„Жените не трябва непрекъснато да доказват, че заслужават мястото си. Не ни трябват повече жени, които просто физически заемат управленски позиции, трябват ни организации, в които лидерският потенциал на всяка жена може да се превърне в реално влияние, стратегическа стойност и устойчива промяна“, това заяви Деница Величкова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, по време на форума All on Board, организиран от Българския фонд за жените (БФЖ) в партньорство с Френския институт в България.

Форумът, който бе посветен на женското лидерство и прилагането на европейските изисквания в България, транспонирани в Закона за равнопоставеност на мъжете и жените (ДВ, бр. 88 от 25.09. 2026 г.)  обедини дамите в панела „Кой взема решенията?“ за баланса в ръководните органи. Според нормативната уредба, публичните дружества (които не са микро-, малки или средни предприятия) трябва да въведат мерки, гарантиращи, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33% от всички членове на управителния и надзорния съвет (или съвета на директорите), като са задължени да публикуват на интернет страниците си информация за представеността на половете в ръководствата си, както и причините и предприетите мерки, ако целта от 33% не е постигната.

Съгласно данни на КФН  към септември 2026 г. делът на жените сред членовете на управителните органи на дружествата, допуснати до търговия на основния пазар, възлиза на 29,3%, като през 2025 г. същият е бил 29,4 %, а делът на жените на управленски позиции в България възлиза на 41,5% за 2025 г.

Според участниците в панела, реалният напредък не се измерва единствено с броя на жените в управителните и надзорните органи, а и с възможността им да влияят върху стратегическите решения и развитието на компаниите. Законодателните промени създават необходимата рамка за по-равнопоставено представителство, но промяната в управленската култура, изпълнителните позиции и начина, по който се вземат решенията, изисква повече време и последователни действия.

Деница Величкова обърна специално внимание на ролята на корпоративното управление и публичното оповестяване при прилагането на новите изисквания. Контролът няма да се изчерпва единствено с проверка на численото представителство, а ще обхваща и информацията за политиките и мерките, предприети от дружествата за постигане на съответствие: „Поканите и материалите за общите събрания на акционерите (ОСА) са особено важни при избор на членове на ръководните органи. Информацията за кандидатите, техния професионален опит и квалификация подпомага акционерите при вземането на решения. Прозрачността на този процес създава условия изборът да бъде обоснован и подлежащ на оценка. Нормативните изисквания създават конкретна информационна основа за проследяване на напредъка. Първото отчитане е предвидено през 2027 г. за отчетната 2026 г., а първият списък на дружествата, постигнали законовата цел, трябва да бъде публикуван от КФН до 30 юни 2027 г.“.

В дискусията беше подчертано, че прозрачността прави промяната видима и проследима. Регулацията е катализатор и цели да провокира промяна, но истинският успех ще бъде постигнат, когато равнопоставеността се превърне в част от управленската култура. В този контекст формалното оповестяване на политики и цели не е достатъчно, ако зад него не стоят реални действия. Компаниите трябва не само да декларират намеренията си, но и да показват какви мерки предприемат, какви резултати постигат и как осигуряват равнопоставен достъп до управленски позиции, ресурси и финансови решения.

Панелистите се обединиха около разбирането, че законовите изисквания трябва да бъдат инструмент за промяна, а не самоцел. От една страна, са необходими ясни правила и механизми за контрол. От друга, компаниите трябва да изграждат устойчива култура на отчетност, прозрачност и ефективно лидерство. В дискусията беше изтъкната и ролята на пазара като фактор, който оценява поведението на компаниите и способността им да привличат инвеститорски интерес.

Друг важен акцент беше рискът от създаване на формални управленски позиции, които покриват определени показатели, без да осигуряват реално участие във вземането на решения. Бе подчертано, не е достатъчно жените просто да бъдат насърчавани да успяват. Необходимо е да участват и в разпределянето на ресурсите, капитала и възможностите. Затова равнопоставеността трябва да се разглежда и през достъпа до позициите, на които се вземат ключовите решения.