Принцип на застраховането е взаимността, т.е. събиране на вноски (премии)от много лица, изложени на еднотипен риск, за да се покрият загубите на малкото от тях, при които рискът се е реализирал чрез настъпването на застрахователно събитие. Застраховането се реализира на базата на парични вноски от множество хора, които се разпределят между пострадалите.
Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

Спокойствие. Не може да се знае със сигурност дали жилището ще бъде наводнено, или ще бъде обект на кражба, дали ще се претърпи злополука и т.н. Всичките тези рискове могат да се застраховат, за да се осигури финансово спокойствие при настъпване на неблагоприятна ситуация, както на застрахования, така и в определени случаи за неговите наследници.

Комисията за финансов надзор /КФН/ регулира и надзирава застрахователите и застрахователния пазар. Сред основните задачи на институцията е защитата на правата и интересите на застрахованите лица. Чрез изработването и налагането на определени законови изисквания и правила, както и чрез контрол на участниците на пазара, Комисията за финансов надзор спомага за изграждането и функционирането на справедлив и открит пазар, и свежда до минимум възможностите за измами и манипулации. 

Наблюдават се показатели, които показват финансовото състояние на компанията, както и спазването на законовите изисквания.  КФН следи дали застрахователите разполагат с технически резерви, които да покриват инвестиции с определено качество. По този начин се гарантира плащането на обезщетения на застрахованите, при настъпване на застрахователно събитие. Освен с технически резерви застрахователите трябва да разполагат и със достатъчно собствени средства, които да гарантират плащанията, ако застрахователните резерви се окажат недостатъчни. Финансовото състоянието на застрахователите е обект на надзор по представяната всеки месец информация в Комисията и чрез извършване на проверки в офисите на застрахователите.

Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

В Кодекса за застраховането подробно е описана уредбата на застрахователния договор –преддоговорни отношения, сключване на договори, задължения на страните, в това число и след настъпване на застрахователното събитие.
Важно е потребителят преди да сключи договора да се запознае подробно с общите условията по договора и с вътрешните правила за дейността по уреждане на застрахователни претенции. Кодексът за застраховането задължава всички застрахователи да си изготвят правилата, които да регламентират процедурите по приемане на претенции, по събиране на доказателства, определяне размера на обезщетенията, извършването на разплащания и разглеждането на жалби от потребителите. Правилата са публични и познаването им е от полза на клиента.
Осен това потребителите на застрахователни услуги трябва да знаят, че цената на застраховката /премията/ зависи от покритите рискове и от размера на поетата отговорност.

В Кодекса за застраховането са предвидени срокове, в които застрахователят следва да определи и изплати обезщетението или мотивирано да откаже плащането. Ако застрахованото лице счита, че застрахователят не е изпълнил ангажиментите си, може да подаде жалба до заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. В жалбата следва да опише случая и да приложи копия на отнасящите се до случая документи. КФН разглежда обстоятелствата, като взема предвид позициите на двете заинтересовани страни. Ако бъдат констатирани административни нарушения от страна на застрахователя, КФН има правомощия да налага административни наказани и да прилага принудителни административни мерки. Следва да се има предвид, че КФН не разполага с правомощия да задължи застрахователя да изплати обезщетение, което не е определено със съдебно решение или със споразумение на страните, нито да се произнасят по размера на дължимо обезщетение. Произнасянето по подобни гражданскоправни спорове е от компетентността единствено на съда.

Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

Информация може да се намери в офисите на застрахователните компании, при брокерите и агентите, както и в интернет сайтовете на компаниите. Освен това на страницата на КФНwww.fsc.bg се публикува изчерпателна информация, която подпомага потребителите на застрахователни услуги. Може да откриете всички тарифи по „Гражданска отговорност”, статистика за пазара – обобщени са данните за премиен приход, платени обезщетения и пазарен дял. В регистъра ERiK може да намерите актуалните координати на компаниите, както и информация за акционерите и ръководството на компанията и за финансовото й състояние. По телефон или чрез електронна поща хората могат да отправят запитвания и да получават отговори на въпроси от компетентността на комисията

Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

Всичко – от телевизор до живот. Най-общо, застраховането може да се раздели на общо застраховане и животозастраховане. Към общо застраховане са всички видове имуществени застраховки, граждански отговорности (като например: ГО, свързана с притежаване и използване на МПС, с притежаване и използване на летателни апарати и плавателни съдове, обща ГО), каско; помощ при пътуване; злополука; плавателни; летателни и релсови превози; застраховка на кредити; финансови услуги; правни разноски; гаранции. Към животозастраховането са застраховка живот; застраховка живот, свързана с инвестиционен фонд; застраховка за пенсия или рента; женитбена и детска застраховка; постоянна здравна застраховка; застраховка злополука.

Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

Тази застраховка има два аспекта – инвестиционен и осигуряване на бъдещи средства на тези, които зависят финансово от застрахования при преждевременна смърт. Инвестиционният аспект е важен, тъй като има данъчни облекчения при внасяне на премиите, а в бъдещ период се превръща в допълнителен доход.
По своята същност застраховката “Живот” се дели на рискова и смесена (рискова със спестовен елемент), пенсионна (или рентна) и здравна застраховка. От своя страна всяка застрахователна компания предлага освен широко популярните застраховки и множество техни разновидности.

Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

Рискът от заболяване. Застрахователната сума и размерът на обезщетенията по всеки от рисковете на застраховката могат да бъдат определени от клиента, който избира рисковете, отговарящи най-пълно на неговите изисквания. Може да се договори изплащане на суми или възстановяване на извършени фактически разходи, вследствие заболяване, но до размера на застрахователната сума – за медицински преглед и изследвания; разходи за медикаменти; дневни пари за болничен престой; суми за оперативно лечение на органи или системи; стоматологична помощ при увреждане на зъбите. Срокът на застраховката е определен в застрахователния договор и обикновено е дългосрочен. Застрахователната премия може да се заплати еднократно при сключване на застраховката или на вноски.

Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

В Кодекса за застраховането е посочено, че задължителни са застраховките “Гражданска отговорност” на автомобилистите (свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства); “Злополука” за пътниците в превозните средства за обществен превоз. Задължителни са и много застраховки на Гражданска отговорност на лица, упражняващи различни професии (за лекари, нотариуси, строители, туроператори, охранители и други), които са установени с различни закони или с международен договор.

Застраховането е покриване на най-различни рискове / земетресение, пожар, катастрофа, кражба, смърт, болест…/ “Рискът” е основно понятие в застраховането, което включва в себе си едновременно несигурността относно настъпването му в бъдеще и факта, че изходът или развитието на дадена ситуация може да ни постави в по-неблагоприятно положение от това, в което се намираме.

„Гражданска отговорност” е задължителна, защото има голяма обществена значимост, тъй като защитава интересите на невиновни лица, пострадали при катастрофа. Освен това тя осигурява и финансова защита на лицето, причинило пътно-транспортно произшествие, тъй като не то, а неговият застраховател изплаща дължимото обезщетение по силата на сключения договор, тоест застраховката. При сключена застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица в рамките на застрахователните суми, посочени в договора. Обезщетенията по тази застраховка всяка година нарастват, предвид големите лимити на отговорност /най-горната граница, до която може да стигне обезщетението/, които законово са фиксирани от държавата. Една сума, например, от няколко десетки хиляди лева, би била непосилна за по-голяма част от българите. „Гражданска отговорност” е задължителна застраховка почти в цял свят.

От 2006 г. цената (премията) на застраховката „Гражданската отговорност” е либерализирана, т.е. застрахователните дружества сами я определят. От своя страна надзорът следи премиите да бъдат достатъчни, за да осигурят изпълнението на всички задължения на застрахователя по застраховката. След въвеждане на системата Бонус-Малус размерът на премията ще зависи и от качествата на шофьора –предизвиквал ли е пътнотранспортни произшествия, отнемани ли са му точките от талона и от вида автомобил, кога е произведен, в какво състояние е, с каква цел се ползва  и др.
Глобата при липса на застраховка ГО е от 400  до 600 лв. за физически лица и от 2 000 до 5 000 лв. за юридически. При повторно нарушение глобите скачат драстично – за физически лица 2000 лв., а за юридически – 10 000 лв.

Да. Гаранционният фонд изплаща обезщетения в следните три случая:
– при липса на ГО се изплаща обезщетение на невинно пострадалия за имуществени и неимуществени вреди
– когато са причинени телесни увреждания и моторното превозно средство е неидентифицирано. /Кола блъска човек и изчезва като пострадалият не е видял номера./ В този случай не се плаща за вреди на имущество.
– когато МПС-то има Гражданска отговорност, но пътно-транспортно произшествие е причинено от лице, което е откраднало колата. И в този случай обезщетението се изплаща от Гаранционния фонд.
В случаите, че водачът е известен, Гаранционният фонд предявява регресен иск към него за възстановяване на сумата. /Шофьорът без ГО и крадецът ще трябва да възстановят изплатените обезщетения от Гаранционния фонд, които, особено за неимуществени щети, възлизат на хиляди лева./
Освен по “Гражданска отговорност” от Гаранционния фонд се изплащат и обезщетения по задължителната застраховка “Злополука”, когато превозвачът не е имал застраховка.

Обезщетение по ГО се изплаща от застрахователя в срок от 15 дни, след като застрахованият е представил всички поискани документи, свързани с установяване на събитието и размера на вредите. А срокът, в който застрахователят трябва окончателно да се произнесе по предявена претенция е три месеца от момента, в който е заведена. За това време застрахователят е длъжен да определи размера на обезщетението, или да даде мотивирано становище за отказ на плащане.
Гражданите могат да претендират и за лихва върху обезщетението, ако застрахователят го забави след срока за произнасяне по предявената претенция.

Застраховката „Автокаско” осигурява получаване на обезщетение при нанесени щети на автомобила, неимуществените щети се покриват от „Гражданската отговорност”.
Застрахователят изплаща обезщетение по застраховката „Автокаско”, независимо от това дали водачът е виновен за щетата.

Най-целесъобразно е преди сключването на застрахователен договор и при самото сключване да се използват услугите на тъй наречените застрахователни посредници – застрахователни агенти или лицензирани застрахователни брокери. Разликата между брокер и агент е, че агентът работи за един застраховател, а застрахователният брокер може да работи за всички лицензирани застрахователи и негово задължение е да защитава интересите на клиента си.
Застрахователният брокер е длъжен да поддържа собствени средства и да създаде специални клиентски сметки. Контролът върху дейността на застрахователните брокери се осъществява от КФН, която има законовите правомощия за издаване на разрешения за извършване на дейност като застрахователен брокер и досега са лицензирани около 360 брокера. Данни за тях – наименование, адрес, телефон са публикувани на интернет страницата на КФН.  
Трябва да знаете, че услугите, които предлагат брокерите са безплатни за клиента.

Брокерът е задължен да предложи най-изгодните условия и тарифи на своя клиент от всички застрахователни компании, които представлява. Той може да предлага различни видове застраховки – имуществени и неимуществени. Също така, тъй като по закон брокерът работи по възлагане на клиента, той е длъжен да защитава интересите на клиента Той консултира своя клиент както и преди сключването на застрахователния договор, по време на сключването, така и след евентуалното настъпване на застрахователното събитие.

В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство (МПС) договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се прекратява. Прехвърлителят е длъжен като част (приложение) от договора за прехвърляне на правото на собственост на моторно превозно средство да предаде на приобретателя (придобиващия) всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прехвърлителят и придобиващият са длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето. В същия срок, придобиващият може едностранно да прекрати договора и без да посочва основания.

Придобиващият МПС е солидарно отговорен за неплатената част от премията до прехвърлянето.

Застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато не бъде уведомен за прехвърлянето.

Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

В случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия.

Да, по застраховка “Гражданска отговорност” вече се покрива и отговорността за причинените неимуществени и имуществени вреди, включително и на съпрузите и на всички роднини по права линия.

От самото наименование на този вид застраховка става ясно, че тя има задължителен характер, тъй като за сключването на такава застраховка съществува законово задължение. Това законово задължение е предвидено в Кодекса за застраховането (КЗ), по-конкретно в чл. 461, т. 1 от КЗ.
Със сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят се задължава да покрие имуществените и неимуществените вреди от застрахованото лице, причинени на трети лица, които вреди са настъпили, вследствие на притежаването и/или ползването на застрахованото моторно превозно средство (МПС).
Например: Притежавам и/или ползвам МПС, за което съм сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въпреки това, при управлението на въпросното МПС причиня вреди на друго МПС, на друго имущество или телесни повреждания или смърт на човек, то застрахователят, с когото съм сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се задължава да покрие причинените от мен вреди посредством изплащането на застрахователно обезщетение на пострадалото лице или неговите наследници, в случай на смърт.
Този вид застраховка се отличава с висок обществен интерес, тъй като има за цел да защити правата и интересите на увредените лица посредством изплащането на застрахователно обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди от застрахованите лица, които притежават и/или ползват МПС.

Задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща най-общо две основни групи лица:
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение (като договорът може да се сключи от всяко друго лице, различно от собственика на МПС);
всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.
Лицата от група № 2 са длъжни да сключат гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България, като това лице трябва да има такава застраховка до напускането на Република България. Задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща най-общо две основни групи лица:
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение (като договорът може да се сключи от всяко друго лице, различно от собственика на МПС);
всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.
Лицата от група № 2 са длъжни да сключат гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България, като това лице трябва да има такава застраховка до напускането на Република България. Това задължение отпада, при условие че притежава валиден сертификат „Зелена карта“.
Други хипотези, при които следва да се сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите:
1. В случаите когато МПС са внесени в Република България с цел продажба, търговците, извършващи тази дейност, които получават временни табели с регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите само по регистрационния номер на временните табели за срока им на валидност, но не повече от една година.
2. Когато собственик на МПС с българска регистрация има сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от застраховател в друга държава членка, това не го освобождава от задължението му да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за територията на Република България.
3. При участие на МПС в състезание, при което не е задължително спазването на правилата за движение по пътищата, собственикът на МПС е задължен да осигури покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността си във връзка с участие в състезанието.

Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционен фонд.
На интернет страницата на Гаранционен фонд също може да се направи справка за наличието на сключен такъв договор, но отразяването там има само оповестително действие за третите лица.
Важно е да се посочи, че с полицата за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се издава и сертификат „Зелена карта“ без да е необходимо заплащането на допълнителни такси или друго плащане от ползвателите на застрахователни услуги.

Когато със застрахованото МПС се причинят имуществени и неимуществени вреди застрахованото лице е длъжно да предостави на увреденото (пострадало) лице данните, необходими за предявяване на претенция пред неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите:   
– името и адреса си;
– в случай, че собственикът е различен от водача – името и адреса, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на собственика на МПС;
– регистрационния номер на МПС;
– наименованието и седалището на застрахователя, който е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и номера на полицата.

При настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице следва да се обърне към застрахователното дружество, с което е сключен договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да предяви претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Завеждането на претенцията се удостоверява от застрахователя с номер. Със завеждането на претенцията увреденото лице трябва да представи пред застрахователя всички документи, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, включително банкова сметка, по която застрахователят следва да изплати застрахователното обезщетение. При необходимост да бъдат представени допълнителни доказателства, застрахователят следва да уведоми за тях увреденото лице най-късно в срок 45 дни от представянето на доказателствата, изискани при завеждането на претенцията (основание от чл. 106, ал. 3 от КЗ).
След представяне на всички доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, застрахователят има задължението да се произнесе по същата в срок до 15 работни дни, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В случай че не са представени пред застрахователя всички доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Гаранционният фонд (ГФ) е юридическо лице със седалище в гр. София.
ГФ извършва плащания в полза на увредените лица в следните хипотези:
1. За вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство;
2. Когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
ГФ не заплаща вреди на имущество, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, освен когато с неидентифицираното моторно превозно средство са причинени значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт.
За изплащане на обезщетение, вследствие на причинени вреди от неидентифицирано МПС или от водач, който няма сключена застраховка, увреденото лице може да предяви претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, или пред Гаранционния фонд.
Застраховател, който е получил лиценз и предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, не може да откаже да приеме такава претенция, както и да извърши оглед на увредено имущество, ако такъв е необходим. Застрахователят е длъжен в срок до 7 дни от получаване на претенцията на увреденото лице да предаде на Гаранционния фонд цялата документация по предявената претенция. Събирането на допълнителни доказателства, определянето на размера и изплащането на обезщетението на увреденото лице се извършва от Гаранционния фонд.
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако ГФ не е платил в тримесечен срок от датата на предявяване на претенцията, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.
 

Моторни превозни средства на особен режим са тези МПС, които са държавна собственост, на управление на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, „Държавна агенция „Национална сигурност“, „Държавна агенция „Технически операции“ и други ведомства.
Следва да се има предвид, че при разкриване на информация за МПС на особен режим пред трети лица, в това число при проверка за сключена застраховка на интернет страницата на Гаранционния фонд, тези ВПС се посочват като незастраховани, освен ако съответното ведомство, чиято собственост са тези МПС, не е указало друго на ГФ.
Ето защо, при претенция за обезщетение за вреди, причинени от МПС на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство, чиято собственост е автомобилът, с когото са причинени вреди, е указало на ГФ друго.

НББАЗ е сдружение с нестопанска цел със седалище в гр. София. Всеки застраховател, получил лиценз за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да стане член на НББАЗ преди да започне да упражнява дейност по тази застраховка. Членството в НББАЗ се прекратява само с отнемане на лиценза за този вид застраховки.

НББАЗ заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо на територията на РБ само когато:
– застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или
– застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България;
– не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, или
– в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.

Правото на застрахователно обезщетение се поражда при наличието на следните условия:
– застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
– застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България;
– застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от Република България или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата „Зелена карта“ – при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки.

Предявяване на претенции пред НББАЗ
Увреденото лице е длъжно да предяви претенцията си за изплащане на обезщетение пред НББАЗ с писмено искане, придружено от доказателствата, с които разполага, като следва да представи и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. Срокът за произнасяне на НББАЗ е два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред бюрото. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако НББАЗ не се е произнесъл по подадената претенция в горепосочения срок, отказал е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.