Към 30 септември 2010 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 311, като през месец септември нови 6 застрахователи са пожелали да работят в България.
Към 30 септември 2010 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1 438, като през месец септември 10 застрахователни посредници са заявили своето желание да извършват дейност в България.

Българските застрахователни брокери, които са заявили желание да развиват дейност на територията на Европейския съюз са вече 12.
Списъците със застрахователите и застрахователните посредници са публикувани на страницата на КФН в „ е – Библиотека”, раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Вчера, на 30 септември 2010 г., ръководството на КФН  се срещна с представители на застрахователния бранш в България, където беше представена проектопрограма за развитието на застрахователния пазар и надзор. На срещата присъстваха представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Гаранционния фонд (ГФ) и Националното бюрото „Зелена карта”.
Ръководството на КФН, начело с председателя, представиха на срещата проектопрограмата като един отворен документ с очакването застрахователите да дадат своите идеи и предложения по въпросния проект. Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, предостави за обсъждане  изготвената проектопрограма, в която най-застъпената тема бе застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Като първата стъпка в посока преодоляване на проблемите, свързани с ниския обхват, закъсненията в  отчитането на полиците, повишаване качеството на данните, адекватността на премиите по застраховката на поетите рискове и достатъчността на техническите резерви е приемането на две наредби на първо четене на 29 септември 2010 г.
Наредбата за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането ще постави начало на отчитането на полиците в рамките на 24 часа след сключването им, както и ще спомогне да се елиминират редица грешки, които сега се допуснат при полиците „на кочан”. Предвижда се въвеждането на електронен четец за разчитане на информацията от свидетелствата за управление и създаване на регистър на щети в ГФ.
Измененията и допълненията в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви, се отнасят до методите за образуване на техническите резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а именно: въвежда се резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано МПС. Образуването на този резерв се налага поради завишения риск по тази застраховка, породен от високата пазарна конкуренция, водеща до намаляване на цената, както и от увеличение на плащанията вследствие нарастване на средния размер на претенциите, особено във връзка с неимуществени вреди. Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече поради увеличаване на броя и стойността на претенциите, предявени по съдебен ред, както и голямото забавяне в предявяване на щетите.
С приемането на двете наредби се цели намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, повишаване на отчетността на сключените полици по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и изолиране на грешките при попълване на полиците.  Те са изпратени на застрахователите за съгласуване и след получаване на предложенията от тях ще бъдат предложени за гласуване на второ четене.
Друга заложена мярка в проектопрограмата е изготвяне и приемане на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди. Вече са направени първите стъпки в тази насока, като се ползва италианския и испанския опит. Въвеждането на тази методика ще доведе до по-голяма информираност и по-справедливи обезщетения, откъдето се очаква да се намали броя на предявяваните пред съда претенции.  
 Изготвят се критерии за присъждане на рисков рейтинг на застрахователите за надзорни цели, който да се определя от мястото на даден застраховател в т.нар. рискова матрица, която се изгражда в зависимост от вероятността за настъпване на риск и ефекта от настъпване на съответния риск върху пазара. Тази оценка на риска ще позволи надзорните действия да се ориентират към по-рисковите застрахователи и областите от дейността им, изложени на по-голяма вероятност от неблагоприятно развитие. 
По отношение на застрахователните брокери предложението в проектопрограмата е да бъдат завишени изискванията към минимално изискуемия капитал, като размерът и структурата му ще бъдат определени с наредба. Това предполага, че финансовите брокери могат да бъдат единствено капиталови дружества (акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност). Предвижда се и да се повишат изискванията за обучение и квалификация на служителите, непосредствено заети с извършването на застрахователно посредничество.
На срещата се обсъдиха и комисионните на брокерите, особено по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, които в България са доста по-големи от тези  в Европа. От бранша се предложи дори да се въведе административно определяне на максимален размер на комисионните на брокерите по отношение на „Гражданската отговорност”, като се постави лимит от 10-15 %.
На срещата бяха обсъдени и проблеми свързани с животозастраховането и доброволното здравно осигуряване.
Представителите на застрахователния бранш приеха проектопрограмата и се ангажираха в рамките на месец да направят своите предложения по нея. Г-н Богоев ги покани в края на октомври в същия формат да се съберат на нова среща, на която да се уточнят вече съгласуваните мерки  за развитието на застрахователния бранш.

На интернет страницата на Комисията за финансов надзор в рубрика  “Статистика”, раздел "Капиталов пазар",  е публикувана информация, съдържащи данни за капиталовия пазар и съответното изменение на отделни показатели за неговото сътоянието през първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение с първото  шестмесечие на 2009 г.

В представените данни е разгледана динамиката в показателите, свързани с  активи, приходи и печалба в определения времеви период 30.06.2009 – 30.06.2010 г., като представените данни за публичните дружества и емитентите на ценни книжа, акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), колективните инвестиционни схеми (инвестиционни дружества и договорни фондове), както и на небанковите инвестиционни посредници, вписани към съответните дати във водения от Комисията за финансов надзор регистър са на агрегирана основа. Необходимо е да се уточни, че акционерните дружества със специална инвестиционна цел, инвестиционните дружества и договорните фондове са част от регистъра на публичните дружества и емитентите на ценни книжа, но за целите на статистиката са представени отделно.
Капиталовият пазар през първите шест месеца на 2010 г. отбелязва спад във всеки един от анализираните показатели спрямо същия период на 2009 г., с което тенденцията за низходящото му развитие, макар и с малки изключения, се запазва от началото на възникналата в края на 2007 г. финансова криза. През първата половина на 2010 г. общият реализиран оборот на ,,БФБ-София” АД е на стойност 325 млн. лв., с което се отчита спад от 64.9% в сравнение с първото шестмесечие на 2009 г.

На 06 октомври 2010 г. в 17:02:48 часа (след края на търговската сесия) в КФН е получена вътрешна информация, свързана с депозирани молби за откриване на производства по несъстоятелност на „Мостстрой” АД и негови дъщерни дружества. Посочената информация е разкрита от емитента след настъпването на съответното събитие (на 06.10.2010 г.) и от тази гледна точка е налице спазване на изискванията на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти (ЗПЗФИ). Информацията е оповестена на обществеността чрез медийната агенция „Инвестор.БГ” на същия ден и е публикувана на интернет страницата на публичното дружество.
Съгласно глава Шеста от ЗПЗФИ, Заместник – председателят, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, разполага с правомощие да прилагат принудителни административни мерки по посочения закон с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и при застрашаване на интересите на инвеститорите в ценни книжа.
В конкретния случай, предвид навременното оповестяване на информацията от страна на емитента, както и поради факта, че същата е разкрита след края на борсовата сесия от 06.10.2010 г., не е налице нарушение на ЗПЗФИ, респективно не са налице вредни последици от такова нарушение и заместник председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” не открива административно производство по прилагането на принудителна административна мярка, насочена към спирането на търговията с финансовите инструменти на „Мостстрой” АД.
Що се отнася до защитата на интересите на инвестиралите в ценни книжа, като правно основание за прилагането на съответната принудителна административна мярка, която би била приложена по целесъобразност, е необходимо да се посочи, че тя също следва да произтича от конкретен факт, който да е в състояние да доведе до ощетяването на инвеститорите. С оглед обстоятелството, че информацията е била оповестена след края на търговската сесия на 06.10.2010 г., то инвеститорите са разполагали с достатъчно време,  за да се запознаят със съдържанието й, респективно да формират своето обосновано инвестиционно решение преди началото на следващата търговска сесия.
Наред с това, евентуалното спиране на търговията с ценни книжа на „Мостстрой” АД в резултат на разкритата от дружеството информация за неговата неплатежоспособност, би довела до невъзможност акционерите на публичното дружество да се разпоредят с притежаваните от тях акции, което от своя страна би накърнило техните интереси.
В конкретния случай, спадането на цената на акциите на „Мостстрой” АД е напълно закономерен от икономическа и финансова гледна точка процес, върху развитието на който КФН не би следвало да въздейства.
От всичко гореизложено следва, че не са били налице правни предпоставки за спирането от търговия на акциите на „Мостстрой” АД от страна на Заместник – председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, като и необходимост от прилагането на принудителна мярка по целесъобразност.
Следва да се има предвид, че КФН не разполага с правомощия, свързани с изпадането в неплатежоспособност на публична компания.
 Режимът, свързан с неплатежоспособността на акционерно дружество (АД) е уреден единствено от Търговския закон (чл. 608 и сл.). Това е въпрос от сферата на корпоративното управление на дадено търговско дружество и не е свързан с дейността на КФН.
 Фактът, че дружеството се търгува на „Българска фондова борса – София” АД (БФБ) по никакъв начин не обвързва КФН с намеса в оперативното му управление, било то с превантивна или друга цел.
  Ясно трябва да се подчертае, че конкретният случай представлява корпоративен проблем, като евентуалната намеса на КФН в текущото управление на публично дружество би било незаконосъобразно.
Законът възлага на КФН да гарантира на всеки участник правото на своевременен достъп на информация. В конкретния случай  „Мостстрой” АД като публично дружество, чиито акции се търгуват на БФБ, е предоставило информация на надзорната институция и на обществеността в съответствие с нормативните изисквания.
От анализа на отчетите на дружеството, които са публична информация е видно, че в тях подробно е разкрита информация за финансовото състояние на това дружество. От тази гледна точка единствено от инвеститорите зависи по какъв начин ще реагират на разкритата информация.
Отчетите са представени в КФН и на Медийната агенция, ползвана от публичното дружество  „Инвестор.БГ” на следните дати: Годишният финансов отчет за дейността на дружеството за 2009 г. – 31.03.2010 г., междинният финансов отчет за първо тримесечие на 2010 г. – на 01.05.2010 г., междинният финансов отчет за второ тримесечие на 2010 г. – на 30.07.2010 г.
Надзорната институция разполага с правомощие да изследва дали неплатежоспособността се дължи на неправомерни действия от страна на управляващите публичната компания, разкрита ли е своевременно информацията за неплатежоспособността, налице ли е търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти. В тази връзка КФН вече извършва проверка по случая, като до настоящия момент информация е изискана, както от Централния депозитар, така и от публичното дружество.
 След получаването на тази информация и нейното анализиране, КФН ще упражни съответните надзорни правомощия.
     

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри измененията и допълненията в Правилниците  за организацията и дейността на управляваните от  „Пенсионноосигурителен институт” АД фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсален, професионален и доброволен. . 

Решения 658,659 и 660 може да намерите в раздел „Административни документи”.

Днес, 11 октомври 2010 г., се проведе първата работна среща във връзка с изготвянето на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди с представители на Комисия за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи, Гаранционния фонд, Националното бюро „Зелена карта” . Предстои в работната група да бъдат поканени и асоциациите на застрахованите и пострадалите при катастрофи, както и Комисията за защита на потребителите, представители от Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет. Ще се осъществят  консултации с всички заинтересовани страни, тъй като за първи път се разработва методика за неимуществени щети, която защитава интересите на голям процент от българските граждани.
Тази методика е необходима поради изключително различните по размер обезщетения, които се присъждат за един и същ вид неимуществени вреди. Тя ще спомогне за по-добрата защита на потребителите и да се изплаща справедливо обезщетение на застрахованите лица. Методиката ще бъде съобразена с практиката, която е натрупана от застрахователните компании, от Гаранционния фонд, както и от европейските страни. На работната среща се уточниха някои принципи, които ще бъдат заложени в методиката.
Методиката е предназначена за доброволно уреждане по извън съдебен ред на отношенията между застрахователи и трети увредени лица. С методиката за извънсъдебно уреждане се цели  въвеждане на по-малко спорен и по-бърз процес за уреждане на претенции за телесни увреждания, при които ищецът има право на обезщетение. Тя ще се прилага единствено в случаи на доказана вина и не изключва увредената страна да се обърне към съда, ако не се постигне доброволно уреждане на случая. Тази Методика ще разглежда единствено обезщетението за претърпени телесни наранявания или смърт, подкрепени от съответните медицински доказателства.
Следващата работна среща ще се проведе след като се събере и обобщи информацията от застрахователните компании, от Гаранционния фонд и от Бюрото „Зелена карта” за броя претенции за неимуществените вреди както и за сумите, които са изплатени по тях.

Днес,12 октомври 2010 г., се проведе работна среща между ръководството на КФН и представители на асоциациите в небанковия финансов сектор – в капиталовия, застрахователния и осигурителния сектор. Целта на срещата бе да се обсъди меморандум за сътрудничество и взаимодействие между Комисията за финансов надзор и неправителствени организации в областта на небанковия финансов сектор. С подписването на въпросния меморандум ще се подобри координацията и поддържането на постоянен диалог между КФН и съответните неправителствени организации, ще се извършват съвместни действия и обмяна на информация с оглед повишаване качеството на предлаганите финансови продукти. Идеята е да се създаде Консултативен съвет, в който да участват председателите на всички асоциации и председателя на КФН. Като функция на бъдещия съвет е да   извършва анализ и оценка на актуалното състояние на сектора на небанковите финансови услуги, да инициира публични дискусии по актуални въпроси; да  разработва национална програма за повишаване финансовата култура на населението, както и да прави предложения за законодателни промени.
„Важно е да зачитаме мнението на бизнеса и заедно в конструктивен диалог да формираме определени политики, които са обществено значими за развитието на сектора като цяло –  каза г-н Мавродиев, председател на КФН
Към меморандума може да се присъедини и всяка друга неправителствена
организация в областта на небанковия финансов сектор, която има отношение към капиталовия, застрахователния и осигурителния сектор в Република България, и споделя изложените в него принципи и идеи.
След като асоциациите направят своите предложения по съдържанието на меморандума ще се проведе следваща среща за подписването му.

Димана Ранкова, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” издаде решение, с което отписва емисия ценни книжа в размер на 1 000 броя обикновени, неконвертируеми, безналични, поименни, лихвоносни и обезпечени облигации с номинална стойност 1 000 евро всяка, издадена от “София Комерс Кредит Груп” АД, от водения от КФН регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
Отписва “София Комерс Кредит Груп” АД като емитент на ценни книжа от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
Решение 649 може да намерите в раздел „Административни документи”.

Димана Ранкова, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издаде решение, с което одобрява Светослав Батуров за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Трейдвил” ЕАД, избран с решение от 17.09.2010 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството.
Решение 647 може да намерите в раздел „Административни документи”

Обявяването  на действителните собственици на дружествата, работещи в областта на небанковия финансов сектор беше една от съществените промени в Закона за Комисията за финансов надзор, приети през от юни 2010 г.  В тази връзка  на 4 август тази година, спазвайки законоустановения срок, КФН прие образец на декларация относно разкриване на действителните собственици на  съответните поднадзорни лица. Съгласно приетите промени в Закона за Комисия за финансов надзор, това задължение засяга застрахователите, презастрахователите, застрахователните брокери, здравните дружества, дружествата за допълнително социално осигуряване, регулираните пазари, инвестиционните посредници и управляващите дружества (§ 27, ал. 1, § 28, ал. 1 и § 29, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор). Посочените лица бяха длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на промените да декларират действителните собственици, които притежават пряко или непряко 5 и над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на съответното дружество. Законовият срок за подаване на тази информация изтече в средата на септември и в момента в трите управления към комисията се обработват постъпилите данни.
В областа на капиталовия пазар са задължени да подават въпросната информация 58 инвестиционни посредници и  37 управляващи дружества. Към момента в КФН са изпълнили задължението си 85 %,  от тях, тоест от всичките 95 задължени лица, подалите информация са 80.
В областта на  застраховането 88 % са подали информацията, тоест от 34 застрахователни дружества 30 са подали списък и  декларация за реалните собственици. От 350 застрахователните брокери  около 120 не са подали изисканата информация.
В областта на доброволното здравнотоосигуряване 90 % от дружествата са разкрили реалните си собсвеници, като от 20 компании 2 не са подали  необходимата информация.
В областта на  пенсионното осигуряване всичките 9 лицензирани пенсионни дружества в определения срок са предоставили списъци за действителните собственици и декларации с информация за тях. 
В момента се извършва проверка на постъпилите документи, като в случай на необходимост, съответния заместник-председател изисква допълнителна информация или документи. Дружествата съответно разполагат със срок не по-дълъг от един месец за отстраняване на непълноти или подаване на допълнителна информация. 
По отношение на задължените лица, които не са изпълнили изискванията на закона, се прилагат съответни принудителни административни мерки.
      След приключването на процедурата по разкриване на информацията, тя ще бъде публично оповестена.