Предназначението на капиталовия пазар, най-общо казано, е да свърже идеите на предприемачите с капиталите на хората, които искат да инвестират. Той осигурява движението на капитали между отделните икономически субекти, като способства за финансиране на икономиката и създава възможности за инвестиране на свободните средства на населението чрез осъществяването на сделки с ценни книжа.

Структурата на българския капиталов пазар съответства на установената в света. Законът за публично предлагане на ценни книжа регламентира свързаните с пазара институции – Комисията по финансов надзор, фондовата борса, Централния депозитар, Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, инвестиционните дружества, инвестиционните посредници, брокерите и инвеститорите – и регулира дейността им. Целта на закона е да се осигури защита на инвеститорите, да бъдат създадени условия за развитието на открит и ефективно работещ пазар, което гарантира общественото доверие в него.

На фондовата борса купуват и продават ценни книжа, там се срещат търсенето и предлагането, което и формира стойността на ценните книжа. Връзката между продавачи и купувачи не е пряка, а се осъществява чрез инвестиционни посредници. Конкретните сделки се сключват от физически лица, наречени борсови посредници (брокери). Информация за сделките се дава в Централния депозитар, където се регистрира всяка извършена сделка и се прехвърля собствеността върху ценните книжа. А Комисията по финансов надзор контролира дейността на всички участници на пазара.

Ценните книжа са документ за извършена инвестиция. Те отразяват правата на притежателя им спрямо техния издател (емитент). Основните видове ценни книжа са акциите и облигациите. Най-общо можем да определим разликата между тях така – акции изразяват отношения на собственост, облигациите – отношения на дълг, т.е. между заемодател и заемополучател.

Акцията представлява част от капитала на акционерното дружество. Когато закупите акции от дадено акционерно дружество, Вие всъщност ставате съсобственик на една малка част от дружество и всичко, което то притежава (или дължи). Едновременно с това, като акционер, имате и определени права, като право на участие в общото събрание на акционерите и при разпределение на печалбата под формата на дивиденти, право да получавате информация за дейността на дружеството, право на ликвидационен дял.

Облигацията, на практика, представлява документ за заем на парични средства, който сте предоставили при предварително определени условия като лихва и срок на заема. Най-общо облигациите биват частни (корпоративни), общински и държавни. Корпоративните облигации се издават от дружества. Като притежател на такива облигации, Вие нямате право да участвате, например, в разпределението на печалбата на дружество, но имате гаранция за изплащането на лихвата и главницата в определения срок. Общинските облигации се издават от общините, като средствата, получени по този начин най-често се използват за реализиране на проекти, свързани с благоустройство на съответната община.

Държавните ценни книжа са вид облигации, издадени и гарантирани от държавата. Те са нискорискови, но обикновено носят и относително по-ниска доходност.

Инвестицията в ценни книжа, както и всяка друга инвестиция, се прави с цел печалба, била тя в дългосрочен или краткосрочен план.

Основните начини за реализиране на печалба при акциите са дивидентът и капиталовата печалба.

Дивидентът представлява част от печалбата на дружеството, разпределена на толкова равни части, колкото са акциите в капитала на дружеството. Дали дружеството ще разпределя дивидент и какъв е неговият размер се решава от Общото събрание на акционерите и зависи както от финансовото състояние на дружеството, така и от намеренията за извършаване на инвестиции.

Капиталова печалба представлява положителната разлика в цената, на която сте придобили дадени ценни книжа, и цената, на която ги продадете.

В България дивидентите се облагат с 7% данък при първоизточника, а капиталовата печалба от търговия с акции на публични дружества е необлагаема.

При облигациите печелите основно от лихвата, която е определена по облигационния заем.

Всяка инвестиция, включително и тази в ценни книжа, има елемент на риск. Рискът при инвестициите в ценни книжа е свързан с множество фактори – състояние и развитие на дружеството, в което сте инвестирали, състояние на определен сектор от икономиката, състояние на капиталовия пазар, състояние на икономиката като цяло и т.н.

Съществува връзка между печалбата и риска. Правилото обичайно е: нисък риск – ниска печалба, висок риск – висока печалба.

• Не очаквайте да получите висока печалба при минимален риск.
• Не се доверявайте на обещания за богатство, което ще получите срещу скромна инвестиция без никакъв риск.

За начинаещите инвеститори е препоръчително да се запознаят с основите понятия, механизмите и участниците на капиталовия пазар, както и да потърсят съвет и помощ от професионалисти.

При инвестирането винаги има елемент на риск и инвестицията в акции не прави изключение. Рискът тук е свързан със възможна загуба на част от вложените средства. Като притежател на акции, Вие можете да спечелите много, но можете и да загубите, ако продадете акциите си на по-ниска цена от тази, на която сте ги закупили.

Възможно е също дружеството, в което сте инвестирали, да не разпределя дивиденти, което, обаче, не означава, че губите. Ако дейността на дружеството е успешна и се инвестира в перспективни проекти, обикновено означава, че в бъдеще може да се очаква висока печалба и съответно разпределение на високи дивиденти. Освен това, цената на акциите на добре развиващото се дружество се повишава и така печелите от ценовата разлика, дори и да не бъдат разпределяни дивиденти.

В случай, че ако при издателя на облигации възникнат финансови затруднения, това може да се отрази на възможността му да обслужва облигационния заем, и например да забави, намали или спре плащанията по лихвата и/или главницата.

Преди да вземете решение дали да инвестирате в ценни книжа, трябва внимателно да прецените редица фактори като личната Ви финансова ситуация, размера на сумата, която сте готов да вложите, бъдещите Ви планове, степента на риск, която сте склонен да поемете. Един от популярните съвети гласи, че при инвестирането не трябва да използвате средства, които ще Ви потрябват в скоро време. Ако сте начинаещ инвеститор е добре да се запознаете с основните финансови термини и факти за капиталовия пазар. Можете да се обърнете и към инвестиционен консултант, който ще ви предложи професионален съвет.

При избора на инвестиция е добре да знаете, че от основно значение е „качеството” на емитента, т.е. издателят на ценните книжа – акции или облигации. Ако емитентът е стабилен, с добро финансово състояние и перспективи за развитие, то това обикновено е белег за стабилност и успех на инвестицията в издадени от него книжа.

Диверсификация на риска или „Не слагайте всички яйца в една кошница.”

Може да се изненадате, но това е една от най-популярните фрази в света на капитала.

Преведена на езика на финансистите, тя би звучала така – не влагайте всичките си средства само в един и същ вид ценни книжа или в ценни книжа на едно дружество, защото е прекалено рисковано. По-разумно е да формирате така наречен „портфейл” от ценни книжа, като по този начин намалите риска от инвестицията. Именно този подход е заложен при създаването на колективните форми на инвестиране, като например договорните фондове.

Вие не можете директно да търгувате на фондовата борса. За целта е необходимо да ползвате услугите на лицензиран инвестиционен посредник. Сделките на фондовата борса се извършват от брокери, които са служители на инвестиционните посредници. Брокерите също трябва да притежават лиценз за извършване на тази дейност. Преди да предприемете действия задължително се информирайте дали дружеството, към което сте се обърнали, и брокерът имат съответните лицензи. Списъци на лицензираните от КФН инвестиционни посредници (ИП) и лицензираните брокери са можете да намерите на интернет страницата на КФН, в ERiK – www.fsc.bg

Инвестиционен посредник е дружество с основен предмет на дейност покупка и продажба на ценни книжа. Банките също могат да изпълняват ролята на инвестиционни посредници. За своите услуги инвестиционният посредник получава комисиона.

Критериите за оценка на посредниците могат да бъдат: разходи за комисионни (твърда сума на сделка и процент от стойността на сделката); разположение спрямо местоживеенето Ви; главен офис на посредника ли е или клон; голям посредник ли е или малък; известен ли е като посредник на дребни инвеститори или се занимава приоритетно с големи клиенти?

След като изберете инвестиционен посредник, трябва да сключите с него договор за услуга. Обикновено инвестиционните посредници предлагат на клиентите стандартен договор. При желание вие можете да предложите промени по него.

Трябва да посетите офис на избрания от Вас инвестиционен посредник, като следва да разполагате с е личната си карта и депозитарна разписка за притежаваните от Вас ценни книжа. Ако не притежавате депозитарна разписка, можете да заявите нейното издаване в офис на инвестиционен посредник, действащ като регистрационен агент. Попълва се Искане за дубликат на депозитарна разписка, към което се прилага копие на документ за самоличност. Таксата за издаване е 10 лв.

Не, депозитарните разписки не са ценни книжа. Те удостоверяват вписвания в сметките за ценни книжа от “Централен депозитар” АД. Когато загубите депозитарната си разписка, е необходимо да посетите инвестиционен посредник, притежаващ лиценз за регистрационен агент, и той ще ви издаде дубликат.

В компетентността на инвестиционните посредници, действащи като регистрационни агенти, се включва промяна на данни за притежателите на безналични ценни книжа, поправка на сгрешени данни, издаване на дубликати от удостоверителни документи, прехвърляне на безналични ценни книжа при дарение и наследяване, а също и регистрация на сделки с безналични ценни книжа, сключени предварително между

Продажбата на ценни книжа, собственост на починало лице може да се извърши само след процедура по наследство. Необходими документи:

• наличните депозитарни разписки/временни удостоверения, издадени на името на починалото лице;
• удостоверение за наследници – в оригинал, не по-старо от 6 месеца;
• копия от документите за самоличност на всички наследници, заверени собственоръчно с “Вярно с оригинала” и подпис;
• нотариално заверен договор за доброволна делба или пълномощно;
• в случай, че наследниците не са роднини по права линия без ограничения и/или съпрузи, т.е. не попадат в кръга на лицата по чл. 31, ал. 2 и чл. 44, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), се изисква удостоверение от съответната данъчна служба за платени данъци по реда на чл. 41 от ЗМДТ;
• препис от смъртен акт.

Процедурата по наследяване се извършва на 2 етапа – блокиране на ценните книжа, собственост на починалия и прехвърлянето им на един (или повече) наследници. Таксата за справка и блокиране е 20 лв, а таксата за прехвърляне – 20 лв. за всяка емисия/наследник.

Къде мога да намеря актуална информация за цените на книжата, в които съм инвестирал?

Информация за търговията с ценни книжа можете да намерите на интернет страницата на фондовата борса – www.bse-sofia.bg – както и в специализираните интернет сайтове и други медии.

Публичните компании и другите емитенти са задължени публично да оповестяват определена по закон информация за дейността си чрез избрана от тях медия (обикновено финансова интернет базирана медия), като същевременно я предоставят и в КФН. Комисията поддържа регистър за всички поднадзорни лица – включително и за публичните дружества и другите емитенти – съдържащ информация за дейността им, данни за акционерно участие, седалище на дружеството, управителни органи, годишни и периодични отчети и др. Този регистър е публичен, което означава, че всеки гражданин има право на достъп до него. Нужните Ви сведения от регистъра можете да получите на и място в КФН. Регистърът има и публична електронна версия, наречена „Новини от e-регистър” като достъпът до нея става чрез интернет страницата на комисията – www.fsc.bg

Ако имате нужда от допълнителна или по-подробна информация за конкретно дружество, можете да се обърнете към неговия директор за връзки с инвеститорите, като координатите на тези лица можете да намерите чрез нашата интернет страница в „Новини от e-регистър”.

Най-общо това са колективни схеми за инвестиране, които са добре познати в световната практика. Те са популярни сред дребните (и не само) инвеститори, защото предлагат професионално управление на портфейл от активи – ценни книжа или недвижими имоти, респективно вземания, действат на принципа на разпределение на риска и осигуряват висока ликвидност. По този начин инвеститорите, които не разполагат с достатъчно средства и/или познания сами да съставят и управляват свой портфейл, могат да се възползват от възможностите, предлагани от този тип схеми.

Дружествата със специална инвестиционна цел са акционерни дружества, които набират парични средства от широк кръг инвеститори, чрез издаваните от тях ценни книжа, с цел инвестирането им в недвижими имоти или вземания. Тези дружества са задължени да разпределят на акционерите си като дивидент най-малко 90 % от реализираната за финансовата година печалба. Акциите на тези дружества се търгуват на фондовата борса, което означава, че вие можете да закупите такива, съответно да ги продадете, като използвате услугите на лицензиран инвестиционен посредник.

Договорните фондове също представляват колективна форма на инвестиране, при която набраните от инвеститорите парични средства, чрез публично предлагане на дялове, се инвестират в ценни книжа. В зависимост от избраната стратегия, договорните фондове могат да бъдат консервативни (нискорискови), балансирани или агресивни (високорискови). За разлика от инвестиционните дружества от отворен тип, които са акционерни дружества, договорните фондове не са самостоятелни юридически лица. Те са обособено имущество и се организират и управляват от лицензирано за целта управляващо дружество. Този начин на организиране спестява административните процедури, характерни за акционерните дружества. Договорните фондове не емитират акции, а дялове, които също са ценни книжа. Дяловете не е задължително да се търгуват на фондовата борса, а могат да се купуват и продават „на гише” на управляващото дружество по определената емисионна стойност, съответно цена на обратно изкупуване.

Проверете дали сте прехвърлили инвестиционните бонове от боновата Ви книжка на някой от бившите приватизационни фондове. Ако е така, вие сте собственик на акции от фонда. Трябва да знаете, че фондовете са преобразувани в инвестиционни дружества или холдинги. Информация за бившите приватизационни фондове можете да намерите на интернет страницата на комисията, в рубриката „Поднадзорни лица”, „Списъци”. Можете също така да се обадите в кол центъра на КФН – 0800 40 444.

Също така, Ви препоръчваме да проверите какви са актуалните цени на Вашите акции, след което преценете дали искате да запазите инвестицията си или да продадете книжата. Добре е да проверите и дали дружеството е разпределяло дивидент през последните пет години. Ако е така, Вие имате право на полагащия Ви се дивидент. За повече информация се обърнете към директора за връзки с инвеститорите на съответното дружество.

Ако притежавате инвестиционните бонове от „втората вълна” на масовата приватизация и не сте ги използвали за закупуване на акции, трябва да знаете, че валидността им изтече на 30 юни 2005 г.. Това означава, че собствениците им не могат да ги продават или използват за закупуване на акции.

Компенсаторните инструменти дават право на участие в приватизацията и на придобиване на други имущества съгласно разпоредбите на някои специални закони. Законът за обезщетяване собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ) предвижда, че освен за придобиване на дялове и акции, собственост на държавата, компенсаторните записи (КЗ) и жилищно компенсаторните записи (ЖКЗ) могат да се ползват и при продажбата на държавни имоти и вещни права върху такива имоти. Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделски земи компенсационните бонове служат за участие в приватизацията, както и за участие в търгове за придобиване на земи от държавния поземлен фонд и на гори от горския фонд.

Собствениците на компенсаторни инструменти могат да ги продадат или да участват в борсовата приватизация на определени дружества, като закупят акции с компенсаторки. И в двата случая собствениците на компенсаторни инструменти следва да се обърнат към инвестиционен посредник- дружество, което се занимава с търговия с ценни книжа или банка, която има разрешение да извършва такава дейност.

Списъци на лицензираните от КФН инвестиционни посредници (ИП) са публикувани на интернет страниците на “Българска фондова Борса” – www.bse-sofia.bg и на Комисията за финансов надзор – www.fsc.bg

Един месец преди провеждането на Общо събрание на акционерите дружеството е задължено да публикува съобщение за свикването му в два национални ежедневника. Съобщението трябва да съдържа подробна информация за мястото, датата и часа на провеждането, дневен ред и данни за това, къде могат да се намерят материали за събранието.

Дружеството няма задължението лично да уведомява своите акционери за провеждането му. Затова, ако искате да присъствате, трябва да бъдете активен в проследяване на информацията, касаеща дейността на дружеството, в което сте акционер.

В България, основните права на акционерите са предвидени в Търговския закон. Допълнителни права на акционерите на публичните акционерни дружества са предвидени в Закона за публично предлагане на ценни книжа.

 Основни права на акционерите

• Право на сигурност при регистрацията на собствеността
• Право свободно да прехвърлите или продадете акциите си на друго лице
• Право да получавате редовна и навременна информация за търговската и финансовата дейности на дружеството, в което сте акционер
• Право да участвате и гласувате на общи събрания на акционерите
• Право да гласувате при избор на членове на управителните органи
• Право да получите част от печалбата на дружеството под формата на дивиденти
• Право да бъдете представлявани от управителните органи по справедлив и честен начин
• Право на ликвидационен дял, съразмерен на притежаваните от Вас акции, в случай на ликвидация на дружеството

  Като акционер в публично дружество Вие имате :

• Правото да сте запознати с правилата за провеждане на общото събрание на акционерите, както и да получите информация за дневния ред и мястото на провеждане му. Публичното дружество е длъжно да публикува поканата за общо събрание в Държавен вестник и един централен ежедневник, както и да уведоми за предстоящото общо събрание Комисията по финансов надзор, “Българска фондова борса-София” и Централен Депозитар.
• Правото предварително да предлагате въпроси за разглеждане на общото събрание и да задавате въпроси по време на самото събрание.
• Правото да получите информация за проектите на решения на общото събрание, както и да прегледате материалите за предстоящото събрание.
• Правото на информация относно действия на управителните органи, които могат да се отразят на финансовото състояние или дейността на дружеството.
• Правото първо на Вас да бъдат предложени за закупуване новоиздадени акции на дружеството.
• Правото акциите Ви да бъдат изкупени, ако управителните органи решат да променят основната структура и функции на дружеството (т.е. променят условията, при които Вие сте направили инвестицията си).
• Правото да бъдете защитени срещу действията на управителните органи, които са свързани с разпореждане със значителни активи на дружеството.
• Акционерите, които притежават повече от 5% от акциите на дадено дружество, могат да предприемат и други законови стъпки, ако дружеството извърши действия, за които те смятат, че не са в техен интерес.

Можете да подадете жалба в Комисията за финансов надзор. Специалистите в комисията ще направят проверка по изложения от Вас случай и ще Ви отговорят. При проверката ще се установи дали има нарушение на вашите права. Ако е констатирано такова, комисията има право да наложи предвидените в закона административни санкции. В случай, че има данни за извършено престъпление, комисията уведомява съответните власти, които предприемат по-нататъшни действия.

Фондът има за цел да компенсира клиентите на инвестиционен посредник, изпаднал в затруднено финансово състояние. Имат се предвид случаите, в които посредникът е в производство по несъстоятелност или се налага КФН да отнеме лиценза му. Средствата във фонда се набират от встъпителни и годишни вноски на инвестиционните посредници. Сумата, която фондът ще изплаща, е 90% от вземанията на клиента на посредника. Тя, обаче, не може да надвишава определен фиксиран размер, като за 2010 г. е определена на 40 000 лв.

Трябва да знаете, че държавата не компенсира евентуалните загуби от инвестирането в ценни книжа, рискът от това да купите ценни книжа на определена цена и да се наложи да ги продадете на по-ниска, се поема лично от Вас в качеството Ви на инвеститор.

Комисията за финансов надзор е държавният орган, който регулира и надзирава капиталовия пазар. Основната й задача е да защитава правата и интересите на инвеститорите. Чрез изработването и налагането на определени законови изисквания и правила, както и чрез контрол на участниците на пазара, Комисията за финансов надзор спомага за изграждането и функционирането на справедлив и открит пазар, и свежда до минимум на възможностите за измами и манипулации.

Основни функции на Комисията за финансов надзор:

– усъвършенстване на нормативната база, регулираща дейността на участниците на небанковия финансов пазар и надзора върху тях

– лицензиране на участниците

– осъществяване на постоянен контрол върху дейността и състоянието им

– Налагане на санкции при установяване на нарушения

– Разкриване на информация за функционирането и статута на участниците на небанковия финансов сектор пред широката публика

КФН налага финансов дисциплина на капиталовия, застрахователния пазар и на пазара на пенсионно осигуряване. По този начин комисията ограничава потенциала за извършване на финансови престъпления и за провали на финансовия пазар и същевременно спомага за увеличаване информираността на обществото по отношение на небанковия финансов сектор.

Чрез общия и финансов надзор върху дейността на поднадзорните лица се следи спазването на законовите изисквания, финансовото състояние на дружествата и достоверността на предоставяната от тях информация .

Комисията осъществява надзорна дейност посредством дистанционен контрол и проверки на място върху дейността на лицензираните участници на пазара.

Целта на осъществяваната от КФН контролна дейност е предотвратяване и преустановяване на закононарушения с оглед осигуряване защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.