Предупреждения
Предупреждения за актуални измамни схеми, нелицензирани дружества и други рискове, които могат да застрашат инвестициите ти. Разпознай навреме потенциални измами и #ИнвестирайБезопасно!
Комисията за финансов надзор (КФН) установява зачестяващи случаи, при които недобросъвестни лица учредяват търговски дружества с наименования, почти идентични с тези на поднадзорни лица, вписани в публични регистри на КФН. В международната практика този тип измама е познат като „clone firm" схема или „клониране на фирма“.
Как работи измамата
Наименованието на новоучреденото дружество се различава от оригиналното например само с една буква, цифра или съкращение – понякога и просто с изписване на кирилица вместо латиница (или обратно). Разликата е достатъчно малка, за да остане незабелязана от потребителя.
Проблемът става реален в момента на плащане: потребителят получава банкова сметка, най-често по Viber, Telegram или друго подобно приложение, чийто титуляр не е поднадзорното лице, а неговия клонинг (дубльор) или свързано с него лице. Веднъж преведени, средствата отиват при лица, които нямат нищо общо с клонираното поднадзорно лице, а връщането им впоследствие е трудно или почти невъзможно.
Какво да проверите, преди да преведете пари
Проверете наименованието на дружеството и го сравнете буква по буква с наименованието, вписано в публичните регистри на Комисията за финансов надзор или в Търговския регистър. Дори минимално несъответствие може да означава, че става въпрос за друго юридическо лице. Наличието на две юридически лица с почти еднакви наименования също може да бъде сериозен индикатор за потенциална недобросъвестна практика.
Извършете проверка за наличие на лиценз в официалните регистри на КФН, достъпни на Инвестирай безопасно - Комисия за финансов надзор. По отношение на услугите с криптоактиви справка може да бъде извършена и на официалната интернет страница на Европейския регулатор, достъпна на следния интернет адрес Markets in Crypto-Assets Regulation (MiCA).
Нова защита: проверка на получателя (VoP)
Европейският регламент за незабавните плащания – Регламент (ЕС) 2024/886 – въвежда услугата „Проверка на получателя“ (Verification of Payee, VoP). Чрез нея, преди извършването на превод, безплатно се проверява дали името на получателя съответства на посочения IBAN.
От 1 януари 2027 г. услугата следва да се предлага от всеки доставчик на платежни услуги, лицензиран в Република България. При кредитни преводи в евро в рамките на Европейското икономическо пространство платецът ще получава информация дали въведеното име съвпада с името на титуляря на сметката.
При липса на съвпадение доставчикът на платежни услуги трябва да предупреди платеца. Когато съвпадението е само приблизително, платецът следва да бъде информиран и за името на титуляря на сметката. Услугата е без допълнителна такса, като ползвателите, които не са потребители, могат да заявят отказ от нея.
Проверката има за цел да ограничи измамите, при които средства се превеждат по сметка на друго лице или дружество. Това може да се случи чрез подвеждащо сходно наименование, фалшива фактура с подменен IBAN, компрометиран имейл на доставчик или друга форма на подмяна на получателя.
VoP сравнява въведеното име с действителния титуляр на сметката и предупреждава за несъответствие, преди парите да бъдат преведени.
Затова потребителите трябва внимателно да проверяват резултата при всеки превод, особено когато става въпрос за по-големи или инвестиционни суми. Предупреждение за частично съвпадение или за липса на съвпадение не бива да се пренебрегва.
Услугата може да предотврати подобни измами навреме, но само ако потребителят реагира на получения сигнал и извърши допълнителна проверка, преди да нареди превода.
При съмнение, че сте станали жертва на подобна схема, или ако сте забелязали дружество с подозрително сходно наименование, подайте сигнал до Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор (КФН) отчита нарастващ брой сигнали за измамна схема, при която потребители са убеждавани да платят допълнителни суми, за да получат достъп до привидно натрупани инвестиционни печалби.
Плащанията обикновено се представят като данъци, комисиони, административни разходи или такси за обработка, верификация и освобождаване на средствата. В действителност показваните печалби често са фиктивни, а след всяко плащане измамниците искат нови суми или прекратяват комуникацията.
Как протича схемата
Обикновено потребителят е привлечен с предложение да вложи сравнително малка, понякога определяна като „тестова“, сума между 100 и 500 евро. Инвестицията се представя като участие във високодоходен инвестиционен или трейдинг продукт, търговия с валута, криптоактиви или друга възможност с обещание за висока възвръщаемост.
Комуникацията най-често се води чрез приложения като Viber, Telegram и WhatsApp. За да изглежда предложението достоверно, на потребителя могат да бъдат изпратени договори, анекси, банкови данни и рекламни материали.
Само след няколко дни или седмици в профила му в т.нар. инвестиционна платформа започва да се показва значителна печалба, понякога многократно надвишаваща първоначално вложената сума. До потребителя могат да бъдат изпращани извлечения за генерирана доходност и конкретни инвестиции във финансови инструменти или криптоактиви.
Тези данни обаче обикновено се генерират и контролират изцяло от лицата, управляващи платформата или проекта. Показваните стойности не доказват, че са придобити реални активи, че са сключени действителни сделки или че е реализирана печалба. Цифрите в профила или извлеченията по сметките могат да бъдат променяни произволно от администраторите.
Искания за допълнителни плащания
Проблемът възниква, когато потребителят поиска да изтегли средствата. Вместо да получи парите си, той е информиран, че първо трябва да плати една или повече допълнителни суми, представени като:
- данък върху печалбата;
- такса за обработка на транзакцията;
- такса за „верификация“ или „разблокиране“ на сметката;
- комисиона за търговия или комисиона към „клирингова“ или „гаранционна“ институция.
Тъй като показваната печалба често е изкуствено завишена, исканите такси също могат да достигнат значителни размери. КФН е получила сигнали за случаи, при които от потребители са поискани няколко хиляди евро, въпреки че първоначалната им инвестиция е била само няколкостотин евро.
Пострадалите често извършват плащането с очакването, че след това ще получат значително по-голямата сума, показана в платформата или в извлеченията по сметките. Вместо това обикновено следват нови искания за пари или комуникацията рязко прекъсва.
Измамниците могат да се позовават на КФН и на европейското законодателство
В някои случаи забавянето или отказът за изплащане на средствата се обясняват с твърдения, че КФН или изискванията на Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви (MiCA) временно не позволяват извършването на превода.
На потребителите може да бъде съобщено, че дейността на дружеството е спряна, лицензът му е в процес на проверка или се провежда „регулаторна процедура“. Подобно позоваване на КФН или на европейската регулация като основание за задържане на средства е сериозен предупредителен сигнал.
Как да разпознаете схемата
Основните признаци за възможна измама са:
- обещание за необичайно висока или гарантирана доходност за кратък период;
- печалба, която се вижда единствено в извлечение или профил, създаден от самата платформа, без независимо потвърждение от банка, лицензиран посредник или регулиран пазар;
- искане за предварително плащане на данък, такса, комисиона, депозит или гаранция, за да бъдат получени средства, които вече би трябвало да принадлежат на клиента;
- позоваване на КФН, друг регулаторен орган или европейско законодателство като причина за забавяне или отказ на плащането;
- засилващ се натиск за извършване на превод;
- нови искания за пари или прекратяване на комуникацията след направено плащане.
В международната надзорна практика този модел е известен като „измама с авансова такса“ (advance fee fraud). При него от жертвата се изисква предварително плащане, за да получи обещана по-голяма сума, печалба, стока или услуга.
КФН: Не плащайте допълнителни суми
Лицензиран доставчик на услуги за криптоактиви, инвестиционен посредник или друг регулиран пазарен участник не би следвало да поставя плащането на данък или допълнителна такса като предварително условие за предоставяне на средства, които принадлежат на клиента.
Искането да платите, за да получите достъп до собствените си средства или до обявена инвестиционна печалба, трябва да се разглежда като сериозен индикатор за възможна злоупотреба или финансова измама.
Не извършвайте допълнителни плащания и прекратете комуникацията с представителите на съответното дружество.
Ако смятате, че сте станали жертва на подобна схема, подайте сигнал до Прокуратурата на Република България, Министерство на вътрешните работи и Комисия за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор (КФН) идентифицира злоупотреба, при която лица, вече пострадали от инвестиционна измама, биват таргетирани повторно – този път от лица, обещаващи да им помогнат да си върнат загубените средства.
Как протича схемата
След като дадено лице изгуби средства при инвестиционна измама или измама с криптоактиви, неговите лични данни и информация за случая могат да бъдат препродадени или предадени на други престъпни групи. В някои случаи зад последващия контакт стоят същите извършители, но представящи се под ново име или чрез друго търговско дружество, обявено за партньор на предходното.
Пострадалият обикновено бива потърсен по телефон, имейл или чрез социална мрежа от лице, което се представя за:
- служител на регулаторен орган, включително на КФН или на чуждестранен финансов регулатор;
- адвокат или представител на правна кантора;
- служител на правоохранителен орган или на международна организация за защита на инвеститорите;
- финансов анализатор, инвестиционен консултант, брокер, счетоводител или друг подобен специалист.
Обажданията и съобщенията често звучат убедително. Измамниците могат да посочат конкретна сума, дата или други обстоятелства, свързани с първоначалната измама. По този начин те се опитват да създадат впечатление, че представляват институция или организация, която действително е запозната със случая.
На пострадалия се съобщава, че изгубените средства са открити, блокирани или вече са готови да бъдат възстановени. За да бъдат преведени обратно обаче, от него се изисква да направи предварително плащане.
Сумата може да бъде представена като данък, административна или съдебна такса, адвокатски или нотариален хонорар, комисиона за превод, „гаранционен депозит“ или по друг сходен начин.
След първото плащане обикновено следват нови искания за допълнителни суми. В крайна сметка комуникацията прекъсва, а обещаните средства не се възстановяват.
Защо тази схема е особено ефективна
Лицата, които вече са пострадали от инвестиционна измама, често са силно мотивирани да възстановят загубените средства. Това може да ги направи по-склонни да се доверят на нов, привидно официален източник на помощ, особено когато той разполага с реални подробности за предходната измама или използва имена на познати институции.
Как да разпознаете опит за подобна измама
Важно е да знаете:
- Никой регулаторен орган, правоохранителна институция или съд не изисква предварително плащане, за да възстанови вече отнети средства.
- КФН не се свързва с граждани по телефон, чрез имейл от лична пощенска кутия, като Gmail или Yahoo, или чрез социални мрежи, за да предлага възстановяване на конкретни суми.
- КФН не изисква предоставяне на лични или банкови данни по телефон или имейл.
Препоръка
Не предоставяйте лична или банкова информация на лице, което се е свързало с Вас неочаквано и Ви предлага помощ за възстановяване на загубени средства. Не превеждайте пари на подобни лица.
Ако сте пострадали от инвестиционна измама и впоследствие получите предложение за възстановяване на средствата срещу предварително плащане, незабавно прекратете комуникацията и не извършвайте плащане.
Можете да подадете сигнал до Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор както за първоначалната измама, така и за последващия опит да бъдете въведени повторно в заблуждение.
В Комисията за финансов надзор (КФН) са постъпили сигнали за измамни телефонни обаждания от лица, които се представят за служители на Binance или на други международни платформи за търговия с криптоактиви.
Под претекст, че са настъпили промени заради европейския Регламент относно пазарите на криптоактиви – Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA), обаждащите се убеждават потребителите да преместят активите си извън платформата, да предоставят данни за достъп или да последват изпратен от тях линк.
Защо схемата звучи убедително
Измамниците използват реалните регулаторни промени в Европейския съюз като правдоподобен претекст. Преходният период по MiCA приключи на 1 юли 2026 г. След тази дата доставчиците, които нямат необходимото разрешение, трябва да преустановят предоставянето на услуги в ЕС и да организират извеждането на клиентите си по начин, който защитава техните интереси.
Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) препоръчва на потребителите да проверят дали техният доставчик е вписан като лицензиран в регистъра по MiCA. Когато доставчикът не е лицензиран, потребителите могат да прехвърлят активите си към лицензиран доставчик или към портфейл под собствен контрол.
Това обаче не означава, че трябва да изпълнявате инструкции, получени при неочаквано телефонно обаждане. Информацията за необходимите действия следва да бъде проверявана единствено чрез официалното приложение, уебсайта или каналите за обслужване на клиенти на съответната платформа.
Как протича измамата
Предоставяне на „безопасен“ портфейл
Обаждащият се твърди, че заради регулаторните промени платформата вече е подготвила нов „безопасен“ портфейл. От потребителя се иска да въведе предоставен адрес или фраза за възстановяване — т.нар. seed фраза — в Binance Web3 Wallet или в друго приложение и да прехвърли активите си.
В действителност портфейлът се контролира от измамника. След извършването на превода той получава достъп до активите, а транзакцията обикновено не може да бъде отменена.
Проучване на притежаваните активи
В други случаи обаждащият се първо задава въпроси за приблизителната стойност на притежаваните криптоактиви. След това предлага те да бъдат прехвърлени към външен адрес за „временно безопасно съхранение“ по време на регулаторния преход.
Предоставеният адрес е под контрола на измамника.
Искане на данни за достъп
Потребителят може да бъде подканен да предостави потребителско име, парола, код за двуфакторна автентикация или друга защитена информация. Като основание се посочва необходимост от „верификация“, „мигриране“ или актуализиране на акаунта съобразно новите регулаторни изисквания.
Легитимен доставчик не изисква от клиента да съобщава паролата, фразата за възстановяване или кодовете си за достъп.
Насочване към фалшива поддръжка
Измамниците могат да изпратят линк към страница, която визуално наподобява официалния сайт на платформата. Там от потребителя се изисква да въведе данните си за достъп.
Възможно е да бъде поискано и инсталиране на приложение за отдалечен достъп. Чрез него измамникът може да поеме контрол над устройството и да получи достъп до акаунти, портфейли и финансова информация.
Познаването на лични данни не доказва, че обаждането е истинско
В много случаи обаждащите се знаят името на потребителя, а понякога разполагат и с приблизителна информация за притежаваните от него активи.
Това не е доказателство, че лицето действително представлява криптоборса. Напротив, може да означава, че се използват данни, придобити при изтичане на информация или по друг неправомерен начин.
Как да разпознаете измамното обаждане
Приемете обаждането като сериозен предупредителен сигнал, когато от Вас се иска:
- да преместите, преведете или „верифицирате“ криптоактиви заради регулаторни промени;
- да използвате адрес, портфейл или seed фраза, предоставени от обаждащия се;
- да съобщите парола, фраза за възстановяване или код за двуфакторна автентикация;
- да посетите изпратен линк или да инсталирате приложение за отдалечен достъп;
- да действате незабавно под натиск или със заплаха, че ще изгубите достъп до активите си.
Портфейлът под собствен контрол се създава от самия потребител. Неговата фраза за възстановяване не трябва да бъде предоставяна на никого.
Как да постъпите
Ако получите подобно обаждане, прекратете разговора и не изпълнявайте дадените инструкции.
Не отваряйте изпратени линкове, не инсталирайте приложения, не предоставяйте данни за достъп и не превеждайте активи към посочен от обаждащия се адрес.
При съмнение за статута на акаунта Ви отворете самостоятелно официалното приложение или въведете ръчно адреса на платформата в браузъра. Проверете съобщенията в профила си или се свържете с официалната поддръжка чрез публикуваните от платформата канали.
Ако сте получили подобно обаждане или сте станали жертва на такава измама, подайте сигнал до Комисията за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор предоставя тази информация в защита на инвеститорите. Съдържанието на този сайт не следва да се възприема като препоръка за инвестиране или въздържане от инвестиция. Ако имате въпроси относно значението или приложението на конкретно правило за поведение или законова разпоредба, моля, консултирайте се с лице, което е специалист в материята, свързана с инвестиции на капиталовия пазар.
® 2026 – Комисия за финансов надзор