през 2025 г. и поставя конкретни изисквания към финансовия сектор относно киберсигурността и управлението на ИКТ рисковете. В същото време, Регламентът MiCA, който представлява първата общоевропейска рамка за регулиране на криптоактиви, вече е в сила на европейско ниво и предстои да бъде транспониран в националното законодателство на България. Тези инициативи са ясни сигнали, че финансовата система върви към по-високи стандарти за сигурност, иновации и доверие. В този контекст, Комисията за финансов надзор организира важна конференция за небанковия финансов сектор, насърчавайки съвместната работа и устойчивата среда в процеса по прилагане на двата регламента.

Често се говори за еврозоната като за политическа цел. Но за онези, които работят с капиталови пазари, това е много повече – това е уверение, че България е стабилен и предвидим партньор. Присъединяването ще премахне валутния риск, ще намали транзакционните разходи и ще улесни трансграничните инвестиции – възможности, които не бива да се изпускат. Комисията за финансов надзор, като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, следи напредъка на всички поднадзорни лица по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Резултатите от проведена от КФН анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждането на еврото е в много напреднал етап. Много участници вече са предприели конкретни стъпки за адаптация, като актуализиране на вътрешни планове, информираност на клиентите и партньорите и обновяване на информационните системи. Въпреки напредъка, има още области (техническа и регулаторна), в които е необходимо подобрение.

Комисията за финансов надзор активно работи за надграждане на надзорния капацитет чрез иновативни дигитални инструменти, подкрепя устойчивото финансиране и ESG стандартите, насърчава културата на откритост и прозрачност сред пазарните участници. Освен това, КФН е и един от инициаторите в процеса на прилагането на принципите на корпоративното управление в България, като следва международно признатите стандарти за прозрачност, отчетност, ефективен надзор и защита на правата на акционерите. Това е ключова част от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да укрепи доверието в българския финансов сектор. Осигуряването на добро корпоративно управление не само подобрява стабилността на пазарите, но и привлича нови инвестиции и подкрепя дългосрочния растеж на икономиката.

Застрахователният сектор и пенсионните фондове имат реален потенциал да се превърнат в устойчив източник на финансиране за икономиката. Мултифондовият модел вече дава възможност за избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска – следващата стъпка е да използваме пълноценно този инструмент за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции и подкрепа на реалната икономика.

За да бъде пазарът жизнен, той се нуждае от активни, информирани участници. Това означава по-добра финансова грамотност, дигитални решения за достъп до продукти и ясна комуникация. Развитието на капиталовите пазари в България не може да бъде оставено на естествения ход на събитията – то изисква стратегическа визия, институционален капацитет и широка обществена подкрепа. Само чрез партньорство между публичния и частния сектор, чрез иновации и доверие, можем да изградим модерна и устойчива финансова среда.

През 2025 г. пред КФН е поставена целта да покаже, че силата на регулацията не е в рестрикцията, а в създаването на среда за доверие, иновации и растеж. Стабилен надзор, предвидима регулаторна рамка и открит диалог с участниците в сектора – това е моделът, с който България утвърждава мястото си в сърцето на европейската финансова архитектура.

Целият бюлетин можете да видите тук.